Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София 02.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети февруари през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6534 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.).
Ищцата твърди, че на 09.11.2015 г.,
около 09:50 ч., в град София, на бул. „Христо Ботев“, в участъка между ул.
„Клокотница“ и бул. „Сливница“, се движел
трамваен мотрис № Т8М-700М с инв. №
925 по линия № 6, управляван от водача С.И.М..
Последната нарушила правилата за движението по пътищата, като не спазила
необходимата дистанция с предно движещия се трамвай и не предприела
своевременно спиране, в резултат на което е блъснала спрелия трамваен мотрис с
инв. № 2307 по линия № 7. Вследствие на удара ищцата, която се возела в
трамвайния мотрис с инв. № 925 е получила: контузия на главата; сътресение на
мозъка; разкъсно-контузна рана на носа; контузия на 23 зъб, горе вдясно;
травматичен периодонтит на 41 и 42 зъби, долу вдясно; комбиниран
отоневрологичен синдром; посткомоционен синдром; посттравматична церебрасенична
инсомния; цефалгичен синдром; квадрипирамиден синдром; епилептигенен фокус
среднотемпорално вдясно; множество кръвонасядания по лицето и тялото.
Посочените увреждания са й причинили болки и страдания, подробно описани в ИМ.
Освен това направила разходи за лечение в размер на 706 лева.
Ищцата заявява, че ГО на водача на
трамвайната мотриса с инв. № 925 е застрахована при ответника. Поради това иска
осъждането на ответника да заплати застрахователно обезщетение в размер на 80 000
лева (съгласно увеличение допуснато с определение от 08.12.2017 г., л. 260
стр.2 ) за претърпените неимуществени вреди и 706 лева за направените разходи
за лечение, заедно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на ПТП
до окончателното плащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок З. „Б.В.И.Г.“
АД депозира отговор. Той оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че е
страна по договор за ГО, сключен с
процесния автомобил. Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования
при него водач, посочените в ИМ травми и връзката с процесното ПТП. Заявява, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно, а по отношение
на имуществените вреди заявява, че разходите не са направени, евентуално, че не
са във връзка с процесното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване, като
твърди че ищцата не се е държала за предвиденото за това място.
Съдът като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Безпорно е, че З. „Б.В.И.Г.“ е
застраховател по З.ължителната застраховка „ГО“, обстоятелство
ненуждаещо се от доказване.
От приетия по
делото констативен протокол от 09.11.2015 г. е видно, че на 09.05.2011 г. е
настъпило ПТП между два трамвая – единият марка TRAMVAI, модел Т8М-700 М, а другият –
марка PESA, модел 112 NASF. Установява се, че пострадалите от процесното ПТП са общо 16, измежду които
и ищцата. В протокола е посочено, че на 09.11.2015 г. около 09:50 часа, трамвай
Т8М-700М с инв. № 925 – по линия № 6, управляван от С.И.М. се движел по бул.
„Христо Ботев“ с посока от ул. „Клокотница“ към бул. „Сливница“ и в района на
спирката на МГТ № 0377-бул. „Сливница“ участва в ПТП със спрелия пред нея на
спирката трамвай pesa 122 nasf
с инв. № 2307-по
линия № 7, управляван от М.Р.М..
От протокола за оглед на местопроизшествието
(л.70) се установява, че трамвай pesa
122 nasf е намерен
по бул. „Христо Ботев“ ориентиран в посока от ул. „Клоконтица“ към бул.
„Сливница“ с всички колела върху трамвайното трасе. Посочени са и щетите по
трамвая – спукано З.но панорамно стъкло и деформации в задната част. Другият
трамвай също е намерен ориентиран по посока на огледа, т.е. по бул. „Христо
Ботев“, от ул. „Клоконтица“ към бул. „Сливница“. При огледа е установено, че
трамвай с инв. № 925 има множество деформации – предна броня, предна част,
предна дясна част, предна лява част, предна врата, счупени първи и втори
прозорци отляво, деформирано табло за управление и седалка на ватмана.
От заключението на автотехническата
експертиза се установява, че при пътуване в превозно средство като процесния
трамвай, ако пътникът се е захванал за неподвижния интериор не би следвало при
внезапно спиране или потегляне да се получи инцидент – удар в интериора или
пода. Същевременно вещото лице е посочило, че дори и при добро самоосигуряване
на пътника все пак е възможно да се загуби устойчивост и отново да се достигне
до части от интериора, при което да настъпят травми. От разпита на вещото лице
в с.з. се потвърждава посоченото в заключението, че дори в случай че ищцата се
е държала е възможно да падне, да се озове или да инициира контакт с вътрешното
оборудване на транспортното средство, в което пътува и че в двата разглеждани
варианта (возене прав и седнал) е възможно да настъпи контакт.
От заключението на съдебномедицинска
експертиза, изготвена от д-р Д.М., и от останалите писмени доказателства
(епикризи, направления, съдебно медицинско удостоверение I-345/2015, документи за извършени
изследвания), се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила:
разкъсно-контузна рана по гърба на носа; оток и кръвонасядане в челната област;
оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи; оток, кръвонасядане и
охлузвания по лигавицата на горната устна; кръвонасядане по лигавицата на
долната устна централно рапзположено; кръвонасядане по външната повърхност на
дясна мишница; травматичен периодонтит на трети горен ляв зъб; травматичен
периодонтит на първи и втори долни зъби в дясно довел до последващото им
изваждане, което от своя страна е затруднило дъвченето и говоренето. Мекотъканните
травми са причинили на ищцата временно разстройство, неопасно за живота.
Установено е, че от разкъсно-контузната
рана в областта на носа е ищцата е оздравяла за около 20-25 дни.
От приетото заключение на
съдебноневрологична експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата
е получила контузия на главата, мозъчно сътресение и оток на мозъка. Лечението
е продължавало към момента на изготвяне на заключението. Получените от ищцата
телесни увреди са довели до временно разстройство на здравето опасно за живота.
От заключението е видно, че ищцата е имала предходни травми, които е възможно
да са предразположили към последвалите усложнения, но в съдебно заседание
вещото лице е заявило, че същите се дължат и на новата травма от процесното
ПТП. В резултат на претърпяната черепно-мозъчна травма са настъпили усложнения
и влошаване на здравословното състояние на ищцата.
Травматичните увреждания, се
установяват от двете експертизи и се потвърждават от повторната СМЕ на д-р Х.М.
и съдебномедицинската дентална експертиза, изготвена от д-р Д.М..
От заключението на изслушаната по
делото повторната СМЕ, освен получените травми от ищцата, се установява също,
че тя е имала предходни черепно-мозъчни травми, както и множество значими
придружаващи заболявания. Вещото лице е заключило, че няма убедителни
медицински данни за настъпили усложнения вследствие на получените травми при
процесното ПТП. От заключението на съдебномедицинската дентална експертиза е
видно, че травматичния периодонтит се получава от външно въздействие на твърди
и тъпи предмети, довели и до останалите мекотъканни увреждания. Вещото лице в
с.з. от 30.11.2015 г. потвърждава установеното от заключението на СНЕ, че долните
два зъба на ищцата са извадени, което е затруднило дъвченето.
Видно от приложените квитанции,
ищцата е направила разходи за снабдяване със съдебномедицински удостоверения в
размер на 60 лева, а от приетия фискален
бон се установено заплащане за рентген на 17.11.2015 г.- 16 лв. Установява се
също, че ищцата е заплатила 650 лева за лечение на получения от нея травматичен
периодонтит.
Свидетелят М.И.К.заявява в с.з., че след
процесното ПТП ищцата е била три дни в болница и след изписването й е имала затруднения
при говорене и при хранене („Трудно
говореше, беше на пюрета и течна храна“). Свидетелят посочва, че след
инцидента ищцата много често е вдигала кръвното, каквото не и се е случвало преди
това. След инцидента тя не се вози сама в градския транспорт, а ходи с
придружител.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да
иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне
субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е необходимо да се установи,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са
покрит риск по застрахователния договор.
Единствените, ангажирани
от ищцата доказателства във връзка с установяване механизма на процесното ПТП,
са двата протокола – констативен и
за оглед на ПТП. В ОИМ ответникът е оспорил посочените в констативния протокол
обстоятелства и причини за ПТП. В тази връзка съдът намира, че тези два протокола
съставляват официални свидетелстващи документи относно пряко възприетите от
съставителите им факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др. Изслушаната по
делото САТЕ е дала единствено заключение
относно поставения от ответника въпрос, който обаче по никакъв начин не е
свързан нито с твърденията в ИМ за допуснатите
нарушения на Соня И.Младенова, водач на трамваен мотрис Т8М-700М с инв. № 925. нито с
механизма на злополуката. Двата протокола за ПТП не удостоверяват всички релевантни
за механизма на ПТП обстоятелства, поради което ищецът е следвало да ангажира и
други (в този смисъл: Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г.,
ВКС ТК, І ТО; Решение № 20 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г., ВКС ГК,
ІІІ ГО ВКС), което обаче по делото не е направено. Поради това съдът счита, че не
е установена причината за произшествието, респ. не е доказано виновно и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач. В тежест на ищеца
бе да докаже механизма на ПТП и виновното противоправно поведение на лице,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, както е посочил съдът
в определението си от 05.04.17 г. По делото няма събрани доказателства относно
виновното и противоправно поведение на застрахования водач описано в ИМ и след
като това не е направено, съдът намира, че липсват предпоставки за уважаване
на исковете и затова те следва да бъдат
отхвърлени като недоказани и неоснователни.
Неоснователността на
предявения главен иск обосновава неоснователност и на предявените претенции за
законна лихва.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има
само ответника. Съгласно представения списък направените разходи са: 700 лева за експертизи; 10 лева за съдебни
удостоверения. Съдът отхвърля исковете изцяло, поради което на ответника следва
да се присъдят всички направени от него разноски.
Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева. Ответникът е бил защитаван от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от НПП на
ответника се дължи 100 лева възнаграждение за юрисконсулт.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А. Р.ЕГН: **********,
адрес: ***, чрез адвокат П.К. - САК, със съдебен адрес: ***0, искове срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „*****, с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за причинени във връзка с ПТП
от 09.11.2015 г., настъпило в град София, на бул. „Христо Ботев“, в участъка
между ул. „Клокотница“ и бул. „Сливница“,
неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лева и на имуществени вреди в размер
на 706 лева, заедно със законната лихва върху сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С.А. Р.ЕГН: **********, да заплати
на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, сумата 810 лева - разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: