№ 7068
гр. С, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110101255 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени от В. А. Д. срещу ЗК „ЛИ“ АД са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лв, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и
негативни изживявания в резултат от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
04.11.2019 г. в гр. С между л.а. НА Т“ с рег. № СВ ****КА, управлявано от М. Н. Н. и
мотоциклет марка „Ямаха Р Ж 02“ с рег. № СА****К, управляван от В. А. Д., по вина на
водача на л. а. с рег. № СВ****КА със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 09.01.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 2847,22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 17.03.2020 г. до 08.01.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 04.11.2019 г., около 14-14:30 часа, в гр. С, ищецът
управлявал мотоциклет марка „Ямаха Р Ж 02“ с рег. № СА****К в района на пл. Руски
паметник, като се движел по бул. Генерал М. Скобелев от бул. Ал. Стамболийски към пл.
Руски паметник. Твърди, че М. Н. Н. управлявал л.а. НА Т“ с рег. № СВ ****КА в крайна
дясна лента и несъобразявайки пътната маркировка предприел преминаване през средната
лента за движение и отнел предимството на ищеца. Ищецът предприел внезапно спиране,
паднал на дясната си страна, при което десният му крак останал под мотоциклета и бил
наранен. Ищецът бил откаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където било установено
счупване на външен латерален амалеолус. Наложило се поставяне на гипсова шина, което
довело до трайно затруднение на движението на крайника за период повече от 30 дни, в
1
който изпитвал болки и неудобства. Предявил претенция към ответника за изплащане на
обезщетение за претърпените вреди, но такова му било отказано изрично на 07.03.2020 г.
Претендира обезщетение за забава. Сочи, че е било образувано досъдебно производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е доказано настъпване на
процесното ПТП по начина, описан ответника, оспорва да е налице виновно поведение на
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при него. Твърди, че вина за
настъпване на ПТП има единствено ищецът който е управлявал мотоциклета с превишена за
участъка и конкретните пътни условия скорост и не е упражнил достатъчен контрол над
превозното средство. Оспорва настъпване на вредите и техния интензитет. Оспорва
дължимостта на претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
За установяване на фактическата страна на спора са събрани писмени доказателства,
гласни доказателства чрез разпитите на св. ХАМ и св. М. Н. Н., заключения на съдебно-
техническа, видео-техническа и съдено-медицинска експертиза, приобщени са събраните
материали по досъдебно производство №11398/2019 г. по административна преписка №
51456/2019 г.
Съвкупната преценка на писмени доказателства - Констативен протокол № К-659 от
04.11.2019 г. /л. 40/, гласни доказателства, заключенията на съдебно-техническата и
видотехническата експертизи и приобщените видеоматериали обосновава извод, че е
установено, че на 04.11.2019 г. в 14:18 ч. в гр. С ищецът В. А. Д. е управлявал мотоциклет
марка „Ямаха Р Ж 02“ с рег. № СА****К, като се е движел в крайна лява лента за движение
на пътното платно на бул. „Ген. Скобелев“ в района на № 79 в посока от бул. „Александър
Стамболийски“ към пл. Руски паметник. По същото време на 04.11.2019 година в 14:18:23
часа свидетелят М. Н. Н. управлява л.а.НА Тино с рег.№ СВ **** КА, като потегля от спряло
положение в крайна дясна лента на бул. Генерал Скобелев в района на № 79 - МВР Болница,
пред стоп-линията на светофарната уредба, подава ляв мигач и предприема маневра на
обратен завой, преминава пред средната лента и при насочване в крайната лява лента на
булеварда, навлиза в траекторията на движение на право движещия се в крайната лява водач
на мотоциклет Ямаха РЖ 02 с рег.№ СА **** К /ищеца/. След стоп-линията ищецът в
14:18:26 ч. с маневра на овладяване на мотоциклета и аварийно спиране поради създадената
критична ситуация, губи напречна и надлъжна устойчивост над управлявания мотоциклет,
при което пада на дясната си страна върху терена. Автомобилът продължава своето
движение, като пресича траекторията на насрещно движещите се автомобили в другото
платно и спира в крайната дясна лента на булеварда в обратната посока.
Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, приобщените
видеоматериали и протокол за оглед на местопроизшествие, изд. от пол. инспектор при ОТП
- СДВР от 04.11.2019 г., че на мястото на настъпване на произшествието в района на № 79
пътното платно на бул. Генерал Скобелев се състои от две платна за движение, едно с посока
2
на движението от бул. Александър Стамболийски към пл.Руски паметник и другото — в
обратна посока, отделени едно от друго с разделителен остров. Платното за движение в
посоката от бул. Александър Стамболийски към пл. Руски паметник се състои от три ленти
за движение, всяка от които с широчина от 3,00 м, разделени една от друга с пътна
маркировка M1 от ЗДвП (единична непрекъсната линия). Има наличен пътен знак В-26 от
ЗДвП „Забранено е движение със скорост по-висока от означената“. Има монтирана
трисекционна светофарна уредба, работеща с нормален автоматичен режим.
От основното заключение на вещото лице С. се установява, че скоростта на движение
на лекия автомобил е 14 км/ч, а опасната зона за спиране – 5,78 метра, както и че скоростта
на мотоциклета е 36 км/ч, а опасната зона за спиране - 17,83 метра. Установява се, че
мотоциклетистът е реагирал с опит за спиране при стоп-линията преди светофарната уредба,
и от това място до мястото, на което е загубил устойчивост и е паднал на дясната си страна,
разстоянието е 11-13 м, т.е. по-малко от разстоянието на опасната му зона за спиране и
следователно за него ударът е бил непредотвратим.
Посредством заключението на видеотехническата експертиза, изготвено от инж. И. Т.,
по делото са приобщени преработени видеофайлове от камерите в района на ПТП и кадри
от настъпване на инцидента както следва:
От камера с обхват на видимост срещу движението по пътното платно са видни изцяло
трите ленти за движение, непрекъсната напречна стоп линия и част от пространство на
платното след сто-линията без положена маркировка. Видно от кадър K3F1 в 14:18:24 ч.
водачът на л.а. Нисан предприема изпълнение на маневра ляв завой, а мотоциклетът се
намира пред първата стрелка на лявата пътна лента. Видно от кадър K3F2 в 14:18:25 ч.
лекият автомобил продължава да се движи по ляв завой, навлизайки върху средната пътна
лента, а мотоциклетът се намира върху първата стрелка на лявата пътна лента. Видно от
кадър K3F3 в 14:18:25 ч. автомобилът продължава да изпълнява ляв завой, като предната му
част се намира върху средата на средната пътна лента. Видно от кадър К3F4 в 14:18:25 ч.
автомобилът продължава да изпълнява ляв завой, като предната му част навлиза върху
лявата пътна лента, а мотоциклетът се намира пред началото на втората стрелка, нанесена
върху лявата пътна лента. Видно от кадър K3F5 в 14:18:27 ч. автомобилът е навлязъл и се е
позиционирал напречно върху лявата пътна лента с цялата си дължина, а мотоциклетът се
движи в средата на лявата пътна лента и се намира пред стоп линията. Видно от кадър К3F6
в 14:18:27 ч. автомобилът е напуснал лявата пътна лента, а мотоциклетът се наклонява на
дясно, като не е паднал върху терена. Видно от кадър K3F7 в 14:18:29 ч. лекият автомобил е
напуснал лявата пътна лента, а мотоциклетът, заедно с мотоциклетиста, е паднал на дясно
върху терена.
От запис от камера, разположена странично на пътното платно, е видна част от зоната
без маркировка, продължаваща в остров между двете платна до маркировката на пътното
платно за движение в обратна посока и самото платно за движение в обратната посока.
Видно от този запис лекият автомобил пресича изцяло лявата лента пред мотоциклета,
продължава движение през неоградената с мантинела островна част между двете платна,
пресича непрекъсната линия и лява пътна лента на платното за движение в обратна посока и
3
продължава през средната към лявата пътна лента в обратна посока. Видно от извадените
кадри от вещото лице Т. на кадър K2F1 лекият автомобил е започнал да изпълнява ляв завой
като предната му част се намира върху средата на средната пътна лента. На кадър К2F1
автомобилът изпълнява ляв завой, като предната му част се намира върху средата на
средната пътна лента. На кадър К2F2 автомобилът продължава да изпълнява ляв завой, като
предната му част навлиза върху лявата пътна лента. На кадър K2F3 автомобилът е навлязъл
с предната си част върху лявата пътна лента. На кадър K2F4 автомобилът е навлязъл и се
позиционирал напречно върху лявата пътна лента с цялата си дължина. Мотоциклета се
движи по средата на лявата пътна лента, като се е наклонил на дясната си страна. На кадър
K2F5 задната част на автомобила е по средата на лявата пътна лента, а мотоциклетът заедно
с мотоциклетиста е паднал на дясно върху терена. На следващия кадър К2F6 автомобилът е
напуснал лявата пътна лента, а мотоциклетът, заедно с мотоциклетиста, е паднал на дясно
върху терена и плъзгайки се. На кадър К2F7 автомобилът е напуснал лявата пътна лента, а
мотоциклетът заедно с мотоциклетиста е паднал на дясно върху терена и е достигнал до
мястото на установяването му. На кадър К2F8 автомобилът е напуснал лявата пътна лента и
с отклонено на дясно ляво предно колело е стъпил върху непресечената линия,
отграничаваща най-лявата пътна лента на платното за движение в обратна посока, а
мотоциклетът е паднал на дясно върху терена и мотоциклетистът започва да се изправя.
Според допълнителното заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице С. С. при
използване на извадените кадри от видеофайловете, снети от две от видеокамерите, заснели
ПТП, се установява, че изчислено от задната част на стрелката преди стоп- линията до
пресечната точка на траекториите на движение на л.а.НА Тино с рег.№ СВ **** КА и
мотоциклет Ямаха РЖ 02 с рег.№ СА **** К, разстоянието е 20,50 метра. Според вещото
лице скоростта на движение на мотоциклет Ямаха РЖ 02 с рег.№ СА **** К, преди
достигане началото на стрелката намираща се пред стоп- линията е 44,64 км/ч., а опасната
зона за спиране от това местоположение е 24,29 метра. Според т. III. 4,5 и 6 от заключението
скоростта на мотоциклета е 45 км/ч, а опасната зона за спиране – 23,58 км/ч., изчислени при
възприемане на положението на мотоциклетиста върху първата стрелка на лявата пътна
лента към момента, в който автомобилът предприема навлизане с ляв завой към лява пътна
лента в 25-та секунда. Според вещото лице с оглед предприетата спасителна маневра и
отклонение на кормилото надясно, както и предвид сработването на предна и задна
спирачка, моторът е загубил устойчивост.
Според свидетелските показания на свидетеля М. Н. Н., управлявал л.а.НА Тино с рег.
№ СВ **** КА, при потегляне е подал ляв мигач, погледнал в страничното огледало и не е
установил превозни средства, а след това се е включил в движението. Твърди, че от средната
лента е погледнал отново в страничното ляво огледало за обратно виждане и е видял
бързодвижещ се мотоциклет. Поддържа, че не е имал намерение да прави обратен завой и да
пресича другото платно за движение, а да продължи движението си в средната лента към
пл. Руски паметник, но е видял мотора и чувайки стържене, е отклонил вляво. Показанията
на свидетеля съдът не кредитира, тъй като същите не кореспондират на приобщените по
делото видеоматериали, от които и от извършения и от вещото лице С. техен анализ, се
4
установява категорично, че св. Н. е предприел пресичане на лентите за движение на
платното на бул. Ген. Скобелев, обособено за движение към пл. Руски паметник, с ясно
целяно продължаване на движението към платното за насрещно движение. Соченото от
свидетеля намерение да се движи към пл. Руски паметник не може да се възприеме като
кореспондиращо на обективно предприето поведение, тъй като изправяне на автомобила в
средната лента с посока на движение към пл. Руски паметник изобщо липсва. Поради това и
за възприемане на гореизложеното фактическо настъпване на инцидента съдът не кредитира
показанията на свидетеля в тази им част.
От Констативен протокол № К-659 от 04.11.20219 г. показанията на свидетелката ХАМ,
от приложената медицинска документация и от заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза се установява, че при падането върху терена заедно с мотора бил
увреден десния глезен на ищеца, което наложило да му бъде оказана спешна медицинска
помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“. При инцидента ищецът получил косо счупване на малкия
пищял на дясна подбедрица, на нивото на глезенната става, което имобилизация с поставяне
на гипсова шина и ботуш за общо 42 дни / видно от СМЕ, лист за преглед от 04.11.2019 г.,
от амбулаторен лист от 16.12.2019 г. от д-р ВВ и от амбулаторен лист от 07.01.2020 г. , изд. от
доц. Д-р ЛВ/. Увреждането довело до временна нетрудоспособност на ищеца, за което му
били издадени болнични листове от 04.11.2019 г. за 14 дни, от 12.12.2019 г. за 20 дни и от
07.01.2020 г. за 20 дни. Предписано му било провеждане на рехабилитационно лечение и
според свидетелката провеждал кинезитерапия за три месеца.
От показанията на свидетелката се установява, че след инцидента ищецът изпитвал
силна болка, не можел да ходи, налагало се да прави упражнения и не можел да стои седнал
повече от 30 минути, тъй като кракът му се подувал. След сваляне на гипса се наложило
ищецът да ползва помощни средства за придвижване за около половин година, тъй като не
можел да стъпва на крака си. Около два и половина – три месеца не ходел на работа, тъй
като не можел да работи дистанционно, а след това поради затруднения да шофира се
налагало приятели да го карат до работа. През февруари 2020 г. не успял да се яви на
конкурс за повишаване на квалификацията си. За около три месеца свидетелката спряла
работа, за да се грижи за ищеца. Ищецът изпитвал тревога, безпокойство, гняв и депресивни
състояния, нарушил се съня, храненето и психичното му състояние. Около половин година
отнело връщането на ищеца към нормалния ритъм на живот, но трайно се наложило ищецът
да се откаже от занимания по участие в триатлон и планински преходи.
Установява се от заключението на съдебно-медицинската експертиза /л. 84/, че през
периода на възстановяване, ищецът е търпял болки и страдания за около 3 месеца, като
първите 30 дни, болките са по висок интензитет. Според заключението вещото лице не са
налице трайни увреждания на здравето, като при прегледа, извършен на 23.11.2023г. е
констатирано добро общо състояние на ищеца и запазен обем на движение на дясна глезенна
става. Според вещото лице не се налага провеждането на специализирано лечение на
получените увреждания от процесното ПТП, като е желателно провеждането на курс
физиотерапия за отзвучаване на субективните оплаквания.
Не се спори между страните и като безспорно с доклада по делото е отделено, че към
5
датата на ПТП водачът на л.а. НА Т“ с рег. № СВ ****КА е застрахован по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника и че ищецът е отправил покана до
ответника, а последният е отказал да заплати обезщетение на ищеца.
При така изяснената фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявена е претенция за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди от увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на водача на
МПС, от чиито действия е настъпило ПТП, при което на ищеца са причинени телесни
увреждания. За основателността на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо ищецът да докаже, че е настъпило твърдяното събитие поради виновно
противоправно деяние на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е ответникът, в причинна връзка с което е претърпяла
неимуществени вреди – болки и страдания.
Страните не спорят, че ответникът е застраховател по сключена застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите на водача на лек автомобил л.а. НА Т“ с рег. №
СВ ****КА, която е в сила към процесната дата - 04.11.2019 г. Същият бил поканен да
заплати застрахователно обезщетение, но отказал.
Въз основа формираните изводи за обективно доказаната реална фактическа
обстановка съдът намира, че се установява реализирано от страна на водача на л. а. с рег. №
СВ ****КА противоправно поведение – нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като при
управление на автомобила без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението е извършил маневра, свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента, без да
пропусне движещото се в нея ППС, управлявано от ищеца /чл. 25,ал. 2/. Извършената
маневра е създала опасност за участниците в движението, конкретно за ищеца, и очевидно
не се явява съобразена с неговото положение, посока и скорост на движение съгласно
изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. В пряка причинна връзка с противоправното поведение
на застрахования при ответника водач е настъпило телесното увреждане на ищеца.
В случая водачът на лекия автомобил, без да пропусне движещия се правомерно
направо в лявата пътна лента мотоциклетист, предприема пресичане на лентите на движение
и в нарушение на чл. 6 ЗДвП, незачитайки пътната маркировка на пътното платно на бул.
„Ген. Скобелев“. С оглед положената на място пътна маркировка и организация на
движението извършеното преминаване от дясната пътна лента през средната и лявата и
продължаване на движението през непресечената линия на лявата пътна лента в платното за
движение в обратна посока не съставлява изобщо разрешена маневра.
Предприетата неразрешена, непредвидима и неочаквана маневра от водача на лекия
автомобил е единствения фактор, наложил ищецът да предприеме рязко отнемане на
скоростта и отклоняване траекторията на движение, които са довели до падане на терена
заедно с мотоциклета, при което е настъпило увреждането. Липсата на пряко физическо
съприкосновение между превозните средства, управлявани от двамата водачи, не е
основание да се приеме, че липсва причинна връзка между поведението на водача на лекия
автомобил и настъпилото падане на мотоциклета, респ. причинените вреди. Ясно видимо от
6
видеоматериала е, че именно действията на водача на лекия автомобил по навлизане в
траекторията на движение на ищеца са единственото обективно обстоятелство, провокирало
аварийното задействане на спирачките и отклонение на мотоциклета. Съдът възприема в
този смисъл и даденото заключение на вещото лице, според което причините за възникване
на конкретното пътнотранспортно произшествие са недобрата концентрация и липса на
внимание от страна на водача на л.а.НА Тино с рег.№ СВ **** КА, при извършване маневра
на обратен завой и извеждане на автомобила от крайна дясна лента на булеварда с насочване
към обратен завой с навлизане в лентата за насрещно движение, както и действията му с
органите за управление на автомобила при недостатъчно внимание и контрол.
Не може да се възприеме защитната теза на водача на лекия автомобил, застъпена в
свидетелските му показания и възражението на ответника, че ищецът се е движел с „бърза“
и несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост. Скоростта, с която ищецът е
управлявал мотоциклета, в никой от вариантите, изчислени от вещото лице С., не надвишава
разрешената скорост съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Конкретната скорост не се явява и
несъобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Произшествието е настъпило в прав участък
с добра видимост и ясни ограничения за направление и организация на движението при
липса на интензивност на трафика на МПС-ва. Задължението на водачите по чл. 20, ал. 2
ЗДвП е да се движат със скорост, при която да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие с оглед конкретната пътна обстановка. В случая поведението на
водача на лекия автомобил не може да бъде определено като предвидимо препятствие, тъй
като е изразено във внезапно пресичане на платното за движение на място, където това не е
позволено и отнемане предимството на правомерно движещия се мотоциклетист при ясна
видимост към приближаването на последния.
По тези съображения не може да бъде възприето като основателно и доказано с оглед
събраните доказателства и възражението на ответника, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. В допълнение следва да се посочи, че видно от
заключенията на вещото лице С. и от видеоматериалите ищецът е предприел спасителна
маневра в дясно и е задействал спирачната система на мотоциклета, като поради това не е
настъпил сблъсък с лекия автомобил. В този смисъл при изслушване на заключението на
основната САТЕ в о.с.з. на 30.04.2024 г. вещото лице С. ясно посочва, че ако беше реагирал
на по-късен етап мотористът и ако нямаше падане, то тогава щеше да има директен челен
удар в някой от елементите на задната част на автомобила.
Неоснователно е възражението на ответника, изразено чрез поставените задачи по
допълнителната експертиза, че ищецът е следвало да предприеме действия в по-ранен
момент. Видно от видоматериалите и от кадър K3F3 и K3F4 в момента, в който
мотоциклетът се е намирал след първата стрелка на лявата лента, автомобил се е отклонил
наляво и е с предната си част върху средната лента, а в момента в който мотоциклетът се
намира при втората стрелка автомобилът с предната си част, навлиза върху лявата пътна
лента, но едва в следващия момент когато мотоциклетът е при стоп линията се обективира
ясно навлизането му в тази лента, с намерение не да спре и да изчака ищеца с насочен в
лявата лента автомобил, а да пресече лентата незабавно. Следователно не може да се приеме,
7
че ищецът е бил длъжен и е следвало да реагира по-рано, от момента в който е реагирал в
случая. Напротив следва да се отчете, че въпреки неправомерното поведение на водача на
лекия автомобил, ищецът е успял да намали скоростта до степен, че да не реализира удар с
автомобила.
В резултат на ПТП на ищеца е причинено леко телесно увреждане, неопасно за живота
и здравето. В резултат на увреждането ищецът търпял болки и страдания за период от около
три месеца, затруднени били битовото му самообслужване, изпълнение на трудовите
функции и се наложило домашно лечение, в рамките на общо около 6 месеца бил нарушен
нормалния му начин на живот. От самото ПТП на ищеца били причинени силна уплаха и
безпокойство, резултирали впоследствие в нарушение на съня и психичните преживявания.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предвижда право на увреденото лице да получи
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредите при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно разпоредбата
на чл.493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой, включително и вредите, причинени на чуждо
имущество. Ответникът в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за процесното произшествие водач дължи обезщетяване на
вредите, претърпени от пострадалия ищец.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства като характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Ищецът е претърпял стрес и уплаха при самия инцидент, а в резултат на причиненото
телесно увреждане и физически болки и затруднение в самообслужването и придвижването,
които са наложили домашно лечение и почивка и са отшумели за около три месеца. При
отчитане на изпитаното емоционално притеснение и уплаха и с оглед характера на
претърпяното телесно увреждане, съдът намира, че справедливо и адекватно на конкретните
обстоятелства се явява обезщетение в размер на 7000 лева. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита обстоятелството, че в периода на възстановяването си ищецът е
изпитвал болки, търпял е ограничения в ежедневието си, включително в професионален
план и невъзможност да извършва трудова дейност за период от три месеца и се е наложило
същият да бъде подпомаган от свидетелката М. Отчита се и необходимия общ период до
около шест месеца, необходим за трайно възстановяване нормалния ритъм на живот на
ищеца и преодоляване ограниченията, наложени от травматичното увреждане.
Така определения размер на обезщетението съдът намира, че е справедлив и съответен
8
на конкретните обстоятелства по делото – механизма на реализиране на самото ПТП, начина
на настъпване на уврежданията, техния интензитет, продължителността на
възстановителния период и конкретните лични и битови фактори при неговото протичане.
Претендираният от ищеца по-висок размер на обезщетението съдът счита, че не отговаря на
тези обстоятелства, тъй като в случая не се установяват конкретни фактори, които да
обуславят подобен размер.
Определеното обезщетение не следва да бъде намалявано поради липса на доказано
съпричиняване от страна на ищеца по вече изложените съображения и недоказване на
поведение на пострадалия, което да е допринесло за настъпване на вредите.
Поради това предявеният иск следва да бъде уважен до размер 7000 лева, а за
разликата над този размер до пълния предявен размер – 10000 лева – отхвърлен.
При ответника е образувана на 08.11.2019 г. щета по претенцията на ищеца, като с
писмо от 17.03.2020 г. е отказал изплащането на застрахователно обезщетение. С оглед
липсата на изпълнение на възникналото в тежест на ответника задължение и след като е бил
надлежно поканен да изпълни съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ същият следва да
заплати и законна лихва върху главницата от претендираната дата – 17.03.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, определена в размер на 2001,09 лева, като бъде
отхвърлена до пълния предявен размер от 2847,22 лева.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, съответни на
уважената част от претенцията в размер на 696,34 лева от общо 993,88 лева (513,88 лева д.т.,
350 лева – възнаграждение на вещо лице по основната САТЕ и 130 лева – възнаграждение на
вещо лице по СМЕ).
На основание чл. 78,ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 242,49 лева от общо 810 лева (180 лева – възнаграждение на вещо лице по
основната САТЕ, 250 лева – възнаграждение на вещо лице по доп. САТЕ, 200 лева –
възнаграждение на вещо лице по СВЕ, 50 лева – депозит за свидетел и 130 лева –
възнаграждение на вещо лице по СМЕ).
На адвоката, предоставил на ищеца безплатна адвокатска помощ в производството,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на
910,81 лева от общо определено на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. възнаграждение в размер
на 1300 лева съобразно фактическата и правна сложност на делото, вида на спора, интереса,
характера и количеството на конкретно извършената работа.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
С.ско шосе № 67А да заплати на В. А. Д. с ЕГН ********** на основание чл. 432 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 7000 лв, /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и негативни
9
изживявания в резултат от ПТП, настъпило на 04.11.2019 г. в гр. С по вина на водача на л.а.
НА Т“ с рег. № СВ ****КА, със сключена при ЗК „ЛИ“ АД застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 09.01.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 2001,09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 17.03.2020 г. до 08.01.2023 г. като ОТХВЪРЛЯ претенциите за
разликата над уважения размер от 7000 лева до пълния предявен размер от 10000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 2001,09 лева до пълния размер от
2847,22 лв – законна лихва.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „ЛИ“ АД с ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. С.ско шосе № 67А да заплати на В. А. Д. с ЕГН **********
сумата 696,33 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал. 3 ГПК В. А. Д. с ЕГН ********** да заплати на ЗК
„ЛИ“ АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. С.ско шосе № 67А,
сумата 242,49 лева –разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата ЗК
„ЛИ“ АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. С.ско шосе № 67А
да заплати на адвокат Г. Й. Г. - САК сумата 910,81 лева - адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на В. А. Д. по гр. д. № 1255/2023 г. на
СРС, 118-ти състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10