РЕШЕНИЕ
№ 1629
гр. Пловдив, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300501940 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. И. И. ЕГН ********** от ***, чрез
особения представител адвокат С. Д., подадена против Решение № 111 от 27.03.2023 г.
постановено по гр.д.№ 1616 по описа за 2022г. на Районен съд - Асеновград, I гр.с., с
което ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на Гаранционен фонд, гр.С., сумата от
1616,58 лева, представляваща изплатено на 20.19.2019г. обезщетение на Х.А.Б. за
имуществени вреди от ПТП на 11.09.2019г. в гр. ***, изразяващи се в повреди на лек
автомобил марка “Пежо 207” с рег. № ***, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 05.08.2022г. до
окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че автомобилът, който е
управлявал ответникът не е негова собственост и не е бил задължен да сключи
застраховка „гражданска отговорност“. Въз основа на последното се оспорва
наличието на основание за ищеца за заплащането на обезщетение на Х.А.Б. и
встъпване в правата й на осн.чл.557 КЗ. Оспорва се размера на исковата претенция,
който се твърди, че е останал недоказан предвид оспорването от ответника на
1
изходящите от ищеца частни документи. Искането към въззивния съд е за отмяна на
решението и постановяване на ново по същество на правия спор, с което исковата
претенция бъде отхвърлена.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Гаранционен фонд гр. С., чрез пълномощника по делото адв.С. М., с който се взема
становище за нейната недопустимост с довода, че оспорва решението в частта за
разноските. По същество се излагат доводи за нейната неоснователност. Поддържат се
съображения за правилността на решението и такива за обосноваване регресната
отговорност на ответника. Твърди, че е доказан размерът на вредите с позоваване на
представените по делото писмени доказателства. Моли да се остави без уважение
жалбата и да се потвърди решението. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Неоснователни са доводите на въззиваемия за недопустимост
на жалбата, доколкото в същата не е налице самостоятелно оспорване на решението в
частта за разноските, а се претендира цялостна отмяна на решението.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Гаранционен фонд – гр.С.
против Х. И. И., иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че ищецът е изплатил обезщетение в размер на
1616,58 лева по щета № *** г. за имуществени вреди за увредения л.а.“Пежо 207“ с
ДКН***, собственост на Х.А.Б., при ПТП, настъпило на 11.09.2019 г. около 15.00 ч., в
гр.***. Твърди се, че виновен за ПТП е Х. И. И., който управлявайки МПС „Опела
Омега“ с ДКН ***, при потеглянето му по ул.“***“ в гр.***, не се уверява в
безопасността на предприетата от него маневра за включване в движението и удря
л.а.“Пежо 207“ с ДКН ***, като така причинява ПТП.Твърди се, че ответникът е
управлявал МПС в нарушение на чл.490 КЗ. Въз основа на изложеното, с исковата
молба ищецът претендира присъждане на сумата от 1616,58 лева, представляваща
изплатено от него обезщетение по щета № *** г., ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба - 05.08.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата. Претендира разноски.
С молба по делото вх.№ 9914/19.08.2022 г. ищецът уточнява нанесените повреди
на л.а.“Пежо 207“ с ДКН ***, собственост на Х.А.Б., както и тяхната стойност 1 614, 58
лева. Ищецът твърди, че общият размер на обезщетението по щета № *** г. е 1614,58
2
лева. Посочва, че в техническата експертиза по заключението по щетата неправилно е
било пресметната сумата от 1616,58 лева.
По изложеното ищецът уточнява, че цената на иска е 1614,58 лева, каквато е
стойността на извършените разходи, а не посочената в исковата молба от 1 616,58 лева.
В депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
Х. И. И., чрез назначения в производството особен представител адвокат С. Д., излага
съображения за неоснователност на иска. Оспорва законовото основание за изплащане
на сумите по щетата. Твърди, че ответникът няма вина за ПТП, от което да са нанесени
имуществени вреди на Х.А.Б.. Намира, че дори и да е имало ПТП, същото е по вина на
двамата водачи. Оспорва размера на изплатеното обезщетение. Твърди, че ответникът
не е бил длъжен да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като
собственик на автомобила е друго лице. Моли за отхвърлянето на иска.
С постановеното по делото решение районният съд е приел въз основа на
доказателствената съвкупност, че искът е доказан по основание и размер. Районният
съд се е позовал на представения по делото протокол за ПТП, от който е заключил, че
на 11.09.2019г. в 15,30 часа Х. И. е управлявал лек автомобил „Опел Омега“ с рег.
№***. При потегляне от спряло положение като втори ред той не е пропуснал
минаващия покрай него лек автомобил „Пежо 207“ с рег. №*** и го ударил странично,
поради което е причинил повреди по предна броня, халоген, преден капака, калник,
подкалник, фар и джанти. РС е посочил, че за поправка на същите – закупуване на нови
части и труд, била необходима сумата от 1576,58 лева. РС е достигнал и до извода, че
към този момент за лек автомобил „Опел Омега“ с рег. №*** не е сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“, поради което Гаранционен фонд е изплатил
обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на увреденото МПС
Х.А.Б. в размер на 1616,58 лева, в която са включени стойността на вредите и 40 лева
ликвидационни разноски, на 20.19.2019г. Въз основа на изложеното районният съд е
приел, че на осн.чл.557 от КЗ Гаранционен фонд е встъпил в правата на увреденото
лице до размера на платеното. Според РС ответникът не оспорва размера на сумата,
необходима за възстановяване на повредената вещ. Като недоказано е прието
възражението, че ответникът няма вина за настъпване на произшествието, евентуално,
че е налице съпричиняване. РС е приел, че без значение за правния спор е дали същият
е собственик на управлявания автомобил. По изложените съображения РС присъдил на
ищеца изплатеното обезщетение от 1 616,58 лева, ведно със законна лихва на
основание чл. 86 ЗЗД от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата, като съгласно задължителните указания,
3
дадени в ТР № 1/2013 на ОСГТК въззивният съд следва да приложи императивни
материалноправни норми и без да има изрично направено оплакване в тази насока.
Обжалваното решение е валидно, но в частта му, в която искът е уважен за
разликата над 1 614,58 лева до 1 616,58 лева, решението е процесуално недопустимо.
Изрични са уточненията на ищеца в молба по делото вх.№ 9914/19.08.2022 г., подадена
в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, че стойността на
обезщетението по щета № *** г. е 1614,58 лева. Предвид изложеното са и уточненията
на ищеца, че цената на иска е 1614,58 лева, а не първоначално посочената в исковата
молба от 1616,58 лева. С постановеното по делото решение районният съд е присъдил
сумата от 1616,58 лева като претендирано обезщетение. Според постановеното по
делото решение № 266/09.06.2023 г. в производство по чл.247 ГПК, не е налице
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, доколкото посочването на
сумата от 1614,58 лева в мотивите на решението се дължи на техническа грешка, както
и в същите се съдържа извод, че именно сумата от 1 616,58 лева следва да бъде
присъдена.
Въззивният съд намира, че предвид изричното уточнение от ищеца на
претендираното от него вземане от 1 614,58 лева, с присъждането на сумата от 1 616,58
лева, районният съд се е произнесъл по непредявен иск за разликата над 1 614,58 лева
до 1 616,58 лева. ПРС е нарушил разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК, съгласно
която предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните, което обосновава процесуалната недопустимост на решението
в посочената част.
С оглед на изложеното, в частта, с която районният съд се е произнесъл по иска
с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ за разликата над 1 614,58 лева до 1 616,58 лева,
обжалваното решение следва да се обезсили, а производството по делото в
посочената част да се прекрати на основание чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК.
ОС - Пловдив намира, че решението на районния съд в останалата обжалвана
част е допустимо, поради което на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
провери неговата правилност, съобразно оплакванията във въззивната жалба.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да
се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд,
по отношение на които липсват оплаквания от страните, т.е. настоящата инстанция не
може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страните по делото.
Спорът във въззивната инстанция е пренесен по възражението на ответника за
липсата на основание за изплащане на обезщетението от ищеца на собственика на
увредения автомобил с довода, че ответникът не е имал задължение да сключи
застраховка „Гражданска отговорност“. Спорен е и размерът на исковата претенция.
4
Въззивникът не оспорва възприетата от районният съд фактическа обстановка,
според която на 11.09.2019г. в 15,30 часа, в гр.***, е настъпило ПТП, при което лек
автомобил „Опел Омега“ с рег.№***, управляван от Х. И. И., при потегляне от спряло
положение като втори ред, не е пропуснал минаващия покрай него лек автомобил
„Пежо 207“ с рег. №*** и го ударил странично, с което му е причинил материални
щети. Посочените обстоятелства документално се обосновават от представения
Протокол за ПТП № ***г., която е подписан без възражения от водачите на двата
автомобила и съставлява официален удостоверителен документ. От него по
безспорен начин се установява настъпването на процесното ПТП и вината на
ответника за него. Последната се потвърждава и от писмо от ОДМВР - РУ А., че
срещу водача Х. И. И. са издадени НП - *** по чл.98, ал.1, т.1, чл.25, ал.1 и чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и НП - *** по чл.638, ал.3 КЗ. Наказателните постановления са
връчени лично на ответника на 27.11.2019 г., не са обжалвани и са влезли в законна
сила. Не се оспорват и изводите на районния съд, че при настъпването на ПТП за
управлявания от ответника лек автомобил „Опел Омега“ с рег. №*** не е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и изплащането на
обезщетението по щета № *** г. в размер на на 1616,58 лева на Х.А.Б. като собственик
на увредения автомобил.
Предвид така установения от фактическа страна правен спор, документално
установен по делото, се налага извод, че искът е доказан по основание. Съгласно
разпоредбата на чл.577, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ Гаранционният фонд изплаща
обезщетения за причинените имуществени и неимуществени вреди, когато
произшествието е настъпило на територията на Република България и виновният
водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, а
съгласно чл.558, ал.7 от КЗ след изплащането на обезщетението фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му. В случая са налице предпоставките за уважаване
на регресния иск на Гаранционен фонд, тъй като фондът е заплатил обезщетение
за причинените от ответника имуществени вреди на трето лице при управление на
МПС, за което не е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност”. С
изплащането на обезщетението ищецът е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на вредите- ответникът Х. И. И., поради което последният следва да
бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд исковата сума, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба -05.08.2022г. до
окончателното й заплащане. В аспекта на изложеното правилни са изводите на РС, че
е без значение дали ответникът е бил собственик на управлявания автомобил,
респективно и имал ли е задължение да сключи застраховка „Гражданска
отговорност“.За ангажирането на регресната отговорност на ответника е релевантен
5
факта, че по него вина и при управлението на МПС без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ е настъпилото увреждане на чуждото имущество - лекият
автомобил, собственост на Х.А.Б..
Исковата претенция по чл.558, ал.7 от КЗ се доказва и по размер. Във въззивната
инстанция се прие съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована, компетентно изготвена и като неоспорена от страните. От нея се
установяват, че стойността на ремонта за възстановяване на повредите на л.а „Пежо
207“ с рег. №***, включително на нови части, детайли и труд е 2 645, 21 лева.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че
регресният иск е основателен и доказан за претендирания размер от 1614,58 лева,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 05.08.2022г. до
окончателното й изплащане.
Ето защо, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно в частта, в която е присъдено обезщетение по
чл.558, ал.7 от КЗ за размера на 1 614,58 лева, в която част следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход на правния спор, Х. И. И. следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ОС-Пловдив държавна такса за подаване на въззивна жалба в
размер на сумата 32, 33 лв. на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК, тъй като тя не е внесена от назначения му особен
представител.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Х. И. И. следва да бъде осъдена да заплати
разноските по делото на въззиваемата страна за тази инстанция, които възлизат на
сумата 762 лева - заплатено адвокатско възнаграждение на назначения особен
представител на въззивника от 462 лева и депозит за вещо лице от 300 лева.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 111 от 27.03.2023 г. постановено по гр.д.№ 1616 по
описа за 2022г. на Районен съд - Асеновград, I гр.с., в частта, в която се осъжда Х. И.
И. ЕГН ********** от ***, да заплати на Гаранционен фонд гр.С., със седалище и
адрес на управление ***, разликата над 1614,58 лева до 1616,58 лева - представляваща
изплатено на 20.19.2019г. обезщетение на Х.А.Б. за имуществени вреди от ПТП на
11.09.2019г. в гр. ***, изразяващи се в повреди на лек автомобил марка “Пежо 207” с
рег. № ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 05.08.2022г. до окончателното й изплащане.
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 111 от 27.03.2023 г. постановено по гр.д.№ 1616
по описа за 2022г. на Районен съд - Асеновград, I гр.с. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Х. И. И. ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив, сумата от 32,33 лева-
държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА Х. И. И. ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен
фонд гр.С., със седалище и адрес на управление ***, сумата от 762 лева - разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7