Мотиви към присъда по НОХД № 5446/2018 г. на СГС – НО, 20-ти състав
Софийската градска прокуратура (СГП) е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство
№ 227 ЗМИП 15028/2018 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. № 900/2018 г. по описа на СГП, срещу Д.К.К.,
за това, че на 08.02.2018 г., около 10.05 ч., в гр. София, на кръстовището на
бул. „Възкресение“ и ул. „Кубан“, дал подкуп - пуснал в служебен полицейски
автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК
№ *******, банкнота от 20 (двадесет) лева, със сериен № Б3 9015122, на длъжностни лица, което
заемат отговорно служебно положение - служителите на 03 РУ - СДВР старши
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ В.Х.Г.и
старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ Д. Х.П., за да не извършат действия по служба - да не поискат
съдействие от служба „КАТ“ - МВР, компетентна да състави съответни актове за
това, че К. шофира лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ******, без свидетелство за правоуправление
и преминат годишен технически преглед - престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304,
ал. 1 от НК.
С разпореждане на съдията - докладчик от 30.11.2018 г., по реда на чл.
247б, ал. 1 – ал. 3 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), делото е
насрочено за разглеждане в открито разпоредително съдебно заседание, по реда на
чл. 248 от НПК.
В
откритото разпоредително съдебно заседание, при обсъждане на въпроса по чл.
248, ал. 1, т. 4 от НПК, упълномощеният защитник на подсъдимия прави искане съдебното производство да
протече по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност по реда на чл.
373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК. След така направеното
искане и изричното разясняване на правата на подсъдимото лице по чл. 371 от НПК, както и уведомяването на същото, че ако желае съдебното следствие да
протече по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, направеното от него самопризнание на
фактите по обвинителния акт и съответните доказателства от досъдебното
производство ще се ползват от съда при постановяване на присъдата, подсъдимият,
защитаван от упълномощен защитник, поддържа искането за разглеждане на делото
по този процесуален ред. С оглед така изразеното желание от подсъдимия и
защитата му за протичане на делото по посочената диференцирана съдебна
процедура по глава двадесет и седма от НПК, поддържано след разясняване от съда
на подсъдимия на последиците от нея, незабавно след провеждането на откритото
разпоредително заседание, на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, е даден ход на
съдебното следствие по реда на глава
двадесет и седма от НПК, в частност по реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал.
4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
В
рамките на съдебното следствие по горепосочения процесуален ред, подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.
Съдът,
при наличието на направеното от подсъдимото лице самопризнание на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, депозирано по реда на чл. 371, т. 2
от НПК, след като установи, че самопризнанието кореспондира на събраните в
досъдебното производство доказателства, с определение, постановено по реда на
чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да
събира доказателства за тези факти.
В
хода на проведеното открито разпоредително заседание и непосредствено
последвалото го съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма
от НПК, подс. Д.К.К. се защитава от упълномощен от него защитник - адв. С.Д.,
САК.
В съдебното
заседание, прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение срещу подс. Д.К. в
извършване на престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК. Намира, че от
събраните по делото доказателства и с оглед направеното признание на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимото лице, е
доказано, че с действията си подсъдимото лице е консумирало престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Представителят на държавното обвинение пледира
за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на наказание „лишаване от
свобода“, за срок от три месеца, чието изтърпяване да бъде отложено, по реда на
чл. 66 от НК, за срок от три години, както и „глоба“, в размер на 2 000
лева.
Защитникът на подсъдимия намира, че
с оглед характера на процедурата, по която се развива съдебната фаза на
производството, не е налице спор по фактите. Изтъква, че подсъдимият следва да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, на основание
чл. 9, ал. 2 от НК, поради изключително ниската степен на обществена опасност
на деянието и на дееца. Последната изводима от чистото съдебно минало на
подсъдимия, липсата на каквито и да било противообществени прояви и криминални
регистрации, липсата на висящи производства и освободителни съдебни актове,
както и от обстоятелството, че подсъдимият е трудово и семейно ангажиран, с
трайно изградени социални и житейски навици. Навежда доводи, че деянието се е
явило спонтанна, необмислена проява на подсъдимия, предложената сума на
полицейските служители е била в минимален размер, деянието не е предизвикало
медиен отзвук или нарушения при нормалното упражняване на служебните задължения
на полицейските служители. Предлага да бъде взето под внимание и
добросъвестното поведение на подсъдимия и на двете фази на процеса.
Алтернативно желае наведените от него обстоятелства да бъдат отчетени при
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, като следващото
му се наказание бъде определено при условията на чл. 55 от НК и не бъде
налагано кумулативно предвиденото наказание глоба.
В правото си на лична защита, подс. Д.К.
се присъединява към казаното от защитника си.
В последната си дума, подсъдимият изразява
съжаление за извършеното, извинява се и се разкайва, като моли за лека присъда.
От фактическа страна
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372,
ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл.
18 от НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, относими към повдигнатото обвинение
:
На
08.02.2018 г. полицейските служители на 03 РУ – СДВР - старши полицай в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ В.Х.Г.и старши
полицай в група „Охрана на обществения ред на сектор „Охранителна полиция“ Д. Х.П.
– свидетели по делото, били на работа за времето от 07.00 часа до 19.00 часа,
като АП - 112. Полицейските служители изпълнявали служебните си задължения с
лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № ******* и надпис „Полиция“, като около 10.00
часа на същата дата заели установъчен пункт, който бил на бул. „Възкресение“ и
ул. „Кубан“.
Около
10.05 часа, свидетелите спрели за проверка на посочения адрес лек автомобил,
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК №
******, който бил управляван от подс. Д.К.К.. Автомобилът се движел от ул.
„332-ра“ към улица „Кубан“. Свидетелите - полицаи Г. и П. установили водача на
автомобила по лична карта като Д.К.К., който не представил свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) и годишен технически преглед на
автомобила. При направената справка по радиостанцията от ОДЧ на 03 РУ - СДВР свидетелите
- полицейски служители установили, че на водача на автомобила - подс. Д.К.К.,
никога не му е било издавано СУМПС.
Свидетелите
- полицаи Г. и П. се насочили към служебния автомобил, където започнали да
извършват необходимите справки, да оформят докладна записка за проверка на
лице, и да сигнализират чрез ОДЧ на КАТ - МВР, които да съставят съответните
актове на водача за неправомерното му поведение. Преди да седнат в полицейския
автомобил, свидетелите Г. и П. обяснили на подсъдимия, че не може да управлява
МПС без съответното свидетелство за това, както и че следва да му се състави съответен
акт от компетентните служби – КАТ - МВР. В служебния автомобил, св. Г. седнал
на шофьорското място, а св. П. на мястото до него.
Подсъдимият
Д.К. знаел че е извършил нарушение, тъй като управлявал МПС без свидетелство за
управление на моторно превозно средство и такова никога не му било издавано.
Затова, той решил да подкупи полицейските служители – свидетелите В.Х.Г.и Д. Х.П.,
за да не извършат действията си по служба, а именно - да уведомят чрез ОДЧ
служба КАТ - МВР, които служители да му съставят съответния акт. За тази цел, подс.
К. подготвил една банкнота от 20 лв., серия БЗ 9015122, излязъл от управлявания
от него автомобил, приближил се до полицейската кола и хвърлил банкнотата от
двадесет лева през отворения прозорец вътре в полицейския автомобил, в краката
на св. Г., като казал „Вземете тези пари и пийте по едно кафе“.
Това
обстоятелство било възприето от двамата свидетеля - полицейските служители Г. и
П., като даване на дар (подкуп) от страна на подс. К., за да не извършват
действията по служба, а именно да не уведомят служба КАТ - МВР.
Подсъдимият Д.К.К. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно
образование, работи в община „К.П.“ като общ работник, живущ ***, ЕГН **********.
Същият е неосъждан, с добри
характеристични данни.
По доказателствата
Описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното по реда на чл.
371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия,
подкрепено изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства,
закрепени в гласните, писмени и веществени доказателствени средства, писмените и
веществено доказателства, проверени от съда при постановяване на определението
му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно :
гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите В.Х.Г.(л. 41 и л. 44 от досъдебното производство) и Д. Х.П. (л. 42 и
л. 45 от досъдебното производство) ; писмени
доказателствени средства и писмени доказателства - протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 14 – л. 15 от досъдебното производство), справка за
съдимост на подсъдимото лице (л. 36 от досъдебното производство, л. 15 от
съдебното производство), заповед за задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (л. 11 от досъдебното производство), справка за липса на регистрирани
криминални прояви (л. 39 от досъдебното производство), незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на формуляр
за изготвяне на длъжностни характеристики и протокол за запознаване на
служителите с длъжностна характеристика на длъжност „полицай
– старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към РУ при СДВР (л. 24 – л. 25 от досъдебното производство), заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на ежедневна ведомост на личния състав
от 04 взвод при 03 РУ – СДВР за 08.02.2018 г. (л. 26 – л. 28 от досъдебното
производство) ; веществени
доказателствени средства – снимки от проведения оглед на местопроизшествие
(л. 20 – 21 от досъдебното производство) ; веществено
доказателство – банкнота с
номинал от 20 лева, емисия 2007 г., серия и номер БЗ 9015122.
В посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени
доказателства, гласни, писмени и веществени доказателствени средства и
веществени доказателства, които да не са относими към предмета на доказване по
наказателното производство.
Съдът не се ползва при изграждане на
фактическите си изводи от докладни записки, протокол за обиск на лице по ЗМВР,
декларация на задържано лице, справки (с изключение на посочената по-горе),
писма, постановления на разследващия орган и на
прокурора,
защото същите касаят хода на провежданото наказателно производство, а не
изясняват обстоятелства от него.
С
оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на
присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, като се позове единствено на направеното самопризнание и на
доказателствата, които го подкрепят. В настоящия случай липсват гласни, писмени
и веществени доказателства и доказателствени средства, които да обективират
каквото и да било противоречие с изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, поради което не се налага и обсъждане на доказателства,
по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и
проверени в хода на досъдебното производство доказателства, изводими от
свидетелските показания, писмените и веществени доказателствени средства,
писмените доказателства и веществено доказателство, подкрепят еднопосочно и
безпротиворечиво изложената фактическа обстановка. Предприетите действия по
разследването са извършени при пълно спазване на императивните процесуални
правила, установени в НПК. Така направеното самопризнание от подс. Д.К. изцяло
и несъмнено се потвърждава от доказателствената съвкупност, без да е налице
нито едно доказателство и/или доказателствено средство, от което съдът може да
направи различни или противоположни фактически констатации от тези, съдържащи
се в обстоятелствената част на обвинителния акт на прокурора.
По
тези причини, съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че следва именно
въз основа на нея да гради своите правни изводи.
От правна страна
При
така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
По безспорен и несъмнен начин се
установи, че от обективна и субективна страна, подс. Д.К. е извършил деяние,
съставляващо престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.
От обективна страна, по делото се установи по нужния несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираните
време и място - на 08.02.2018 г., около 10.05 ч., в гр. София, на кръстовището
на бул. „Възкресение“ и ул. „Кубан“, подсъдимият дал подкуп – банкнота, с номинал
от 20 (двадесет) лева, на длъжностни лица, в качеството им на полицейски органи - служителите на 03 РУ
- СДВР - старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ В.Х.Г.и старши полицай в група „Охрана на обществения
ред“ на сектор „Охранителна полиция“ Д. Х.П., за да не извършат действия по
служба - да не поискат съдействие от служба „КАТ“ - МВР, компетентна да състави
съответни актове за това, че К. шофира лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с ДК № ******, без свидетелство
за правоуправление и преминат годишен технически преглед.
Подсъдимият
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 304 от НК, в
хипотезата му на даване на дар, като на инкриминираните дата и място поставил
(пуснал) банкнотата от 20 лева в служебния автомобил на свидетелите В.Х.Г.и Д. Х.П.,
за да нарушат служебните си задължения по посочения по-горе начин. С това,
подсъдимото лице осъществило основния признак от обективна страна на
престъплението, инкриминирано в разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от НК – една от
самостоятелните форми на неговото изпълнително деяние, а именно даване на
предмета на посегателство. Престъплението е било довършено с факта на поставяне
(пускане) на банкнотата от подсъдимия в служебния автомобил на свидетелите, с
оглед мотивирането им за нарушаване на задължението им по служба. Доколкото
престъплението в тази му форма е уредено като формално или още т. нар. на
„просто извършване“, следва да се приеме, че чрез поставянето на банкнотата от
подс. К. във вътрешността на служебния автомобил, ползван от свидетелите, чрез пускането ѝ през
отворения прозорец на същия, подсъдимият реално я е предоставил в тяхна власт, което
е било достатъчно за реализация на състава на престъплението от обективна
страна.
Предметът
на престъплението се е явила инкриминираната банкнота с номинал 20 лева, серия
БЗ и № 9015122.
Свидетелите
В.Г. и Д. П. безспорно са полицейски органи, което е категорично доказано, чрез
приложените в заверени електрофотографски (ксерографски) копия писмени
доказателствени средства, изчерпателно посочени по-горе. Към инкриминираната
дата същите са били назначени на длъжност старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“.
Съобразно заеманите длъжности, свидетелите Г. и П. се явяват полицейски орган,
по смисъла на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 14 от ЗМВР. При
определяне на специфичната им трудова функция за целите на процеса, настоящият
съдебен състав се ръководи и от длъжностна характеристика на длъжност „полицай
– старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към РУ при СДВР и по-специално от посочените в точка II на
характеристиката основни длъжностни задължения. Съобразно тях, свидетелите са
били оправомощени да извършват проверка на документи, за установяване на
самоличност и установяване на нарушения, осигуряване безопасност на движението,
както и при изпълнение на функциите си да задържат, конвоират и съпровождат
лица, извършители на престъпления, а също и, касателно настоящия казус, да
работят и да взаимодействат с други служби в МВР.
Както
несъмнено се приема от съдебната практика (Постановление № 8/30.11.1981 г. по н. д. № 10/1981 г., Пленум на Върховния съд), във
всички случаи между действието по служба и получаването на подкупа трябва да
има взаимна връзка. В настоящия случай, подсъдимият е дал подкуп на полицейски
орган, с цел свидетелите Г. и П. да нарушат служебните си задължения, като
изпълняващи длъжността
старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“, а именно да не поискат съдействие от служба
„КАТ“ - МВР, компетентна да състави съответни актове за това, че подс. К.
шофира лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ******, без свидетелство за правоуправление
и без преминат годишен технически преглед.
Съдът намира,
че даденият подкуп от страна на подсъдимото лице на свидетелите Г. и П. е
именно предоставен, за да не поискат съдействие от служба „КАТ“ - МВР,
компетентна да състави съответни актове за това, че подс. К. шофира лек автомобил,
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК №
******, без свидетелство за правоуправление и преминат годишен технически
преглед.
С това, подсъдимото лице е целяло да мотивира противоправно двамата свидетели
да не изпълнят задълженията си (да не извършат правомерно изискващо се действие
по служба), съобразно изискванията на специфичната им
длъжностна характеристика – т. ІІ, регламентираща основните им длъжностни
задължения. Подсъдимият е обективирал това си желание, като се приближил до служебния
полицейски автомобил, хвърлил банкнотата с номинал от двадесет лева през
отворения прозорец вътре в полицейския автомобил, в краката на св. Г., и казал
„Вземете тези пари и пийте по едно кафе“. За съда не съществува каквото и да е
било съмнение за смисловото съдържание на употребените от подсъдимия думи,
насочени към полицейските служители, изводимо от конкретната фактическа
обстановка, отчитайки и факта, че подсъдимото лице е осъзнавало извършеното
административно нарушение и непосредствено последващото думите му негово
действие.
От субективна страна,
подсъдимият е осъществил горепосоченото деяние при форма на вината „пряк”
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавал е напълно общественоопасния
характер на деянието, с което се засягат
обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на
държавния апарат, с точното, еднакво и безкористно осъществяване на правата и
задълженията, произтичащи от компетентността и функциите на полицейските
органи, като пряко е целял настъпването на тези последици.
Престъплението
„подкуп“ се осъществява винаги с „пряк“ умисъл. Вината е невеществено
доказателство, която подлежи на доказване във всеки един случай, съобразно и
императива на чл. 102 от НПК. За съществуването или несъществуването ѝ се
съди индиректно, по външните прояви на човека, т. е. от обективно проявеното
поведение на подсъдимия. От събрания и проверен по делото доказателствен
материал се установи, че подсъдимият добре е съзнавал предназначението на пуснатата
от него във вътрешността на служебния полицейски автомобил банкнота и ясно и
недвусмислено е показал, включително и вербално, в каква насока желае да е
поведението на полицейските служители. В конкретния случай, от действията на
подсъдимото лице еднопосочно се извлича съзнанието му, че дава подкуп на
полицейски органи, насочен към това да не извършат действие по служба, което е било в правомощията им, а именно - да не поискат съдействие от служба
„КАТ“ - МВР, компетентна да състави съответни актове за шофиране без
свидетелство за правоуправление и преминат годишен технически преглед. Предвид цялостното обективирано поведение на подс. К., обоснован се
явява изводът, че той е съзнавал, че даденият подкуп би могъл да препятства
упражняването на правомощията на полицейските служители и целенасочено е целял
именно това.
По
така изложените съображения, съдът призна подс. Д.К.К. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК. Конкретно
за това, че на
08.02.2018 г., около 10.05 ч., в гр.София, на кръстовището на бул.
„Възкресение“ и ул. „Кубан“, дал подкуп - пуснал в служебен полицейски
автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК
№ *******, банкнота от 20 (двадесет) лева, със сериен № Б3 9015122, на длъжностни лица, което
заемат отговорно служебно положение - служителите на 03 РУ - СДВР старши
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ В.Х.Г.и
старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“
Д. Х.П., за да не извършат действия по служба - да не поискат съдействие от
служба „КАТ“ - МВР, компетентна да състави съответни актове за това, че К.
шофира лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ******, без свидетелство за правоуправление
и преминат годишен технически преглед.
Като причини за извършване на
престъплението, съдът прецени ниското правно съзнание на подсъдимия,
незачитането на установения в страната правен ред, свързан с осигуряването на
предпоставки за надлежно и законосъобразно упражняване правомощията на длъжностните
лица, и в частност – на полицейските органи по служба, и стремежът му да
избегне санкционирането му по административен ред за допуснатите от него нарушения.
Настоящата инстанция не споделя
доводите на защитата, че деянието, осъществено от К., е явно малозначително, по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно посочената законова разпоредба, не е престъпно онова деяние, което, макар да
осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления, поради
своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна (решение № 706/1974 г.,
II-ро н. о. на ВКС). Преценката за малозначителност се
съдържа в относимостта на фактическата тежест на конкретното деяние към
критериите на закона (решение № 676/2005
г., I н. о.). В този смисъл е и ТР № 113/1982 г. на ОСНК, ТР № 3/1971 г. на ОСНК, решение № 15/1976 г. на ОСНК, решение № 676/2005 г., І-во н. о. на ВКС, решение № 430/1970 г., І-во н. о. на ВС, решение № 202/1981 г., І-во н. о на ВС, р. № 706/1974 г., ІІ-ро н. о. на ВС, решение № 409/1973 г., І-во н. о. на ВС, решение № 546/1988 г., ІІ-ро н. о. на ВС, решение № 557/2009 г., ІІІ-то н. о. на ВКС, решение № 413/2009 г., ІІ-по н. о. на ВКС, решение № 85/2012 г., І-во н. о. на ВКС, решение № 324/2013 г., ІІ-ро н. о. на ВКС, решение № 276/2014 г., ІІІ-то н. о. на ВКС и други).
Основният критерий, за да
се приеме явна малозначителност на деянието, следователно, е липсата или
изключително пренебрежимата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, който в конкретния случай не е налице, тъй като с деянието са накърнени
изключително значими обществени отношения, в рамките на които се гарантира
законосъобразното, правилно, отговорно и безкористно изпълнение на служебните
задължения на полицейските служители и са създадени са предпоставки за
ненавременно разкриване и санкциониране на допуснато особено съществено
нарушение на правилата за движение по пътищата. Деянието е било довършено и с
него е осъществена онази форма на изпълнително деяние, сред уредените в чл.
304, ал. 1 от НК, която разкрива най-висока степен на обществена опасност,
доколкото в най-голяма степен накърнява правнозащитените обществени отношения.
Вторият критерии е липсата
или изключително пренебрежимата степен на обществена опасност на дееца. Вярно
е, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административни нарушения, не се установява да е
съпричастен към противообществени прояви, трудово ангажиран е, изразява съжаление
и искрено разкаяние за постъпката си, но това са обстоятелства, сочещи на занижена степен на
обществена опасност, в сравнение с типичната по основния състав на
престъплението, не и обуславящи извод за липсваща или изключително пренебрежима
такава, изискуема за приложение на института по чл. 9, ал. 2 от НК. Изложеното изключва и възможността
деянието, осъществено от подсъдимия на инкриминираните дата и място да бъде
преценено като явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, и поради
това – непрестъпно, в какъвто смисъл защитата на подс. К. развива аргументи.
По наказанието
За
извършено деяние, съставляващо престъпление, по смисъла на чл. 304а, вр. чл.
304, ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“, за
срок до десет години, и „глоба“, в размер до петнадесет хиляди лева.
При
определяне на вида и размера на наказанието за подс. Д.К., съдът не установи
наличието на изключително/и или многобройни смекчаващи вината му обстоятелства,
по смисъла на чл. 55 от НК, обуславящи приложението на тази материално - правна
разпоредба. Поради това, съдът индивидуализира наказанието за подсъдимия при
условията на общата разпоредба на чл. 54 от НК.
В
настоящият случай, съдът не намира отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
От
друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчита чистото
му съдебно минало, добрите му характеристични данни, извлечени от липсата на
каквито и да е регистрирани до момента противообществени прояви, трудовата му
ангажираност, изразеното пред съда съжаление за извършеното деяние, както и
ниската стойност на предмета на престъплението, в размер на 20 лева. Настоящата инстанция не отчете като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелства направеното от същия самопризнание и
съгласието му да бъде проведено съкратено следствие по настоящото дело, тъй
като, от една страна, извън изявлението по чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият не
е направил признания, с които да улесни разкриването на обективната истина, а
от друга – признанието му по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е елемент от
процесуалното му поведение и задължителна предпоставка за приложение на
привилегията по чл. 58а от НК. В този смисъл, съдът намира, че не се касае до
самопризнания, съдържащи доказателствено релевантни факти, а до самопризнания,
насочени единствено и само към облекчаване наказателноправното положение на
подсъдимото лице, при което същите не следва да бъдат отчитани и в процеса на
индивидуализация на санкцията.
Съдебният
състав се обедини около становището, че извършеното престъпление е по-скоро
инцидентна проява на подсъдимия, който в настоящия случай не е лице с висока
степен на обществена опасност, респективно лице с трайно изградени престъпни
навици. Именно поради това, съдът намира, че наказанието „лишаване от свобода“,
в минималния възможен размер от 3 месеца, който, на основание чл. 58а, ал. 1, вр. 54,
ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1 от НК, не може да бъде намален с една трета, а остава
3 месеца, заедно с кумулативно предвиденото наказание „глоба“, справедливата
стойност на която, в настоящия случай, за този съд се яви близо до предвидения
в закона минимум, а именно в размер на 200 лева, с оглед и минималния размер на
наложеното наказание „лишаване от свобода”, би изпълнило
целите, визирани в чл. 36 от НК, в частност индивидуалната превенция.
Съдът намери,
че в конкретния случай са налице и материално - правните предпоставки за
приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо подс. К.. Чистото
съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три
години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма.
Съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се
налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно
изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“. За да се
изпълнят целите на специалната и генералната превенция, в този случай не е
необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на
подсъдимия в място за лишаване от свобода. За постигането на целите на
наказанието и предимно за поправянето на подсъдимото лице, съдът намери, че не
е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му наказание, което обуславя
прилагането на института на условното осъждане. От значение е и визираното в
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, че наказанието следва да осигури, по
възможно най-ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин,
едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху
осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите
членове на обществото. В тази връзка е необходимо да се отчете, че самият факт
на обвинението и на проведения наказателен процес, на осъждането му и на
налагането на наказание, е от естество да окаже върху подсъдимия и върху
останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно -
поправително въздействие. При това, предоставеният изпитателен срок на условно
осъждане, притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в
латентната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в
случай, че подс. К., в рамките на определения му изпитателният срок, извърши
ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за
подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно
мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение.
Воден
от изложените до тук съображения, съдът отложи, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на
изпитателния срок, съдът отчете обстоятелството, че законодателят изрично
свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне
на подсъдимия, като въз основа на това прие, че именно такъв размер отлагателен
срок ще окаже в най-голяма степен поправително и продължително възпитателно -
превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на
обществото.
По веществените
доказателства
Съдът
присъди вещественото доказателство по делото – банкнота с номинал 20 лева,
серия № БЗ 9015122, явяваща се и предмет
на престъплението, съобразно задължителните указания, дадени с
Постановление № 8/1981 г. на Пленума на
ВС и ТР № 2/2011 г. на ОСНК на ВКС, въз
основа на императивната разпоредба на чл. 307а от НК, да бъде отнета в полза на
държавата.
По разноските
С
оглед липсата на направени по делото разноски, съдът не възложи такива на
подсъдимото лице.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ......................................