РЕШЕНИЕ
№ 3973
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110210914 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.“ ООД, ЕИК - хххххххх със седалище и
адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя И. С. М. с ЕГН :
********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 23 – 2200256 от
06.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ със седалище гр.София към Главна Дирекция
Инспектиране на труда, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5
във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.5, ал.2 от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.6 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004 г./, във вр.
с чл.14, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
1
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си,
че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правото му на защита. В тази връзка се сочи, че в акта за установяване на
административно нарушение липсва ясно описание на процесното нарушение,
както и на обстоятелствата, при които е извършено. Видно от издаденото
наказателно постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на работодател, но никъде не е отразено въз основа на какви
факти и обстоятелства е направен този извод. Не е посочено също така дали
жалбоподателят притежава качеството на възложител спрямо
подизпълнителите „П. Т.“ ЕООД и „Н. 83“ ЕООД. Отделно от това се сочи, че
правната квалификация на нарушението е неточна, което допълнително
затруднява правото на защита на жалбоподателя, както и че наложеното
наказание е несправедливо. Като самостоятелно основание за отмяна на
крайния административен акт се сочи наличието на друго наказателно
постановление, издадено за същото нарушение.
Въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ със седалище гр.София към Главна Дирекция
Инспектиране на труда чрез процесуалния си представител, моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение № 23-2200256 от
16.05.2022 г., съставен от гл.инспектор в Д „ИТСО“ в резултат на извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство на 04.05.2022 г. на място
в строителен обект: „Жилищни сгради с изгребни ями“ в УПИ Х-3 за жс, кв.
90, находящо се в с. Бистрица, район Панчарево и на 16.05.2022 г. по
документи в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище
2
гр.София, бул.“Витоша“ №6 е установено, че Възложителят „К." ООД,
възлагайки изготвянето на План по безопасност и здраве /ПБЗ/, не е спазил
задължението си да изиска от проектант или координатор по безопасност и
здраве за етапа на проектиране, ПБЗ да съдържа списък на отговорните лица
(име, длъжност, работодател) за провеждане на контрол и координиране на
плановете на отделните строители за местата, в които има специфични
рискове, съгласно изискването на чл.10, ал.1, т.7 от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр.37/2004 г.).
Извършилият проверката инспектор при Д „ИТСО“ приел, че с
посоченото по-горе, жалб. „К." ООД с ЕИК - хххххххх е нарушил
разпоредбите на чл. 5, ал.2 от Закон за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/ във връзка с чл. 6 от Наредба №2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи (обн. ДВ бр.37/2004 г. ), във връзка с чл. 14, ал. 2 от Закон
за здравословни и безопасни условия на труд.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление /НП/ № 23 – 2200256 от 06.07.2022 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр.София
към Главна Дирекция Инспектиране на труда, с което на жалбоподателя, на
основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.5, ал.2 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.6 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ
бр.37/2004 г./, във вр. с чл.14, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд.
При преглед на цялата административно-наказателна преписка
наказващият орган приел, че в конкретния случай не са налице
предпоставките, посочени в чл.415в, ал.1 от КТ за квалифициране на
нарушението като маловажно. Предвид характера и тежестта на нарушението,
както и с оглед постигане на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН,
административното наказание било определено над минимално предвидения
размер за извършеното нарушение.
3
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото доказателства: показанията на свидетеля М. М. М. – В., които съдът
намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и
кореспондиращи на писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283
от НПК.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието
на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
постановлението. Актът за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички
реквизити съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като същевременно съдът
намери, че те са издадени от компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното
дружество. Наказващият орган ясно и точно е посочил в какво се изразява
извършеното нарушение, което напълно съответства на правната
квалификация, дадена в АУАН и в наказателното постановление.
Като основание за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател, наказващият орган е посочил
разпоредбите на чл.5, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004 г./, във вр. с чл.14, ал.2 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ в процеса на
проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите
възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи
4
контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни
условия на труд от проектанта и от строителя.
В чл. 6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
/обн.ДВ бр.37/2004 г./ е предвидено, че възложителят или упълномощеното
от него лице не се освобождава от отговорност по отношение на
осигуряването на ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са
определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по чл. 7
и 11.
Според разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗЗБУТ юридическите и
физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и
физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие,
което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка
работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и
безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират
във или в близост до работните помещения, площадки или места. В ал.2 е
предвидено, че лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на
работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява
от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.
Санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда, че
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до
15 000 лв.
Анализът на посочените норми води до извод, че нарушението, за
което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, може да се
извърши само от особен субект - работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ, според която разпоредба „Работодател“ е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
5
трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и
работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие
ползвател. За целите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд /
§ 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ/, по приложението на който е издадена Наредба №
2/2004 г. за нарушение на чл. 6 от която Наредба е издадено процесното НП,
„работодател“ е всяко лице, което: 1. има това качество по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на КТ, както и 2. всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност
за предприятието, кооперацията или организацията. От посочената
разпоредба във втората й част е видно, че качеството на работодател има и
възложителя на работа в рамките обаче на предприятието му. В конкретния
случай видно от събраните по делото доказателства не e установена трудово-
правна връзка между санкционираното дружество и лицата, които са
извършвали дейности на строителния обект. В тази връзка жалбоподателят
има качеството на възложител на работата спрямо работниците, чийто живот
и здраве охранява, с оглед разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, като носи
отговорност за работата на дружествата изпълнители, по силата на
сключените договори за СМР. Отговорността за предприятията на
дружествата - възложители е на самите тях, включително отговорността за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд по отношение на
наетите лица по граждански или трудово-правни договори. Отговорността за
чуждо предприятие, включително за осигуряване на безопасни условия на
труд по отношение на работници или служители на чуждо предприятие e
възложена на юридическото лице - възложител, с което дружествата -
изпълнители, се намират в облигационна връзка. С гореизложеното
настоящият състав намира, че административно-наказващият орган
законосъобразно е приел, че жалбоподателят е субект на нарушението. В този
смисъл възраженията на жалбоподателя са неоснователни. С неизпълнението
на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, както и
на чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ жалбоподателят е осъществил състава на чл. 413, ал.
2 от КТ.
Тъй като нарушителят е юридическо лице, не следва да се обсъжда
субективната страна на нарушението, предвид уредената в чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН обективна отговорност.
Санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда, че
„Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
6
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”. Правата и задълженията
на работодателите, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд са уредени в специалния закон със същото наименование –
ЗЗБУТ. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв., близък до
минимално предвидения за извършеното нарушение. Съдът намира, че така
определената санкция, с оглед засегнатите обществени отношения,
съответства на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение.
Съдът не счита така извършеното нарушение за маловажно по
смисъла на чл. 415в КТ. Съгласно визираната разпоредба - за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв. В случая не се установява, нарушението да е отстранено веднага
след като е констатирано, а отделно от това с
ъдът намира, че липсата на списък в ПБЗ на отговорните лица (име,
длъжност, работодател) за провеждане на контрол и координиране на
7
плановете на отделните строители за местата, в които има специфични
рискове, винаги рефлектира върху безопасността при работа, което
допълнително завишава степента на обществена опасност на конкретното
нарушение, изключвайки приложението на нормата на чл. 415в КТ.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
наличието на друго наказателно постановление, издадено за същото
нарушение. Видно от приложеното заверено копие на НП №23-2200258 от
06.07.2022 г. същото касае неспазване на задължение да изиска от проектант
или координатор по безопасност и здраве за етапа на проектиране, ПБЗ да
съдържа мерки и изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при
извършване на изкопни работи – механизирано и ръчно изпълнение на
монтаж на вкопан резервоар, в т.ч. падане в изкоп и затрупване от земна маса,
съгласно изискването на чл.10, ал.1, т.5 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр.37/2004 г.).
Всичко изложено, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административно-процесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
8
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ИА ГИТ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23 – 2200256 от
06.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ със седалище гр.София към Главна Дирекция
Инспектиране на труда, с което на жалбоподателя „К.“ ООД, ЕИК - хххххххх
със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя И.
С. М. с ЕГН : **********, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от
КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл.5, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004 г./, във вр. с чл.14, ал.2 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд.
ОСЪЖДА жалбоподателя „К.“ ООД, ЕИК - хххххххх със седалище и
адрес на управление /адрес/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10