№ 527
гр. Благоевград, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210201437 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.“ с ЕИК със седалище гр.К., ул. „Т.“ №,
представлявано от управителя А. И. против Наказателно постановление № 640396-F
654484/09.06.2022г., издадено от заместник директора на ТД на НАП София, с което на
дружеството-жалбподател на основание чл.74, ал.1 ЗСч е наложена имуществена
санкция в размер на 200лв. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от същия закон
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се навежда липса на
компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Сочи се, че дружеството е
подало предвидената с чл. 38, ал.9, т.2 ЗСч декларация, поради което за него не е
съществувало задължение да подаде годишен финансов отчет за 2020 г. Твърди, се че
дружеството не е осъществявало дейност за процесния период, като обратното не било
установено и от наказващия орган. Поддържа се и маловажност на нарушението по
смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, се представлява от адв.Б., която
поддържа изложените с подадената въззивна жалба доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. Депозира писмено становище, с което оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Счита, че от доказателствата по делото безспорно се
установявало извършването на санкционираното с НП нарушение, както и че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
1
процесуални нарушения.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2022 г. в ЦУ на НАП от Агенцията по вписванията е получена
информация, съдържаща данни за юридическите лица, които не са подали годишен
финансов отчет за 2020 г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел в срок до 30.09.2021 г. и не са подали декларация по чл.38, ал.9, т. 2
ЗСч.
На 26.04.2022 г. свидетелката М. - инспектор по приходите в ТД на НАП
София, офис Благоевград извършила справка в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, от която установила, че „Т.“ не е изпълнило
задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за
обявяване в Агенция по вписванията - Търговски регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел на годишния финансов отчет за 2020 г. в
законоустановения срок до 30.09.2021 г. От извършените справки служителката на
НАП установила, че дружеството не е подало и декларация по чл.38, ал.9, 3 ЗСч.
При така направените констатации М. приела, че дружеството е извършило
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч и изпратила до същото покана за явяване в офис
Благоевград на ТД на НАП София на управител на дружеството или упълномощено от
него лице и съставяне на АУАН.
На 16.05.2022 г. в присъствието на свидетелката Т. С. и управителя на
дружеството, М. съставила срещу последното АУАН № F654484.
На същата дата актът е връчен на управителя на дружеството, който го
подписал без да обективира в него възражения.
В предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия орган е депозирано
писмено възражение.
Видно от приложена справка от ТР /л.45-46/ на датата на съставяне на АУАН
дружеството-жалбоподател е подало в ТР Заявление Г3 - декларация по чл.38, ал.9, т.2
ЗСч, затова че не е осъществявало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните
разпоредби на Закона за счетоводството през отчетния период -2020 г.
Въз основа на АУАН № F654484/16.05.2022 г. на 09.06.2022 г. зам.директор на
ТД на НАП София издал обжалваното НП, което било връчено на пълномощник на
управителя на дружеството на 08.09.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели М. и С. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от Агенция по
впивания с изх. рег. № 190/21.10.2022 г. Справка от Търговски регистър от 19.09.2022
г. на лист 4-5 от делото, Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството,
Справка за актуално състояние от Търговския регистър, АУАН № F654484/16.05.2022
година, Възражение от 16.05.2022 г., Писмо с изх. № 8740/26.04.2022 г., Справка за
актуално състояние от Търговски регистър от 16.05.2022 г. 2 бр., Справка на лист 19 от
делото, Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г., Пълномощно № РД-04-29/31.01.2022 г.
При установяване на фактическата обстановка съдът се довери на показанията
на свидетелите М. и С., предвид тяхната последователност и непротиворечивост, както
и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
2
От показанията на свидетелите и писмените доказателства се установяват
обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации относно
липсата на подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по
вписванията - Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел на годишния финансов отчет за 2020 г. до 30.09.2021 г., както и детайли за
съставянето и връчването на процесния АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 08.09.2022 г., а жалбата е от
21.09.2021 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от инспектор по приходите, съгл. чл. 78, ал.1 ЗСч вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП, а
атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.78, ал.2
ЗСч от Министъра на финансите с т.2 от Заповед ЗМФ-644/28.08.2020 г.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
неговата правна квалификация и доказателствата, които го установяват.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч всички търговци по смисъла на
Търговския закон публикуват годишния финансов отчет, чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата
година.
В случая до 30.09.2021 г. дружеството не е подало заявление за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет за 2020 г.
С установеното неподаване в законовия срок на процесната декларация е
осъществен от обективна страна съставът на описаното в НП административно
нарушение. Този вид нарушения спадат към групата на т. нар. "формални нарушения"
(такива на просто извършване), при които фактическият им състав не съдържа като
елемент настъпването на допълнителни общественоопасни последици и е достатъчно
изтичането на определен срок за извършването на предписаното от закона действие, за
да се реализира съставът на нарушението. Дружеството е следвало да подаде
процесното заявление за обявяване на годишния финансов отчет за 2020 г. в посочения
с чл.38, ал.1 ,т.1 ЗСч срок (до 30.09.2020 г.) и с неспазването на този срок е
3
осъществено нарушението, без да се изисква настъпването на друг допълнителен
вредоносен резултат.
Същевременно с нормата на чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч, изм. с ДВ, бр. 98 от 2018
година, в сила от 01.01.2019 г. , бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., и бр. 104 от
2020 г., в сила от 1.01.2021, е прието, че алинеи 1-8 не се прилагат за всички
предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.
Но за да се ползват от тази по-благоприятна за тях норма на основание
посочената разпоредба, предприятията имат задължението да декларират това
обстоятелство, еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана
дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите,
като декларацията се публикува в срок до 30 юни на следващата година, както следва -
от лицата по ал. 1, т. 1 и 2 – в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел; от лицата по ал. 1, т. 3 – чрез икономическо издание или чрез
интернет.
Законодателят е въвел е по-благоприятен закон, но при спазването на точно
определени условия, които следва да са изпълнени кумулативно. Обстоятелството, че
дружеството не е осъществявало дейност през отчетния период не е достатъчно за
прилагане на чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч, а следва търговецът да е декларирал изрично това
обстоятелство, декларацията да е публикувана в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, и това да е извършено в определения от закона
срок- до 30 юни на следващата година.
Настоящият съдебен състав счита обаче, че в конкретния случай извършеното
от дружеството нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,
по следните съображения:
В случая от доказателството по делото се установява, че дружеството не подало
посочена декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч в предвидения затова срок до 30.06.2021 г .
От приложената по делото справка от ТР /л.45-46/ обаче се установява, че на датата на
която е съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП – 16.05.2022
г. такава декларация /че дружеството не е осъществявало дейност през отчетния
период/ е била подадена от „Т.“, което обстоятелство не е било съобразено от
наказващия орган при извършване на преценката за маловажност на случая по смисъл
на чл.28 ЗАНН. От друга страна по делото от административнонаказващия орган,
чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани каквито и да било доказателство,
че през отчетния период – 2020 г., дружеството е извършвало търговска дейност.
Районният съд счита, че обществената опасност на нарушението по чл.38, ал.1,
т.1 ЗСч е значително занижена в случаите, когато дружеството не е осъществявало
търговска дейност и в такива хипотези само по себе си това е достатъчно да обоснове
явна маловажност на тези случаи и съответно приложение на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 ЗАНН следва да се
извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи
вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че
дружеството не е извършвало търговска дейност, като не са ангажирани доказателства
същото да е отчело нито приходи, нито разходи за дейността си през 2020 година. В
случая с оглед формалния характер на нарушението, не са налице настъпили вредни
последици, като предвид това ,че дружеството не е извършвало търговска дейност през
отчетния период-2020г. от нарушението не са засегнати финансовите интереси на
държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв
път, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на
4
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на чл.38, ал1,
т.1 ЗСч.
По изложението съображения настоящият съдебен състав счита, че
санкционираното деяние съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28
ЗАНН, респективно, административнонаказващият орган е следвало, вместо да
санкционира дружеството с предвидената в чл. 74, ал. 1 ЗСч имуществена санкция, да
отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде
наложено визираното в санкционната разпоредба наказание.
С оглед изложените съображения съдът следва да упражни правомощието си по
чл. 63, ал. 4 ЗАНН и да отмени обжалваното Наказателно постановление като
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за жалбоподателя, в полза на когото следва да бъде
присъдена сума в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция.
На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в
тежест на НАП- София, което е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, в
чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното
наказателно постановление.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН, Районен съд - Благоевград
НО, 7-ми състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 640396-F 654484/09.06.2022г,
издадено от заместник директора на ТД на НАП София, с което на „Т.“ с ЕИК със
седалище гр.К., ул. „Т.“ №, представлявано от управителя А. И. на основание чл.74,
ал.1 ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200лв. за нарушение на чл.38,
ал.1, т.1 ЗСч.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Т.“ с ЕИК със седалище гр.К., ул. „Т.“ №,
представлявано от управителя А. И., че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА НАП- София да заплати на „Т.“ с ЕИК със седалище гр.К., ул. „Т.“
№, представлявано от управителя А. И. сума в размер 300,00 лева (триста лева),
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
5
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6