Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2930 11.07.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV
граждански състав
На единадесети юли
две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на осми юли 2019 г. в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 16713 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1,
чл. 99 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на **** г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„Вивус“ и ответника К.И.К. е сключен Договор за кредит № ***** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Твърди се, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите
на чл. 3 вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Заявява се,
че процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите
условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.
Заявява се, че кредитополучателят подава заявка за отпускане на
кредит след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет
страницата на кредитодателя www.vivus.bg. На посочената
страница „Вивус“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да
приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това
се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането
на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за
кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. За
използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява
такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на
договора за кредит.
Твърди се, че в процесния случай на 28.05.2015 г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на
„Вивус“ под № ***** и явяващ се втори по ред договор за кредит между тях. В заявката си К.И.К.
заявява желание да му бъде отпусната сума в размер 250 лева, като заявява и ползването на допълнителната, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата **** г. Съгласно заявката на ответника
и условията по договора сумата е отпусната на името на кредитополучателя в „Изи Пей“ на същия ден **** г. Заявява се,
че съгласно условията по кредита към главницата са начислени лихви и такси,
както следва: договорна лихва в размер 8,42 лева,
начислена въз основа на т. 6.1 от Общите условия, приложими към
Договор за кредит № ***** за периода от **** г. – дата на отпускане на кредита, до **** г. – падежната дата на кредита и такса за експресно разглеждане в размер на 39,08 лева.
Твърди се, че на *** г. К.И.К. заявява искане за отпускане
на допълнителен кредит в размер 100 лева, като отново заявява и
услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно т. 8.2 от Общите условия кредитополучателят има право да кандидатства за
допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия. При отпускане
на допълнителен кредит съществуващият Договор за кредит се изменя чрез
подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се
прилагат съответно и за допълнителния кредит. Твърди се, че договорът е
изменен на същата дата – **** г. Съгласно
клаузите на изменения Договор за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен Допълнителен кредит се дължат
пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор за
кредит и остатьчния срок до падежа. На **** г.
кредитодателят отпуска исканата сума на името на кредитополучателя в „Изи Пей“. За допълнително изтеглената сума страните уговарят договорна лихва в
размер 2,46 лева, изчислена за периода от **** г. – промяната на договора и
получаване на допълнителната сума, до **** г. – падежната дата по кредита. Съгласно заявката отново да бъде използвана
услугата за експресно разглеждане на кредита, е начислена такса в размер 13,34 лева.
Твърди се, че с тегленето на допълнителната сума
и при точно спазване на уговорените срокове, К. се задължава да върне на
кредитодателя сума в размер 413,33 лева, от които главница в
общ размер на 350 лева, договорна лихва в размер на 10,88 лева, дължима
за периода от **** г. – датата на отпускане на кредита, до **** г. – падежната дата по кредита и такса за
експресно разглеждане в размер на 52,42 лева.
Твърди се, че кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита съгласно т. 11 от Общите условия, приложими към Договор за кредит № *****. Съгласно т. 11.1 от Общите условия кредитополучателят има право да удължи срока за връщане
на кредита с 7, 14 или 30 дни, като това се извършва след като заплати такса по сметка на
кредитодателя преди датата на падежа. Твърди се, че ответникът упражнил правото си няколко пъти, като в крайна сметка срокът за връщане на кредита
е удължен до новата падежна дата –28.10.2015 г.
Твърди се, че с настъпване на падежа по договора – **** г., кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава.
Съгласно клаузите на договора от **** г. „4финанс“ ЕООД (Вивус)
започва да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент,
определен в специалните условия по кредита (40.70%), с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие, определен съгласно условията на т. 13.3.(а) – 10,01%.
Заявява се, че след като изпада в забава, до
длъжника са изпратени три броя напомнителни писма от страна на кредитора, като в тях се съдържа детайлна информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5 от Общите
условия към Договор за кредит № ***** се таксуват по 10 лева за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасява
гореописаните вземания.
На **** г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № *************** г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по
Договор № *****, както следва: главница в размер на 350 лева, договорна лихва в размер на 10,88 лева; такса за
експресно разглеждане в размер на 52,42 лева;
наказателна лихва в размер на 405,23 лева за периода от 29.10.2015 г. до 31.01.2018 г.; описани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) в размер на 30 лева.
Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията
към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента
за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпраща уведомление за
цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Преместен“, поради което към
исковата молба е приложено
уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне
на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставят на „Кредитреформ България“ ЕООД Потвърждение
за прехвърляне на вземания от **** г.
Твърди се, че от сключването на договора за цесия
до настоящия момент забавата на ответника продължава.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата 350 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит № *****, сумата 405,23 лева – наказателна лихва за периода от **** г. до **** г., законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и
направените разноски в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Своевременно е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответника, с който предявените искове се считат за изцяло неоснователни, като същите се
оспорват по основание и размер.
Твърди, че между страните не е възникнало валидно
облигационно отношение. Представените писмени доказателства не носят подписа на
ответника на представените хартиени носители, не са представени и на електронен носител, а не се и доказва
ответникът да е дал съгласие за сключване на договорите. Нещо повече, по делото
не са ангажирани доказателства за извършване на посочените в ЗПФУР фактически
действия по създаване на ел. профил на кредитополучателя, поради което счита,
че не се установява и договаряне между страните, а още по-малко валидно
възникнала облигационна връзка между тях по кредитното правоотношение. Оттам и
цесията на несъществуващо вземане е недействителна поради
липса на предмет. От представените доказателства не се установява също и
получаването на сумите от страна на ответника.
При условията на
евентуалност оспорва размерите на претендираните главница и лихва. По отношение
на наказателната лихва счита, че клаузата е неравноправна на основание чл. 143, т. 2 и т. 5 от ЗЗП и нищожна на основание чл. 146
от ЗЗП, а съгласно чл. 33 от ЗПК обезщетението
за забава не може да надвишава размера на законната лихва.
Твърди, че ищецът
не притежава активна материалноправна легитимация, тъй като не е налице цесия,
пораждаща валидно правно действие срещу ответника. Отделно от това
представеният договор за цесия е непълен и с него не се доказват
волеизявленията на страните.
Не са изпълнени
императивните законови норми, които да доведат до пораждане на отношения между
длъжника и новия кредитор. Ответникът не е получавал уведомление по чл. 99 от ЗЗД, съответно не му е съобщено по надлежния ред
за извършената цесия, като в случая
връчването на исковата молба на особен представител не би могло да се приравни
на връчване на ответника по смисъла на чл.99 от ЗЗД. Нещо повече, уведомлението
до ответника е изпратено само до постоянния му адрес, като по делото няма данни
той да е свързан с него по някакъв начин. Напротив, в представените договори
изрично е посочен друг, текущ адрес, а
именно: град ****, ул. „****“ № ***, ет. ***, ап. ***, вкл. е даден и имейл адрес,
като до тях не са изпращани никакви писма или уведомления.
Оспорва се истинността на представеното уведомление до ответника
с изх. № *************** г. От него не става
ясно кой го е подписал като представител на дружеството „4финанс“ ЕООД. В този смисъл оспорва автентичността му.
С оглед изложеното,
моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Направено е възражениеза прекомерност на разноските на ищеца.
Във връзка с отговора
на исковата молба ищецът заявява, че съгласно чл.10 от ЗПК, договорът трябва да
бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Процесният договор е
сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР и по делото са налице
електронни записи, от които се установява, че волеизявленията на страните са
насочени към сключване на договора. Посочено е, че съгласно Решение №
70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 868/ 2012 г., ІV ГО, електронното изявление
се счита подписано при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП – за електронен подпис
се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство. Заявява се, че
задължението на кредитодателя за предоставяне на информация на потребителя по
чл.18, ал.1, т.1 от ЗПФУР е изцяло изпълнено с предоставения договор и приложените
общи условия. Спазени са и изискванията на ЗПК. В т.17 от ОУ е дадена
възможност на кредитополучателя да поиска предоставяне на хартиен носител, но
тя не е упражнена от крадитополучателя. Същият не се възползвал и от
предоставената му от чл.12, ал.1 от ЗПФУР възможност да се откаже от сключения
договор в 14 – дневен срок.
Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение, но предвид подаване на
отговор от ответника то не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК.
Третото лице помагач
на страната на ищеца не е взела остановище по предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
С оглед заявеното от ответника оспорване на исковете
по основание, на първо място следва да бъде даден отговор на въпроса дали
прехвърлянето на вземанията от страна на заемодателя в полза на ищеца е
породило действие спрямо ответника, като длъжник.
На **** г. между „4финанс“ ЕООД в качеството на
продавач – цедент и ищцовото дружество в качеството на купувач – цесионер е
сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) № ***************В договора
страните са уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания,
произхождащи от договори за кредит, сключени от Продавача с лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора. В договора е
уговорено, че съгласно Приложение № 4 се предоставя пълномощно за уведомяване
на длъжниците, а в Приложение № 5 е направено писмено потвърждение за сключената цесия,
съгласно императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
С Потвърждение за сключена цесия, издадено на
основание договора, прието като доказателство по делото, продавачът – цедент е
потвърдил, че кредитите, описани в Приложение № 1 са цедирани от продавача „4финанс“
ЕООД на ищцовото дружество, съгласно договора за прехвърляне на вземания. В
извадката от приложение № 1 е описан договора за заем с ответника, като са
посочени договор за заем, дата, отпусната главница, общо дължимо по кредита и
остатък от дължимата сума в размер от 832,74 лв., включваща 350лв. – главница,
10,88лв.- договорни лихви, 36,63лв. – просрочени такси за експресно разглеждане
на искането, 405,23лв. – наказателни лихви към датата на цесията.
На **** г. е изготвено и изпратено от цедента уведомление
до ответника за сключения договор за цесия. Видно от съобщението, то е
изпратено до постоянния адрес, посочен в договора, като е върнато с
отбелязване, че съобщението не е получено, тъй като адресатът е преместен.
Препис на уведомлението е приложен към исковата молба и редовно връчен на
особения представител на ответника по настоящето дело.
Цедентът е упълномощил ищцовото дружество да уведомява
всички длъжници по всички вземания на Дружеството, възникнали по силата на
сключени договори за кредити, които дружеството е цедирало, съгласно договора
за цесия.
Не се твърди и не се установява по делото да са
извършвани плащания от ответника нито към цедента, нито като цесионера след
датата на цесията.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове, дружеството – ищец
следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор
за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за
цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента – наличието на сключен
договор за кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в това
число валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните
обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер,
включително и тези, касаещи начислените такси. Ищецът следва да докаже, че
кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е
предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да докаже всички факти, които
сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т. ч. и
възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за
недействителен, т. е. противоречие с национални и европейски нормативни актове,
накърняване на добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи.
На първо място следва да се разгледа направеното от
ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на
вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. Видно от
приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответника уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на адреса, посочен в сключения договор за паричен заем като
постоянен такъв, като същото е върнато, като е посочено, че адресатът е
преместен. Липсват както твърдения, така и доказателства за наличие на уговорки
между страните, касаещи връчването на съобщения, поради и което не може да се
приеме, че е налице и фингирано връчване. В случая не се установява да е налице
редовно връчване на уведомление за цесия на ответника преди подаване на исковата
молба. Не се установява и ответникът да е търсен на другия, посочен в договора,
адрес / означен като „текущ адрес“/.
Съдът намира, че няма пречка, поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този смисъл още е и
ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3
по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78
по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о, всичките постановени по реда на
чл. 290 ГПК.
Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК.
В случая обаче длъжникът не е получил препис от
исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда
на чл. 47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все
още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението
да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по
реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не
за договорни пълномощия. Представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5
вр. чл. 34, ал. 3
от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Следователно към настоящия момент цесията не е
произвела правно действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима.
Ето защо и исковете на ищцовото дружество следва да бъдат отхвърлени. За
пълнота следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД не
касае действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта
на същата на длъжника, която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на
разноски, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като
претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне, само
когато е основателна.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, а и такива
реално не са направени, поради което не следва да му се присъждат такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от «Кредитреформ
България» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.»Шандор Петьофи» № 10 против К.И.К.,*** обективно съединени искове с
правно основание чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 99 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на К.И.К. да заплати на «Кредитреформ България» ЕООД, сумата 350 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит № *****, сключен с
„4финанс“ ЕООД, сумата 405,23 лева – наказателна лихва за периода от 29.10.2015 г. до 31.01.2018 г., законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „4финанс“ ЕООД, ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване
на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ