Р Е Ш Е Н И Е
№...
25.06.2021г. Гр....
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 09.06.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева Административно дело №1216 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с §62, ал.3 от ПЗР към ПМС 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във връзка с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Образувано по жалба на М.П.Д., И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б.К., В.Т.Б., В.И.В. в качеството на
наследници на ..., против Заповед №10 - 00 - 923/25.03.2020г. на кмета на
Община .... Сочи се, че с Решения № №25275/16.04.1999г.; 25227/28.06.1999г. на
ПК - ... е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в
землището на село ..., община ..., попадащи в обхвата на действие на §4а и §46
от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което жалбоподателите притежавали активна легитимация
да атакуват всички заповеди по §62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и §4к, ал.6 и
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в това число и процесната заповед, като непосредствено
засегнати от нея, която в случая била благоприятстваща за ползвателя. За
издадената заповед били уведомени по надлежния ред с писмо изх. №10 - 11 -
1279/03.02.2021г. и били запознати със съдържанието й. С разпоредбите на §4,
ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратявало правото на ползване върху
земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума
на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет и се създават
селищни образувания, когато не по-малко от две трети от имотите, разположени в
тях, са застроени. Според правилото на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на
които е предоставено право на ползване върху земи по §4, при спазване на
изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват
право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1
март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени
от Министерския съвет, съгласно чл.36, ал.2 в тримесечен срок от влизането в
сила на оценката. Правото по този параграф възниквало за гражданите, на които е
предоставено право на ползване по силата на Указ №596 на Президиума на
Народното събрание от 1967г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989г.
постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963г., № 12 от 1971 г., № 76
от 1977г., № 1 от 1981г., № 11 от 1982г., № 30 от 1985г., № 26, 58 и 67 от
1987г. и № 34 от 1989г. - § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Процедурата по трансформиране
на правото на ползване в право на собственост била разписана в § 61 и § 62 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ. Заявленията за придобиване на право на собственост, които трябва
да са подадени до 31.01.1998г., се разглеждали от специална комисия в
едномесечен срок, начиная от посочената дата. Помощният орган се произнасял със
становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи,
посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия, съгласно
§4а и 4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ, които давали основание на ползвателите да придобият
право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Решението на
комисията се обективира в протокол, въз основа на който кметът на общината
издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост
от ползвателите. Във втория случай се възлагала оценка на имота. Анализът на
цитираните правни норми обосновал извод, че за да е налице правото да се
придобие собственост върху предоставените за ползване земеделски земи по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо да са изпълнени следните материалноправни
предпоставки при условията на комулативност: 1. заявяване на правото до
31.01.1998г. - условие за допустимост на производството; 2. право на ползване
върху земеделски земи, което е предоставено по силата на Указ № 596 на
Президиума на Народното събрание от 1967г., Указ № 922 на Държавния съвет от
1989г. постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963г., № 12 от 1971г.,
№ 76 от 1977г., № 1 от 1981г., № 11 от 1982г., № 30 от 1985г., № 26, 58 и 67 от
1987г. и № 34 от 1989г.; 3. Сграда, която да е построена върху земята до 1 март
1991г. Твърди се, че обжалваната заповед не е мотивирана, тъй като в нея липсва
посочване на факта, на кого е било предоставено правото на ползване по
законоустановения ред, както и посочване на удостоверение, с което ползвателят
се легитимира като такъв, кое е лицето, подало заявление за трансформация и
кога, на какво основание, което именно е и предпоставка за придобиването на
собствеността. Твърди се, че посоченият в заповедта имот никога не е
представлявал лозе и овощна градина -
нито към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, нито към момента на подаване на
заявлението, нито към момента на произнасяне на комисията.
Твърди се, че постройката е незаконно построена - без
надлежно строително разрешение и не отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ относно
площ и видове помещения. Под „сграда“ по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
следвало да се разбират тези постройки за сезонно ползване и инвентар, които
отговарят на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ /отм./, вр. с чл.177, ал.3 от Наредба № 5
за правила и норми по ТСУ /отм./ - състоят се най-малко от помещение за
обитаване, малка кухня или кухненски бокс и помещение за складиране на
инвентара. Сградите не следвало да са от категорията на тези по §1 в ал.3 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ, според който не били сгради по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ
/Решение № 679 от 22.10.2010г. ВКС по гр д № 655/2009г. 1 г.о. ГК/. В
обжалваната заповед било цитирано, че в имота има сезонна постройка без
строително разрешение, т. е. не са налице категорични доказателства, че в имота
е построена страда, а ако е построена такава, дали е построена до 31.03.1991 г.
и дали сградата отговаря на изискванията на чл. 108 ал. 7 от ППЗТСУ /отм./ вр.
чл. 177 ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ /отм./ Твърди се, че
обжалваната заповед е издадена след изтичане на преклузивния срок, съгласно
ЗСПЗЗ, в който е следвало да се произнесе назначена от кмета на община ...
комисия. Не било изпълнено и изискването постройката да е единствено жилище или
земеделската земя да е единствена за семейството на ползвателя, който да живее
постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Не били налице
изискуемите от закона условия на Д.Г.М. да бъде признато правото да придобие
собственост върху имот №334.184, с площ от 500 кв.м., по неодобрен план на
новообразуваните имоти, местност „...“/,,...“/, землище с ..., област ...-нито
на основание §4а, нито на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Моли се съдът да отмени Заповед №10-00-923/25.03.2020 г. на кмета на Община ... като незаконосъобразна.
Претендират се разноски.
Ответникът твърди, че заповедта е законосъобразна и правилна.
Заинтересованата страна по делото Д.Г.М. е подал отговор, в който твърди,
че Заповед №10-00-923 от
25.03.2020г. на Кмета на Община ... е правилна и законосъобразна. Сочи се, че с
Решение №111 „а“ на Градски народен съвет-гр.... от 21.09.1978г. са одобрени
списъците за раздаване на земеделска земя на ползвателите, съгласно 76-то ПМС в
размер на 3708.7 дка. Видно от списъците, името Д.Г.М. фигурира в тях. От
извлечение на документ за трудов стаж-копие /УП-2 №135 от 29.11.1982г./ било
видно, че ответникът полагал дълго труд на различни длъжности в тогавашните
кооперативно-земеделски формирования, което дава право да получи земя за
ползване. Подадено било Заявление с
вх.№94-03-2239 от 29.01.1998г. от името на Д.Г.М.-изброено под №10 в пълната
преписка по издаването на Заповед №10-00-923/25.03.2020г. на Кмета на Община ....
Поради липса на произнасяне, правата му се запазили и придобил възможността да
се
ползва от новата процедура, регламентирана в §61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ,
поради което заявлението законосъобразно е било разгледано от надлежната
комисия по §62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и от кмета на община ..., който се е
произнесъл с оспорената заповед. Правата му на ползвател били преклудирани само
в хипотезата, при получаване на изрично произнасяне до 1998г. и подаване на
втора молба по реда на новоуредената в ППЗСПЗЗ процедура. В случая това не било
налице, както и не била налице хипотезата за определяне на цена за заплащане и
невнасяне. Правата му на ползвател, който е изпълнил задължението си, не можело
да бъдат ограничавани от забавяне на изпълнението на задълженията на
административния орган по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В този смисъл имало утвърдена
съдебна практика. Със заявление от 01.06.2018г. направил искане до Кмета на
Община ... за трансформиране правото на ползване в правото на собственост по
§62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на имот №334.184 с площ 500кв.м в местността „...“/.../,
землище на с..... Сезонната
постройка била построена преди 01.03.1991г., за което бил издаден Протокол №38
от 13.06.1978г. за дадена строителна линия и определено ниво, в което е
посочено, че се застроява сезонна постройка на площ 20кв.м. Налице бил и типов
проект /съгласно пост.№29 на МС от март 1975г./ за постройка за сезонно
ползване от юли 1975г. на архитектите ….. Касае се за сезонна постройка, трайно
прикрепена към земята, която не попада в изключенията на §1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ.
Съгласно Тълкувателно решение №2 от
13.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2011 г., ОСГК, за ползвателя възниквало
правото да придобие собствеността по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, когато сградата
отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на §1в,
ал.3 ДР ППЗСПЗЗ, да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата
да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в
действащите към момента на построяването нормативни актове. Съобразно
цитираната разпоредба, ирелевантно се явявало и обстоятелството дали към
момента на подаване на заявлението имотът е представлявал лозе и овощна
градина, каквито са и възраженията на жалбоподателите.
В
изискване на §62, ал.3 от ПЗР към Постановление №456 на МС от 11.12.1997г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ §4а от ПЗР на ППЗСПЗЗ производството по реда
на § 61 и следващите от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвиждало процедура за трансформиране
на правото на ползване в право на собственост, при наличие на необходимите
предпоставки. В изпълнение на условията била назначена комисия, която е дала
становище според § 62, ал. 2, която за решението си съставя протокол от
01.11.2018г., въз основа на който кметът на община ... е издал заповед, с която
се признава правото му да придобие собственост върху имот №334.184 с площ
500кв.м в местността „...“ /.../ в землщето на с..... Налице били и следващите
предпоставки - в имота да е построена сграда до 1 март 1991г., имотът да
представлява лозе, овощна градина или земеделската земя, да е единствена за
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът, или земята да е общинска или държавна. /Решение №12766 от
28.10.2014г. на ВАС по адм. д. №4153/2014г., IV о./
Счита, че законосъобразно
административният орган е признал правото му на ползване да се трансформира в
придобиване право на собственост на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху
процесния имот и следва Заповед №10-00-923 от 25.03.2020г. на Кмета на Община ...
да остане в сила, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл.143, ал.4 АПК, в случай
че съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, се моли направените
разходи по делото да се присъдят в тежест на жалбоподателите.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетото като доказателство по делото копие на Заповед №10-00-923 от 25.03.2020г. на Кмета на Община ..., на Д.Г.М. е признато правото да придобие
собствеността върху имот …. в местността „...“ („...“) в землището на с.... по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно Протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г.
Мотивите за издаване на посочената заповед са, че правото на ползване върху
имота е предоставено на основание Постановление на МС №76 от 05.12.1977г., към
момента на подаване на заявлението за трансформиране имотът е представлявал лозе
и овощна градина и има изградена сезонна постройка без строително разрешение.
Видно от приетото като писмено доказателство
копие на Решение №25275/16.04.1999г. по заявление с вх.№25245/10.03.1992г. на
ПК-..., на наследниците на К.Б. Стоянов се възстановява право на собственост
върху имоти в землището на с...., които попадат в терен по §4 на ЗСПЗЗ. От
приетите като писмени доказателства копия на Удостоверение за наследници с
изх.№3034/03.06.2019г. на гр.... и удостоверения за вписани откази от
наследство, се установява, че жалбоподателите са наследници на К.Б. Стоянов и
са активно легитимирани да оспорят процесната заповед.
Основание за издаване на процесната заповед е
представения с административната преписка Протокол от 01.11.2018г. на комисия, назначена със Заповед №10-00-1714/09.10.2018г.,
от който се установява, че комисията е предложила на кмета на общината да издаде
обжалваната заповед, като изразила становище, че са налице предпоставките на
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвид факта, че Д.Г.М. има предоставено право на ползване върху имот от 500 кв.м. и същият имот
е лозе и овощна градина към момента на подаване на заявлението за
трансформиране на собствеността, както и че в имота има изградена сезонна
постройка без строително разрешение. В протокола са цитирани приложените
документи от ползвателя, а именно: Заявление с вх.№94.03.2239/29.01.1998г.,
Решение 111а/21.09.1978г., списъци – група „А“, списък №6, стр.313, №249 на ИК
на ГОНС гр.....
За издаването на атакуваната заповед за придобиване на правото на собственост върху новообразуван имот административният орган е бил сезиран със заявление с вх.№94.03-2239/29.01.1998г., подадено от Д.Г.М.. Следователно заявлението е подадено в срока по §4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Действително административният орган е предприел действия по разглеждане на заявлението далеч след изтичането на срока по §62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но посоченият срок е инструктивен и неспазването му не преклудира правата на заявителя /в този смисъл Решение №10637 от 17.09.2010г. на ВАС по адм. д. №1725/2010г., IV о./. Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като в нея са посочени фактическите основания за издаването й: отразено е, че към момента на подаване на заявлението за трансформиране на собствеността имотът представлява лозе, овощна градина и че в него е построена сезонна постройка без строително разрешение.
Основна предпоставка за възникване на правото по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е на лицето да е предоставено право на ползване върху земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Видно от приложеното към административната преписка и представено в заверен препис по делото Решение 111а/21.09.1978г. на ГНС гр.... с приложени към него Списъци – грпа „А“ на работниците, служителите, пенсионери и други, които ползуват лозя, овощни градини и др. в района на VII километър /западно от р.... и северно от шосето ... – с.... до паметника под 7км./ от АПК „Загора“ – ... и следва тези места да бъдат прехвърлени по 76-то ПМС от 05.12.1977г. във връзка със самозадоволяването – 1718.550 дка, на Д.Г.М. е било предоставено ползването на 0,5 дка. С оглед на това съдът приема, че налице първата предпоставка по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост върху новообразуван имот. Към административната преписка не е било представено удостоверение за предоставеното право на ползване, но същото не е документът, с който се учредява правото на ползване. Налице е конститутивното по своя характер Решение 111а/21.09.1978г. на ГНС гр...., с което е предоставено право на ползване на основание Постановление № 76 на МС от 05.12.1977г., който акт на МС изрично е посочен в §63 от ПМС №456/11.12.1997г. на МС за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.16 от ПМС №76/1977г. ИК на ГОНС определя площта на земята, която да се предостави за лично ползване с цел производство на хранителни продукти за самозадоволяване – плодове, зеленчуци, мляко, яйца, месо. Правото на ползване е предоставено с Решение 111а/21.09.1978г. на ГНС гр.... при спазване на посочения чл.16 от ПМС 76/77г. Със същото решение е одобрен списък на правоимащите лица със съответните площи, които са им предоставени за ползване. В списъка изрично е записано, че на Д.Г.М. се предоставя земя в размер на 0,5 дка.
Съдът допусна събирането на гласни доказателства. От показанията на свидетеля Г.Д. М. – син на ползвателя Д.Г.М., се установява, че като кооператор в ДЗС „Ленин“ баща му е придобил правото да му бъде предоставена за ползване земя. Била му е предоставена в покрайнините на с..... Имотът е бил негоден за земеделско ползване, като бащата на свидетеля е насипал почва и е засадил лозе и овощни дървета. Построили са сграда, състояща се от една стая и килер, а отвън има ламаринена барака за инвентар. Сградата е построена по проект до 40 кв.м.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетеля, въпреки роднинската връзка със заинтересованата страна, тъй като
същите отразяват неговите непосредствени впечатления и кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства.
По
делото бе назначена комплексна съдебно-агротехническа експертиза, заключението
на която не бе оспорено от страните е бе прието от съда като добросъвестно и
компетентно. Съгласно заключението на вещите лица, от представената комбинирана
скица проекта за план на новообразуваните имоти с новообразуван имот 334.184 и
помощен план на собствениците с имот №832.57 се установява, че имотът, отреден
за ползвателя Д.Г.М.
попада с 428 кв.м. в границите на имот 832.57 по помощния план на
собствениците, възстановен на наследниците на К.Б. С. с решение
№25275/16.04.1999г. на ПК-.... В помощния план на ползвателите, изработен през
1992г., в имот №184 е заснета сграда и лозе. При оглед на място се установява
стара тухлена постройка, с дървен покрив и керемиди и дървена дограма.
Разпределението на помещенията в сградата – стая и склад отговаря на проекта,
представен по делото. В мястото има изграден бетонов резервоар и сонда за вода.
От представения по делото Протокол за дадена строителна линия от 13.06.1978г.
може да се заключи, че сградата е построена през 1978г. В мястото има следните
насаждения – асми 4 броя около 20г., орех 1 брой около 40г., круши 1 брой около
10г., сливи 2 броя около 10г., дюля 1 брой около 10г., лозе на дънер
приблизително 140 броя около 30г.
Съществуването на сградата, времето на
нейното построяване и площ се потвърждава и от представените и приети като
писмени доказателства копия на Протокол №38/13.06.1978г. за дадена строителна линия и
определено ниво и Типов проект за постройка за сезонно ползване. От
представените писмени документи и от заключението на вещото лице може да се направи
категоричния извод, че сградата е била построена до 1 март 1991г.
Съгласно предпоставките за приложение §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ следва гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земеделска земя да се построили сграда върху земята до 01.03.1991г. Няма изискване за законност на сградата. Съгласно разпоредбата на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ „Не са сгради по смисъла на §4а ЗСПЗЗ:
1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията;
2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена;
3. непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена;
4. незавършени строежи до покрива включително.“
В случая построената сграда е за жилищни нужди. Същата е с масивна конструкция, т.е. не е направена от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, нито от обемно-сглобяеми елементи. Сградата е с покрив с керемиди, поради което не е незавършен строеж по смисъла на т.4 на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. В ТР №2/13.09.2011г. на ОСГК на ВКС е отговорено на въпроса дали е нужно постройката да отговаря на строителните правила и норми, действали към момента на нейното построяване и отговорът е, че „В полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове.“ Съдът намира, че административният орган се е съобразил с разпоредбите на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и с посоченото тълкувателно решение и правилно е приел, че са налице предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Обстоятелството, че в административната преписка по
издаването на оспорената заповед липсва приложена декларация по §61, ал.2 от
ПЗР към ПМС №456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, че предоставената
за ползване на Д.Г.М. земя е единствена за него и за
членовете на неговото семейство, също е ирелевантно за признаване правото на
ползвателя да придобие в собственост имота. Подписването и представянето на
такава декларация се изисква само в случаите, когато трансформирането на
правото на ползване в право на собственост се извършва при условията на §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ в хипотезата на предоставено право на ползване върху земеделската
земя, която е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в
населеното място, в чието землище е имотът. Следователно законът не
регламентира като материалноправна предпоставка за възникване и признаване
права по §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, земята да е единствена на семейството на
ползвателя или да не притежават жилищен имот, респ. подаване на декларация в
този смисъл не е било необходимо. Съответно дали ползвателят и членовете на
неговото семейство са притежавали жилищен имот в гр...., е без каквото и да е
било правно значение за възникването на правото на ползвателя да придобие при
условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в собственост предоставения му за ползване
имот със заповед по §62, ал.3 от ПЗР към ПМС №456/1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ.
Константна е съдебната практика, че е недопустимо неизпълнението на задължения от страна на администрацията и забавянето на процедурата по §61 и сл. от ПЗР към ПМС №456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, да има за резултат настъпването на неблагоприятни последици в правната сфера на иницииралото производството лице и преклудирането на негови права, щом са изпълнени всички законови изисквания за тяхното заявяване и упражняване. В този смисъл обстоятелството, че разглеждането и произнасянето по заявеното от Д.Г.М. право на трансформиране правото му на ползване в право на собственост, е извършено над 20 години след подаването на заявлението, не може да обуслови нито преклудирано право на ползвателя по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито процесуална незаконосъобразност на заповедта, с която възникналото по силата на закона право е признато. Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при провеждане на процедурата по §62 от ППЗСПЗЗ. Заявлението е разгледано от нарочна комисия, действаща със законово определен състав, назначена със заповед на Кмета на Община .... Комисията е разгледала подаденото от Д.Г.М. заявление за трансформиране правото на ползване в право на собственост и приложените към заявлението документи и е извършила нормативно изискуемата се по §62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ преценка, въз основа на която в изготвения Протокол от 01.11.2018г. за разглеждане на постъпилите заявления по §61 от ПЗР към ПМС №456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е обективирано и предложение за издаване на заповед, с която на Д.Г.М. да бъде признато правото по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият собственост върху предоставения за ползване имот №184 с площ от 500 кв.м в землището на с. ....
С оглед на гореизложеното съдът приема, че е доказано кумулативното наличие на юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва възникването и признаването правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот. Съответно оспореният административен акт е постановен при правилно приложение и в съответствие с материалния закон. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
На основание чл.143, ал.3 АПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ответника разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 415,00лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.
На основание чл.143, ал.4 АПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят направените от заинтересованата страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Д., ЕГН **********,***, И.В.Д., ЕГН **********,***, С.В.В., ЕГН **********,***, Т.В.Д., ЕГН **********,***, К.Б.К., ЕГН **********,***9, В.Т.Б., ЕГН **********,***, В.И.В., ЕГН **********,***, в качеството на наследници на ..., против Заповед №10 - 00 - 923/25.03.2020г. на кмета на Община ..., с която на Д.Г.М. е признато правото да придобие собствеността върху имот №334.184 с площ от 500 кв.м. по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „...“ („...“), в землището на с...., област ..., съгласно Протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 01.11.2018г., при граници и съседи: 334.186, 334.187, 334.631 и 334.550.
ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН **********,***, И.В.Д., ЕГН **********,***, С.В.В., ЕГН **********,***, Т.В.Д., ЕГН **********,***, К.Б.К., ЕГН **********,***9, В.Т.Б., ЕГН **********,***, В.И.В., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на ОБЩИНА ..., ЕИК *********, с адрес: гр...., , представлявана от кмета на общината, сумата от 565,00лв. (петстотин шестдесет и пет лева), представляващи разноски по делото за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН **********,***, И.В.Д., ЕГН **********,***, С.В.В., ЕГН **********,***, Т.В.Д., ЕГН **********,***, К.Б.К., ЕГН **********,***9, В.Т.Б., ЕГН **********,***, В.И.В., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на Д.Г.М., ЕГН **********,***, сумата от 400,00лв. (четиристотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.... в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: