Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 31.07.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на дванадесети юли две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Славчева при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 108 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на началник група в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., против Решение
№ 143/25.04.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНХАД № 2694/2023г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление
№ 22 – 0869 - 003282/28.11.2022г. на началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР -
Шумен, с което на основание чл. 175, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП на З.Б.Е.,***, са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 6 месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага несъгласие с
решаващия извод на районния съд, обусловил отмяна на правораздавателния акт,
като поддържа становище, че процесната деятелност на водача не може да бъде
квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Аргументира и
извод, че неправилно съдът е отменил наказателното постановление на основание
чл. 9, ал. 2 от НК. По тези съображения и с оглед безспорната установеност на
приписаното на водача нарушение, отправя искане за отмяна на съдебното решение
и за потвърждаване на процесното постановление. Претендира присъждане на
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт С..
Ответната страна, З.Б.Е.,
депозира писмен отговор чрез адвокат Д.Н.от Адвокатска колегия – Шумен, с който
оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на
разноски. В съдебно заседание за ответника се явява адвокат Н.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 05.11.2022г. в 14.20
часа свидетелите Д.Д.Х.и Г.Ю.И.– мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОДМВР -
Шумен работели в екип, извършвайки контрол по безопасност на движението като
били позиционирани на бул. „Ришки проход“ в гр. Шумен.
Забелязали движещ се по
бул. „Ришки проход“ в посока ул. „Съединение“, л. а. „***“ с рег. № ***, който
бил без поставена предна регистрационна табела, поради което го спрели за
проверка. Автомобилът бил управляван от З.Б.Е.. Последният бил изненадан от
обстоятелството, че липсва предната регистрационна табела. Обяснил на
контролните органи, че същият ден автомобилът бил в сервиз и преди да го спрат,
го взел след извършен ремонт, поради което според Е. табелата или е паднала в
движение, или в сервиза са забравили да я поставят след ремонта.
За констатираното
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
свидетелят Х.съставил срещу водача Е. АУАН серия ***, в който било отразено че
няма възражения. Същият ден в сервиза стопанисван от „А.“ ЕООД, находящ се на
бул. „Ришки Проход“ в гр. Шумен, работник в сервиза установил, че
регистрационната табела № *** на л. а. „***“ не била поставена след извършения
ремонт на предната броня и била останала в сервиза, за което уведомил
свидетелката Д.В.. Към този момент автомобилът вече бил напуснал сервиза, което
наложило да се търси контакт с водача по телефон. След като бил уведомен по
телефона, той се върнал в обекта и регистрационната табела му била предадена.
След съставяне на акта З.Е.
се възползвал от законното си право и депозирал писмени възражения в
законоустановения срок, в които изложил същите обстоятелства, посочени и пред
свидетелите – служители на МВР при спирането му. По направените възражения била
извършена проверка от М.М.- ПИ в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен, в хода на която
свидетелите Х.и И. изготвили докладна записка. В нея отразили установените от
тях обстоятелствата, свързани с вмененото нарушение, направените констатации
при извършване на проверката и обясненията на жалбоподателя, за евентуалната
причина, поради която липсва предната регистрационна табела. Свидетелят М.,
след като се запознал с възраженията и материалите по преписката, не установил
обстоятелства или доказателства съставеният срещу водача АУАН да бъде анулиран
или преписката прекратена. Счел, че следва да бъде издадено НП въз основа на
съставения АУАН серия ***.
Въз основа на така
съставения акт впоследствие било издадено и процесното НП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения в процедурата по издаването
на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен и препис от
него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл. 40 и 43 от ЗАНН.
Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление съдът също счел, че е съобразено с изискванията на чл. 53 и 57 от ЗАНН. Предходната инстанция приела също, че водачът от обективна страна е
осъществил състава на нарушението в процеса на управление на автомобила. От
субективна страна, деянието според съда било осъществено под формата на
непредпазливост. Независимо от това, съдебният състав формирал извод, че се
касае за деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, която разпоредба се явява
приложима на основание чл. 11 от ЗАНН и в производствата от административно
наказателен характер, поради което отменила оспорения пред нея
правораздавателен акт.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил
фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и
законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което не
следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Касационният съд споделя мотивите на
въззивната инстанция за приложимост на института на чл. 9, ал. 2 от НК на административно
нарушение с незначителна обществена опасност, касателно конкретната деятелност.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, се
прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Съгласно
чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно деянието, което макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Административен съд - Шумен, в
множество свои решения счита, че преценката за наличие на маловажен случай или
малозначителен случай е поставена в зависимост от наличие на конкретни факти,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и дееца.
Настоящият казус е пример за налични обстоятелства, определящи изключително
ниска степен на засягане на обществените отношения от описаното в АУАН и НП
нарушение. Действително, обществените отношения, регулирани от ЗДвП са особено
значими, но самото деяние, макар и формално да осъществява фактическия състав
на нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, не накърнява реда и правната сигурност,
предвид спецификите на конкретната простъпка. Същата е реализирана непосредствено
след напускане на автомобилния сервиз, когато движението на превозното средство
е било възприето от органите на МВР – обстоятелство, установимо от прочита на
приложените по делото писмени и гласни доказателства, сочещи еднозначно, че
предният регистрационен номер на автомобила, управляван от ответника е бил
свален заради наложила се ремонтна дейност, след което е бил забравен там.
Следва да се посочи, че малозначителността
на деянието представлява конкретно негово обществено качество, поради което е
необходим внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да
окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото
въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. /В
този смисъл разграничение се прави в практиката на ВКС - Решение № 102 от
13.03.2014г. на ВКС по н. д. № 2093/2013г., II н. о., НК и др. / При анализа на
разглеждания казус става въпрос за малък период от време, през което е
реализирано нарушението и съответно за несъществена степен на засягане на
обществените отношения, регламентиращи безопасност на движението. Посочените
факти обуславят недостатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да
бъде третирано като административно нарушение.
Настоящата инстанция намира за
неправилни твърденията, изложени в касационната жалба, че след като на
наказващия орган по силата на чл. 189з от ЗДвП е забранено със закон да прилага
чл. 28 от ЗАНН, то съдът на по-голямо основание не може да приложи тази норма,
както и чл. 9, ал. 2 от НК. Да се
възприеме застъпеното от касатора становище за невъзможност на преценка на
фактите и тежестта на нарушението спрямо защитените обществени отношения от
страна на съда би означавало противоречие с обхвата на съдебния контрол в
съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека по
приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран, като съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. Съдът е задължен
да извърши надлежна проверка на твърденията, аргументите и доказателствата,
представени от страните и събрани в хода на съдебното производство, което
именно е гаранцията за справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧ.
/Van de hurk v. the Netherlands case № 16034/90 и др./.
С оглед на изложеното съдът приема,
че санкционираното нарушение попада в категорията на така наречените „малозначителни
случаи“ по смисъла на чл. 9, ал. 2,
предложение второ от НК и правилно районният съд е отменил НП. Поради това
процесният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
По отношение на претендираните от
ответната страна разноски, касационният състав намира, че такива в случая не са
дължими. Санкционираното лице е представлявано от адвокат в хода на съдебното
производство, но не са представени доказателства за уговорено и реално
изплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 143/25.04.2023г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНХАД № 2694/2023г. по описа на съда.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 31.07.2023г.