Р Е Ш Е Н И Е
№…........./..........2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 18.10.2017 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието
на секретар Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2184 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от С.Й.Д. против С.К.Й. иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата
от 1205 лева, заплатена от С.Й.Д.
в полза на С.К.Й., без основание сума, на 05.07.2012 г.,
чрез банков превод по сметка на последния
в «С*** Ж*** Е***» АД, с IBAN ***, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 6733/09.11.2016 г. по ч.гр.д. №
13668/2016 г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по повод на което е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил срещу дължимостта на сумата, поради което ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си. Ищецът твърди, че към датата, на която е извършен банковия превод по сметка на ответника на сумата от 1205 лева – 05.07.2012 г. не е бил в отношения с последния и не му е дължал посочената сума. По тази причина твърди, че сумата е преведена без правно основание, поради което последният му дължи връщането й. Претендира да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното и заплащане. Моли предявения иск да бъде уважен както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С.К.Й.. Изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага, че ищецът С.Д., като представител на спедитора ЕТ „М*** С***а”, е сключил договор за превоз с „Е***” ЕООД, представлявано от С.К.Й., като между двете страни е постигната уговорка част от договореното възнаграждение по търговската сделка, за която част ще бъде издадена фактура, да бъде заплатена по банков път, а за разликата, плащането да се извършва лично от С.Д., като представител на ЕТ „М*** С***а”. Посочва, че сумата от 1205 лева по настоящото дело, както и сумите предмет на изследване по гр.д. № 2185/2017 г., № 2188/2017 г., № 2182/2017 г., № 2187/2017 г. и № 2186/2017 г., всички по описа на ВРС, са част от цената на транспортната услуга, като наредителят /ищец/ действа от свое име, но за сметка на упълномощителя си – ЕТ, който е задължено лице по договора за превоз.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, на***а за установена следната фактическа обстановка:
По делото е безспорно, а и от представената вносна
бележка на л. 7 и 8, се установява, че С.Й.Д. е наредил за плащане по сметка на С.К.Й.
сумата от 1205 лв., като за основание е посочил – захранване на сметка.
От представената по делото предсъдебна
покана, изпратена от С.Й.Д., в качеството му
на представляващ ЕТ
„М*** С***а”, до С.К.Й., се установява, че последният е изпълнявал длъжността
„отговорник по транспортната дейност” в „Е***” ООД, град Долни Чифлик, с което
дружество, ЕТ „М*** С***а” е бил в договорни отношения по повод осъществяването
на транспортни услуги по договори от 24.07.2012 г., 18.05.2012 г.,
11.09.2012 г., 02.10.2012 г. и
29.10.2012 г. Това се установява и от Решение № 5772/11.12.2015 г. по в.гр.д. №
665/2015 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и Решение № 1141/25.05.2015
г. по гр.д. № 825/2014 г. по описа на
Районен съд - Сандански. Установява се още, че след извършване на транспортните
услуги са били издавани фактури. Част от сумите по договорите са били заплащали
от С.Й.Д. (син на М*** С***а Д***а и представляващ „ЕТ М*** С***а”) по личната
банкова сметка *** С.К.Й., който е заемал длъжността „отговорник по
транспортната дейност” в „Е***” ООД. Видно от поканата е, че сумата от 1205 лв.
е сред тези плащания, извършено на
05.07.2012 г.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По повод на
подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника С.К.Й., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу
заповедта е подадено възражение от длъжника в
законоустановения срок по чл. 414 от ГПК. Това е породило интереса на ищеца да
предяви настоящия иск.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът, с исковата си молба, е навел доводи за
неоснователно обогатяване на ответника с исковата сума, представляваща
извършено от ищеца плащане предвид липсата на основание за това, т.е. липсвало
е договорно правоотношение, по силата на което да е извършил плащане.
Ищецът следва да установи, че е заплатил процената сума в полза на ответника, а последният да установи твърденията си, че е налице валидно основание за заплащане на процесната сума от 1205 лева от ищеца в полза на ответника.
В случая се установи по
несъмнен начин, че ищецът е заплатил процесната сума, в качеството си на
представляващ ЕТ „М*** С***а”, като сумата е
постъпила по сметка на ответника, действащ като „отговорник по транспортната
дейност” в „Е***” ООД. А основанието за плащане в случая е било изпълнение по
договор за транспортни услуги, и това се установява от изпратената предсъдебна покана. Плащането не е извършено без основание,
доколкото и двете страни по делото са представлявали търговците при
осъществяване на тяхната търговска дейност, били са в трайни търговски
взаимоотношения (това се установява и от представените по делото вносни бележки
на л. 27 - 28), по недвусмислени обстоятелства са били овластени да получат и
извършат плащане (макар и последното да може да бъде извършено и от трето за провоотношението лице). С оглед на това плащането не е било
извършено без основание.
По изложените съображения съдът приема, че искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, разноските следва да се присъдят в полза на ответника. От списъка по чл. 80 от ГПК, както и от договора за правна защита и съдействие, се установява, че разноските, направени от ответника, са в общ размер на 650 лв.
Воден от горното, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против
С.К.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1205 лв., заплатена от С.Й.Д. в полза на С.К.Й. без основание сума, на 05.07.2012 г., чрез
банков превод по сметка на последния
в «С*** Ж*** Е***» АД, с IBAN ***, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение №
6733/09.11.2016 г. по ч.гр.д. № 13668/2016 г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА С.Й.Д., със снета по делото самоличност, да заплати на С.К.Й.,
със снета по делото самоличност, сумата от 650 лв., представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните,
на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: