Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София
19.01.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на втори ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Д.
при секретаря Стефка
Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 622 по
описа за 2014 год., за да се произнесе,
взе пред вид:
Предявен е иск от Н.П.С. против З. „А.Б.“ АД, *** за сумата от 30 000 лв. претендирана като
обезщетение за причинени на ищеца при ПТП неимуществени вреди на основание
чл.226,ал.1 от КЗ( отм.), ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на главницата.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП настъпило в гр.София на ул.
„Кремиковско шосе" при управлението от Т.М.А. на лек автомобил марка
„КИА",
модел „Соренто" с д.к. № ********.За автомобилът е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност при
ответното дружество.
Ищецът
поддържа чрез своя пълномощник адв. Я.Д. предявения
иск и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
ответникът З. „А.Б.“ АД, ***, оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно отношение за риска „гражданска отговорност“ към момента на
настъпване на процесното ПТП, но твърди, че не е налице противоправно и виновно
поведение от страна застрахования при него водач на МПС, както и твърди, че не
е налице причинно- следствена връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди
и ПТП. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца като намира, че същият е нарушил правилата за движение като
пешеходец като така е поставил сам себе си в опасност. Ангажира доказателства и
претендира разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, че към
датата на настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за
процесния лек автомобил при ответното застрахователно дружество.
От представения Констативен протокол № к 923 от 09.11.2015 г. се установява, че на същата дата около 18,50 часа в гр.
София,на ул.„Кремиковско
шосе” на около 400м. след бул. „Ботевградско шосе” е настъпило ПТП, при което движещия се с посока от
бул. „Ботевградско шосе” към „Околовръстен път” лек
автомобил лек
автомобил Киа Соренто, per. № ********е блъснал
пресичащия отляво надясно спрямо движението на МПС-то пътното платно пешеходец Н.П.С..
От приетата по делото СМЕ се установява,че на ищеца са причинени разкъсно-контузни
рани в темената област и челно-темената област на главата,
охлузвания в теменната област на главата, масивно
охлузване в дясната слепоочна област, дясната скула
и буза, разкъсно-контузни
рани по дясната ушна мида и дясната буза,
кръвоизлив на дясното око, кръвонасядане на долния клепач на дясното
око и кръвонасядане на клепачите на лявото око.
Раните са обработени хирургически. Тази на дясната буза е залепена, а
останалите зашити.
В началото на получаване на увреждането
пострадалия е имал обичайни за такива увреждания болки и страдание, за няколко
дни,които са отминали за срок до около две седмици без да
оставят последствия за живота и здравето на пострадалия.
Съобразно заключението на АТЕ произшествието е настъпило в тъмната част на
денонощието при пресичане на платното на ул. „Кремиковско шосе” на
около 400м. след бул. „Ботевградско шосе”, на прав участък
от пътя,на необозначено за пресичане място. По автомобила са
установени счупен десен фар, деформиран преден капак, предна броня и счупена
капачка на пръскалка за десен фар и това дава
основание да се приеме,че при удара скоростта на движение е била около 40 км.ч.
Както водачът на автомобила,така и пешеходецът са могли да се забележат взаимно
от достатъчно голямо разстояние-повече от 80 м.
Свидетелят Т.М.А. /водач на
процесния лек автомобил/ установява,че пешеходецът внезапно тръгнал на пресича
пътя и въпреки употребата на спирачки автомобилът го блъснал.Скоростта на
движение на МПС-то не била голяма,тъй като в участъка имало ремонтни работи и
пътя бил направен двупосочен.
Свидетелят П.С./баща на ищеца/ установява,че като го докарали във ВМА синът
му бил в лошо състояние,главата му била цялата в кръв.След обработката и
зашиването на раните бил изпратен за домашно лечение.В болницата бил и
шофьорът, който го ударил с колата, които повтарял, че това нямало да се случи,
ако бил карал с пуснати фарове.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 226, ал.1 КЗ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според
която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
Доказателствената тежест да установи елементите от
фактическия състав на деликта, с изключение на вината, е за ищеца.
От
събраните в производството доказателства не можа да се установи по категоричен
начин твърдението в исковата молба, че
ищецът е получил уврежданията
вследствие противоправно поведение на водача на
автомобила, изразяващо се в нарушение на чл.116,ал.1 ЗДвП, където е записано общото
изискване водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците.
Следва
да се отбележи ,че тази обща норма за поведение на водачите на ППС
следва да се прилага към всеки конкретен случай , предвид установената
фактическа обстановка и разума,който се съдържа в нея. В случая водачът не
следва да носи отговорност за това,че в тъмната част на денонощието и на
необозначено и опасно място, пострадалият безразсъдно е решил да пресече един
сравнително натоварен пътен участък , какъвто е ул. „Кремиковско
шосе”, още повече, че е могъл да забележи отдалече
приближаващия се автомобил. По делото няма данни за превишена скорост на движение
на автомобила или за друго противоправно поведение довело до катастрофата.
Ищецът не е ангажирал убедителни доказателства за противоправно поведение на водача на
автомобила, поради което съдът следва да приеме,че твърденията му в тази насока не са установени по делото и оттук,че
не е налице деликт и съответно основание за отговорност на ответника за
обезщетяване на търпените от пострадалата вреди. Наличието на влязло в сила наказателно постановление не е
задължително за съда като, с оглед формализма при съставянето му, общите
текстове и липсата на конкретика е по-скоро наказание , защото е имало
пострадал, а не защото е допуснато нарушение.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С
оглед изхода на спора ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника направени от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв. и за експертиза и свидетел в размер на
170 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника му адв. Я.Д., със съдебен адрес:*** против З. „А.Б.“ АД, *** иск
с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД за
сумата от 30 000 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП настъпило на 09.11.2015 г. в
гр.София като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.П.С., ЕГН **********да
заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв. и разноски за експертиза и свидетел в размер на
170 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването им пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: