№ 441
гр. Габрово, 29.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от „Елит“ ООД, подадена чрез
адв. И. С. против разпореждане № 981/12.05.2022 г. постановено по ч. гр. д. №
819/22 г. по описа на РС- Габрово, с което е оставено без уважение искането
на жалбоподателя по реда на чл. 417 от ГПК за осъждане на длъжника И. Г.
Д. солидарно да заплати на дружеството сумите от 33 115, 64 лв. – частично
дължима главница, ведно със законната лихва от 06.05.2022 г. до изплащане
на вземането ; 192 178, 55 лв. мораторна лихва върху цялата главница от
27.06.2016 г. до 05.05.2022 г. и 4 505, 88 лв. разноски по делото, както и е
оставил без уважение искането на жалбоподателя да се осъди длъжникът ХР.
Д. Д. да заплати на кредитор сумата от 192 178, 55 лв. мораторна лихва върху
цялата главница за периода от 27.06.2016 г. до 05.05.2022 г. и разноски за
сумата над 662, 31 лв. до претендирания размер от 4 505, 88 лв.
В жалбата се излага, че разпореждането в обжалваната част е
неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила, издадено
в нарушение и в противоречие на материалния закон. Излага се, че искането
за издаване на заповед за незабавно изпълнение е на осн. чл. 417, т. 6 от ГПК.
Относно длъжника И.Д. съдът неправилно е приел, че същата не отговаря при
условията на солидарност, тъй като видно от представения нотариален акт
същата е солидарен и ипотекарен длъжник за процесното вземане.
Посочването й в нотариалния акт изцяло материализира задължението й към
кредитора и в двете й качества. Неправилно съдът приема, че нотариалния
акт не удостоверява по основание и размер вземане за лихва. При преценка на
основателността на заявлението по чл. 417, т. 6 от ГПК следва да се извърши
преценка, дали е налице редовен от външна страна ипотечен акт, установяващ
подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника. В случая
изискването е осъществено. Представен е ипотечен акт, който удостоверява
вземане на кредитора по договора за банков кредит за сумата от 400 000 лв.
1
дължима солидарно от Х.Д. и И.Д., както и че за обезпечаване на
задължението, заедно с неустойките лихвите, таксите и комисионните, които
са конкретизирани в ипотечния акт, длъжниците учредяват договорна ипотека
на свой имот, подробно описан. Твърди се, че към заявлението са
представени данни за настъпила изискуемост на дълга и следва да се приеме,
че са налице предпоставките по чл. 417, т. 6 от ГПК. Тоест в ипотечния акт
изрично е посочен размера и обема на дълга, а в подаденото заявление е
дадена подробна информация относно размера на дълга по ипотеката – както
непогасената част от размера, така и относно акцесорното задължение за
лихви. Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и да се издаде
заповед за изпълнение, така както е поискано.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК от кредитора „Елит“ ООД против Х.Д. и И.Д.,
при условията на солидарност да заплатят на кредитора сумата от 33 115, 64
лв. – частично дължима главница, ведно със законната лихва от 06.05.2022 г.
до изплащане на вземането; 192 178, 55 лв. мораторна лихва върху цялата
главница от 27.06.2016 г. до 05.05.2022 г. и 4 505, 88 лв. разноски по делото,
като вземането произтичало от изискуем договор за банков кредит обезпечен
с ипотека и прехвърлен с цесия на заявителя, ведно с обезпеченията. В т. 14
от заявлението е посочено, че с писмо от 17.05.2016 г. длъжниците по
договора за банков кредит, обезпечен с ипотека, са уведомени, че кредита е
изискуем и са поканени да платят доброволно. С договор за прехвърляне на
вземане от 27.05.2016 г. „Уникредит Булбанк“ АД е прехвърлил вземането на
заявителя, а именно: 310 000 лв. главница, 11 974, 65 лв. лихва и 1 440 лв.
такси. На 15.06.2016 г. Д. е поканен да плати доброволно вземането по
договора за цесия, но същият е заявил, че знае за задължението, но не може да
плати.
За да постанови обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че
заявителя претендира вземането си по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК, а именно
представения ипотечен акт. Прието е, че съдът следва да провери дали
документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника, като в производството по чл. 417 от
ГПК е недопустимо присъждането на вземания нематериализирани в
документите, основание за издаване на заповедта. Приел е, че представения
нотариален акт е редовен от външна страна и материализира единствено
задължение на конституирания длъжник Х. Д. да заплати на кредитора сумата
от 400 000 лв. главница по договор за кредит, като същият не материализира
задължения на длъжника И.Д., поради което по отношение на нея е отхвърлил
искането по вземането за главница. По отношение претенцията за мораторна
лихва е приел, че нотар. акт не удостоверява наличието на определено
основание и размера на същата, поради което е отхвърлил и това искане.
Настоящият състав на съда намира, че така постановеното
разпореждане е частично неправилно.
Независимо дали заявлението на кредитора ще бъде квалифицирано по
чл. 417, т. 3 от ГПК или по чл. 417, т. 6 от ГПК, длъжникът И.Д. в
нотариалния акт и в договора за банков кредит обезпечен с ипотека, е
2
посочена като солидарен и ипотекарен длъжник по сключения от Х.Д.
договор за банков кредит, от който претендира вземането цесионера. Предвид
изложеното по отношение на претендираното от кредитора вземане за
частична главница в размер на 33 115, 64 лв. по отношение на Д.,
обжалваното разпореждане следва да се отмени и да се укаже на
първоинстанционния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение за тази
сума и на това основание при условията на солидарност И. Д. да заплати на
кредитора сумата претендирана като част от главницата.
По отношение на заявеното вземане за мораторна лихва от солидарните
длъжници И. Д. и Х. Д., настоящият състав на съда намира разпореждането на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. При издаване на
заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 6 от ГПК, документът въз
основа на който се претендира да се издаде заповед за незабавно изпълнение е
самият ипотечен акт и съществуването на претендираното вземане следва да
се установява именно от този акт, а не от друг документ (в този смисъл
цитираното от жалбоподателя определение № 490/02.07.2010 г. на ВК по
ч.т.д. № 298/10 та ІІ ТК). С приетото в ТР 4/2013 на ОСГК на ВКС, се
разясни, че по смисъла на чл. 417 ГПК може да се издаде заповед за
незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за
вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези
вземания да е предвидено в документа (уговорена неустойка или лихва), а
размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него
начин (например като процент). За законната лихва върху вземането за
периода от датата на падежа на вземането до подаване на заявлението,
заповед за незабавно изпълнение не може да бъде издадена.
Нотариалният акт, на който се позова жалбоподателя, установява
съществуване на вземането на „Уникредит Булбанк“ АД по договор за банков
кредит № 268 от 20.03.2013 г., с краен срок на договора 20.03.2023 г., за
сумата от 400 000 лв. главница и съответно договорната лихва, както и лихва
при просрочена главница. В заявлението се претендира мораторна лихва
върху цялата главница в размер на 192 178, 55 лв. Видно от т. 14 на
заявлението по чл. 417 от ГПК, цесионера претендира мораторна лихва за
период от 27.06.2016 г. до 05.05.2022 г., върху главницата по кредита, която
твърди, че е изискуема и цедента му е прехвърли на 27.05.2016 г. Излага, че
прехвърленото вземане е за главница от 310 000 лв., лихва 11 947, 65 лв. и
1 440 лв. такси по отношение на длъжниците И.Д. и Х.Д.. От така заявеното,
от жалбопадотеля в заявлението и видно от приложените към същото
писмени доказателства, а именно нотариална акт, договор за банков
инвестиционен кредит, покана за доброволно изпълнение и нотариална
покана от заявителя до длъжника Д., е видно, че претендираната мораторна
лихва върху изискуемата главница не произтича от документа, на който се
позовава заявителя – ипотечен акт, а същата произтича от развалянето на
договора поради нарушаване на условията му на осн. чл. 17 и същият е обявен
за изцяло и предсрочно изискуем от 11.05.2016 г. От изложеното следва, че
претендираното вземане за мораторна лихва не произтича от ипотечния акт, а
се претендира именно законна лихва след датата на падежа на вземането до
дата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК и правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, като
3
вземане което не е материализирано и не произтича от представения към
заявлението документ.
Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане следва да се
отмени само в частта, в която е отхвърлено заявлението по чл. 417 за
осъждане солидарно на И.Д. за главница в размер на 33 115, 64 лв. ведно със
законната лихва от 06.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски
по делото в размер на 662, 31 лв., като в останалата част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 981/12.05.2022 г. постановено по ч. гр. д. №
819/22 г. по описа на РС- Габрово, в частта, в която се оставя без уважение
заявлението на кредитора „Елит“ ООД по реда на чл. 417 от ГПК, за осъждане
на длъжника И. Г. Д. солидарно да заплати на дружеството сумата от 33 115,
64 лв. – частично дължима главница, ведно със законната лихва от 06.05.2022
г. до изплащане на вземането, като вместо него постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Елит“ ООД, ЕИК *********, заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, с което да се осъди
длъжника ИВ. Г. Д., ЕГН **********, солидарно с Х.Д. Д., да заплати на
кредитора сумата от 33 115, 64 лв. – частично дължима главница, ведно със
законната лихва от 06.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски
за първоинстанционното производство в размер на 662, 31 лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 981/12.05.2022 г. постановено по ч.
гр. д. № 819/22 г. по описа на РС- Габрово в останалата му обжалвана част,
като правилно и законосъобразно.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4