РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Кюстендил, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. К.а
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20231520200545 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Раздел V“ Обжалване на наказателните
постановления..“, чл. 58д и сл. от ЗАНН.
„ИН ЛОГИСТИК“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Кюстендил, ул. „Гърлянски черешарник“ №52,
представлявано от управителя И. Д., чрез пълномощника си – адв. М. К., е
подало жалба против наказателно постановление №42-0004279/06.12.2022г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - гр.София, с което на основание чл.97, ал.1, предл. последно
от ЗАвтПр е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на
5000,00 лева за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат
допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на
нарушението. Твърди се, че наказващият орган неправилно е приложил
материалноправните норми, като са налице и процесуални нарушения.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.
К., която поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си
и взема становище по същество, като моли съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган не ангажира процесуален
1
представител по делото, с нарочно писмо представя писмени доказателства и
взема становище по същество на спора, като намира обжалваното наказателно
постановление за съобразено с материалните и процесуални права и предлага
на съда да го потвърди. Излага и възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава
размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни
доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
На 17.10.2022 г. в сградата на ОО“АА“ Кюстендил е извършена
тематична проверка на „ИН ЛОГИСТИК“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул. „Гърлянски
черешарник“ №52, представлявано от управителя И. Д.. Проверяваното
дружество притежава Лиценз на Общността №14213/18.11.2015 г. за
извършване на международен превоз на товари.
Според актосъставителя, за датата на проверката, на превозвача е
изпратено известие, с №12-00-00925/5/06.10.2022 ,което е връчено на
упълномощен представител на дружеството-превозвач, на 10.10.2022 г.
На посочената дата – 17.10.2022г. представител на дружеството-
превозвач не се явил в сградата на ОО“АА“ Кюстендил и не е представил
изисканите от контролните органи документи , свързани с транспортната
дейност на превозвача за периода от 01.04.2022 г. до 01.09.2022 г.
Това дало основание на св. С. К. – инспектор в РД „Автомобилна
администрация“ – София, да състави на 17.10.2022 г. АУАН № 330661, с
който е започнало административнонаказателно производство срещу
превозвача за неизпълнение на задължението му. Актосъставителят дал
правна квалификация на нарушението – чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. АУАН е
предявен и връчен по надлежния ред на упълномощено лице- Р. В. К. /
съгласно пълномощно – л.25 от делото/.
Административнонаказващият орган, след като е проверил съставения
АУАН за неговата законосъобразност и обоснованост, на основание чл. 97,
ал. 1, пр. последно от Закона за автомобилните превози, е наложил на „ИН
ЛОГИСТИК“ЕООД, с ЕИК ********* имуществена санкция в размер на
5000,00 лева за твърдяното нарушение.
В хода на съдебното следствие свидетелите на наказващия орган
поддържат изложеното в акта.
По искане на жалбоподателя е изискано допълнително от АНО да
представи по делото цитираните в АУАН и НП два броя известия, с които се
твърди, че превозвачът е уведомен за насрочената дата за проверка.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
2
В събрания доказателствен материал няма съществени противоречия,
които следва да се обсъждат. След като съобрази фактическата обстановка,
съдът намира подадената жалба за допустима и основателна.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт
съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен
ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо);
наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните
разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от
компетентни органи и са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното
наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да
се произнася по същество на нарушението, поради следните съображения:
Съдът намира, че административнонаказателното обвинение е
формулирано при съществени непълноти досежно съществени елементи от
фактическия състав на твърдяното нарушение, което по същността си
представлява непълно описание на твърдяното нарушение, което
представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Цитираната норма от
ЗАНН предвижда, че наказателното постановление следва да съдържа
описание на нарушението, мястото, където е извършено нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. В случая вмененото обвинение е квалифицирано като
нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвПр. Съгласно приложената материална
3
норма "Превозвачите и собствениците на автогари са длъжни: "1. да
предоставят на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на
пътници и товари; Срокът за изпълнение на задължението по чл. 91б, ал. 1, т.
1 ЗАвП е 7-дневен, съгласно чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г.
за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки
на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата,
извършващи превози за собствена сметка, приета на основание чл. 91а, ал. 11
ЗАвП и уреждаща начина на провеждане, обхвата и организацията на
контролни проверки. В тази връзка, в обстоятелствата, описващи
бездействието по чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП, за изпълнение на изискванията по
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в съдържанието на акта и наказателното
постановление органът е следвало да посочи предоставеният срок на
дружеството за изпълнение на задължението по цитираното известие.
Посочването му очертава бездействието по време, поради което е
задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за фактическо описание на
нарушението по чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП. В наказателното постановление
този срок не е индивидуализиран и с посочването на законово определената
му продължителност по чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14-27.08.2009 г.,
съответно не е очертан във фактическите обстоятелства, описващи
бездействието на дружеството да изпълни свое задължение.
Действително при нарушения, извършени чрез бездействие за
неизпълнението на регламентирано в нормативен акт задължение в рамките
на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня,
следващ изтичането на срока – в случая този предвиден с чл. 12, ал. 5 от
Наредба Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС.
В съставения АУАН, както и в НП обаче, не е посочено, нито откога
започва да тече 7-дневният срок за изпълнение на предвиденото с чл. 12, ал. 5
от Наредба Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС задължение за дружеството да
представи изисканите му документи, нито кога е изтекъл този 7-дневен срок.
В двата акта е посочено, че на 17.10.2022 г., дружеството-превозвач не е
представило процесните документи, която дата, представлява дата на
установяване на нарушението и в конкретния случай не съвпада с датата на
неговото извършване, още повече не е ясно на какъв принцип е определена
дата 17.10.2022 г. доколкото към тази дата срокът даден на превозвача за
4
представяне на документите все още не е изтекъл.
Констатираната неяснота и непълнота при описание на нарушението
в АУАН и НП касателно обективната страна на деянието вменено на
жалбоподателя, като административно нарушение обуславя допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното НП, което
на практика препятства и възможността съда да извърши ефективен съдебен
контрол, относно наличието на нарушение, предвид липсата на яснота
относно срока, в който е следвало да се представят исканите документи.
Отделно от горното , дори да не бе допуснато нарушение на
процесуалните правила от категорията на съществените , съдът намира, че и
от материална страна НП се явява неправилно. Налице е несъответствие
между срокът даден с връченото на представителя на превозвача срок за
представяне на документите, който е 7-денвен и датата на която реално
актосъставителя и АНО са приели , че е извършено нарушението. Към
17.10.2022 г. 7-дневения срок даден с известието не е изтекъл и може само
да се предположи, че до изтичането му задълженото лице няма да изпълни
задължението си.
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП
незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да
установи правото си, същия е ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил
сумата в размер на 500 лв., установимо от приложения по делото договор за
правна защита и съдействие. От друга страна в съдебно заседание е направено
изрично искане за присъждане на разноски. Съдът като съобрази изложеното,
предвид изхода на делото, в който случай безспорно се касае за
незаконосъобразен акт и с оглед настъпилите законодателни промени,
съгласно които страните имат право на присъждане на разноски, които към
датата на произнасяне на настоящия състав са влезли в сила намира, че РД
"Автомобилна администрация", София следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
като възражението за прекомерност е неоснователно по аргумент от чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 42-0004279/06.12.2022 г.,
издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация" - София, с което
на „ИН ЛОГИСТИК“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Кюстендил, ул. „Гърлянски черешарник“ №52,
представлявано от управителя И.Д. за извършено административно
нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на
основание чл. 97, ал. 1, пр. последно от ЗАвПр е наложена "имуществена
санкция" в размер на 5000 лв.
ОСЪЖДА РД "Автомобилна администрация", София да заплати на
„ИН ЛОГИСТИК“ЕООД, с ЕИК *********, сторени от дружеството
разноски за адвокат в размер на 500. 00 лв. /петстотин / лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6