О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1081
Гр.Пловдив,
09.07.2020г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми
граждански състав, в открито заседание на девети юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
Като разгледа докладвано от председателя
в.ч.гр.д. №1019 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба вх. № 15352/12.06.2020г.
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против определение
№3423/13.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№2579 по описа за 2020г. на
Пловдивски районен съд, VIII гр. с., с което е върнато заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК вх. №11705/17.02.2020г. и е прекратено производството по
делото.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение, иска се същото да бъде отменено
и съдът да се произнесе по същество.
След преценка на
материалите по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено
следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано
по заявление с вх. №11705/17.02.2020г. от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С разпореждане
№16207 от 18.02.2020г. заповедният съд е оставил заявлението без движение до
представяне на заверен препис от Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 25.03.2019г и от Приложение
№1/25.03.2019г. към него, в тридневен
срок от получаване на съобщението.
С
обжалваното разпореждане заповедният съд е върнал заявлението и е прекратил
производството по делото.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на данните по делото и
наведените от страната доводи, приема за установено следното:
Предпоставките
за издаване на заповед за изпълнение са уредени по отрицателен начин в чл. 411,
ал. 2 ГПК чрез посочване на основанията, при които заповед не се издава. Наличието
на която и да е от тези предпоставки, е пречка за издаването на заповед за
изпълнение. Предвид правомощията, уредени в чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК,
заповедният съд е длъжен да прецени едновременно и редовността на заявлението
по чл. 410, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 127 и 128 ГПК и основателността на искането по чл. 411 ГПК.
Липсата на изрично препращане към разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК налага извод, че при преценка за нередовност
по чл. 127, ал. 1 ГПК, съдът следва да се произнесе с разпореждане за
отхвърляне на заявлението /в този см. определение № 172 от 01.04.2009г. по ч.
т. д. № 142/2009г., I т. о. на ВКС/.
Гореизложеното обуславя отмяна на обжалваното определение
и връщане на делото на заповедния съд за произнасяне по съществото на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №3423/13.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№2579 по описа за
2020г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с.,
като ВРЪЩА делото на РС за произнасяне по
същество на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: