РЕШЕНИЕ
№
....................
гр.София, 17.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4331 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от И.С.Б.,
с която срещу Прокуратурата на РБългария са предявени искове с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът
И.С.Б. твърди, че спрямо него било незаконосъобразно повдигнато и поддържано
обвинение по досъдебно производство – сл.д.№ ХV-П-16/2004 г., пр.пр. № П
210/2006 г. по описа на ВОП-София. Последното приключило с определение № П -139/05.04.2011
г. на СВОС /влязло в сила на 15.04.2011 г./, поради недоказаност на обвинението
– чл.243, ал.1, т.2 НПК.
Поддържа,
че не е осъждан, отличаван е с награди за времето, в което е работил в
системата на МВР от 1984 г. до 12.10.2001 г., когато бил уволнен дисциплинарно
и освободен от служба непосредствено след придобиване право на пенсия.
С
Постановление от 22.08.2006 г. на военен следовател при СВОП бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършване на тежко военно-длъжностно престъпление по
чл.387, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК при описана фактическа
обстановка.
По
внесен обвинителен акт било образувано НОХД № П 16/2004 г. прекратено с
определение на съда и върнато на СВОП със задължителни указания за изпълнение.
С Постановление за привличане в качеството на обвиняем от 14.03.2008 г. на
прокурор в СВОП ищецът бил привлечен като обвиняем за извършеното престъпление
по чл.387, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК при същата фактическа
обстановка. Обжалвал постановлението, поради декриминализиране на деянието,
като с Постановление на ВАПС от 31.03.2008 г. била отхвърлена жалбата му.
Излага подробни правни и фактически доводи за извършените
процесуално-следствени действия и движението на делото. Поддържа, че във
времето на незаконосъобразното повдигане и поддържане на обвинението и
прекратяване на наказателното производство спрямо него била взета мярка за
неотклонение „подписка“ и му била наложена ограничителна мярка „забрана за
напускане пределите на страната“.
Поддържа,
че във връзка с незаконното обвинение претърпял значителни неимуществени вреди,
изразяващи се в засягане честта и достойнството му на почтен държавен служител;
създаване чувство на несигурност от несправедлив процес предвид многократните
внасяния на обвинения срещу ищеца и връщането на делото за доразследване с
даване на указания; създаване на чувство на срам и унижения пред семейство,
близки и роднини; срив в кариерното му развитие и последваща продължителна
невъзможност за намиране на работа във връзка с огласяване на обвиненията;
отчуждаване от близки и приятели; емоционален дискомфорт и страдания. Поддържа,
че наказателното производство продължило четири години и седем месеца /от
26.08.2006 г. до 05.04.2011 г.
Ищецът
твърди, че ответникът П.НА Р.Б.следва да отговаря имуществено за повдигнатото
обвинение и претендира обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 40000.00
лв.-главница, ведно със законната лихва от 15.04.2011 г. /датата на влизане в
сила на прекратителното определение/ до окончателно погасяване на
задълженията.
Поддържа,
че в резултат на незаконното му обвинение е претърпял и имуществени вреди за
заплащане на адвокатско възнаграждение по делото – досъдебна и съдебна фаза и
пътни разходи, уточнени с молба от 20.06.2016 г. в общ размер на 824.00 лв., от
които 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение – досъдебна и съдебна фаза и
пътни разходи в общ размер на 224.00 лв., ведно със законната лихва от
15.04.2011 г. /датата на влизане в сила на прекратителното определение/ до окончателно
погасяване на задълженията.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК
ответникът П.НА Р.Б.изразява следното становище:
Оспорва
исковата молба, като нередовна, доколкото не се придружава от пълномощно, с
което ищецът овластява процесуалния си представител по делото.
Прави
възражение, че претенциите са погасени по давност, доколкото исковата молба е
подадена в съда след 15.04.2016 г. видно от отбелязания входящ номер.
Оспорва
по основание и размер претенциите за неимуществени вреди, като прави
възражение, че посочените от ищеца вреди не са му били причинени във връзка с
описаното незаконно обвинение; през същия период срещу ищеца са били повдигнати
и други две обвинения; правоотношението му е било прекратено поради дисциплинарно
уволнение, а не поради незаконно обвинение. Прави възражение, че претенциите за
лихви са погасени по давност и могат да бъдат претендирани с начален период от
2013 г. Оспорва, като завишен по размер искът за неимуществени вреди. Оспорва,
като неоснователен искът за обезщетяване на описаните имуществени вреди. Прави
възражение, че въпреки дадената възможност за уточнения на последния се налага
пояснение по вида и размера на причинените вреди и исканото обезщетение за тях
от ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение
в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Отговорността
по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените
в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно
поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е
виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на
вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като
вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или, поради това че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В хода на производството безспорно се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпни деяния по чл.387,
ал.2, пр.1 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК по предварително производство /досъдебно
производство/ сл.д. № XV-П-16/2004 г. по описа на ВОП София. Последното е
било образувано на 18.06.2004 г.
В производството не е спорно и се установява от събраните доказателства, че
към този момент ищецът е изпълнявал длъжността „старши граничен полицай в
граничен контрол на ГКПП 01 степен” при РГС –Петрич.
Чрез събраните в хода на предварителното производство материали се
установява, че ищецът е бил граничен полицай за времето от 1984 г. до м.12.2001
г., като от 1997 г. е придобил право на самостоятелна работа с личен
гранично-контролен печат. През 1997 г. бил поощрен за високото качество на
своята работа. На 12.10.2001 г. бил уволнен дисциплинарно.
По внесен обвинителен акт било образувано НОХД № П -16/2004 г. , прекратено
от съда и върнато със задължителни указания на ВОП София.
Чрез приложените в производството преписки се установява, че И.С.Б. е бил
привлечен като обвиняем с поредица от постановления, както следва: от 30.09.2005
г. , от 20.01.2006 г., от 22.08.2006 г.,
от 14.03.2008 г., от 22.08.2016 г., за това че на 16 срещу 17.07.2001 г. на три
пъти и на 16.08.2001 г. един път, не изпълнил задълженията си по служба, като
пропуснал товарни автомобили с водачи Д.Б., А.Т., А.Ц.и отново А.Ц.да влязат в
Република България от Република Гърция без това да бъде отразено в АИС
„Граничен контрол” и от това настъпили тежки вредни последици.
С постановление от 30.09.2005 г. спрямо
обвиняемият Б. била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Установява се, че ищецът е упълномощил по образуваното производство адв. Р.Ц.и
адв.Г.И./ДПП л.29, том ІV/, като в представения договор за правна защита и
съдействие не е посочен договорен размер на възнаграждение. Не са представени и
доказателства за заплащане на определен размер възнаграждение за процесуално
представителство.
По образуваното НОХД № П-61/2006 г. по описа на СВС ищеца
упълномощил адв. А.Ц.А./л.30 по НОХД № П-61/2006 г./ срещу заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. /в брой според
отбелязването/. Било проведено само едно с.з. – на 25.05.2006 г., като делото
било прекратено и върнато на СВОП за доразследване с даване на указания. В
проведеното досъдебно производство ищецът заплати и адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв. за процесуално представителство в полза на адв. А.Ц.А..
С постановление от 03.10.2006 г. на прокурор при ВОП София наказателното
производство било спряно.
С Постановление от 19.04.2007 г. наказателното производство било
възобновено и било съставено обвинително постановление на 25.06.2007 г.
На 11.07.2007 г. с постановление от същата дата отново било спряно
наказателното производство. Последвало постановление от 04.03.2008 г. за
спиране на производството.
С постановление от 14.03.2008 г. И.С.Б. бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.387, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК при същата
фактическа обстановка по постановление от 22.08.2006 г.
Било образувано НОХД № П- 65/2008 г. по описа на СВОС по внесен
обвинителен акт, по което била потвърдена взетата мярка за неотклонение спрямо
подсъдимия „подписка”. Били проведени четири открити съдебни заседания: на
16.07.2008 г., на 16.10.2008 г., на 02.12.2008 г. и на 24.02.2008 г., на които
ищецът се явил заедно със своя адвокат – адв.Б.. Не са представени
доказателства за размер на договорено и съответно – заплатено адвокатско
възнаграждение. Установява се, че наказателното производство било върнато отново
с указания на ВОП София.
С постановление от 16.03.2009 г. ищецът бил привлечен отново в качеството
на обвиняем за престъпление по чл.387, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК-тежко
престъпление по см. на чл.93, т.7 НК, тъй като за същото се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до осем години.
С постановление от 12.08.2010 г. на ВОП София, Б. е привлечен като обвиняем
за извършено престъпление по чл.387, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК при
същата фактическа обстановка. По обвинителен акт било образувано наказателно
производство НОХД № П-273/2010 г. по описа на СВОС, като с разпореждане от
13.10.2010 г. делото било върнато отново с указания на ВОП София.
Установява се, че с постановление от 28.02.2011 г. прокурор от ВОП София е
прекратил наказателното производство по досъдебно производство
№ XV-П-16/2004
г. по описа на ВОП София, в частта касаеща повдигнатото обвинение срещу бивш
главен сержант И.С.Б. *** на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК-деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
По жалба на подсъдимия с определение № П -139/05.04.2011 г. на СВС по ч.н.д.№
П - 139/2011 г. по описа на СВС постановлението за прекратяване е изменено
в частта досежно основанието за прекратяване, като е прието, че същото намира
правното си основание в чл.243, ал.1, т.2 НПК-обвинението не е доказано.
Последното е влязло в сила на 15.04.2011 г.
Страните не спорят, че във връзка с воденото срещу ищеца наказателство
производство свързано с допуснати нарушения на граничния контрол, на главен
сержант Б. е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
Чрез показанията на свидетеля С.И.Б., преценени
съобразно чл.172 ГПК (свидетелят е син на ищеца), се установява, че ищецът
работи в системата на МВР от 1984 г. и се ползвал с авторитет. Бил спокоен,
уверен, със самочуствие. Имал голямо обкръжение от хора и приятели. Работел
като граничен контрольор в Главна дирекция гранична полиция на ГКПП Кулата.
Срещу него /ищеца/ били образувани няколко наказателни дела, едно за
уволнението през 2001 г., свързано с което било обвинение за контрабанда на
тирове с кафе, второто за контрабанда на автомобил и през 2006 г. отново за
контрабанда на тирове с кафе. Свидетелят сочи, че това наказателно производство
било прекратено през 2011 г. По това време вече имал оправдателна присъда по
едно от другите обвинения и бил позитивно настроен. След 2006 г. обаче, когато
образували и другото наказателно производство, той се отчаял. Изразил съмнения,
че е нарочен и следва да на всяка цена да бъде осъден.
Свидетелят сочи, че ищецът бил канен често на събития, помагал на хора,
защото и те се обръщали за помощ към него и знаели, че могат да разчитат. След
този период, в който били водени наказателните дела обаче настъпила промяна.
Станал емоционално потиснат, депресиран, отчаян, нервен, агресивен.
Непрекъснато коментирал тази тема у дома, защото за него това било важно. Искал
нещата да се изчистят, тъй като е невинен. Това рефлектирало на отношенията им
в семейството. Не канели гости в дома си. Приятелският кръг вече не
съществувал. От една страна приятели и близки престанали да се срещат с ищеца,
а от друга самият Б. се отделил емоционално. Опитвал се да си намери работа на
местно ниво, но му отказвали, тъй като се ползва с лошо име и ссрещу него
водели наказателни дела. Имал намерение да напусне страната, но не можел именно
поради водените наказателни производства, по които следвало да се явява. През
този период имало доста статии за него във вестниците, в които пишело лоши
неща. Хората го отбягвали, а съседите започнали да говорят, че той е
контрабандист.
По този начин била срината кариерата му, животът, който водел -
приятелският му кръг, семейството.
Чрез показанията на свидетеля Б.И.Б.,
преценени съобразно чл.172 ГПК (свидетелят е дъщеря на ищеца), се установява,
че срещу ищеца били образувани три наказателни дела. Делото образувано през
2006 г. било за пропускане на тежкотоварни автомобили на територията на
Република България. Към този момент бил весел, забавен човек, имал широк кръг
приятели. Общувал с роднини, колеги и близки. Излизали заедно по заведения, бил
общителен. Доста хора го познавали. След това, когато го уволнили през 2001 г.
се усетила различна атмосфера в дома. Станал по – отчужден, не излизал от дома
си, много говорел за това дело, ежедневно. Имало негативно отношение от
съседите, които говорели, че е престъпник. Изпитвал срам от всичко това. Той
вярвал, че ще се установи, че е невинен. След това пробвал да започне работа,
но искали документ за това, че не е осъждан. Предложили му да отиде при роднини
в Германия, но отказал, тъй като не можел да напуска страната. Свидетелят сочи,
че от една година ищецът работи като охрана в супермаркет. Започнал след като
приключили делата. През 2001 г. имал надежда, че ще се върне на старата работа,
но след делото, което било образувано през 2006 г. загубил надежда. Свидетелят
сочи, че е присъствал на подмятания от съседи, че ищецът е построил къщите си с
парите на държавата.
Чрез извършената служебна справка се установява, че във връзка с претенция
на ищеца по чл.2б ЗОДОВ е било образувано гр.д.№ 1822/2016 г. по описа на СГС,
ГО, І-20 с-в, по което е постановено решение на 26.03.2018 г. /невлязло в
законна сила/, с което е присъдено обезщетение за нарушаване правото на ищеца за
разглеждане и решаване на сл. дело №
XVIII-9/2001 г. на СВОП в разумен срок.
Във връзка със същото водено срещу ищеца наказателно производство - предварително
производство ДП № XVIII-9/2001г. по
описа на Софийска военноокръжна прокуратура (СВОП) била отправена претенция
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди
от неоснователно обвинение, по която било образувано гр.д.№ 11616/2014 г. по
описа на СГС, ГО, І-16 с-в, по което с решение от 17.02.2017 г. /влязло в сила
на 09.12.2017 г./ е била отхвърлена като неоснователна претенцията на ищеца.
Във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство по ДП №
VІ-17/2002 г. , пр. пр. № 11380/2015 г. по описа на ВКП е било образувано
гр.д.№ 9398/2015 г. по описа на СГС, ГО, І-10 с-в във връзка с предявената от Б.
претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, което било прекратено с определение от
07.06.2016 г. поради оттегляне на исковете.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Съдът намира че са налице предпоставките на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата на Република
България. В този смисъл, съдът приема за установени, чрез
приложените писмени доказателства фактическите твърдения на ищеца, че е бил привлечен като обвиняем за престъпно деяние, което обвинение е останало
недоказано, поради което производството е било прекратено.
По искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената задължителна
съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на
чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи
при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят
вредите. Както е посочено, в мотивите си съдилищата трябва да посочват
конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди- конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател.
По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр.
98/2012 г.) е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 6559/2014 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че съдът определя
размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на преценка на
всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане
на принципа за справедливост.
Съобразно това становище и дадените разяснения в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е
тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията
по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия
върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в област,
която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе предвид
данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда,
контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му,
публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца беше да установи
претърпените от него болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване
на престъпно деяние, за което е бил оправдан, чрез пълно и главно доказване.
Преценката на съда не може да се основава на предположението, за
това че
обвиненията за тежки по своя характер престъпления обичайно
водят до стрес, промяна в начин на живот,
влошаване на отношенията в семейството и на здравословното състояние.
От своя страна с дадените разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК е възприето, че държавата отговаря за вредите,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди. В случаите на частично оправдаване
се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е
постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е
осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между
незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е
признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед
общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В доразвитие на сочените разяснения /по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК/, е постановено и решение №554/12/06.03.2013 г.
по гр. д. №266/ 2012 г., ІV г.о., ВКС, по което е допуснато касационното обжалване
по материалноправния въпрос: Следва ли при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, причинени по чл. 2, ал. 1, т.2 ЗОДОВ да
се вземе предвид, че по същото време ищецът е бил привлечен като обвиняем и за
друго престъпление, за което е признат за виновен и е осъден. Застъпено е
становище, че щом по едно и също време е имало наказателно производство, по
което страната е била привлечена като обвиняем по няколко обвинения, причинените ѝ от това неимуществени
вреди са във връзка с всички обвинения. Когато се преценява кои вреди са
причинени и какво обезщетение се дължи за незаконното обвинение, съответно за
незаконното осъждане, задължително трябва да се извърши съпоставката, която
тълкувателното решение изисква. В посочения смисъл е и постановеното
Решение № 151 от 23.06.2016 г. по гр.д. № 508/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените
становища в Решение № 480/23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г.
по гр.д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В същите е посочено, че размерът
на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като
от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно
съществуващи са фактите относно продължителността
на наказателното преследване, наложената мярка за неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е търпял ограничението, наложените
други ограничителни и рестриктивни мерки, както и обстоятелството дали през
същия период спрямо ищеца са били водени други наказателни производство.
От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях, отражението
им върху неговото психическо състояние, както и моралните му страдания,
изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания,
които е претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат
на доказване в производството.
По отношение на обективно съществуващите факти:
Неоснователното обвинение срещу И.С.Б.
по следствено дело № ХV-П-16/2004 г. по описа на ВОП София /образувано на
18.06.2004 г./ е продължило пет години, три месеца и петнадесет
дни за периода от 30.09.2005 г. до 15.04.2011 г., в който период е било
необходимо ищецът да организира защитата си, като осигури явяването си пред
органите на досъдебното производство и съда в гр.София. Предприетата спрямо
ищеца процесуална принуда се изразява във вземане на мярка за неотклонение „подписка“.
Доказателства за налагане на други рестриктивни мерки във връзка с воденото
наказателно производство не са ангажирани в производството.
В този смисъл, при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът отчете, като обуславящи по-висок такъв тежестта и характера на
повдигнатото обвинение - тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК; продължителността на наказателното производство и неговото провеждане –
издаване на няколко постановления за привличането му в качеството на обвиняем при
непроменена фактическа обстановка при няколкократно сезиране на съда с
обвинителни актове, последвано от връщане на органите на досъдебното
производство с указания, при извършени процесуални действия по няколкократно
спиране и възобновяване на наказателното производство при съобразяване, че същото е провеждано в отдалечено място от
мястото, в което ищецът пребивава постоянно и това е наложило около девет
пътувания от гр.Петрич до гр.София и обратно; фактът, че спрямо ищеца е била
взета мярка за неотклонение „подписка“, която не му е позволявала да напуска
местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
Съдът отчита и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към
момента на приключване на наказателното преследване - като отправна точка при
определянето на обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения
от обсъждания вид. Всички останали установени по делото обективно съществуващи
обстоятелства обуславят определянето на по-нисък размер на обезщетението.
Същевременно, чрез събраните в производството доказателства се установи, че
преди образуването на следствено дело № ХV-П-16/2004 г. по описа на ВОП София
срещу ищеца са били образувани и други наказателни производства: предварително
производство ДП № XVIII-9/2001г. по описа на Софийска военноокръжна прокуратура
(СВОП), по което с
постановление от 05.03.2002 г. бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.387, ал.1 НК и му била наложена мярка за неотклонение
„подписка“, което производство било прекратено поради изтичане предвидената в
закона давност, както и ДП № VІ-17/2002 г. , пр. пр. № 11380/2015 г. по
описа на ВКП – прекратено.
И двете цитирани наказателни производства са водени по време, в което е
било образувано и водено наказателното производство, предмет на настоящия спор.
Освен това, в производството се установи, че във връзка с водените срещу
ищеца наказателни производства на последния е било наложено и дисциплинарно
уволнение на 12.10.2001 г. При обсъждане на това обстоятелство, съдът съобрази
че последното е било наложено след придобиване на право на пенсиониране.
От своя страна в субективно отношение се установи, че увреждането се
изразява в понасяне на неудобства, свързани с участие в процесуални действия
при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза; негативни емоции и
притеснения от
обвиненията; накърняване на авторитет; нарушения в социалното общуване; негативно
отражение върху професионалното развитие и семейния живот.
Чрез събраните в производството гласни доказателства – показанията на
свидетелите С.И.Б. и Б.И.Б., преценени от съда съобразно указаното в чл.172 ГПК,
се установи негативното отражение на водените наказателни производства спрямо
личността на ищеца. Установи се, че на същия са били причинени стрес,
неудобства, ограничения и притеснения. Неоснователното обвинение променило в
негативен аспект личността на ищеца, неговото професионално развитие, социално
общуване и семейна среда. В производството се установи, че наказателното
преследване е станало достояние на обкръжаващата ищеца среда на местно ниво. Несъмнено
разгласяването на информация се е отразило негативно върху професионалната
реализация на ищеца, обществения и социалния му живот. Установи се, че
проведеното неоснователно обвинение е създало емоционален дискомфорт и
страдания на ищеца; довело е от една страна до отчуждаване на близки и
приятели, а от друга - до ограничаване на социалното общуване на ищеца, поради
негативното отражение на наказателното производство спрямо неговата психика.
В производството не се установи, че така описаното отрицателно въздействие
се дължи единствено на образуваното наказателно производство, предмет на
настоящето дело. Напротив, чрез събраните в производството доказателства се
установи, че тези морални страдания са били причинени комплексно на ищеца от
всичките водени срещу него наказателни дела във връзка с изпълняваната от него
в посочения времеви период длъжност „старши граничен полицай“ в ГКПП при РГС
Петрич.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, според
съда, следва да бъдат отчетени, като обуславящи по-висок такъв видът, тежестта и
характера на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство и обсъдените по-горе негови специфики, наложените ограничения и съответно
общественото и социално положение на ищеца през този период. В конкретния
случай обаче следва да бъдат отчетени и посочените индивидуализиращи
обстоятелства досежно наличието на други наказателни производства водени по
същото време и взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „подписка“,
която е довела до обсъдените по-горе ограничения. Без съмнение неблагоприятните
последствия, настъпили в патримониума на ищеца, са общ резултат от всички
наказателни преследвания, проведени срещу него, без да могат да се поставят
ясни граници от кои производства какви вреди са настъпили. Така че съдът не
може да обезщети настъпилите от няколкото наказателни производства вреди в
процеса по ЗОДОВ относно едно от тях. Съгласно т.11 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2005 г. по т.д.№ 3/2004 г. на ВКС – ОСГК, обезщетението за
неимуществени вреди се определя глобално. Този принцип се прилага както в
случаите, когато обезщетение се претендира във връзка с повдигнато обвинение за
няколко отделни деяния, така и при съобразяването на отделните конкретни
обстоятелства, характеризиращи разглеждания случай.
Съдът, съобрази възрастта на ищеца – мъж в зряла възраст с изградени
социални контакти, авторитет и семейство, както и общественото му положение - извършване
на професионална дейност, която е била свързана с широк кръг на социално
общуване с доказано негативно отражение след проведените производства.
С оглед така установеното, при отчитане на всички тези критерии настоящият състав приема за справедлив размер на обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 20000.00 лв., което би било достатъчно за пълно обезщетяване на
всички неимуществени вреди, търпени от ищеца като последица от неоснователно
повдигнатото срещу него обвинение по досъдебно производство /следствено дело/ №
ХV-П-16/2004 г. по описа на ВОП София, доказани по несъмнен начин в
производството. За разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 40000.00
лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Според
настоящият състав размерът на обезщетението е съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
По искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди:
Претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от
вида на претърпените загуби, изразяващи се в заплащане на възнаграждение на
адвокат в наказателното производство, съдът намира за основателна в една част.
Разпоредбата на чл. 301, т. 12 НПК регламентира отговорността за разноски в
наказателното производство, но не предвижда възможност лицето, което е признато
за невиновно или срещу което наказателното производство е прекратено, да
претендира направените от него разноски в хода на наказателното преследване.
Липсата на процесуална възможност да се упражни претенция за разноски в
наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия,
обуславя извод, че направените от него в хода на наказателното преследване
разходи представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи
обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ. В този смисъл е Решение № 781 от 30.11.2010 г.
по гр. дело № 511/2010 г., ІV ГО на ВКС. За да бъде уважена искова претенция за
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, следва последните да
бъдат доказани по размер.
В производството се установи, чрез събраните писмени доказателства, че във
връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство /следствено дело №
ХV-П-16/2004 г. по описа на ВОП София/ ищецът е направил разходи за заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. за процесуално
представителство пред съда и 300.00 лв. за процесуално представителство пред
разследващите органи в полза на адв.Асенов. Поради това, претенцията следва да
бъде уважена за посочения размер.
По претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от вида на
претърпените загуби в размер на 224.00 лв., изразяващи се в разходи за
пътувания от гр.Петрич до гр.София и обратно, наложили се във връзка с извършваните
действия по разследване и явявания в съдебни заседания:
Както бе посочено, в производството бе установено от приложените материали
по наказателното производство, че ищецът е присъствал лично в проведените
съдебни заседания, както следва: на 16.07.2008 г., на 16.10.2008 г., на
02.12.2008 г. и на 24.02.2008 г. /четири пътувания от гр.Петрич до гр.София и
обратно/. Освен това се установи, че във връзка с извършваните действия по
разследване е било необходимо ищецът да пътува от гр.Петрич до гр.София и
обратно пет пъти, съответно: на 14.03.2008 г., на 22.08.2008 г., на 16.03.2009
г., на 12.08.2010 г. и на 27.12.2010 г. При това положение настоящият състав
счита, че искът е установен в своето основание и съдът, съгласно чл. 162 ГПК, е
длъжен да определи неговия размер. Твърдението на ищеца, че цената на един
билет за транспорт с автобус от гр.Петрич до гр.София е 14.00 лв., съдът намира
за безспорно и доказано в производството, чрез извършена служебна справка в
общодостъпната информация в интернет /справка https://www.busexpress.bg/bg/destination/petrich/sofia/.
Поради това, съдът намира че следва да уважи предявения иск в цялост за предявения
размер 224.00 лв.
Възражението на ответника, че претенциите за обезщетения са погасени по
давност, тъй като исковата молба е подадена на 30.05.2016 г., а наказателното
производство водено срещу ищеца е било прекратено с определение влязло в сила
на 15.04.2011 г., съдът намира за неоснователно. Действително, наказателното
производство водено срещу ищеца е било прекратено, както бе посочено с
определение, което е влязло в сила на 15.04.2011 г. Исковата молба, по която е
било образувано настоящето производство е била подадена в съда на 07.04.2016
г., т.е. преди изтичане на предвидения в закона /чл.110 ЗЗД/ петгодишен
давностен срок.
Основателно е правопогасяващото възражение на ответника на основание чл.111
б.“в“ ЗЗД относно лихвите върху обезщетенията, за периода надвишаващ три години
преди предявяване на иска – 07.04.2016 г. За периода 15.04.2011 г. -06.04.2013
г. лихвите са погасени по давност върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди от 20000.00 лева и върху определените обезщетения за
имуществени вреди, както следва: 600.00 лв. и 224.00 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото в тежест на ответника са деловодни разноски на
ищеца от 10 лева държавна такса, съобразно чл. 10, ал. 3 изр.1 ЗОДОВ.
В тежест на ответника е да заплати на адвоката на ищеца сумата от 882.00
лева адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете /чл. 10,
ал. 3 изр.2 ЗОДОВ, чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр.чл. 38, ал. 1 т. 3 ЗАдв /.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на И.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***, действащ
чрез адв.А.Б. от БлАК, сумата от 20000.00
лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
морални страдания, стрес, неудобства; накърняване на авторитет; негативно
отражение върху социално общуване, професионално развитие и личен живот,
всичките вреди претърпени от незаконно обвинение водено в периода от 30.09.2005
г. до 15.04.2011 г. по досъдебно производство /сл.д./ № ХV-П-16/2004 г. по
описа на ВОП София /образувано на 18.06.2004 г./-прекратено като недоказано на
основание чл.243, ал.1, т.2 НПК с постановление от 28.02.2011 г. на прокурор от
ВОП София, за извършено престъпно деяние по чл.387, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2013 г. /три
години преди подаване на исковата молба на 07.04.2016 г./ до изплащането й, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
20000,00 лв. до пълния предявен размер от 40000,00 лв. като неоснователен и ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва
за периода 15.04.2011 г. /дата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство/ до 06.04.2013 г. върху сумата от 20000
лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от незаконно
обвинение, като погасена по давност.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на И.С.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, действащ чрез адв.А.Б. от БлАК, сумата от 10.00 лв.- -разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр.чл. 38, ал. 1 т. 3 ЗАдв на адвокат А.Б. от БлАК
сумата от 882.00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: