Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
гр.Русе, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и трети август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Наталия Георгиева и
с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 158 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по
чл. 63в от
ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл.
от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на С.Г.К. от гр.Русе против решение № 89/20.02.2023 г.,
постановено по АНД № 2169/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 38-0002072/07.09.2022 г., издадено от директора
на РД „Автомобилна администрация“ Русе. С наказателното постановление, за
нарушения по чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на касатора са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 500 лева, на основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвПр и „глоба“ в
размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Като касационни
основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалните
правила във връзка с оценката на събраните доказателствата и нарушение на
материалния закон. Касаторът оспорва, че има извършено нарушение и сочи, че е
ангажирал доказателства, които не са ценени от въззивния съд, поради което
неправилно е ангажирана неговата административнонакзателна отговорност. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и потвърденото
с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – директорът на РД
„Автомобилна администрация“ Русе не е представил писмен отговор. В съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че районният съд не
е допуснал съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, а
обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна
проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
За да потвърди обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е приел от фактическа страна, че на 29.05.2022 г.,
около 21:20 часа, при проверка на служители от РД „АА“ Русе на Автогара ЮГ,
касаторът, в качеството му на водач, бил установен да управлява автобус марка „Норе
Туринг“, категория М3 с рег. № ***, извършващ обществен превоз на пътници с
маршрут от гр.София до гр.Русе. Превозното средство било оборудвано с дигитален
тахограф. При проверка на картата на водача, извършена със служебен софтуер,
било установено, че картата не е използвана, като за периода от 18:37 часа на
29.05.2022 г. до 21:20 часа на 29.05.2022 г. в нея липсвали данни за управление
на превозното средство. В същото време, според компютърната разпечатка при
проверката, както и от данните, записани на дигиталния тахограф било установено,
че автобусът е управляван. Касаторът не представил и контролен талон към
свидетелството си за управление на МПС. Съставен бил АУАН, който касаторът
отказал на подпише и получи. Въз основа на акта е издадено и обжалваното пред
районния съд НП.
От правна страна въззивната инстанция е счела, че АУАН
и обжалваното НП притежават всички изискуеми от закона реквизити и са издадени
при спазване на процесуалните правила. Приел е, че всяко от нарушенията е
правилно установено и доказано, както и е извършено виновно. Сочи, че
наложените административни наказания са правилно и законосъобразно
индивидуализирани по вид и размер и не е налице основание за приложение на
нормата на чл. 28 ЗАНН.
Решението е правилно, в частта, с която е потвърдено
НП по отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 500
лв., за нарушение по чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014
г. и е неправилно в останалата му част, която е по отношение на нарушение по
чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е наложена глоба в размер на 10 лв. Съображенията
за това са следните:
По делото е безспорно, че касаторът има качеството
„водач“, както и че в картата на водача липсват данни за управление за
посочения период, през който автобусът е бил управляван.
Спорен е въпросът налице ли е твърдяната от касатора
повреда на дигиталния тахограф и/или картата на водача, а оттам и въпросът извършено ли е от
субективна страна нарушението от наказаното лице и следва ли да бъде ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност.
Действително, във въззивното дело (на л.11) има
приложена разпечатка от дигиталния тахограф, попълнена саморъчно от касатора и подписана от него. Същата е с посочена дата
29.05.2022 г. и на нея, чрез ръчно зачеркване на съответните периоди на
управление и почивка, първият от които съответства на посочения такъв в АУАН и
НП, е отбелязано, че през посочения в санкционния акт период касаторът е
управлявал превозното средство. Картата на водача е посочена със своя
идентификационен номер - № 0000000142416000, а превозното средство чрез
регистрационния си номер – ***. Отразено е и изминатото разстояние от общо 319
км., определено с начална и крайна стойност на измервателното средство за
изминатото разстояние, с което е оборудван автобусът.
Във въззивното производство обаче няма никакви
доказателства, че това писмено доказателство е било налице към датата на
извършване на проверката. Видно от съдържанието на АУАН, това доказателство не
е било представено пред контролните органи. Видно от направената забележка в
него, касаторът е отказал да подпише акта. Последният не се е възползвал от
възможността по чл.44, ал.1 от ЗАНН в 7-дневен срок да представи писмените си
възражения срещу акта, с които да представи и процесната разпечатка. Видно от
липсата на печат на ИААА върху нея и описа на писмените доказателства в
придружителното писмо до Районен съд – Русе от РД „Автомобилна администрация“ –
Русе, тази разпечатка не е част от административнонаказателната преписка като
същата се представя едва с въззивната жалба. При разпита на св.Караосман същият
по никакъв начин не сочи, че при извършване на проверката или по-късно пред
него е било представяно подобно писмено доказателство. Самата разпечатка не
носи дата и час, които да са автоматично генерирани от дигиталния тахограф,
поради което съдът намира, че тя, като частен свидетелстващ документ, не
разполага нито с достоверна дата на своето съставяне, нито с материална
доказателствена сила досежно удостоверение в нея доказателства.
Разпоредбата на член 36, § 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт предвижда,
че когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален
тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен
служител на контролен орган: своята карта на водача, както и всички ръчни
записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно
изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.
Ако твърдения
от касатора ръчен запис е бил наличен към момента на проверката, то съгласно
цитираните изисквания на Регламента, водачът би следвало да го е представил на
проверяващия орган, но, видно от акта, това не е сторено. Както вече беше
посочено, в АУАН, НП и свидетелските показания на св.Караосман, депозирани пред
РС – Русе, няма данни посочения ръчен запис да е своевременно разпечатан,
попълнен, подписан и представен пред контролни органи.
От своя страна разпоредбата на чл. 37, § 1, ал. 1 и
ал. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. регламентира дължимите действия при
отстраняване на повреда или неизправност на тахографа. В случай на повреда или
неправилно функциониране на тахографа, транспортното предприятие го дава за
ремонт от одобрен монтьор или сервиз, веднага щом обстоятелствата позволят
това. Ако превозното средство не може да бъде върнато в помещенията на
транспортното предприятие, в срок от една седмица, считано от деня на повредата
или откриването на неизправността, ремонтът се извършва по пътя. По делото няма
ангажирани доказателства за извършен ремонт на уреда, който касаторът твърди,
че е бил повреден към 18:37 часа на 29.05.2022 г. АУАН е издаден на 29.05.2022
г., НП е издадено на 07.09.2022 г., жалбата срещу НП е подадена чрез
административно наказващия орган до РС – Русе на 24.10.2022 г., последното
съдебно заседание по АНД № 2169/2022 г. се е провело на 27.01.2023 г. Касаторът
е разполагал с приблизително осем месеца, за да ангажира доказателства за
твърденията си, че тахографът на управлявания от него автобус действително е
бил повреден и поради повредата той не е приемал картата на водача, поради
което се е наложило да извърши ръчен запис съгласно чл. 37, § 2 от Регламент
(ЕС) № 165/2014 г. Безспорно, ако твърдяната повреда е била налице, то тя ще подлежи
незабавно на отстраняване, за да отговаря тахографът на изискванията на
Регламента и да бъде годен за ползване. Такива доказателства (сервизни
протоколи за извършен ремонт на тахографа) няма представени. По тези
съображения изводът на настоящата инстанция е, че представения от ръчен запис
не е изготвен при наличие на материалноправните условия за това, поради което
не разполага с доказателствена сила по отношение на удостоверените с него обстоятелства,
а именно че касаторът надлежно е отразил процесния период на управление на
автобуса на съставения поради повредата на тахографа ръчен запис.
Дори и да се приеме, че се касае до повреда не на
самия тахограф, а на картата на водача, то по делото липсват данни и за нейната
евентуална повреда, респ. за предприети действия за замяната й. Разпоредбата на
чл. 29 от Регламента разглежда случаите на открадната, изгубена или повредена
карта на водача. Съгласно § 2 на тази норма, ако картата на водача е повредена
или неизправна, той трябва да я върне на компетентния орган, който в случая е
ИА „АА“. На следващо място, § 4 от същата разпоредба, както и чл. 30, ал. 1 т.
2 от Наредба
№ H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент
(ЕС) № 165/2014, регламентират
срок от седем календарни дни притежателят на повредената или неизправна карта
на водача да подаде заявление за нейната замяна до компетентния орган, който,
както вече бе посочено по-горе, е ИА „АА“. По преписката и към делото обаче
няма приложени доказателства за връщане на картата на водача от наказаното лице
и подаване на заявление до ИА „АА“ за замяната й. На следващо място, при
съпоставка на представената от проверяващия орган разпечатка от тахографа, маршрутно
разписание на автобусната линия и пътен лист № 402796 от 29.05.2023 г., се
установява, че автобусната линия с маршрут София – Русе е осъществена с
превозно средство с рег. № ***, с един водач – наказаното лице, като при
спиране в гр. Плевен в 18:37 часа, картата на водача е извадена от дигиталния
тахограф и курсът е завършен без отново да е поставяна картата. При повредена
карта на водача, чл. 35, § 2 от Регламента предвижда, две разпечатки – една в
началото и една в края на пътуването, ако това не е регистрирано от тахографа.
По делото обаче е представена само една разпечатка, на която не е отбелязано
дали е от началото на пътуването или от края на пътуването.
По отношение на въззивното
решение, в частта, с която е потвърдено НП № 38-0002072/07.09.2022 г. за наложеното на касатора, за
извършено нарушение по 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от същия закон, административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лв., , касационната инстанция намира, че следва
да бъде отменено. Към момента на издаване на наказателното постановление и
постановяване на обжалваното решение са действали предходните редакции на 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т.
1 от ЗДвП. Съгласно предходната редакция на 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът
на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон, а
съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на санкциониране подлежи водач, който не
носи определените документи в себе си – свидетелство за управление, контролен
талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС. С измененията,
публикувани в ДВ бр. 67 от 2023 г., от позитивната норма на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП и от санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отпаднало
изискването за носене на контролен талон, съответно не се налага санкция за
неносенето му. Тъй като в настоящия случай НП, с което е установено нарушението
и е наложена санкцията, поради оспорването му не е влязло в сила към момента на
промените в закона, касационният съдебен състав счита, че приложение следва да
намери по - благоприятната за наказаното лице норма, съобразно общия принцип,
закрепен в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за приложение на по-благоприятния за дееца
закон (lex mitior). Когато се касае за акт, установяващ
административно нарушение и санкциониращ дееца с административно наказание,
приложимото материално право е това към момента на извършване на нарушението, а
по - новият закон е приложим само ако е по - благоприятен за дееца.
По изложените съображения
въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено НП за налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за извършено от
касатора нарушение по чл. 34, § 1, изр.
1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. следва да бъде оставено в сила. В останалата му
част – по отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП обжалваното
решение следва да бъде отменено като в съответната част следва да бъде отменено
и НП.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 и
пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89/20.02.2023 г., постановено по АНД № 2169/2022 г.
по описа на Районен съд – Русе, в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление № 38-0002072/07.09.2022 г., издадено от директора на РД
„Автомобилна администрация“ - Русе, за извършеното от С.Г.К., с ЕГН **********,
нарушение по чл.34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., за
което, на основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвПр, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева.
ОТМЕНЯ
решение № 89/20.02.2023 г., постановено
по АНД № 2169/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, с която е
потвърдено наказателно постановление № 38-0002072/07.09.2022 г., издадено от директора
на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, за извършеното от С.Г.К., с ЕГН **********,
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 51 от 2007 г.), за което,
на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 51 от 2007 г.), му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
38-0002072/07.09.2022 г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ - Русе, в частта, с която, за извършено от С.Г.К., с ЕГН **********,
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 51 от 2007 г.) и на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 51 от 2007 г.), на същия е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: