Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 33 по описа за 2011 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „К.К.“
ЕАД, ЕИК********твърди, че на 09.01.2006 година бившият
ликвидатор на дружеството В.М., през банковата сметка на ищеца в банка
„Пиреос”, превел на ответника „Ф.А.М.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата в размер от 998 020
лева. Твърди, че в платежното нареждане от 09.01.2006 година бил вписан номер
на писмо, каквото нямало в архива на ищеца. Поддържа, че за съществуването на
задължението, както и за извършеното плащане, не е бил уведомен Принципала – М.НА
И.и енергетиката към 2006 година. Ищецът счита, че такова задължение не било
възможно да съществува, защото от 2001 година до април 2006 година дружеството
било в ликвидация и практически не осъществявало търговска дейност. Сочи, че писмо
с вх. № 214/06.01.2006 година не било намерено и през август 2006 година при
обиска и задържането на В.М. - който бил подсъдим по н.о.х.д. С-35/2009 година по
описа на СГС за присвояване на над 5 000 000 лева. Моли за решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 998 020 лева –
главница, както и сумата от 380 218,71 лева – мораторна лихва за периода
от 09.01.2008 година до 06.01.2011 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението. Претендира направените разноски по делото.
Ответникът „Ф.А.М.“
ЕООД, ЕИК ********, оспорва предявените искове. Твърди, че главницата в размер
на 998 020 лева била получена от него от
ищеца на договорно основание и законосъобразно. Счита, че не дължи връщане на
посочената сума, респ. не дължи и мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД. Твърди, че по
друго дело ищецът поддържал друго становище относно превода на процесната сума
на ответника, а именно придобито вземане от ответника по договор за правно
обслужване, сключен между „К.К.“ ЕАД и „Я.З.” АД. Ответникът твърди, че
задължението на ищеца било възникнало преди периода, в който е траела
ликвидацията. Ответникът твърди, че е придобил процесното си вземане срещу
ищеца чрез цесия от кредитора „Я.З.” АД. Твърди се още, че изпълнителният
директор на ищеца М.А.собственоръчно бил заверил за верността с оригинала на ГФО
за 2005 година, в който било описано задължението към двамата кредитори, които
са цедирали вземанията си на ответника. Сочи, че с настоящата сума било
частично погасено задължение на ищеца към ответника – в качеството му на
кредитор по задължението на ищеца към „Я.З.” АД, предмет на договор за цесия от
13.12.2005 г. и договор за цесия от 03.01.2006 г. Твърди, че задължението на
ищеца съществувало реално. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
направените разноски по делото.
С
допълнителната искова молба ищецът оспорва като нищожни договора за правно
обслужване и договорите за цесия – поради липса на представителна власт на Yuna
Foset. Твърди се, че цедираното вземане, дори да е съществувало, не е било
валидно предявено и прието от ликвидатора.
Третото лице-помагач
„Я.З.” АД, ЕИК *********, е депозирало молба от 11.05.12 г. Не оспорва
наличието на договора за комплексно правно обслужване, сключен с ищеца. Твърди
да е изпълнил задълженията си по него. В подробното си становище от м. 12.2013
година оспорва исковете.
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска по чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи получаването от
ответника на дадената от него сума в сочения размер от 998 020 лева. Ищецът
носи тежест да докаже, че е поканил ответника да изпълни главното си задължение
– да му върне даденото без основание, началната дата на забавата, както и
размера на обезщетението за забава, във връзка с иска по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на
ответника е да установи наведените от него твърдения за наличие на основание за
получаване и задържане на претендираната главница в размер от 998 020 лева, както
и другите си възражения срещу предявените искове.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
По делото е
представено платежно нареждане от 09.01.2006 година /неоспорено в предвидения в
ГПК срок/, от което се установява, че на 09.01.2006г. на ответника са били
преведени от банкова сметка ***, с основание за плащане частично изпълнение на
задължение /главница и лихва/ съгласно писмо 214/01.06. От посоченото писмено
доказателство и от заключението на вещото лице А., което съдът кредитира като
мотивирано и обективно, безспорно се установява фактът на получаване на
исковата сума от ответника в производството /което последният по същество и не
оспорва/. Тоест, щецът е установил обстоятелството, за което носи тежест на
доказване съобразно правната квалификация на предявения главен иск.
Ответникът е
представил писмено доказателство, съгласно което на 23.07.1997 година между „К.к.”
ЕАД, в качеството му на абонат, и „Я.З.” АД, в качеството му на изпълнител, е
сключен Договор за комплексно юридическо обслужване. Съгласно чл. 1 от договора,
изпълнителят се задължава да приема незабавно и да извършва безотказно срещу
възнаграждение правно обслужване на абоната. Според чл. 4, б. „в“ от договора
абонатът е длъжен за изпълнение на поръчките, включени в предмета на
абонамента, да заплати на изпълнителя годишна абонаментна вноска в размер на
левовата равностойност на 500 000 долара без ДДС в 7-дневен срок от
сключването на договора.
На 13.12.2005
година е сключен Договор за цесия FAM/012/05 между „Я.З.” АД – в качеството му на
цедент, и „Fidelity А.М.“ LTD („Ф.А.М.” Л.), регистрирано в Република Сейшели, в качеството
му на цесионер, предшестван от протокол № 2/09.12.05 г. от заседание на СД на „Я.З.”
АД във връзка със сключването му. По силата на договора цедентът е прехвърлил
възмездно на цесионера вземането си към „К.к.” ЕАД – в ликвидация, придобито на
основание Договор за комплексно юридическо обслужване от 23.07.1997 година.
Съгласно чл. 1.3 от договора за цесия, общият размер на главницата на
прехвърленото вземане възлиза на 500 000 щатски долара, а според чл. 2.1
от договора цесионерът придобива пълния размер на вземане на цедента към
длъжника, срещу цена в размер на 50 000
щатски долара, платими в лева по фиксинга на БНБ в деня на плащането.
На 03.01.2006
година е сключен Договор за цесия между
F. А.М.“ LTD („Ф.А.М.” Л.), регистрирано в Република Сейшели – в качеството му
на цедент, и „Ф.А.М.“ ЕООД, ЕИК ********, в качеството му на цесионер. По
силата на договора цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера вземането си
към „К.к.” ЕАД – в ликвидация, придобито на основание Договор за комплексно
юридическо обслужване от 23.07.1997 година. Съгласно чл. 1.3 от договора за цесия общият размер на главницата
на прехвърленото вземане възлиза на 500 000 щатски долара, а според чл. 2.1 от
договора цесионерът придобива пълния размер на вземане на цедента към длъжника,
срещу цена в размер на 990 000 щатски
долара общо за главницата и лихвите.
По делото са
представени като доказателства писма вх. № 054/10.05.2001г., № 174/19.04.2005г.
и № 189/27.10.2005г., изпратени до ликвидатора на „К.к.” ЕАД във връзка с
предявяване на вземане на „Я.З.” АД в размер на 500 000 щ.д. без ДДС, с
изтекли лихви върху главницата, по Договор за комплексно юридическо обслужване
от 23.07.1997 г., като дружеството-ищец е било поканено да изпълни задълженията
си.
С Писмо вх. №
210/15.12.2005 година цедентът „Я.З.” АД е уведомил ликвидатора на длъжника „К.к.”
ЕАД за цесията и за новия кредитор – цесионера Ф.А.М.” Л..
С Писмо вх. №
213/03.01.2006 година цедентът „Ф.А.М.” Л. е уведомил длъжника „К.к.” ЕАД за
цесията и за новия кредитор – цесионера „Ф.А.М.“ ЕООД.
С Писмо вх. №
214/06.01.2006 година, Писмо вх. № 218/03.04.2006 година, Писмо вх. № 233/10.07.2006
година, Писмо вх. № 236/10.08.2006 година ответникът „Ф.А.М.“ ЕООД е уведомил ищеца,
чрез ликвидатора му, за придобитото от него вземане, като го е поканил да плати
главницата и лихвата съгласно приложена към писмото счетоводна справка – в
размер на 663 992,58 лева.
Установява се,
че представеният ГФО за 2005 година на „К.к.” ЕАД е бил заверен без забележки
от дипломиран експерт счетоводител - С.Б.с Одиторски доклад от 13.01.2006 г.
По делото е
представен като доказателство Доклад № ФИ5СФ-0044/15.10.2007 г. за извършена
финансова инспекция на „К.К. ” ЕАД, с вх. № 013/19.10.2007г.
Представено е
писмо изх. № 073/31.07.2003 г., с което ликвидаторът на ищеца е уведомил
третото лице „Я.З.” АД, че претендираното от него вземане с писмо изх. №
П-002/28.04.03 г. по договора за правно обслужване от 23.07.1997 г. е било
валидно предявено и е било прието от бившия ликвидатор на „К.к.” ЕАД. Представено
е Писмо изх.№ 227/04.05.2006 г., с което ликвидаторът на ищеца е уведомил
ответника, че претендираното от него вземане с писмо изх. № 015/22.03.06 г. по
договора за правно обслужване от 23.07.1997 г. е било валидно предявено и е
било прието от бившия ликвидатор на „К.к.” ЕАД.
По делото е представен
като доказателство Писмо изх. № 156/06.09.2004 г. до Министерство на
икономиката, изпратено като придружително писмо, с което ликвидаторът на „К.К.”
ЕАД е внесъл счетоводния отчет на дружеството за периода 01.01.2004 г. -31.06.2004
г. и съответните справки към него.
От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема, като
изготвено компетентно и мотивирано в обхвата на компетентност на вещото лице,
въз основа доказателствата по делото, се установява, че ищецът не разполага с
архив на счетоводството си за периода 2003 г. - м 7.2006 г., като липсата е
установена с Констативен протокол от 07.11.2006 г. при извършена проверка от
АДФИ. Вещото лице е посочило, че разплащателната сметка в „Б.П.” АД на „К.К.”
АД е задължена на 09.01.2006 г. със сумата 998 020 лева с основание
„частично плащане на задължение /главница и лихви/ съгласно писмо
214/06.01.2006 г.“ На вещото лице са били предоставени аналитичен регистър на „Ф.А.М.“
ЕООД за счетоводните записвания по сметка 503/2 „разплащателна сметка“ в лв. в
„Банка Пиреус“ за периода от 01.01.2006 г. - 31.01.2006 г.; аналитичен регистър
на „Ф.А.М.“ ЕООД за счетоводните записвания по сметка 498/1 „други дебитори -„К.К.”
за периода от 01.01.2006 г. - 31.01.2006 г.; оборотна ведомост на синтетичните
сметки с натрупване на „Ф.А.М.” ЕООД за
периода от 01.01.2006 г. - 31.01.2006 г. От
заключението на вещото лице се установява, че на 04.01.2006 г. е дебитирана
сметка 498/1 „други дебитори - „К.К.” със сумата 1 641 321.00 лв., осчетоводено
е вземане на „Ф.А.М.“ ЕООД с основание „договор за цесия“. Вещото лице е
посочило, че на 09.01.2006 г. е дебитирана сметка 503/2 „разплащателна сметка в
лв” със сумата 998 020 лева, кредитирана е сметка 498/1 „други дебитори „К.К.”
със същата сума, като е посочено основание за регистрираното счетоводно
записване „частично плащане по договор за КПО, съгласно писмо 214/2006 г.“. На
вещото лице са били предоставени Оборотна ведомост с натрупване за 2005 г. с
аналитични показатели за с/ка 411 „Клиенти” и номенклатурата на показателите
имена на клиентите, като извършеният анализ показва, че няма обороти по с/ка
411 „Клиенти” за „К.К.” - откриване и закриване на вземането, а от
предоставената оборотна ведомост е видно, че няма отразено вземане в сметка
с/ка 498 „други дебитори” отразяващо вземане по цесия към „Ф.А.М.“ ЕООД. От
заключението се установява, че в пасива на счетоводния баланс към 31.12.2005 г.
на „К.К.” АД /в ликвидация/, раздел А - Задължения, група I - Краткосрочни
задължения, необезпечени е посочено необезпечено задължение в размер на 1 662 000
лв., а в пояснение по ГФО на „К.К.” АД /в ликвидация/, представен в НАП, в
коментара на пасива на счетоводния баланс на задълженията е записано:
„задължения в размер на 1 662 х.лв. Сумата е от начислени задължения на
дружеството по извършени правни услуги, които са обявени като задължения на
дружеството с констативен протокол на ликвидатора към „Я.З.” АД, ***. Вещото
лице е посочило, че в пояснение по ГФО на „К.К.” АД /в ликвидация/, приложен
към писмения отговор на ответника от 2.3.2011 г., в коментара на пасива на
счетоводния баланс на задълженията, е посочено задължение към „Б.” АД и „Л.”
ООД в размер общо на1 662 000 лв. - главница и лихви, като двата документа
са с различно съдържание относно отразените задължения на дружеството в размер
на 1 662 000 лв. и че същите констатации са отразени и в Доклад №
ФИ5СФ-0044/15.10.2007 г. на Агенция за държавна финансова инспекция. От
заключението се установява още, че в годишните счетоводните баланси на „К.К.”
АД за отчетните 2006 г., 2007 г. и 2008 г., не е отразено вземане в резултат на
недължимо плащане на 9.1.2006 г към „Ф.А.М.“ ЕООД. Вещото лице е заключило, че
в пасива на счетоводния баланс към 31.12.2005 г. на „К.К.” АД /в ликвидация/,
раздел А - Задължения, група I - Краткосрочни задължения, необезпечени е
посочено необезпечено задължение в размер на 1 662 000 лв., като в точка
трета от експертизата, е описано противоречието в Поясненията към ГФО за 2005
г. на „К.К.” АД. Вещото лице е посочило, че поради липса на хронологични
счетоводни регистри е невъзможно да се проследи хронология за възникване и
отписване на вземането. От експертизата се установява, че вещото лице не може
да се произнесе относно верността на двете Поясненията към ГФО за 2005 г. на „К.К.”
АД, представени в НА и в МИЕ и че по делото не са приложени документи за
анализ, обосноваващи задължение на „К.К.” АД към „Б.” АД и „Л.” ООД. Вещото
лице е направило заключение, че предвид липса в счетоводството на „К.К.” АД на
хронологични аналитични ведомости, е невъзможно да се проследи възникването,
движението и заличаването на задължението на „К.К.” АД към „Ф.А.М.“ ЕООД,
произтичащо от Договор за цесия от 03.01.2006 г.
По делото е
представен като доказателство Разходен касов ордер от 05.01.2006 г., според
който изп.директор на „Я.З.” АД Георги Михайлов е получил от цесионера „Ф.А.М.”
Л. сумата в размер от 82 005 лева по договор FAM/012/2005г.
По делото е
представен като доказателство правно становище от „Я.З.” АД от 23.06.1997 г. за
правното положение на „К.К.” АД, както и писмо с изх. № 26-К- 19/22.02.2012г.
на МИЕТ, съгласно което след извършена проверка в учрежденския архив на МИЕТ е
установено наличието на циркулярно писмо № 91.00-78/05.03.1997 г. на
Министерство на търговията и външноикономическото сътрудничество, като няма
индикация през 1997 г. да е водена преписка с „К.К.” АД по поставеното в
циркулярното писмо въпроси.
От
заключението по комплексната съдебно-почеркова и техническа експертиза, което
съдът възприема, като изготвено компетентно и мотивирано в обхвата на
компетентност на вещото лице, въз основа доказателствата по делото, се
установява, че изображенията
на подписа за „Министър” в циркулярно писмо с Изх. № „91.00-78/5.3.1997” г.,
представено от адв. Д. Д. в съдебно заседание от 17.03.2014 г. и на подписа в
циркулярно писмо с Изх. № „91.00-78/5.03.1997” г. не са идентични /т.е. не са
копия на един и същ подпис/. Вещото лице е заключило, че изображенията на тези подписи в двете циркулярни писма
са копия на подписи, положени от едно и също лице -Д.Б., М.НА И.и
външноикономическото сътрудничество през 1997 г. От експертизата се установява,
че отпечатъкът от печат в циркулярното писмо с „Изх. № 91.00-78/5.03.1997 г.”,
представено от адв. М. Р. е положен с виолетово тампонно мастило с кръглия
печат на Министерството на икономиката и външноикономическото сътрудничество
/използван през 1997 г./ и че изходящите номера в двете циркулярни писма
/представени от страните/ не са идентични, т.е. не са копия на един и същ
изходящ номер. Вещото лице е посочило, че изображенията на изходящите номера в
двете циркулярни писма са ксероксни копия, съдържанието на които /”91.00-78/5.
3.1997 г.” и „91.00-78/5.03.1977 г.”/ са изпълнени от едно и също лице, както и
че входящият номер - „Вх. № 62/14.03.1997” и адресацията - "К.К.” ЕООД ********София”
в циркулярното писмо, представено от адвоката на ответника - М. Р., са
изпълнени с различни сини химикални пасти. От заключението се установява, че
двете циркулярни писма са с идентично съдържание и са разпечатани с еднакъв
шрифт от един и същ файл, но поради това, че и двете са ксерокопия, не може да
се установи дали са изготвени на едно и също копиращо средство. Вещото лице е
заключило, че подписите за „Декларатор” върху Декларацията от
13.12.2005 г. и за „Директор” върху Удостоверение за акции № 1 от 23.11.2005 г. на F. А.М. L.са положени от различни лица,
както и че в декларацията от 13.12.2005 г. няма положен отпечатък от печат.
При
горните доказателства, искът за главница съдът намира за основателен по
следните съображения.
С договор за
цесия от 13.12.2005 година третото лице помагач е прехвърлило вземане срещу
ищеца по договор за комплексно правно обслужване /КПО/ от 23.07.1997 година в
размер на абонаментната такса по договора. Цесионерът е представляван от Ю.Ф..
Последващата цесия от 03.01.2006 година, по силата на която ответникът да
претендира права по договор от 1997 година също е подписана от Ю.Ф., като
представляващ /директор/ цедента.
На първо
място, съдът приема, че ответникът не се легитимира като собственик на спорното
вземане по силата на валидно сключен договор за цесия. От представените по
делото доказателства /вкл. тези на ответника на л. 154 и сл. от делото и
документите на л. 395 и сл. от делото/ не се установи лицето Ю.Ф. да е била
законен представител на цедента към датите на сключване на договора за цесия от
03.01.2006 година, съответно - на цесионера - по договора за цесия от 13.12.2005
година. Представените пълномощно на едноличния собственик на Ф.А.М. Л.,
удостоверение на л. 159 и сл. и сертификат за дялове, не установяват посоченото
лице да е било законен представител, едноличен собственик на капитала на Ф.А.М.
Л. или законен представител на едноличния собственик на капитала на
дружеството, регистрирано на Сейшелите. Посоченото обстоятелство не е
удостоверено със съответните официални документи, издадени от компетентните органи
на държавата по регистрация, вкл. за процесния период от време, поради което
съдът е длъжен да приеме този факт за недоказан по делото /предвид и изричното
оспорване в тази връзка на ищеца/. Щом не се установи двата договора за цесия
да са подписани от законен представител или упълномощено лице от името на
цесионера, съответно - цедента по втория договор, то не са възникнали и
правните им последици – а именно прехвърляне собствеността върху посоченото в
договорите вземане. Няма как, съответно, да се приложи и презумпцията на чл. 301
от ТЗ /когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт,
действията му се считат потвърдени, ако търговецът не се противопостави веднага
след узнаването/, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за това кое
лице е било законен представител на Ф.А.М. Л. и следователно не може да се
установи кога представляващият дружеството е узнал за сключването на договорите
за цесия и дали ги е потвърдил. Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че договорите
за цесия от 03.01.2006г. и от 13.12.2005 година са сключени от лице без
представителна власт по отношение на цедента/съответно - цесионера, поради
което са недействителни и не са породили транслативен ефект. С оглед на това
жалбоподателят не се легитимира като титуляр на процесното вземане, съответно –
не е доказано наличието на основание за получаване на процесната сума.
В този смисъл,
неотносими се явяват фактите по съобщаване на цесиите по реда на чл. 99 ЗЗД и
останалите възражения във връзка с тях, вкл. заплащане на цената на вземанията.
На второ
място, съдът намира за основателно и възражението за нищожност на договора за
правно обслужване от 23.07.1997 година. Нормите,
уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението
им съдът следи служебно и при съобразяване на всички доказателства по делото. В
случая, съдът намира договорът за нищожен на две основания – противоречие на
добрите нрави и липса на основание и доколкото нищожността произтича от
съдържанието на договора и се установява от събраните по делото доказателства, същата
не може да бъде игнорирана от съда.
Противоречие с
добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установени
нравственоетични правила. Добрите нрави са граница на свободата на договаряне,
предвидена в чл. 9 ЗЗД, - каквито са и
императивните норми на закона. При двустранните, възмездни договори като
противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД)
може да се приеме значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации /така Решение на ВКС 452-2010-IV Г. О. гр. д. 4277/2008 г.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. При
преценка на действителността на договора в този случай съдът не се ограничава
само до формалното му съдържание, изразяващо се в неравностойни по размер
престации, а следва да съобрази дали договорът е съвместим с общоприетите норми
за справедливост и добросъвестност (чл. 63, ал. 1 ЗЗД) към
момента на сключването му спрямо съществуващите към този момент конкретни
обстоятелства. С оглед изложеното, като се изхожда от целта на процесния
договор, предметния му обхват и размера на уговореното с него абонаментно възнаграждение
/платимо еднократно, авансово срещу неизвестен брой и неизвестна необходимост
от правни услуги/ и в контекста на липсата на доказателства за извършването, на
каквито и да е правни услуги по договора /тоест, липса на насрещна престация/, има
основание да се приеме, че такава неравностойност на престациите е налице. Всъщност,
при договорено заплащане на възнаграждение и при липса на
насрещна престация , ще е налице пълна нееквивалентност на
престациите.
Следва изрично
да се посочи и че договорената абонаментна такса като размер не намира своето оправдание
и в твърдяното от ответника изготвяне на „правен анализ на състоянието на
ищцовото дружество”. От една страна, видно от представения по делото договор,
същият е от м. 07.1997 година, а представеният от ответника изготвен правен
анализ е от м. 06.1997 година /която е единствената дата, към която евентуално
би могъл да бъде отнесен документът/, както изрично е отразено в представения
от ответната страна документ. По делото няма доказателства за наличието на
връзка между двата документа, от които може да се направи извод, че правният
анализ всъщност е в предметния обхват на договора за КПО. По делото, предвид
наличието на противоречиви доказателства, не се установи по несъсмнен начин и
фактът, че циркулярно писмо № 91-00-78/5.03.1997 година е имало за адресат и
ищцовото дружество, или, че с оглед близката приватизация на същото е имало въобще
необходимост от изготвяне на правен анализ /за изготвяне на какъвто няма
предвидено изрично задължение по договора и който анализ е специфичен и изисква
тясно специализирани правни възможности и познания/.
Нищожни са и договорите,
които са сключени без основание (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД),
което е типичната непосредствена цел, която се преследва с предоставянето на
имуществена облага. Непосредствената цел на доверителя по договора за поръчка /какъвто,
противно на твърденията на третото лице помагач, съдът приема да е процесният
договор/ е срещу възнаграждението, което той заплаща, да получи от довереника изпълнението
на определена работа, която е в интерес на доверителя. Ако уговорката е
доверителят да заплаща възнаграждение без да получава насреща изпълнение на
работа, липсва непосредствената цел за сключването на договора от
доверителя и той е нищожен. Следователно, в случая може да се приеме, че
страните са уговорили дължимост възнаграждението и без третото лице помагач да
извършва работа, поради което договорът е нищожен и поради липса на основание.
Полученото на
основание нищожен по чл. 26, ал. 1 ЗЗД договор е получено при начална липса на
основание.
По изложените мотиви и при
липсата на доказано основание за извършеното и получено от ответника плащане,
искът за главница следва да бъде уважен.
Доводите на третото лице помагач, включително обстойно изложени в писмената
защита, относно правилността и законосъобразността при конституирането му съдът
не обсъжда, доколкото по делото е налице окончателен съдебен акт на въззивната
инстанция /задължителен за настоящия състав/, с който е решен въпросът по конституирането
му в процеса като трето лице помагач на страната на ответника.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
По делото не се установи преди подаване на исковата молба ответникът да е
бил поканен да върне получената сума, поради което акцесорният иск е неоснователен.
По разноските.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на
разноски имат и двете страни, съобразно на уважената и отхвърлена част от
исковете.
Размерът на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение не е прекомерен, доколкото е под предвидените в НМРАВ
минимални размери.
Следователно, на ищеца са дължими
разноски от 39 921 лева за държавна такса, а на ответника – 3642 лева за
адвокат и разноски за вещи лица и съгласно представени от страните списъци.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, „Ф.А.М.“ ЕООД, ЕИК ******** да
заплати на К.К. ЕАД – в ликвидация, ЕИК:********сумата от 998 020 лева – получени без основание от ответника на
09.01.2006 година по банков път, ведно със законната лихва, считано от
06.01.2011 година до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от К.К. ЕАД– в ликвидация, ЕИК:********срещу „Ф.А.М.“ ЕООД, ЕИК ******** иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 380 218,71 лева – лихва за
забава върху главницата, за периода 09.01.2008 година – 06.01.2011 година, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
„Ф.А.М.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на К.К. ЕАД–
в ликвидация, ЕИК:********сумата от 39 921 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, К.К. ЕАД– в ликвидация, ЕИК:********да заплати на „Ф.А.М.“
ЕООД, ЕИК ******** сумата от 3642 лева – разноски в производството.
Решението е
поставено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Я.З.”
АД, ЕИК: *********.
СЪДИЯ: