Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

21.07.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

21.06

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

52

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от В.Д.К. от ***, действащ чрез адв. Г.Б., против Решение № 35/21.02.2023 г., постановено по АНД № 66/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 22-1947-000717/15.12.2022 г., издадено от началник сектор в ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Кърджали, с което на В.Д.К. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 07.12.2022 г. в ***.

Счита, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че нарушението е било описано пълно с всички относими към конкретния състав признаци, с точно посочване на времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. Според мотивите на съда разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП императивно повелявала, че водачите и пътниците в МПС от категории Ml, M2, M3 и Nl, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

В случая следвало да се има предвид, че жалбоподателят бил обяснил на контролните органи за причината, поради която не е спазил предвиденото в закона задължение да шофира с колан, при което представил и решение на ТЕЛК в подкрепа на твърденията си, с което актосъставителят отказал да се запознае. Сочи, че тези обстоятелства не били взети предвид при вземане на решението.

Предвид това, мотивирайки решението си по този начин районният съд бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не бил  положил усилия да изясни изцяло фактическата обстановка относно лицата, попадащи в хипотезата на чл. 137а, ал. 2,  т. 2 от ЗДвП, т.е. това, че физическото състояние на В.К. не е позволявало използването на обезопасителен колан.

Въвежда доводи, че нормата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП предвиждала изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление на МПС, поради което задължението вменено на водачите на МПС, не било безусловно. Съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на такъв. От представените и приети в производството пред съда писмени доказателства било видно, че жалбоподателят страдал от *** заболяване, с установена неработоспособност, поради ***, както и ***. С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства можело да бъде направен извод, че физическото състояние на К., предвид заболяването ***, било такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране. Издадените медицински документи представени в съдебното производство и Експертното решение, приложено към жалбата депозирана чрез административнонаказващия орган, не се оспорвал от насрещната страна. Сочи, че задължение на органа, налагащ административни наказания било, да събере всички необходими доказателства във връзка с констатираното нарушение и едва след това да пристъпи към преценка дали да издаде наказателно постановление, правило изрично предвидено в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Във връзка с горното счита, че жалбоподателят е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл. 137а, ал. 2,  т. 2 от ЗДвП, т.е. физическото му състояние не е позволявало използването на обезопасителен колан, поради което не е бил задължено лице по чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 35/21.02.2023 г., постановено по АНД № 66/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени процесното наказателно постановление. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание се представлява от адв. Г.Б., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. 

Ответникът по касация – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника главен юрисконсулт М. П. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кързджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че административното нарушение е установено по безспорен начин, като липсвали допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, респ. визираните в жалбата касационни основания не били налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която постановеното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 22-1947-000717/15.12.2022 г., издадено от началник сектор в ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Кърджали, с което на В.Д.К. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 07.12.2022 г. в ***. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е извършил преценка на представените и събраните в хода на делото доказателства, след която е приел, че същите безспорно установяват, че санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Изложил е съображения, че от събраните по делото гласни доказателства, безспорно се установило, че жалбоподателят В.К. е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Поло” без да е поставил обезопасителен колан, поради което правилно наказващият орган е подвел извършеното под състава на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и му е наложил наказание в единствено възможния размер- глоба от 50лв. Посочил е, че не споделя довода на жалбоподателя, че поради здравословни причини не следва да поставя обезопасителен колан, тъй като това твърдение не се доказало по делото. В тази връзка са изложени доводи, че представеният препис от Експертно решение № *** от *** г. освен, че е с изтекъл срок на валидност, а и от него не можело да се направи извод за изключение по медицински причини, тъй като такова посочване от медицинските власти нямало в писменото доказателство.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на В.Д.К. от *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност и във връзка с релевираните касационни основания, следва да се отбележи следното:

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължението за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключенията от това правило са нормативно уредени в ал. 2 на нормата, като в т. 2 е предвидено изключение лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан.

В настоящия случай по делото не се спори фактът, че при извършената му проверка на 07.12.2022 г. В.К. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***, без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. В касационната жалба и в хода на съдебното следствие пълномощникът на касатора релевира доводи за наличие на обстоятелства по смисъла на  чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДП, които му давали право да не използва обезопасителен колан по време на движение, а именно –*** заболяване и решение на ТЕЛК. В тази връзка по АНД № 66/2023 г. на Районен съд – Кърджали действително е представено и прието като доказателство Експертно решение № ***/*** г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, от което се установява, че на К. е била определена ***% трайна нетрудоспособност със срок 01.06.2017 г., като е посочена водеща диагноза: „***“. Предвид това настоящият състав приема за доказано, че В.К. е диагностициран с *** заболяване. Липсва обаче каквото и да е доказателство, вкл. документ, издаден от лекар-специалист в съответната област на установените заболявания, в който да има официално удостоверяване, че физическото състояние на жалбоподателя към процесната дата или въобще, не позволява същият да управлява МПС с поставен обезопасителен колан, което състояние да обусловено от заболяването му, който факт именно се явява релевантен за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

 Касационният съд намира, че описаните в представеното експертно решение увреждания на жалбоподателя, не водят автоматично до извода, че състоянието му вследствие на констатираното от комисията заболяване, не позволява на касатора да управлява МПС с поставен обезопасителен колан респ. че физическото му състояние е несъвместимо с това му задължение като водач. Нормата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДП визира такова физическо състояние на лицето, което управлява, което обективно не му позволява поставянето на колан, защото в последния случай това би му причинило увреждания на органи, тъкани и др. в човешкия организъм, вследствие притискането на колана, при което би се създала опасност за живота и/или здравето на водача. Преценката за наличието на такова състояние обаче, не може да основава единствено на удостоверени с медицински документи заболявания, а следва да бъде извършена и на база наличието на официално удостоверяване от компетентно медицинско лице, че тези конкретни заболявания, от които страда лицето, съставляват противопоказания за поставяне на обезопасителен колан, каквато констатация или предписание липсват представени по делото липсва. Следва да се отбележи, че в процесното решение на ТЕЛК е визирано единствено, че за състоянието на К. са противопоказни физическите натоварвания и неблагоприятни атмосферни условия, като посоченото решение освен това е издадено на 15.06.2016 г., т.е. преди повече от 6 години.

Предвид горното и след като към датата на извършване на нарушението В.К. не е имал надлежно предписание от медицинско лице да не изпълни задължението си като водач, поставяйки обезопасителен колан по време на движение, то жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДВП, поради което правилно и законосъобразно му е била ангажирана административно наказателната отговорност по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП.

Наложеното административно наказание „глоба“ е в законоустановения размер от 50 лева, който не би могъл да бъде намален, предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен предвидените в закона случаи.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. НП съдържа изискуемите по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН реквизити, респ. налице е подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

 В конкретния случай не са налице и предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид. 

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от В.Д.К. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден В.Д.К. от ***, да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/21.02.2023 г., постановено по АНД № 66/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА В.Д.К. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Кърджали, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.