№ 47
гр. Велико Търново, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х.
като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20254000600025 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 420, ал.2, вр. чл. 422, ал.1, т.5 от
НПК.Образувано е по искане на осъдения М. Я. Я. за възобновяване на
НОХД№33/24г. по описа на РС-Габрово и ВНОХД№192/24г. на ОС-Габрово.
В искането се сочи предубеденост на съдията-докладчик З. С. по
НОХД№33/24г. по описа на РС- Габрово, която е съпруга на съдия В. С.,
работещ в същия съд, участвал при разглеждането на други висящи дела
срещу осъдения.Претендира се,че съставът на ОС-Габрово по
ВНОХД№192/24г., председателстван от съдия Д. В., също е проявил
предубеденост,потвърждавайки осъдителната присъда на РС-
Габрово.Изложени са конкретни упреци относно процесуалното поведение на
съдията-докладчик по въззивното производство и се сочи, че разглеждането на
делото, както от районния, така и от окръжния съд, е в нарушение с чл.29 ал.2
от НПК.
С описаните в искането на осъдения обстоятелства е наведено
касационното основание по 348 ал.1 т.2 от НПК – допуснато съществено
процесуално нарушение,изразяващо се в незаконен състав на съда от районния
и окръжния съд,разгледал делото,което е основание за възобновяване на
1
наказателното дело по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура –
Велико Търново изразява становище за неоснователност на искането за
възобновяване на наказателното производство.Счита,че съдебните актове
постановени от РС-Габрово и ОС-Габрово почиват на събраните по делото
доказателства и са постановени при спазване на изискванията на
НПК.Изразява становище,че от съдилищата не са допуснати съществени
процесуални нарушения,както се твърди в искането на осъдения, а
наложеното му по размер наказание не е явно несправедливо и съответства на
данните за личността му и извършеното от него деяние.В този смисъл
пледира,искането на осъдения Я. за възобновяване на производството по
делото да бъде оставено без уважение.
Адв.И. В.,служебен защитник на осъдения,поддържа направеното
искане за възобновяване на наказателното производство на основание чл.348
ал.1 т.2 от НПК и моли за неговото уважаване.Развива допълнителни
съображения,че процесуалните права на осъдения са били съществено
нарушени,защото не са извършени от съдилищата необходимия обем от
следствени действия,с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото
всестранно, обективно и пълно.Счита, че не е изяснен въпросът дали при
извършване на деянието осъденият не е действал в състояние на силно
раздразнение предизвикано от пострадалата, което би довело до
преквалифициране на престъплението в по-леко наказуемия състав по чл.132
от НК.Пледира, апелативният съд да възобнови производството по
ВНОХД№192/24г. на ОС-Габрово и върне делото за ново разглеждане за
назначаване на допълнителна СППЕ, която да отговори дали деянието не е
извършено в състояние на афект.Алтернативно,ако съдът приеме искането за
възобновяване за неоснователно, пледира за явна несправедливост на
наложеното на осъдения наказание с искане да бъде намален размера му като
прекомерно тежко и несъответстващо на индивидуалната превенция.В
подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието защитата не
излага конкретни доводи.
Осъденият М. Я. поддържа искането за възобновяване.Счита,че не е
нанесъл лека телесна повреда на пострадалата.Твърди, че е осъден от съдия С.,
а другото му дело е разгледано и решено от съпруга й съдия С., с което е
осъден на 4 години и 5 години лишаване от свобода.Съгласява се със
защитника си, че дори и да е извършил деянието е бил в състояние на
афект.Сочи, че страда от биполярно афективно разстройство и не следва да
носи наказателна отговорност.В последната си дума моли съдът да уважи
искането му.
Великотърновският апелативен съд,след като обсъди доводите на
страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Предмет на искането е акт, от категорията на визираните в чл. 419 от
НПК и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е
2
била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било
проверявано по касационен ред. Искането за възобновяване е направено в
законоустановения срок по чл. 421, ал.3 от НПК, поради което е процесуално
допустимо.
Разгледано по същество,искането е неоснователно, по следните
съображения.
С Присъда №24 от 24.04.2024г., постановена по НОХД№33/24г., на
РС-Габрово осъденият М. Я. Я. е признат за виновен в това, че на 15.06.2023г.
в гр.Габрово,в сградата на „Болничен медицински център“ ЕООД
гр.Габрово,чрез стискане с ръце в областта на шията е причинил на М. Х. Г. -
П. от гр.Габрово,в качеството й на медицински специалист–лекар,по повод
изпълнение на службата й,лека телесна повреда,изразяваща се в
кръвонасядане в областта на шията,довели до болки и страдания,без
разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от
НК, за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода,което
на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг
режим.
Присъдата е била обжалвана от осъдения и с решение №79 от
06.11.2024г., постановено по ВНОХД№192/24г. по описа на ОС-Габрово
потвърдена.
Основното оплакване на осъдения е за допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, довело до
незаконосъобразност на първоистанционната присъда,което се основава с
незаконния състав, който я е постановил,предвид допуснато от страна на
съдията –докладчик нарушение на чл.29 ал.2 от НПК.Основният довод, че
съдията-докладчик е проявил предубеденост и пристрастност се основава на
това, че съпругът й е съдия също в Районен съд-Габрово и е разгледал и решил
друго дело, по което осъденият е бил подсъдим,приключило с осъдителна
присъда.
Настоящата инстанция намира оплакването за неоснователно.
Няма съмнение по въпроса, че за да бъдат валидни процесуалните
действия и постановените актове съдебният състав разглеждащ делото трябва
да е законен.Основанията могат да бъдат от различен характер като в ал.1 на
чл.29 от НПК изчерпателно са изброени хипотезите, които биха поставили под
съмнение начина на формиране на вътрешното убеждение на съдията при
вземане на решението и при наличието на които е длъжен да се отведе.В
разпоредбата на чл.29 ал.2 от НПК са включени като основание за отвод
съществуването на всякакви други обстоятелства, които биха довели до
предубеденост или заинтересованост на член от съдебния състав от изхода на
делото.Положителната констатация за наличието на всяко едно от основанията
посочени в чл.29 от НПК във всички случаи води до разглеждането на делото
от незаконен състав и е съществено процесуално нарушение по смисъла на
3
чл.348 ал.1 т.2 вр. ал.3 т.3 от НПК.
От материалите по НОХД№33/24г. е видно,че за съдия-докладчик по
делото е определен на случаен принцип с протокол за избор съдия З. П.–С..От
съдържанието на протоколите от преведените съдебни заседания пред РС-
Габрово настоящият съдебен състав намира, че не са налице данни за
предубеденост или заинтересованост на съдията от изхода на делото.
В проведените съдебни заседания на 28.02.2024г. и 27.03.2024г.
осъденият Я. е поскал отвод на съдията,като е посочил, че съпругът й, който
също е съдия в същия съд, разглежда други дела, по които е подсъдим.В
подкрепа на искането си е посочил, че председателят на съдебния състав на
досъдебното производство е провел разпити на свидетели.Съдът в мотивите
си при произнасянето по искането за отвод е изложил подробни съображения,
с които е отрекъл съдията-докладчик да е заинтересован пряко или косвено от
изхода на делото.Мотивирал е отказа си с липса на свързаност между
предмета на делото, което разглежда с другите висящи дела пред РС-Габрово,
по които съдия е съпругът й.Позовал се е и на трайната съдебна практика,
според която не са налице основания за отвод на съдията и тогава, когато се
разглежда и се произнася по различни дела образувани срещу едно и също
лице и участието му в разпити пред съдия на досъдебното производство не е
основание за отвод.
От съдържанието на приложените по делото протоколи от
проведените съдебни заседания е видно, че не са налице данни за
предубеденост или заинтересованост на съдията от изхода на делото.
Осъденият е участвал лично и със защитника си при разглеждане на делото,
съдът се е произнасял мотивирано по всяко направено искане от осъдения,в
рамките на проведеното съдебно следствие са положени всички процесуални
усилия за изясняване на обективната истина.По всеки процесуален въпрос е
взето становището на осъденото лице и на защитника му.Видно от мотивите
към присъдата е,че същата е постановена след внимателна и задълбочена
преценка на всички събрани по делото доказателства, като съдът е обосновал
защо дава вяра на едни и отхвърля други.В мотивите липсват каквито и да е
било лични коментари или субективни съждения от страна на съда, във връзка
с извършеното от осъдения деяние.
Неоснователни са и доводите,с които се претендира и предубеденост
на състава на съда разгледал ВНОХД№192/24г. на ОС-
Габрово.Обстоятелството,че съдиите от този съд са участвали при
разглеждането на други дела срещу осъдения не налага извод за наличието на
предпоставките по чл.29 ал.2 от НПК.От съдържанието на приложените по
делото протоколи от проведените съдебни заседания е видно, че съдът е искал
становище на страните относно хода на делото и отводи на съдебния състав,
като искания за отводи към съдебния състав не са направени от осъдения или
защитника му.Пред въззивния съд е проведено допълнително съдебно
следствие като са уважени направените доказателствени искания от
4
осъдения.Разпитани са нови свидетели, дадена е пълноценна възможност на
осъдения да упражни правото си на защита в подкрепа на тезата си.
Определенията по хода на делото са мотивирани и в тях не се съдържат
изявления, които да поставят под съмнение безпристрастното разглеждане на
делото от съдебния състав.В обобщение, съдът намира, че не се откриват
никакви обективни данни, които да показват, че съдиите разглеждали делото
имат негативно отношение към молителя и това обстоятелство би могло да
рефлектира неблагоприятно върху неговия изход.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав
приема,че не са били налице предпоставките за отвеждането на съдиите от
разглеждането на делото и първоинстанционната присъда, както и
потвърдителното въззивно решение на ОС-Габрово, не са постановени от
незаконен състав. Осъденият не е бил лишен от правото му на справедлив
съдебен процес и от независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6, §1
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Неоснователен е и довода на защитата, с който се претендира, че
процесуалните права на осъдения са били съществено нарушени, защото не са
извършени от съдилищата необходимия обем от следствени действия,с оглед
изясняване на фактическата обстановка по делото всестранно,обективно и
пълно.Настоящият съд намира,че решаващите инстанционни съдилища са
изпълнили изцяло задължението си да съберат в пълен обем относимата
доказателствена съвкупност,свързана с изясняване на въпросите, включени в
предмета на доказване, да я подложат на внимателна преценка, да обосноват
изводите си съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Не
се констатират никакви нарушения, както от страна на първата инстанция,
така и на въззивния съд в дейността му по събиране и оценка на
доказателствата, поради което и оплакването се явява напълно
неоснователно.Пред окръжния съд е открито съдебно следствие и по искане
на осъдения са били разпитани нови свидетели –Н. Б. Д., Н. К. Д.,Х. Л.
Л..Разпитан е като свидетел включително и д-р Я. К., който е участвал като
специалист технически помощник при извършеното освидетелстване на
пострадалото лице на 15.06.2023г.От съдържанието на съдебните протоколи е
видно,че осъденият е участвал активно при проведените разпити, задавал е
въпроси уточняващи механизма на получаване на установеното травматично
увреждане на пострадалата, в подкрепа на заявената от него теза, че не я е
стискал за врата.
Неоснователни са и доводите на адв.В., че е останал неизяснен
въпросът дали осъденият не е действал в състояние на силно
раздразнение,което би довело до квалифициране на деянието по чл.132 от
НК.Този въпрос е бил поставен за първи път от осъдения пред въззивния съд,
който в изпълнение на задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК е изложил
подробни и конкретни съображения, защо не са налице основанията за
приложението на посочения привилегирован състав.Доводът е бил отхвърлен,
защото съдилищата не са приели от фактическа страна св. М. Г. - П. да е
5
упражнила насилие, или да е отправила тежки обиди и /или клевети по адрес
на осъдения, нито пък да е осъществила други противозаконни действия, от
които да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици
за него или негови ближни.Напротив, безспорно е установено от
доказателствата по делото,че от страна на пострадалата не са извършени
никакви действия,които да се свържат с изискуемото от закона поведение.При
това положение не е съществувала и процесуална необходимост от
назначаване на допълнителна комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза,както настоява защитата в настоящото
производство и обсъждане на наличието на физиологичен афект при
извършване на деянието.Доводите на осъдения,че страда от биполярно
афективно разстройство и не следва да носи наказателна отговорност е също
неоснователен, доколкото по делото е назначена съдебнопсихиатрична
експертиза, обсъдена и от двете инстанции, относно годността му към
инкриминираната дата да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, както и да дава достоверни обяснения.
По изложените съображения апелативният съд намира, че не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във вреда на
осъдения Я..
Не намира основание и оплакването за явна несправедливост на
наложеното на осъдения наказание.При индивидуализацията на наказанието
са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, при
спазване на правилата на чл.54 от НК.Определеното наказание правилно е
отмерено, същото се явява съответно на обществената опасност на деянието и
дееца и адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.Няма установени,а и не
сочат от защитата, обстоятелства със смекчаващ потенциал, които да са
пренебрегнати от съдилищата.
Ето защо, наложеното на осъдения наказание не разкрива белезите на
явна несправедливост.
С оглед на всичко изложено настоящият съд намира искането на
осъдения М. Я. за възобновяването на производството по НОХД№33/24г. по
описа на РС-Габрово и по ВНОХД№192/24г. по описа на ОС-Габрово с отмяна
на постановените съдебни актове за неоснователно и като такова следва да
бъде оставено без уважение.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Я. Я. за
възобновяване на НОХД№33/24г. по описа на РС-Габрово и по
ВНОХД№192/24г. по описа на ОС-Габрово.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7