Мотиви
по НЧХД №411/2019 г. по описа на Провадийски районен съд
А.Л.Х., ЕГН ********** *** в
качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу Я.А.Я., Н.В.В. и А.И.А.
затова, че на 13.10.2019г., в периода около 21,00 часа до 01,00 часа,
последователно, чрез личния си профил във Фейсбук на Я. А. и Н.В. са
разпространили в социалната мрежа Фейсбук, два видеоклипа, на които са записани
и излъчени обидни думи, фрази и жестове, както следва: казани от подс.Я.Я.: „А.Х.,
Д. Н. и А. да ми ядат х…“ размахвайки нож, като казва, че „Ножа е на Д. Н.“;
казани от подс.Н.В.-„Ножа не е на Д., а е на А.Х.“, като казва също: „А.Х.
мършата, утре ще те изям“, казва: „На Ж. горския бригадата, ще им е… майката на
всички горск蓧 и казани от подс.А.А.: „Този нож не е на А.Х., той не може да
има такъв нож, ножа е мой и А.Х. да ми яде х…“, а на въпроса на останалите
подсъдими:“Кой А.- отговор от подс.“А.: „А.Х.“, в качеството му на длъжностно
лице, при и по повод службата и функциите му, с което били унижени честта и
достойнството му- престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, 2 и т.3, вр.
чл146, ал.1 от НК.
За причинените му неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние
Х. е предявил граждански иск срещу подсъдимите Я.Я., Н.В. и А.А. за сумата от
6000 лева за причинените с деянието неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието 13.10.2019г. , като съдът е конституирал
същия, като частен тъжител в наказателното производство.
В хода на съдебното
следствие, частният тъжител, чрез
процесуалния си представител поддържа обвинението и предявения граждански иск.
Защитниците на подсъдимите оспорват тъжбата и пледират за оправдаването на
всеки един от тях.
Подсъдимите не се признават за виновни и считат, че не са извършили
престъплението в което са обвинени.
Съдът след като съобрази доводите и становищата на страните, обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установена следното:
На 13.10.2019 год.,подсъдимият Я. А., в социалната мрежа,
в личния си профил във „Фейсбук",
публикувал 2 видеокипа, в които ясно отправя. обидни думи към
частния тъжител и неговите колеги, назовавайки ги по лично и фамилно име,
месторабота и длъжности, наричайки ги-,, А.Х., Д. Н. и А., да ми ядат х… „
размахвайки нож, като казвал, че този нож е на Д. Н.. Тогава подс. Н.В. казал:
„Ножът не е на Д., а е на А.Х.“. Казал също „А.Х. мършата, утре ще те изям“,
казал „На Ж. горския бригадата, ще им е... майката на всички горски“. Това било
публикувано от профила на Я. и Н.В.. Тогава подс.А.А. взимал ножа и казвал:
„Този нож не е на А.Х., той не може да има такъв нож, ножа е мой и А.Х. да ми
яде х….“ Някой от тримата питал :“Кой А.?“ и отговора на А.А. е бил „А.Х.“.Този
клип е бил публикуван от профила на Н.В. във Фейсбук.
От профила на Я.Я. също е бил публикуван видеоклип в
който Н.В. казвал: „На Ж. горския бригадата…ще е... майката на всички горски“.
В тъжбата се твърди, че изнесеното от подсъдимите бързо
придобило публичност и станало разпространена тема за разговори между
гражданите. Веднага след публикуването им, започнали да му звънят познати,
колеги и приятели, които го насочили към тези клипове. Всеки от тях от
бригадата му влязъл в профила на Я. А.. Лично Х. възприел публикацията и
обидните нецензурни думи, фрази и жестове, като крайно накърняващи авторитета и
доброто му име в обществото.
Поведението на извършителите и употребените от тях
изрази, епитети, жестове противоречали на общоприетите норми на поведение и
нормалното човешко общуване. Те според частния тъжител навлезли в езика на
речта на определен кръг от хора, поради което не е било необходимо да бъдат
подлагани на каквото и да било професионално езиково тълкуване и оценка.
Разбрал казаното, възприел обидните думи макар и те да били произнесени в
негово и на колегите му отсъствие. Те били казани и изнесени в публичното пространство
по начин, по който той имал възможност да ги възприема.
Думите и фразите бяха адресно изречени с посочване на
името му, местоработата му в Горско стопанство П..
Думите били изречени пред група от хора, като освен
подсъдимите, имало присъстващи в помещението, в което са направени записите и
веднага разпространени чрез публикации във Фейсбук.
Те се отличавали с висок интензитет на морална укоримост,
поради което не можело да се приеме, че те попадат под закрилата на свободно
изразяване на мнение.
Частния тъжител твърди, че е Държавен служител съм в
Горско стопанство П., по см.на чл.93,т.1,б. „а“ и б. „б“ от НК, по см. на
Закона за държавния служител/ЗДС/чл.2, и Наредба № 1/30.01.2012 год. за
контрола и опазването на горските територии на М-во на земеделието и храните и
М- во на вътрешните работи.
Като служител в Горско стопанство П., се ползвал с добро
име и авторитет. Инкриминираните думи, фрази и жестове имали безспорно унижаващ достойнството и
честта му.
Счита, че престъплението е извършено от подсъдимите при
пряк умисъл като форма на вината, като целта им е била да го унижат публично,
да засегнат честта и достойнството му.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен и непротиворечив начин от показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели, както и от заключението на приетата и
изготвена по делото компютърно/програмно-техническа експертиза.
Посочените доказателства са в противоречие с обясненията на подсъдимите,
поради което съдът счита, че следва да направи коментар в тази насока.
Подсъдимите не се признават за виновни по предявените им обвинения, като
отричат във въпросната вечер да са правили клипове. Отричат да познават частния
тъжител.
Съдът не счита, че следва да коментира обясненията на подсъдимите, тъй като
приема, че същите са дадени с цел да избегнат наказателна отговорност и
представляват защитна версия.
Според свидетеля Д. Н. И.-колега на частния тъжител един ден през месец
септември 2019г. когато отишъл на работа, някой се обадил на А.Х. и му казал да
погледне в интернет и по-конкретно Фейсбук.Х. отворил интернет страница на
Фейсбук и му показали клиповете посочени в частната тъжба. Клиповете изгледали
заедно в компания от общо четири човека, като впоследствие същите били гледани
и от началника им и от още много хора. И. заявява, че след това А.х. се
чувствал силно засегнат и обиден.
В същия дух са и показанията на допуснатия свидетел А.И. А. и Е. Н. Ч.,
също горски служители и колети на частния тъжител.
Всички свидетели заявяват, че в записите става ясно, че се визира А.Х. и
останалите служители на ДГС-П. и техния Директор.
По искане на подсъдимите, до разпит бяха допуснати свидетелите В. В. А. и Т.
Д. Ф. присъствали във въпросната вечер за когато се твърди, че са направени
процесните видеоклипове.
И двамата свидетели твърдят, че клипове във въпросната вечер не са снимани.
Съдът не кредитира техните показания имайки предвид, че единия свидетел е
съпруга на единия от подсъдимите, а другия е в приятелски отношения с тях.
По делото е назначена и изготвена компютърно/програмно-техническа
експертиза, от заключението на която е видно, че не може да се установи от къде
е свален предоставения за изследване видеоматериал, както и от чий профил е
свален и от кой в социалната мрежа е споделен. Вещото лице дава становище, че
без достъп до сървърите, базите данни и лог файловете на социалната мрежа, не
би могъл да установи дали това е профила на подс.Я.Я. и на подс.Н.В.. Същото
дава становище, като посочва конкретно, че се споменава името А.Х.. В записа не
са установени артефакти от операции по изменение на съдържанието. Датата на
записите е била изтрита.
Съдът приема заключението на вещото лице, като дадени изчерпателно и
компетентно, отговарящо на всички поставени въпроси.
В съдебно заседание, проведено на 16.03.2021г. бе направено искане за
възпроизвеждане на записите, предоставени на флашка и постъпили по делото с
вх.№2140/2020г. и приети по делото по които вещото лице е изготвило допуснатата
компютърно/програмно-техническа експертиза.
След изслушване на предоставените записи, всеки един от свидетелите –Д. Н. И.,
А.И. А. и Е. Н. Ч. заявиха, че това са клиповете, които са гледали.
Посочените
доказателства/свидетелските показания на Д. Н. И., А.И. А. и Е. Н. Ч./ приетия
и изслушан запис предоставен с флашка и постъпили по делото с вх.№2140/2020г.
кореспондират логически помежду си, изяснявайки в цялост фактическата
обстановка възприета по - горе,
обяснявайки подбудите и мотивите на всяка една от страните, предизвикали и
довели до съответните действия.
Престъплението „обида” е
предвидено в чл.146 от НК. Съгласно ал.1 на този член „който каже или извърши
нещо унизително за честта или достойнството на другиго се наказва за обида”.
Субект на престъплението обида може да бъде всяко наказателно отговорно
лице. Осъществяване на изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на
инкриминираните обстоятелства пред повече хора /повече от един/ или на място,
което позволява обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора. За да е
налице обида е необходимо от обективна страна извършването на нещо унизително
за другиму с цел да повлияят отрицателно на обществената оценка, която това
лице получава в средата, в която живее или работи. За да е налице съставомерно
деяние по чл.146 от НК разгласените факти или обстоятелства трябва да са
опозоряващи, към датата на инкриминираното деяние – 13.10.2019г. Следва да се
посочи, че за съставомерността на деянието по чл.146, ал.1 от НК е необходимо
да се установява дали честта и достойнството на обидения са засегнати. Вината
на подсъдимите по чл.146, ал.1 от НК следва да се определи въз основа на
съзнанието, което са имали, за обективните елементи на деянието, когато са
извършили унизителни за честта на пострадалия действия.
Видно от тъжбата и от
твърдяното в с.з. става ясно, че подс.Я.А.Я. е изрекъл думите: „А.Х., Д. Н. и А.
да ми ядат хуя“, визирайки частния тъжител и двама от свидетелите по делото. Н.В.
е изрекъл думите „А.Х. мършата, утре ще те изям. На Ж. горския бригадата, ще им
еба майката на всички горски“.
От материалите по делото
безспорно се установява, каква е длъжността на частния тъжител, от което следва
че обидата е нанесена пряко срещу длъжностно лице, визирайки се неговата
работа, като горски стражар. Обидата е нанесена публично, което е видно от
изследваните по делото видеоклипове и предвид факта, че същите са били
публикувани в социалната мрежа на Фейсбук, следва че са били разпространени в
интернет пространството и са станали достояние на много хора.
Посочените изрази осъществяват от обективна
страна състава на престъплението „обида”, тъй като засягат честта и
достойнството на частния тъжител, незачитайки длъжността която заема, както и
честта на институцията, която представлява.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая у
подсъдимите Я.Я. и Н.В. е налице пряк умисъл
за извършване на обида по отношение на тъжителя. Обидните изрази със
съдържанието, очертано в чл.146 ал.1 от НК, могат да бъдат разпространявани
само умишлено при пряк или евентуален умисъл. По делото се установи, че
подсъдимите при изготвянето на видеозаписите са имали намерение да разгласяват
позорни за честта и достойнството на тъжителя обстоятелства, за да го дискредитира пред компанията в която
е сторено това и още повече в социалните мрежи, чрез Фейсбук. В този смисъл са
свидетелските показания. Намерението им е било тези видеоклипове да станат
достояние до много хора с оглед факта, че са били разпространени във Фейсбук,
което е довело единствено до осмИ.е на тъжителя, какъвто според съда е бил
целеният ефект. Предвид на това, съдът приема, че са налице данни за
субективния състав на престъплението обида. Налице е умисъл, който цели унизяване достойнството на
тъжителя.
По делото се установи, че с разпространението на видеоклиповете,
подсъдимите са целели да увредят доброто
име и обществената оценка за тъжителя.
При тези данни, съдът намира, че от обективна и субективна страна от страна
на Я.А.Я. е осъществен на 13.10.2019г. в периода от 21,00 часа до около 01,00
на 14.10.2019г., състав на
престъплението за което е обвинен – обида, което се отнася и до подс.Н.В.В..
По отношение на подс.А.А. не се събраха доказателства, които да ангажиран
неговата наказателна отговорност, поради което същият бе оправдан.
Налице са и квалифициращите признаци на обидата „разпространена по друг начин”, на
„Длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или на функцията му и
нанесена публично „т.к. разпространяването означава позорните обстоятелства да
бъдат доведени до знанието на един по-широк кръг от хора, като това става
най-често по вестници, електронни медии, разлепване или раздаване на писмени
съобщения и т.н. В случая както се посочи и по-горе, видеоклиповете са станали
известни на неограничен кръг и се отнасят до функциите на тъжителя в качеството
му на горски стражар в ДГС-П..
По изложените
съображения съдът намира, че деянието осъществява състава на посоченото по-горе
престъпление.
При определяне на
наказанието съдът съобрази, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимите от
наказателна отговорност, и йм наложи
административно наказание глоба в размер
на по 1000 лева.
Така определеното наказание би
постигнало целите да се поправят и превъзпитат подсъдимите към спазване на
законите и добрите нрави, както и че ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По отношение на
предявения от тъжителя граждански иск, съдът съобрази следното:
Предявеният граждански
иск срещу подсъдимите е допустим,
своевременно предявен от лице, което е от кръга на легитимираните да предявят в
съдебното производство граждански иск за обезщетение на неимуществени в случая
вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с извършеното от подсъдимите
престъпление и да се установи като граждански ищец. Вредните последици от
престъплението обида съставляват една необорима законова презумпция. По делото
е несъмнено наличието на противоправно деяние от страна на подсъдимите, от
което като пряка и непосредствена последица на частният тъжител е било
причинено отрицателно емоционално преживяване, свързано с думи и фрази
унизителни за честта и достойнството му, накърняващи доброто му име на горски
стражар в ДГС-П.. При така установеното съдът приема, че са налице елементите
от състава на чл.45 от ЗЗД, който поражда правото на пострадалия да претендира
обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид изложеното съдът
счита, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е доказан по основание.
Гражданският ищец
претендира компенсиране на претърпени неимуществени вреди в размер на 6000
лева., заедно със законната лихва, считано от деня на деликта – 13.10.2019г. до
окончателното им изплащане.
Съдът приема, че претендираният размер за обезщетение на претърпяната от
ищеца неимуществена вреда следва да бъде уважен в размер от 2000 лева, като
иска за сумата над 2000 до 6000 лева да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Тази сума подсъдимите трябва да заплатят на тъжителя солидарно
заедно със законната лихва, считано от деня на увреждането-13.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
Подсъдимите следва да
заплатят на тъжителя и направените от
него разноски по делото в размер на общо 805,91 лева, като всеки един следва да
заплати сумата от по 352,96 лева, както и да внесат по сметка на ПРС, сумата от 50 лева, представляваща държавна
такса за уважената част от предявения граждански иск.
Мотивиран от
горните съображения съдът постанови присъдата си по настоящото производство.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: