О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110 28.05.2020 година гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар: Павлина Костова
Прокурор: Валентина Чакърова
разгледа докладваното от съдията-докладчик Светлин
Иванов ЧНД № 473 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и
следващите от НПК, във връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения
от свобода М.М.Щ. ЕГН ********** ***, да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 6 месеца, наложено му със споразумение от 19.11.2019г. по НОХД № 4267/
2019г. по описа на Специализиран наказателен съд-София, в сила от 19.11.2019г.
В съдебно заседание началникът на Затвора - Бургас изразява
становище за неоснователност на молбата на осъдения. Излага съображения, че
корекционната и превъзпитателна работа с осъдения Щ. все още не е постигнала
целените резултати за неговото поправяне и превъзпитание, с оглед липсата на
категорични данни за позитивни изменения в светогледа и поведението на
осъдения, неприемането в пълна
степен на отговорност за извършеното престъпление, неосъзнаване на всички
фактори, довели до извършване на престъплението, и липсата на достатъчно
категорична мотивация за водене на законосъобразен начин на живот. Наличните
устойчиви криминални нагласи не са преодолени, поради което съществува риск той
да се завърне към извършването на престъпления при живот на свобода. С
такива доводи предлага молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде
оставена без уважение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения за неоснователна, въпреки наличието
на посочените в закона формални предпоставки за неговото предсрочно
освобождаване. Позовава се на установените величини на риска от рецидив и
значителни вреди, които и към края на наказанието продължават да са в горните
граници на средните стойности, както и на липсата на категорични доказателства
за окончателното и необратимо поправяне на осъдения на настоящия етап от
изпълнение на наказанието. Предлага молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване да бъде оставена без уважение.
Осъденият М.Щ. участва в производството лично, чрез
двупосочна аудиовидеоконферентна връзка, моли съда да уважи молбата и да го
освободи условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване
от свобода”. Заявява, че самият той е болен от диабет, майка му също била
болна, на легло и нямало кой да й помага и да й купува лекарства, а баща му и
съпругата му били починали, както и че имал четири деца. Твърди, че работи
докато изтърпява наложеното му наказания, изпълнява разпорежданията на
затворническата администрация и са налице условия да бъде предсрочно освободен.
Съдът изслуша становищата
на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:
Със споразумение от
19.11.2019г. по НОХД № 4267/ 2019г. по описа на Специализиран наказателен
съд-София, в сила от 19.11.2019г., молителят М.Щ. бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 213а ал.3 т.7 и
ал.2 т.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК, за което му било наложено ефективно
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, търпимо при
първоначален „строг“ режим, и „Глоба“ в размер на 2500 лева. Със същото
определение от срока на наказанието на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК било
зачетено времето от 14.03.2019г. до 17.10.2019г., през което осъденият бил
задържан под стража в качеството на обвиняем и подсъдим по същото дело, както и
времето от 18.10.2019г. до 19.11.2019г., през което търпял мярка за
неотклонение „Домашен арест“.
За начало на наказанието
била определена датата 03.12.2020г., когато Щ. *** за изпълнение на наказанието.
На 19.12.2019г. осъденият бил преместен от корпуса на затвора в ЗОЗТ „Дебелт“, където
се намира и понастоящем.
От документите, приложени в затворническото досие на М.Щ.,
и от изисканата от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост
се установява, че молителят е осъждан многократно (7 пъти), включително за
извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, и понастоящем е в затвора
за пореден път. До настоящия момент, осъденият Щ. не се е ползвал от института
на условното предсрочно освобождаване.
Към 28.05.2020 г.
молителят фактически е изтърпял над 2/3 от наложеното му общо наказание,
включително чрез зачитане на положения в
затвора труд в размер на 1 месец и 18 дни, и след приспадане на предварително
търпените мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест, общо в
размер на 7 месеца и 19 дни. Остатъкът от наказанието към същата дата възлиза на
2 (два) месеца и 26 (двадесет и шест) дни.
От настаняването му на 03.12.2019г. в Затвора-Бургас, Щ.
изтърпява наказанието при „строг“ режим. След преместването му в ЗОЗТ „Дебелт“,
от м. февруари 2020г. осъденият е устроен на работа по домакински щат като
отговорник на ІІІ група в общежитието.
Спрямо осъдения М.Щ. към момента са налице
общо две оценки на риска от рецидив и значителни вреди. Според първоначалната
му оценка, изготвена на 18.12.2019г. при постъпването му в Затвора-Бургас, величината
на риска от рецидив и вреди е фиксирана на 78 точки, в горната граница на
средните стойности, с идентифицирани проблемни зони - отношение към
правонарушението, образование и обучение, начин на живот и обкръжение, и умения
за мислене. При последната проведена на 16.04.2020г. оценка по повод настоящата
молба на осъдения, се констатира незначително снижаване на резултата до 73
точки (отново в горната част на средните стойности), което се дължи на отчетено
подобрение в зоната отношение към правонарушението, в сравнение с резултата по
същия показател при първоначалната оценка. Всички останали проблемни зони не
отчитат промяна и при втората оценка. Рискът за обществото е среден, продължава
да е налице вероятност от извършване на користни и насилствени деяния,
включително съпроводени с вербална и физическа агресия.
Обобщени са наблюдения на ангажираните с
работата с осъдения инспектори, психолози и други служители. М.Щ. в личностен
план е с начално образование, без професия, но с изградени трудови умения в
строителството. Мисловният му процес е правилен по структура и съдържание, с
добри паметови функции, адекватно ориентиран
за време, място и собствена личност, в емоционален план е овладян,
умерено комуникативен, социално-желателен, но с посредствено ниво на
емоционална интелигентност и социална зрялост, като му липсва самокритичност.
От гледна точка на личностните му характеристики и съдебното му минало е
изведено заключение, че Щ. е добре адаптиран към условията в местата за
лишаване от свобода, като заема високи слоеве в затворническата йерархия, няма
допуснати дисциплинарни нарушения, но е склонен към нерегламентирани дейности.
Изпитва формален респект към авторитети, но криминалните му нагласи са
устойчиви, и към настоящия момент не са преосмислени и преодолени в целената
степен. Констатирано е отсъствие на мотивация за промяна на ценностната система
и житейския модел в насока съобразяване със законите и правилата на общежитието.
Осъденият не приема отговорността за собственото си криминално поведение, не
влага старание да анализира, и поради това трудно и само донякъде разбира факторите,
допринесли за извършване на правонарушението, не проявява съчувствие към
пострадалия от последното престъпление, който му бил познат и съсед. При Щ.
отсъстват зрели, гъвкави и утвърдени
умения за позитивно съществуване в ежедневието, не е способен на дългосрочно
целеполагане и решаване на проблемите и житейските ситуации по законосъобразен
и обществено приемлив начин, импулсивен и склонен към прибързани действия при
отчитане само на ползите и облагите, без да обмисля рисковете и последствията.
До настоящия момент е награждаван веднъж с
„Писмена похвала“ (Заповед № БС 127/ 06.04.2020г.), не е наказван за
дисциплинарни нарушения.
Представен е извод, че заложените в
първоначалния план на присъдата цели по отношение на осъдения Щ. не са
изпълнени в желаната степен, и при молителя липсва категорична и същинска
мотивация да преустановяване на криминалните прояви. Оценката на риска от
рецидив остава в горните граници на средните стойности, а специално по
отношение на риска от вреди за обществото, той продължава устойчиво да е в
средна степен без никаква позитивна промяна от началото на изтърпяване на
наказанието. Отчетен е риск при живот на свобода Щ. да извърши ново користно
или насилствено престъпление с финансов мотив.
Установените по делото фактически данни формират извод
за наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения М.Щ.
– изтърпяването на повече от 2/3 от срока на наложеното му наказание (чл.70
ал.1 т.1 от НК). Не се установява по несъмнен начин втората задължителна
предпоставка - доказано добро поведение на осъдения в степен, позволяваща обосновано
заключение за постигнато поправяне.
Ангажирането на извод по чл.70 ал.1 от НК, че
осъденият е дал доказателства за своето поправяне, налага изследване на
цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до
момента.
Данните за съдимостта на молителя свидетелстват за твърде
висока степен на криминализация на личността му. Налице са над множество
осъждания за извършени от молителя тежки умишлени престъпления от общ характер,
включително такива с употреба на физическо насилие и в условията на рецидив.
Настоящият му пореден престой в затвора не разкрива видими признаци за
преосмисляне и промяна в ценностите и поведението му. Този извод не се променя
от липсата на осъществени от Щ. дисциплинарни нарушения, доколкото спазването
на режимните изисквания бездруго е задължение на лишените от свобода. Без да се оспорва заявената от осъдения
мотивация за безпроблемно изтърпяване на наказанието и съблюдаването на
режимните изисквания, тези обстоятелства, поотделно и заедно, съвсем не са
достатъчни за извод, че осъденият действително е осъзнал и поел отговорността
за извършеното престъпление, че е преосмислил из основи базисните си ценности и
е предприел съзнателни и целенасочени усилия да ги коригира в социалноприемлива
и съобразена със закона насока.
Величината на риска от рецидив
и сериозни вреди остава във високите нива на средните стойности, като
атестационните резултати от началото на наказанието не разкриват значимо и
категорично подобрение. Наличната по
делото доказателствена съвкупност мотивира
съда да счита, че постигнатите в работата с молителя резултати са твърде недостатъчни
по обем и дълбочина да оправдаят извод за неговото поправяне. Въз основа на доказателствата
може да се приеме само, че при осъдения Щ. е започнал процес на положителна
промяна, която обаче далеч не е постигната в необходимата съгласно чл.70 ал.1
предл. първо от НК степен. Съдът изцяло споделя и позицията на началника на
затвора, че при очертаните факти, създадените до момента частични позитивни
нагласи в поведението на молителя следва да продължат да бъдат направлявани и
затвърждавани в контролираната среда на пенитенциарното заведение, съобразно
индивидуалния план за изпълнение на наказанието.
Отделно от изложеното,
към датата на разглеждане на настоящото дело, неизтърпеният остатък от
наказанието е едва 2 месеца и 26 дни. По мнението на съда, този срок е категорично
недостатъчен за реализиране на законодателната идея, вложена в чл.70 от НК – да
подложи поправилия се осъден на контролирано наблюдение в условията на живот на
свобода, с цел да гарантира устойчивост и необратимост на неговото поправяне, и
да обезпечи законосъобразното му поведение в изпитателния срок. В случая
продължителността на остатъка от наказанието не позволява евентуална
пробационна мярка да бъде дори първоначално активирана, особено при евентуално
обжалване или протестиране на настоящото определение. Още по-малко такава мярка
може да изпълни надлежно и в пълнота предназначението си, установено в чл.70
ал.6 от НПК, тъй приложението й е допустимо само в рамките на изпитателния
срок.
Предвид горното съдът намери, че молбата на осъдения М.Щ.
за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл.440 ал.1 от НПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода М.М.Щ. ЕГН ********** ***,
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, наложено му със
споразумение от 19.11.2019г. по НОХД № 4267/ 2019г. по описа на Специализиран
наказателен съд-София, в сила от 19.11.2019г
Съгласно чл.441 от НПК, ново предложение или молба за
условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода М.М.Щ. може да се
направят не по-рано от шест месеца, считано от влизане на настоящото
определение в сила.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от
началника на Затвора-Бургас, и на протестиране от прокурора в 7-дневен срок от
обявяването му пред Апелативен съд - Бургас.
Председател: