Решение по дело №4481/2013 на Районен съд - Пловдив

На следващо място процесния електронен фиш не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който „Електронният фиш” съдържа данни за  териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, часът на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби….”. В случая видно от Електронния фиш, в същия липсва надлежно описание на нарушението, като последното се изчерпва с посочване единствено на мястото, датата и часа на нарушението и стойността на „разрешената” и на „установената” скорост на движение и на самото превишение. Нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Превишаването на скоростта обаче, като административно нарушение е възможно в две различни и самостоятелни хипотези уредени в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и съответно ал. 2 от ЗДвП. За съставомерността на деянието по ал. 2 от цитираната разпоредба от съществено значение е вида на поставения пътен знак, конкретната стойност на ограничението, въведено с пътния знак, местоположението му спрямо мястото на извършване на нарушението и т.н. В конкретния случай, липсата на достатъчна индивидуализация на нарушението не позволява на съда да извърши преценка дали коректно е подведено установеното от административно – наказващия орган нарушение под квалификацията на съответната правна норма. Горното съставлява съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш. 

С това обаче не се изчерпват пороците при съставяне на обжалвания акт,  като станалите допуснати нарушения са обусловени преди всичко от законодателни пропуски в текстовата редакция на чл.189, ал. 4 от ЗДвП, пренесени и в одобрения образец на електронния фиш. На първо място в атакувания елелктронен  фиш не е посочен конкретен издател, извън изписване на съответното териториално поделение на МВР. Известно е от правната теория, че всеки “документ”, в това число и електронният, представлява писмено волеизявленвие на конкретно лице с определени правни последици, а в частност административния акт е  волеизявление на конкретен орган, натоварен изрично с властнически правомощия и функции и с което волеизявление се засяга правната сфера на трети лица. Непосочването на конкретен издател предпоставя невъзможност за осъществяване на адекватен и надлежен контрол на компетентността на издателя. Съгласно пар. 1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От прочита на горецитираната дефиниция действително би могло да се направи извод, че електронният фиш, по силата на закона представлява не изявление на определен орган, а електронно обективирано такова, записано върху съответния носител.  Целта на законодателя обаче, въвеждайки института на електронния фиш е не само да осъществи защита на живота и здравето на участниците в движението, но и да избегне в максимална степен субективизма от страна на контролните органи. В процесния случай , според съда съставения електронен фиш, предмет на обжалване в настоящото производство не само не отговаря на изискванията на закона, досежно неговото съдържание, но не съответства и на целта на закона, още повече, че ограничава и правото на защита на санкционираното лице – да научи в какво именно се изразява вмененото му нарушението. Това е така, тъй като самият наказващ орган, в лицето на началника на сектор ПП при ОДМВР – Пловдив, в депозираното становище пояснява, че при издаване на на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – мобилна система се изважда най – голямата максимално допустима грешка от реално отчетената стойност, като гаранция за правилно измерена скорост. Налага се извод, че отчетените от автоматизираното техническо средство стойности се коригират от определено длъжностно лице – неизвестно както за нарушителя, така и за съда, поради което и не може да се извърши преценка доколко това лице е упълномощено да извършва съответната дейност, нито пък по някакъв начин е обективирана в електронния фиштази дейност, нито механизма на отчитане, за да се подложи същият на проверка от съда. Това от една страна противоречи на целта на закона  - избягване на субективизма на контролните органи, а от друга страна води до неяснота относно конкретното нарушение, вменено на жалбоподателя. Видно от обжалвания електронен фиш, в същия е отразено, че установената скорост на движение на лекия автомобил Опел З. с рег. № ******* е 81 км.ч., докато в приложената разпечатка и снимков материал от клип № 2186, Радар № 566 е посочено, че измерената скорост на движение  е 84 км.ч. В административната преписка липсва каквато и да е информация  за констатираното разминаване, както и за причините обусловили отразяване в електронния фиш на скорост на движение на процесното МПС, различна от установената посредством техническото средство. Обстоятелството, че едва в депозираното пред съда становище от наказващия орган е разяснен механизма на отчитане на скоростта, не санира констатираното нарушение, тъй като тази дейност следва да намери отражение в съставения електронен фиш, за да внесе яснота относно конкретното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено или пък да бъде отчетена от наказващия орган при индивидуализиране размера на наказанието, за да не се допуска разминаване между реално отчетената скорост на движение посредством автоматизираното техническо средство и приетата за установено скорост на движение при издаване на обжалвания акт. Макар в двата случая отчетеното превишаване да попада в хипотезата на една и съща санкционна норма, то създадената неяснота относно действителната скорост на движение нарушава съществено правото на защита на нарушителя и гарантираната му от закона възможност да узнае за какво точно нарушение на правилата за движение  е санкциониран и съответно да организира защитата си. Отделно от това в процесния случай не става ясно въз основа на какви данни наказващия орган е приел, че нарушението е осъществен именно от жалбоподателя М., тъй като в административната преписка липсва справка относно собственика и ползвателя на моторното превозно средство.

По гореизложените съображения, след като взе предвид всички събрани в хода на производството доказателства и становищата на страните,  съдът стигна до извод, че следва да се отмени изцяло обжалваният Електронен фиш серия К № 0574943 на ОДМВР гр. Пловдив , с което на А.С.М. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 140 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като незаконосъобразен.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Т.К.