РЕШЕНИЕ
№ 1357
гр. Плевен, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20234430102199 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к.
1404 р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от юрк. Б. Т., срещу
М. О. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, с която по реда на чл. 415, ал.
1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, са предявени искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
162,43 лева главница; 77,31 лева възнаграждение по договор за поръчителство;
10,26 лева договорна лихва за периода 16.09.2021 г. – 15.12.2021 г.; 6,33 лева
законна лихва за забава за периода 16.09.2021 г. – 05.04.2022 г.; 60,00 лева
неплатени такси изискуеми по повод процеса на събиране на кредита и изчислени
по Тарифа и описани в чл.9, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че по депозирано от него заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника по делото е образувано ч. г. д. № ***/*** г. по описа на ***, като
е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, която му е връчена по реда на
чл. 47, ал.5 ГПК, поради което ищецът предявява и настоящия иск.
Ищецът основава претенцията си на твърденията, че на *** г. длъжникът
сключил Договор за паричен заем № *** с Изи Асет Мениджмънт, по силата на
който е получил сумата от 200 лева, срещу което се съгласил да върне 4 броя
вноски по 54,23 лева в срок до 15.12.2021 г., когато е падежирала последната
вноска, съгласно погасителния план, които бил неразделна част към Договора за
паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %,
както и годишен процент на разходите в размер на 48.35 %. На *** г., длъжникът
1
сключил и с ищеца договор за поръчителство, по силата на който дружеството
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД се задължило спрямо Изи Асет Мениджмънт
за всички задължения на Длъжника по Договора за паричен заем, което било
видно от Приложение № 1 към чл. 3. В срока за изпълнение, длъжникът не
изпълнил задълженията си, с оглед на което ищецът поканил „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да изплати всички изискуеми задължения на длъжника по
сключения договор за кредит. Цедентът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
погасил към ищеца всички дължими суми, които се претендират в предявения
иск. На *** г. обаче цедентът прехвърлил своите вземания към ответника по
договора за потребителски кредит на ищеца по делото. За сключения договор за
цесия ищецът твърди, че длъжникът бил надлежно уведомен на посочения от него
настоящ адрес на 02.05.2022 година, както и на посочения от него в договора
електронна поща и телефонен номер на 31.10.2022 г.
Въвежда довод, в случай, че съдът не приеме редовността на уведомяването,
по отношение на сключения договор за цесия, то с връчването на исковата молба
ответникът следвало да се счита за уведомен.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да уважи иска и да му се присъди
разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба, като в писменото си становище
излага подробни фактически доводи за съществуването на твърдените от него
факти. Претендира разноски.
В с. з. ответникът не оспорва исковата молба и признава, че дължи
вземанията. Посочва, че не е плащал нито едно от претендираните вземания и
иска да ги плати, но му трябва време.
Съдът, като взе предвид доводите и твърденията на страните, събраните по
делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
установи следното от фактическа страна:
По заявление за издаване на заповед за изпълнение на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е образувано ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на РС ***.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № ***/*** г., за поисканите
със заявлението суми, а именно: за сумата от 162,43 лв., представляваща дължима
главница по договор за паричен заем № ***; 77,31 лв. възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство; неплатени такси в размер на 60 лв.; договорна
лихва в размер на 10,26 лв. за периода от 16.09.2021 г. до 15.12.2021 г., както и
лихва за забава в размер на 6, 33 лв., дължима за периода от 16.09.2021 г. до
05.04.2022 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на същото, както и разноски в размер на 25 лв.
държавна такса и 100 лв. юрк. възнаграждение.
Препис от Заповедта за изпълнение връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният
съд е дал указания на заявителя-ищец. Препис от разпореждането е получен от
заявителя на 20.03.2023 г., който на 20.04.2023 г. е представил доказателства за
предявена искова молба, с която се претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение.
На *** г. е сключен договор за паричен заем № *** между „Изи Асет
2
Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, и ответникът, в качеството на
заемател. Съгласно чл. 2 заемодателят предава на заемателя сумата от 200 лв., а
заемателят се задължава да върне същата сума в срок за 4 месеца, при 4 вноски,
всяка от които в размер на 54,23 лв. Общата сума съгласно, която заемателя дължи
е в размер на 216,92 лв. и се състои от заемната сума и размера на
възнаградителната лихва за целия срок, при ГПР 48,96 % и ФГЛ-40 %. С чл. 3 е
уговорено, че с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил
заемната сума в брой.
Съгласно чл. 4 от договор за паричен заем № *** Заемателят поел
допълнително задължение в три дневен срок от датата на сключване да представи
някои от следните обезпечение: 1) Две физически лица-поръчители, всяко от
които да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000лв.; да работи по безсрочен договор; да няма друг сключен договор за
паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължение към други банкови институции. 2)
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата посочена по чл. 2, т. 7
със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията. 3)
одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Въз основа на посочения договор за заем на *** г. ответникът сключил
договор за предоставяне на гаранция № ***, с „Файненшъл България“ ЕООД, по
силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, за да обезпечи задълженията на потребителя,
възникнали по договора за паричен заем. На своя страна потребителят поел
задължението да върне заемната сума в размер на 200 лв., задължение за плащане
на възнаградителна лихва и законна лихва за забава. Срокът на валидност е
уговорен да бъде до прекратяване на договора за паричен заем или 6 месеца след
обявяване на предсрочна изискуемост от страна на бенефициера. Съгласно чл. 3,
ал. 1 от договора, потребителят поел и допълнително задължение – да заплати
възнаграждение на гаранта в размер на 103,08 лв., платимо разсрочено на вноски,
всяка от които в размер на 25,77 лв. Уговорено е още, че ответникът заплаща
възнаграждението по начини, установени в договора за паричен заем, като „Изи
Асет Мениджмънт“ е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя.
От предоставения погасител план от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, се
установява, че ответникът М. О. Р. е следвало да заплати 4 вноски от 16.09.2021 г.
до 15.12.2021 г., всяка състояща се от следните суми: 54,23 лв. вноска по кредит,
от която 47,57 лв. главница и 6,66 лв. лихва; и 25,77 лв. възнаграждение за
предоставяне на гаранция.
На *** г. „Файненшъл България“ ЕООД и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
сключили рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, като
последния заявил желание да придобие от „Файненшъл България“ ЕООД
вземания, като всяка партида от вземания се индивидуализирала от страните в
ново приложение № 1. Видно от представеното приложение № 1 е, че под № ***
вземанията, дължими от ответникът са част от прехвърлените.
Приложение № 4 към рамковия договор съдържа и пълномощно по силата на
което „Файненшъл България“ ЕООД, упълномощава „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, да уведоми от името на пълномощника всички длъжници по всички
3
вземания, които пълномощника е цедирал по рамковия договор.
Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй
като последователно, вътрешнологично и непротиворечиво установяват
правнорелевантните факти. Не са налице и данни, които да внесат съмнение в
тяхната достоверност.
При така установеното от фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. 146 вр. чл. 99 от ЗЗД ал.1, вр. чл. 79
от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които съдът намира за процесуално допустими. В законовия
едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена исковата молба.
Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на настоящото производството.
Паричните вземания, които ищцовото дружество-цесионер претендира,
произтича от разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД, като в
разглеждания случай безспорно се установи, че „АПС Бета България“ ЕООД е
активноматериалноправно легитимиран по предявените искове с оглед фактa, че е
сключен договор за прехвърляне на вземания с „Файненшъл България“ ЕООД, в
предмета на който попада и вземането на цедента срещу ответника по делото. По
отношение на уведомяването за цесията, липсват доказателства за получаване на
уведомление от страна на ответника. Въпреки това неспазването на задължението
за уведомяване по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за
цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу
възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с
вземането (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. по
описа на ВКС, ІІ т. о.).
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателствени
средства и направеното от ответника признание, преценено съобразно чл. 175 от
ГПК, че е налице валидно облигаторно правоотношение между ответника и
заемодателя „Изи Асет Мениджмът“ АД, породено от сключения на *** г.
договор за паричен с предмет предоставяне на паричен заем в полза на ответника
в размер на 200 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла
на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора
е действало именно като такова, т.е. той имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит
съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
На следващо място, с подписването на договора съгласно чл. 3 ответникът е
удостоверил, че е получил заемна сумата в размер на 200 лв., поради което
фактическият състав за сключване на реалния договор е завършен, и същият е
породил уговорените от страните правни последици. Ответникът е поел
задължението да върне на четири вноски заемна сума, последната от която на
15.12.2021 г., т.е. към момента на предявяване на заявлението предоставената в
заем сума е изискуема, и за ответника е възникнало задължението да върне
същата съгласно чл. 2 от договора. За ползване на предоставената заемна сума
4
ответникът дължи и възнаградителна лихва на заемодателя съгласно ОУ. По
делото не се установи ответникът да е заплатил цялата главница по договора за
заем, поради което с настъпване на изискуемостта на всяка една от четирите
вноски, ответникът е изпаднал в забава, както е уговорено в чл. 8 от договора. Ето
защо, предявените искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
146, ал. 1 вр. чл. 99 от ЗЗД, за сумите 162,43 лева главница, 10,26 лева договорна
лихва за периода 16.09.2021 г. – 15.12.2021 г.; 6,33 лева законна лихва за забава за
периода 16.09.2021 г. – 05.04.2022 г., са основателни, тъй като са доказани по
основание и размер, и следва да бъдат уважени.
По отношение на вземането за възнаграждение за предоставено
поръчителство, съдът намира, че клаузата уговорена в чл. 4 от Договора за
паричен заем заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което на основание чл. 21 от ЗПК е нищожна. Следователно възнаграждението за
поръчителство е недължимо, поради изначална липса на правно основание.
Задължението на заемателя, уредено в чл. 4 от договора за паричен заем, да
предостави обезпечение в три дневен срок обуславя извода, че договорът за
поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит.
Поради това действието на поръчителството е предпоставено от валидното
съществуване на главното правоотношение или клаузата от която то произтича.
Тази клауза е уредена в чл. 4 от договора за паричен заем и тя възлага в тежест на
заемателя в кратък срок от 3 дни, да осигури едно обезпечение измежду изначално
определени три вида обезпечения. Прочитът на съдържанието на клаузата и
съпоставянето с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране. Необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от 200 лева (за което
съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица-
поръчители в срок от три дни, които да отговарят на многобройните, кумулативно
поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част).
Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, въпреки ниската стойност на заема, то кредиторът цели да го “насочи”
към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да
си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя "Изи Асет
Мениджмънт" АД дружество. Така разходът за потребителя по договора за
поръчителство е сигурен, защото от една страна, предоставянето на поръчителство
е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга- условията за
другите две обезпечения (две физически лица- поръчители и банкова гаранция) са
на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Този разход освен това е
на стойност повече от половината на предоставения заем, което нарушава добрите
нрави и поставя потребителя в невъзможност да прецени икономическите
последици от сключването на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК ГПР по кредита съдържа общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК " общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
5
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая независимо че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на
друго лице, различно от кредитодателя, разходите за заплащането му са пряко
свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19,
ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване
на ГПР. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е създадена за защита на
икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в
правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на
същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му кредит необосновано
високо възнаграждение. Именно така изложеното обуславя извода, че при
сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на
обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни
разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита. Ето защо, предявеният иск
по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 99 от ЗЗД за сумата от 77,31
лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от *** г., е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Наред с горното, претендираното вземане за сумата от 60 лв.,
представляваща такса по чл. 9 от договора, начислена по повод извънсъдебно
събиране на кредита, е също недължимо. Клаузата цели да заобиколи
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която регламентира, че при настъпила забава
на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Макар да не е описана като обезщетение за забава,
клаузата по своето естество е неустойка за неизпълнение на главното задължение
на заемателя. Тя поражда в полза на кредитора още едно допълнително
притезателно право за дължимост на такса, която е изначално определена и се
дължи при изпадане в забава от страна на заемателя. Поради това, клаузата в чл. 9
от договора, предвиждаща начисляване на допълнителни такси, цели да
заобиколи императивния характер на нормата в чл. 33, ал. 1 от ЗПК, изрично
ограничаваща правото на кредитора само до лихва върху неплатената в срок сума.
Ето защо и на основание чл. 21 от ЗПК, клаузата е нищожна, а предявеният иск за
сумата от 60 лв., е неоснователен, поради изначална липса на правно основание.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищеца разноски в исковото и заповедно
производство съразмерно уважената част от исковете. Дължимите разноски за
заповедното производство разноски са в размер на 14,15 лв. за заплатена
държавна такса и 56, 60 лв. юрк. възнаграждение, или общо 70,75 лв. Дължимите
разноски за исковото производство са в същия размер.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, че М. О. Р. , ЕГН ********** с адрес в ***, ***, дължи на „АПС
6
Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул. “България” № 81В, следните суми: 162,43
лева, представляваща дължимата главница по договор за паричен заем № ***,
10,26 лева договорна лихва за периода 16.09.2021 г. – 15.12.2021 г.; 6,33 лева
законна лихва за забава за периода 16.09.2021 г. – 05.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху вземането, считано от 11.01.2023 г., до окончателното
изплащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК с № ***/*** г. по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на Районен съд ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АПС Бета България“ ЕООД , ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул.
“България” № 81 В, иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
146, вр. чл. 99, вр. чл. 79 от ЗЗД, за признаване на установеното, че М. О. Р., ЕГН
**********, с адрес в ***, ***, дължи сумата от 77,31 лв., представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство от *** г., и сумата от 60,00 лева,
представляваща неплатени и изискуеми такси по повод извънсъдебно събиране
на кредита по договор за заем от *** г.
ОСЪЖДА М. О. Р. , ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес в ***,
***, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул. “България” № 81
В, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 70,75 лв., представляваща
сторените от ищеца съдебни разноски по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на
Районен съд ***, и сумата от 70,75 лв., представляваща сторените от ищеца
съдебни разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Окръжен съд Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7