Р Е Ш Е Н И Е
София, 05.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 9312/2019 г., за да се
произнесе взе пред вид:
Предявен
е иск от „К.Н.“ ЕООД, ***, офис сграда, чрез адв. К.Д.П., съдебен адрес:***
против С.К.Г., ЕГН **********,***4 и П.Й.Т., ЕГН **********,*** с правно
основание чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че имот с
идентификатор 68134.1893.699, част от гора от 16 000 кв.м., находяща се в
София, р-н „Витоша”, кв. „Бояна”, м. „Раковец”, съставляващ поземлен имот №
699, не принадлежи на длъжника по изп. д. №
20188440403208 на ЧСИ С.Я., район на действие София, Рег. № КЧСИ С.К.Г., тъй
като е изключителна собственост на „К.Н.“ ЕООД.
В исковата молба се твърди,
че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том IV, peг. № 10194, дело № 597/07.07.2004 г., вписан в Службата
по вписванията на 07.07.2004 г., вх. рeг. №
27289/2004 г., акт. № 15, том LXXXVII, дело № 21276/2004 г., им.п. 261840, „К.
H.” ЕООД закупило от К.И.Н., ЕГН ********** и М.И.Д.-М., ЕГН **********,
следния недвижим имот: Гора от 16 000 кв.м., находяща се в София, р-н „Витоша”,
кв. „Бояна”, м. „Раковец”, съставляващ поземлен имот № 699, заснет и нанесен
през 2000 г. в кадастрален лист № 563 по кадастралния план на София, в.з. „Беловодски път”, при съседи К.Т., от две страни път и В.А..
След
закупуването му имотът бил разделен на три отделни имота с идентификатори,
както следва: имот с идентификатор 68134.1893.160., имот с идентификатор
68134.1893.161 и имот с идентификатор 68134.1893.699.
Изключителните
права на собственост на „К.Н.“ ЕООД върху обособените имоти с идентификатор
68134.1893.160 и идентификатор 68134.1893.161, част от закупения от „К.Н.“ ЕООД
имот УПИ 699, били обект на проверка от страна на СРС по гр.д. № 6932/2013 г.,
165-ти с-в по установителен иск от страна на „К. H." ЕООД с предмет
установяване на изключителните права на собственост на „К. H." ЕООД по
отношение на имота с идентификатор 68134.1893.160 с площ от 3000 кв.м., и имота
с идентификатор 68134.1893.161 с площ от 1000 кв.м.. Делото приключило с влязло
в сила решение на СРС, 165 с-в № 553396/04.12.2018 г. по гр.д. № 6932/2013 г.,
с което правата на „К.Н.“ ЕООД на изключителен собственик на тези два имота,
като част от закупения имот ПИ № 699, били установени със сила на пресъдено нещо.
Ищецът
твърди, че на 23.05.2019 г. е получил съобщение от ЧСИ С.Я. по изп. д. № 20188440403208, с което му се съобщава, че
предстои извършване на опис върху два имота: имот с идентификатор 68134.1893.810 и
имот с идентификатор 68134.1893.699, посочени в съобщението на ЧСИ като
„съсобствени“ с непознатото за ищеца лице, а именно С.К.Г., които съвпадали по
граници с имот ПИ № 000162 с площ от 14 826 кв.м.
Заявява
също, че не притежава никакви имоти в съсобственост със С.К.Г., а по отношение
на имот с идентификатор 68134.1893.810 няма каквито и да било претенции за
собственост или каквито и да било други вещни или облигационни права.
По
отношение на имот с идентификатор 68134.1893.699, обаче, ищецът счита, че
същият е част от гора от 16 000 кв.м., находяща се в София, р-н „Витоша”, кв.
„Бояна”, м. „Раковец”, съставляващ поземлен имот № 699, който е негова изключителна
собственост.
По
тази причина, според заявеното в исковата молба, ЧСИ С.Я., е предприел действия
по принудително изпълнение по изп. д. №
20188440403208 върху изцяло чужд имот, какъвто се явява процесният - с
идентификатор 68134.1893.699.
В
тази връзка моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че имот с идентификатор 68134.1893.699 не принадлежи на длъжника по
изпълнението С.К.Г., тъй като е изключителна собственост на „К.Н.“ ЕООД.
Претендира
разноски.
Представил
е и е изискал прилагането на писмени доказателства, поискал е назначаване на
експертиза.
В хода по същество
моли съда да уважи предявения иск, като му присъди разноски.
Ответникът П.Й.Т.
оспорва предявения иск по основание и размер. Претендира разноски.
Твърди,
че на 11.07.2007 г. между „Ф Т.“ ООД, като купувач, и продавачите С.К.Г., Т.С.Д.и
"Н." АД“ е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който продавачите се задължават да прехвърлят на „Ф
Т.“ ООД иглолистна гора, находяща се в землището на Княжево, СО, район „******
ЕКАТТЕ 99173, с площ 18 826 кв. м, съставляваща имот № 000162, собственост на С.К.Г..
На
12.07.2007 г. с нотариален акт № 153, том I, рег.№ 1805, дело № 147/2007 е
учредена договорна ипотека върху описаните по-горе имоти и в частност - С.К.Г.
учредява ипотека върху иглолистна гора, находяща се в землището на Княжево,
съставляваща имот № 000162, с площ от 14826 кв.м, с ЕКАТТЕ 99173, при съседи:
имот № 000160, имот № 000161, имот № 000129 - горски път на МЗЕ-НУЕ, имот №
000182 - населено място - град София, кв.Княжево и имот № 000153 - иглолистна
гора на МЗЕ-ДЛ.
На
07.10.2009 г., с Договор за цесия, „Ф-Т.“ ООД продава на ответника П.Й.Т.
вземането, произтичащо от предварителния договор, ведно с обезпеченията,
а именно учредената и описана по-горе ипотека.
За
събиране на така прехвърленото и обезпечено чрез ипотека вземане ответникът П.Т.
е завел иск, по който е образувано гр. д. 492/2013 г. на СГС, 4 с-в, обжалвано
пред САС по гр.д.2360/2015 г., 1 с-в и пред ВКС по гр. д.№ 4467/2016 г. на IV
с-в. С влязло в сила на 17.03.2017 г. въззивно решение втората ответница С.Г. е
осъдена да заплати в полза на П.Т. сумата 160 000 евро, ведно с лихви и
разноски. Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист и е образувано
изпълнително дело с № 20188440403208 от 2018 г. на ЧСИ С.Я..
Оспорва
изцяло твърдения от ищеца титул за собственост.
Счита,
че имотът на ищцовото дружество не съвпада по
граници, землище и село с имота, собственост на С.Г..
Заявява,
че видно от представените доказателства, на праводателите на ищцовата страна е „възстановен“ друг имот, различен от
отчуждения имот по ЗОЕГПНС. Поради това тези праводатели и съответно - самият
ищец изобщо не са придобили каквито и да било права на собственост по отношение
на процесния имот.
С
оглед на факта, че се касае за конкуренция в придобивните
основания на ищеца и първия ответник, като по отношение на процесните имоти е
извършена реституция въз основа на два различни реституционни закона по
отношение на наследниците на две различни лица, следва да се вземе пред вид, че
изцяло е нарушен ЗВСОНИ и е „възстановен“ на праводателите на ищеца имот, който
не е бил собственост на техния наследодател.
Представил
е и е изискал прилагането на писмени доказателства, поискал е назначаване на
експертиза.
По
същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск и да му присъди разноски
по списък.
Ответницата С.К.Г.,
чрез назначения й особен представител адв. А.З., САК, оспорва изцяло предявения
иск, като го намира за допустим, но неоснователен. Излага съображения по същество
на база на представените от ищеца и втория ответник писмени доказателства.
Няма
доказателствени искания, не възразява да се приемат писмените доказателства,
представени по делото.
По същество
моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, тъй
като, видно от представените доказателства, на ищцовата
страна е възстановен друг имот, различен от отчуждения по ЗОЕГПНС, а нейният
имот се различава по граници, землище и село от имота на ищеца.
Не претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от събранаите доказателства
се установява, че с нотариален акт № 44, том IV, peг.
№ 10194, дело № 597/07.07.2004 г., вписан в Службата по вписванията на
07.07.2004 г., вх. рeг. № 27289/2004 г., акт. № 15,
том LXXXVII, дело № 21276/2004 г., им.п. 261840, е сключен договор за покупко – продажба, сключен между „К.Н.” ЕООД , като купувач, и продавачите К.И.Н.
и М.И.Д.-М., по силата на който ищецът, придобил собствеността върху следния
недвижим имот: Гора от 16 000 кв.м., находяща се в София, р-н „Витоша”, кв.
„Бояна”, м. „Раковец”, съставляващ поземлен имот № 699, заснет и нанесен през
2000 г. в кадастрален лист № 563 по Кадастралния план на София, в.з. „Беловодски път”, при съседи К.Т., от две страни път и В.А..
С
решение от 04.12.2018 г. по гр.д. № 6932/2013 г. на СРС, 165-ти с-в, влязло в
сила на 26.01.2019 г., било признато за установено, че „К.Н.“ ЕООД е изключителен
собственик на следните недвижими имоти: имот с идентификатор 68134.1893.160 с
площ 3000 кв.м. и имот с идентификатор 68134.1893.161 с площ 1000 кв.м., и
двата имота - част от закупения от него имот УПИ 699.
На
23.05.2019 г. дружеството – ищец е уведомено, че по образувано изп. д. № 20188440403208 на ЧСИ С.Я. предстои извършване на
опис върху два недвижими имота, съответно с идентификатор 68134.1893.810 и с
идентификатор 68134.1893.699, като съсобствени между
„К.Н.“ЕООД и С.К.Г..
Доказа
се в хода на делото, че, във връзка с вземане на ответника П.Й.Т. е образувано гр.
д. 492/2013 г. на СГС, 4 с-в, по което е постановено отхвърлително
решение на 03.12.2014 г. Решението на първоинстанционния съд е отменено от САС,
Първи граждански състав, с решение от 25.05.2016 г. по гр. д. № 2360/2015 г.,
влязло в сила на 17.03.2017 г. Ответницата С.К.Г. е осъдена да заплати на
ответника П.Й.Т. сумата 160 000 евро, ведно с лихви и разноски, дължима по сключен
на 11.07.2007 г. договор за покупко - продажба на
следния недвижим имот: иглолистна гора, находяща се в землището на Княжево, СО,
район „Витоша“, ЕКАТТЕ 99173, с площ 18 826 кв. м, съставляваща имот № 000162,
собственост на С.Г., след прехвърлянето на вземането на „Ф-Т.“ ООД по процесния предварителен договор към нея, заедно с обезпеченията, на 07.10.2009 г. с договор за цесия.
Доказа
се, че като обезпечение по цитираното вземане на 12.07.2007 г. с нотариален акт
№ 153, том I, рег.№ 1805, дело № 147/2007 ответницата С.Г. е учредила договорна
ипотека върху имота, описан по – горе и предмет на предварителния договор, от
който тя притежава 14 826 кв.м.
Въз
основа на осъдителното решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д. № 20188440403208 на ЧСИ С.Я., район на действие
София, рег. № 844 на КЧСИ.
В хода на съдебното производство по искане и на двете страни съдът назначи, изслуша и прие заключение на съдебно – техническа експертиза със следните задачи:
1/
Да се определи след справка по приложените по делото документи и в архива
на СО, в това число район
..Витоша“ и район
„Овча купел“ и в МЗГ,
въз основа на какви документи са
издадени посочените в съобщението на ЧСИ
Я.
документи за собственост на ответницата С.К. Г. и дали тези документи включват
в предмета си и част от ПИ 699, образуван въз основа на Заповед № РД-57-092/16.04.99
г. на Областен управител на София, респективно части от имот с настоящ
идентификатор - 68134.1893.699.
2/Кога
и въз основа на какви документи е
образуван имот с идентификатор 68134.1893.699 с
площ 11 745 кв.м. и чия собственост е бил имотът при обособяването му с този
идентификатор ?
3/Какви
са точните граници на имот ПИ № 699, придобит
с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № 44, том IV, рег.№!0194, дело №597/07.07.2004 г., вписан в Службата по
вписванията на 07.07.2004 г., вх. Рег№27289/2004 г., акт №15, том LXXXVII, дело № 21276/2004 г., им.п.
2618401., към датата на експертизата и включват ли те имот с идентификатор 68134.1893.699
с
площ 11 745 кв.м. намиращ се в София, р-н Витоша?
4/Какви са точните граници на имот с
идентификатор № 000162, на името на С. Г., кога и въз основа на какви документи
е обособен този имот и съвпада ли той с границите на имот с идентификатор
68134.1893.699 ?
5/Има
ли идентичност между землищата на с. Бояна и кв. Княжево, в кое землище попада
имот № 000152,
възстановен на наследниците на Г.К.М.С. и в кое землище е имотът, закупен от
д-р И.Д.М.и в кое землище е възстановен по ЗВСОНИ същия този имот? Съществува
ли местността Раковец и в двете землища - Княжевско и Боянско?
6/Вещото
лице да представи копие от Едромащабна топографска карта /ЕКТ/, картен лист
К-34-59/8/ от 1958 г. с нанесени граници между Княжевско и Боянско землище,
както и нанесени спорните обекти - имотът с гранипа ул.“Елша“,
както и м. Раковец в Боянското
землище.
7/Кога
и как е създадена КВС за Княжевското землище и отбелязан ли е имотът №000152 в тази карта?
Вещото
лице заявява, че документите, взети пред вид от ЧСИ Я. за установяване собствеността
на ответницата С.К.Г., са следните:: решение №
КГ 74/16.06.2003г. по чл.13, ал 5 ЗВСГЗГФ, влязло в сила на 30.06.2003 г., нотариален
акт от 30.12.2014 г. за покупко .продажба на
недвижим имот №105, том II рег.№ 3911, дело №297/ 2004 г., с който Й.Е.Г. купува следния имот:
иглолистна гора с площ 18 826 кв.м., представляваща имот
№ 000152 по
картата на землището на Княжево при съседи : имот №
000182 - населено място; имот № 000153 - иглолистна гора; имот № 000129 -
горски път на МЗГ, нотариален акт от
28.06.2006 г. за покупко -продажба на недвижим имот №
107, том I рег.№ 2104, дело №101/ 2006 г., с който - Й.Е.Г.
продавана С.
Т.С. иглолистна гора с площ 3
000 кв.м. в
землището на Княжево, СО р-н „Витоша“
ЕКАТТЕ 99173 съставляваща имот № 000160 при съседи: имот №
000161- иглолистна гора на Й.Е.Г. , имот № 000162- иглолистна гора на Й.Е.Г.кос,
имот № 000153- иглолистна гора на МЗГ- ДЛ и имот № 000129- горски път на МЗГ-
НУГ, като продаваният имот е част от
бившия имот № 000152, Становище
от 28.03.2007 г. от Национално
управление по горите - Регионално управление *** относно Предварително съгласуване за промяна предназначението и
изключване на гори и земи от горския фонд на ДЛ ..София“ за спортен комплекс
по списък, в който са и : имот №160 - 3.000
дка. - Т.Д.;
имот №161 - 1.000
дка - „Н.“ АД,
имот
№ 162 - 14.826 дка - С.Г.,
които са образувани от бившия имот № 000152 площ 18
826 кв.м.,
на 08.05.2007
г. МЗГ
- Национално управление на горите, във връзка с предварително съгласуване на
процедура за изключване на гори и земи от горския фонд и изработването на
подробен устройствен план на гази територия, представя на собствениците на
имоти: 000160. 000161. 000162,
000151, 000150, 000148, 000154, 000158 в землището на Княжево
с ЕКАТТЕ 99173, община Столична, Предварителен
договор от
11.07.2007 г. ,,Ф - тур“ ООД, като купувач, и продавачите Т.С.Д./за
имот 000160
- 3000
кв.м/, “Н.“ АД
/за имот № 000161
- 1000
кв.м. /
и С.К.Г.
- / относно имот № 000162
- 14826
кв.м./ за покупко- продажба на недвижим имот - иглолистна гора – 18 826 кв.м.,
нотариален акт от 12.07.2007 г. №153,
том I, рег.№1805, дело №147 от 2007г. , за обезпечаване вземанията на „Ф
- тур“ ООД, чрез учредяване на договорна ипотека, договор за продажба на вземане
от 07.10.2009 г. сключен между ,.Ф
- тур“
ООД и
П.Й.Т., решение № 18794 от 03.12.2014 г. на СГС, ГК, 1-4 с-в, решение №
1065 от 25.05.2016 г. на САС, - Първи гр. с-в, определение от 14.03.2017 г. на ВКС, Четвърто ГО и удостоверение от 29.01.2019 г. от
Общинската Служба по Земеделие, гр. София,
ЕКАТТЕ 68134, община Столична, област София - град относно пълната
история на Имот 000162 към 29.01 Д019 г.
Вещото
лице прави заключение, че през 2006 г.
имот 160 е образуван като част
от имот 000152 по картата
за възстановената собственост /имот, който се
застъпва с имота пл.№ 699/. За
образуването на имот 161 по делото няма
представени конкретни доказателства но експертизата счита, че то е станало по
аналогичен начин в същия период 2005 г. – 2006 г.
От приложена Скица от 18.02.2009 г. се установява, че образуваните от имот
000152 нови имоти 160 и 161, разположени
върху имот пл.№ 699, все към този момент още
не са били нанесени и имот пл.№ 699 си е със същите
параметри - графична площ 15 945 кв.м. /площ по документ 16000
кв.м./. Собственик на имота е „К.Н.“ ЕООД, видно от нотариален акт № 15, том ХХХУП,
дело № 21276/2004 г., им. п. 261840.
През 2010 г. с изработването и
одобряването на новата кадастрална карта и
кадастралните регистри със Заповед РД-18-69 /
14.12.20Юг. на
ИД на АГКК, процесният имот
пл.№ 699 с
площ 15 945 кв.м., вече
като имот 68134.1893.699 е нанесен заедно с
образуваните от него имоти :68134.1893.160 и 68134.1893.161,
като, съответно: Имот 68134.1893.699 е с площ
11
745 кв.м., Имот 68134.1893.160
е с
площ 2
999 кв.м., Имот 68134.1893.161 е с площ 1000 кв.м., ОБЩО:
15 744 кв.м.
По – нататък, според експерта, точните граници на имот ПИ № 699 придобит с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 44, том IV, рег. №10194, дело № 597/07.07.2004 г., вписан в Службата по вписванията на 07.07.2004 г., вх. Рег.№ 27289/2004г., акт №15, том LXXXVII, дело №21276/2004г., им.п. 2618401, който е бил с графична площ 15 945 кв.м., съвсем точно са показани на Скицата от 20.07.2004 г., изготвена от Столична община дирекция „Софийски кадастър“, приложена на стр.16 от делото. Към датата на експертизата - 08.02.2021 г. - тези точни граници включват имота с идентификатор 68134.1893.699 с площ 11 745 кв.м., намиращ се в София, р-н“ Витоша“.
Точните граници на имота с
идентификатор №000162, собственост на С.К.Г. са посочени от
експертизата на представеното към настоящото заключение Приложение. Документите,
въз основа на които е бил обособен имота на ответницата С.Г., са: решение №
КГ 74/16.06.2003г. по чл.13, ал 5 ЗВСГЗГФ, влязло в сила на 30.06.2003 г., нотариален акт от 30.12.2014 г. за покупко - продажба на недвижим имот № 105, том II рег.№
3911, дело №297/2004 г., нотариален акт
от 28.06.2006 г. за покупко -продажба на недвижим
имот № 107, том I рег.№ 2104, дело №101/ 2006 г.
Между землищата на с. .Бояна и кв. Княжево
няма
идентичност, те
са съседни, но не
са идентични.
Имотът
№ 000152 от КВС, който е възстановен
на наследниците на Г.К.М.С. е разположен в землището на
кв.
Княжево. като в северозападна посока този имот
граничи със самото застрояване на кв. Княжево по
ул. “Елша“.
Имотът закупен от д-р И.Д.М., съгласно описанието
му в нотариален акт № XXV, № 190, регистър 5364 дело № 4129/'1937 г., е разположен
в
землището на село Бояна в
местността „Раковец“ След одържавяването му по ЗОЕГПНС,
същият този имот е възстановен на наследниците на д-р И.Д.М.по реда на ЗВСОНИ,
като, съгласно описанието му в Заповед № РД-57- 092/16.04.99 г. на Областния
управител на област София, той е бил възстановен в границите на
Княжевската борова гора - в землището на кв. Княжево.
Не
се установява означение на местност „Раковец“ нито
в частта от землището на Княжево, нито в частта от Боянското землище.
Експертизата
е изготвила и представила ПРИЛОЖЕНИЕ-2
Фрагмент от копие на Едромащабната топографска карта /ЕКТ/. картен
лист К-34-59/8/ от 1958 г.. с
картираните землища на Княжево и Бояна и с допълнително нанесени
: - Границата
между двете землища, - Процесният имот с граница ул.
“Елша“ и - Местността Раковец в
Боянското землище /само като местоположение/. В това приложение Княжевското
землище е в горната част на червената линия и там се намира процесният имот.
Според
кадастрална информация за поземлен имот 68134.1938.569, София, област София
(столица), община Столична, София, район Витоша, кв. Бояна, ул. “********, м.
Раковец. Също
така експертизата посочва и още няколко други поземлени имоти разположени в
територията между ул.“Стар Беловодски
път и ул .“Беловодски път, за които официалната
кадастрална информация е, че те са разположени в м.
Раковец. Това са имоти: 68134.1938.511 ; 68134.1938.1967
; 68134.2096.715 ; 68134.2096.776. Вещото лице е установило къде точно се
намира местността Раковец, като е търсило в интернет по ключови думи, така е
установило и посочените имоти /Приложение 4/.
Възстановяването
на собствеността на гори в землището на Княжево по ЗВСГЗГФ е извършено в нови
реални граници по реда на
чл.13, ал.5 от този закон. Възстановяването на собствеността е извършено на
основание Решение
№ КГ74 /16.06.2003
г. на ОСЗГ „Витоша“ по изготвената за тази цел карта
на възстановената собственост /КВС/. Решението
е влязло в сила на 30.06.2002 г.
Имотът
№ 000152 е нанесен в КВС.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.440 вр. чл.124 ГПК за признаване за установено, че имот
с идентификатор 68134.1893.699, част от гора от 16 000 кв.м., находяща се в
София, р-н „Витоша”, кв. „Бояна”, м. „Раковец”, съставляващ поземлен имот №
699, не принадлежи на длъжника по изп. д. №
20188440403208 на ЧСИ С.Я., район на действие София, Рег. № КЧСИ С.К.Г., тъй
като е изключителна собственост на „К.Н.“ ЕООД.
Съгласно
чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
Според
разпоредбата на чл. 440, ал. 1 ГПК,
всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск,
за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично
вземане, не принадлежи на длъжника. Ищецът не е освободен от тежестта да
докаже, че имуществото, срещу което изпълнението е насочено, не принадлежи на
длъжника. Предмет на иска е принадлежността на имущественото право, върху което
е насочено изпълнението, към патримониума на длъжника, с оглед на което и
спорният въпрос е: носител ли е длъжникът на това право, или то е притежание на
друго лице. Но, макар и формално правото на третото лице по изпълнителното дело
да стои извън предмета на делото, то не е изключено от предмета на доказване.
Напротив, тъй като се касае до защита при вече започнало изпълнение на лице,
засегнато от това изпълнение, и, доколкото това трето лице би се явило
евентуално собственикът на имуществото, обект на изпълнението, да се установи,
че имуществото не принадлежи на длъжника се свежда до доказването, че носител
на правото, срещу което е насочено изпълнението, е едно друго, трето на
производството по индивидуални принудително изпълнение лице.
Ето
защо, в производството по чл. 440 ГПК не е достатъчно ищецът да твърди правото
си на собственост и да оспорва правото на собственост на длъжника. В този
процес следва да се установи, при това с провеждане на пълно и главно
доказване, че длъжникът не е собственик, както и че имущественото право, върху
което е насочено принудителното изпълнение, принадлежи на третото лице,
предявило иска (в случай, че то не е носител на правото, то няма да е носител и
на правен интерес от установяването на това обстоятелство).
С
оглед изричния текст на закона, че третото лице следва да установи, че имуществото
не принадлежи на длъжника, следва да се приеме, че с цитираната разпоредба
на чл. 440, ал. 1 ГПК доказателствената
тежест по този отрицателен установителен иск е обърната, като в тежест на
оспорващия е да докаже твърдението си, че спорното право не принадлежи на
длъжника по изпълнението. Това той ще установи чрез доказване на положителния
факт, че правото принадлежи на него, в конкретния случай – на ищцовото дружество „К.Н.“ ЕООД.
За
да бъде успешно проведена защитата по иска по чл. 440 ГПК, ищецът следва да
докаже по несъмнен начин, че имуществото не принадлежи на длъжника.
В
настоящия случай ищецът черпи правата си за собственост – и представи
доказателства в тази насока от приложения по делото договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт № 44, том IV,
рег. №10194, дело № 597/07.07.2004 г., от чието съдържание се установява, че
продавачите са придобили собствеността на възстановен им недвижим имот, останал
от техния наследодател д-р И.Д.М., с посочена площ в нотариалния акт
16 000 кв.м., а с графична площ 15 945 кв.м. В заключението си,
прието от съда и неоспорено от страните, вещото лице заявява, че Към датата на
експертизата - 08.02.2021 г. - точните
граници на
този имот включват
и имота с идентификатор 68134.1893.699 с площ 11 745 кв.м., намиращ се в
София, р-н“ Витоша.
Имотът
закупен от д-р И.Д.М., съгласно описанието му в нотариален акт № XXV, № 190,
регистър 5364 дело № 4129/'1937 г., е разположен
в землището на село Бояна в
местността „Раковец“ След одържавяването му по ЗОЕГПНС,
същият този имот е възстановен на наследниците на д-р И.Д.М.по реда на ЗВСОНИ,
като, съгласно описанието му в Заповед № РД-57- 092/16.04.99 г. на Областния
управител на област София, той е бил
възстановен в границите на Княжевската борова гора - в
землището на кв. Княжево. Не се установява
означение на местност „Раковец“ нито в частта от
землището на Княжево, нито в частта от Боянското землище.
От
страна на ответника П.Т. в отговора към исковата молба бяха наведени твърдения,
че на праводателите – продавачи на ищцовата страна е
„възстановен“ друг имот, различен от отчуждения имот по ЗОЕГПНС и за това тези
праводатели и, съответно - самият ищец, изобщо не са придобили каквито и да
било права на собственост върху процесния имот. Ответникът Т. заяви още, че, с
оглед факта, че се касае за конкуренция в придобивните
основания на ищеца и първия ответник, като по отношение на процесните имоти е
извършена реституция въз основа на два различни реституционни закона по
отношение на наследниците на две различни лица, следва да се приеме, че изцяло
е нарушен ЗВСОНИ и е „възстановен“ на праводателите на ищеца имот, който не е
бил собственост на техния наследодател.
Съдът
намира, че, пред вид характера и правната същност на предявения иск – такъв по чл.
440 ГПК, водеща до обръщане на доказателствената тежест, в тежест на оспорващия
/ищеца/ е да докаже твърдението си, че спорното право не принадлежи на длъжника
по изпълнението. Това той ще установи чрез доказване на положителния факт, че,
в конкретния случай именно ищцовото дружество „К.Н.“
ЕООД е собственик на имота, предмет на изпълнението, водеща по несъмнен начин
до извода, че това имущество не принадлежи на длъжника.
Съдът
намира, че това ищецът стори с ангажиране и представяне както на писмени
доказателства, така и на приетата техническа експертиза. Ответниците не успяха
да докажат възраженията си – че не наследодателят на праводателите на ищеца, а
друг наследодател – този на праводателите на
ответницата Г. е бил собственик на имота, както и че на праводателите –
продавачи на ищцовата страна е „възстановен“ друг
имот, различен от отчуждения имот по ЗОЕГПНС, и, в тази връзка, е нарушен
ЗВСОНИ и е „възстановен“ на праводателите на ищеца имот, който не е бил собственост
на техния наследодател, а това води до липсата на идентичност на имотите. Да,
техническата експертиза се произнесе и обсъди подробно два имота – възстановени
по различни закони, но в хода на делото се доказа, че имотът, предмет на
изпълнение, е този, собственик на ищцовата страна и
ищецът е придобил собствеността именно върху този имот.
С оглед
изложеното съдът намира предявения иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК е
основателен и доказан и, като такъв следва да бъде уважен, като бъде признато
за установено, че процесният имот не принадлежи на
длъжника по изп. д. № 20188440403208 на ЧСИ С.Я.,
район на действие София, Рег. № КЧСИ – ответницата С.К.Г., тъй като е
собственост на ищеца „К.Н.“ ЕООД
имот
с идентификатор 68134.1893.699, част от гора от 16 000 кв.м., находяща се в
София, р-н „Витоша”, кв. „Бояна”, м. „Раковец”, съставляващ поземлен имот №
699, не принадлежи на длъжника по изп. д. №
20188440403208 на ЧСИ С.Я., район на действие София, Рег. № КЧСИ С.К.Г., тъй
като е изключителна собственост на „К.Н.“ ЕООД
С
оглед изхода на спора и при направено искане за това, в тежест на двамата ответнициследва да бъдат възложени сторените от ищеца
разноски в производството – такси и депозит за експертиза, общо в размер 417,13 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, по предявения от „К.Н.“ ЕООД, ***, офис сграда, чрез адв. К.Д.П.,
съдебен адрес:*** иск против С.К.Г., ЕГН **********,***4 и П.Й.Т., ЕГН **********,***
с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, че имот
с идентификатор 68134.1893.699, част от гора от 16 000 кв.м., находяща се в
София, р-н „Витоша”, кв. „Бояна”, м. „Раковец”, съставляващ поземлен имот № 699, не принадлежи на
длъжника по изп. д. № 20188440403208 на ЧСИ С.Я., район
на действие София, Рег. № КЧСИ С.К.Г., тъй като е собственост на „К.Н.“ ЕООД.
ОСЪЖДА С.К.Г. и П.Й.Т. да заплатят
на „К.Н.“
ЕООД сторените разноски в производството – държавна такса и депозит за
експертиза, общо в размер 417,13 лв..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: