№ 2981
гр. Варна , 23.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20213100502088 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 293358/
07.07.2021 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 чрез юрк. Г.Р.,
против Решение № 261904/10.06.2021 г., постановено по гр.д. № 15497/2020 г.
по описа на ВРС, ХXXIX-ти състав, с която се атакува решението в неговата
цялост, с което е осъден въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
да заплати на ИВ. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул. „Албена“ №
44, сумата от 1737.33 лева, представляваща неизплатено обезщетение за
причинени имуществени вреди, на собствения на ищеца лек автомобил марка
БМВ 530 Д, с рег. № ******, в резултат на настъпило на 03.10.2018 г.
застрахователно събитие по договор „Каско на МПС“, клауза „Пълно Каско“,
обективиран в полица №0312180344009127/21.05.2018 г., ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ.
В жалбата си въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът е
достигнал до неверни правни изводи поради погрешна интерпретация на
доводите на страните и събраните доказателства. Оспорва се механизмът на
причиняване на щетите по МПС – съприкосновение с неизвестен автомобил в
момент на паркирано състояние на увреденото МПС, като се посочва, че
щетите могат да се получат само при движение, т.е. по друг начин, при други
обстоятелства и в друго време. Въззивникът не е съгласен с изводите на ВРС,
като направени единствено на база изготвената САТЕ. Посочва, че е
възможно единствено част от щетите да са причинени по посочения от ищеца
и заявения пред застрахователя начин, но тази възможност не може да
обоснове основателност на исковете. Излага, че въпреки, че при подаване на
1
исковата молба ищецът е коригирал вредите, за които претендира
обезщетение, това е станало след постановения от застрахователя отказ по
образуваната щета № ********* при отчитане на посочените към този
момент вреди.
Излагат се твърдения за неправилно кредитиране от страна на ВРС на
свидетелските показания на К.И. К., като се посочва, че същите са
недопустими, тъй като свидетелят е същевременно процесуален представител
на ищеца, като тези качества са несъвместими едно с друго. Твърди се също
така заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, тъй като именно на
него е било предоставено ползването на процесното МПС и именно той е бил
упълномощен да предяви претенция пред застрахователя и да извършва
всички действия по управление и разпореждане с МПС-то. Навеждат се и
твърдения за съществено противоречие на показанията с останалия
доказателствен материал, събран по делото.
Посочва, че в настоящия случай следва да намери приложение т. 58.1 от
ОУ по застраховката допълнителен лимит на отговорност, като общият
размер на изплатените обезщетения за събития, доказвани изключително с
декларация и без документи, издадени от компетентните държавни органи,
удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без ДКП за
ПТП, съставен съгласно изискванията на закона, не може да надхвърля 15 %
от застрахователната сума, като в случая това следва да е 15 % от 11 700 лв.,
което възлиза на 1755 лв. Посочва се също, че към настоящия момент
застрахованият е предявил общо четири претенции за изплащане на
обезщетения по процесния договор за събития, доказани само с декларация.
Предвид изложеното, намира, че договореният между страните максимален
лимит на отговорност по претенцията при намаляване с вече извършените
плащания и при съобразяване с предвидения в ОУ подлимит в настоящия
случай възлиза на 1158.28 лв. Твърди, че цитираната клауза от ОУ, израз на
принципа на добросъвестност при изпълнението на договорите, е предвидена
в полза и на двете страни, доколкото освобождава застрахования от
задължението да предоставя писмени доказателства за установяване
настъпването на определени застрахователни събития, като за сметка на това
предвижда определена горна граница /подлимит/ на отговорността на
застрахователя по такива събития. По изложените съображения, моли за
отмяна на решението изцяло, както и за присъждане на сторените пред двете
инстанции разноски.
Въззиваемата страна ИВ. К. К., представлявана от адв. Й.А., в
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената
въззивна жалба, като навежда доводи за наличие на основания за
потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение. Излага, че
ответникът не е установил механизъм на настъпване на щетите различен от
посочения в исковата молба и установения от вещото лице по назначената
САТЕ, поради което и не може да черпи права от своето бездействие. Твърди,
че в случая описаният механизъм на настъпване на щетите, покрива
2
предвидената в т. 71.14 от ОУ дефиниция за ПТП, като е налице покрит
застрахователен риск съгласно Раздел II, т. 6.4 от ОУ. Подчертава, че за
повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние не се извършва
посещение на мястото от органите на МВР „Пътна полиция“, и не се съставят
документи. С оглед на това счита, че непредставянето на Протокол за ПТП от
органите на пътна полиция, не представлява неизпълнение на задължение,
даващо основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в
пълен размер. В случая застрахователят е уведомен и автомобилът му е
предоставен за оглед. Излага, че т. 46.6 и т. 58.1 от ОУ се явяват
неравноправни уговорки, като в случая приложение намират разпоредбите на
ЗЗП. Твърди, че така формулираните разпоредби от общите условия на
процесния договор поставят застрахования в неравноправно положение
спрямо застрахователя, имащ право да плати по-малко или още повече да
откаже плащане при липса на документ, с който застрахованият е в обективна
невъзможност да се снабди. Посочва също, че посредством т.58.1 от ОУ не се
позволява на потребителя като икономически по-слабата страна да прецени
икономическите последици от сключването на договора, а така също, че
обезщетението следва да се определи по действителната стойност на вредата
към момента на настъпването й, като в настоящия случай размерът на вредите
е равен на разходите за материали и труд, необходими за отстраняването им и
възлиза на 1737.33 лв. Оспорва доводите на ответника за приложимост на ОУ
и твърди, че последните противоречат на императивните норми на закона,
които следва да намерят приложение в случая. Поради изложеното счита, че
предявеният иск се явява основателен и решението следва да бъде
потвърдено. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване акта на ВРС.
Не са направени доказателствени искания.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2088/2021 г. на
13.10.2021г. от 13.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4