Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и седми ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора КРЕМЕНА КОЛИЦОВА, като разгледа докладваното от съдия АГУШ к.а.н.д. №
344 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Л.П.С. ***, чрез процесуален представител, против решение № 660/30.09.2019
г., постановено по АНД № 951/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
наказателно постановление № Е-82 от 22.03.2019г. на кмета на Община Русе, с
което на Л.П.С. ***, за нарушение по чл.11 от Наредба № 26 на Общински съвет
Русе, на основание чл.20 от Наредба № 26 на Общински съвет Русе, е наложено
административно наказание глоба, в размер на 60лв.
В жалбата са развити оплаквания за допуснати
от въззивната инстанция нарушения на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество
чрез отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – Община Русе е депозирал писмено възражение, в
което изразява становище за нейната неоснователност. Иска да бъде постановено
решение, с което решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по
чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
За да постанови обжалваното
решение районният съд е приел, че при съставяне на АУАН не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в съставянето му,
в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, в отсъствието на нарушителя без той да е
бил надлежно поканен за извършване на това действие.
Посоченото разбиране се
споделя от касационната инстанция. Кога едно процесуално нарушение е съществено,
е изяснено в чл.348, ал.3, т.1 от НПК. За да бъде квалифицирано нарушението
като такова е необходимо да са налице следните две кумулативни условия: то да е
довело до ограничаване на процесуалните права на страните и да не е било
отстранено. Това, от своя страна, изисква на първо място да бъде изяснено какви
конкретни процесуални права на нарушителя са били ограничени. Действително,
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква АУАН да се съставя в присъствието
на нарушителя. Това изискване не е самоцелно, а се намира във функционална
връзка с други две процесуални права на последния – правото актът да му бъде
предявен, за да се запознае с него (чл.43, ал.1 от ЗАНН) и правото да даде
обяснения или да направи възражения срещу него (чл.42, т.8 от ЗАНН). При това
положение съдът намира, че допуснатото нарушение може да бъде отстранено или
чрез повторното му законосъобразно извършване (чрез съставяне на акта в
присъствието на нарушителя), или чрез отстраняване ограниченията на
процесуалните му права, до които е довело това нарушение.
От събраните от въззивната
инстанция доказателства става ясно, че АУАН е редовно връчен на Л.С. на 04.02.2019
г., което обстоятелство той удостоверил с подписа си и което има особено важно
значение с оглед гарантиране на неговото право на защита (в този смисъл т.11 от
Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС). По този начин на касационния
жалбоподател е дадена възможност да се запознае в пълнота със съдържанието на
акта, каквато всъщност е и преследваната цел с изискването за предявяване на
АУАН на присъстващия при неговото съставяне нарушител. На следващо място
връчването на АУАН обезпечава възможността по чл.44, ал.1 от ЗАНН последният да
депозира в тридневен срок и писмени възражения срещу акта. Законът не
разграничава по предмет възраженията, които могат да бъдат направени още при
съставянето на АУАН, от тези, които могат да бъдат депозирани писмено в тридневния
срок от връчването му. В този смисъл нарушителят е свободен да изтъкне в
писмените си възражения и аргументи, които биха могли да бъдат приведени и при
съставяне на АУАН. По тази причина следва да се приеме, че чрез връчването на
препис от акта на нарушителя се осигурява възможност както да се запознае с
неговото съдържание, така и да възрази срещу него (такива възражения, както
отбелязва и касатора, всъщност няма направени) като по този начин следва да се
считат отстранени ограниченията на процесуалните му права, резултат от
лишаването му от възможността да присъства при съставянето на АУАН. По тези
съображения касационната инстанция намира, че допуснатото нарушение по чл.40,
ал.1 от ЗАНН не е съществено (така изрично решение № 8518 от 9.07.2008 г. на
ВАС по адм. д. № 4459/2008 г., V о.) и не съставлява основание за отмяна на
наказателното постановление. В този смисъл е и константната практика на ЕСПЧ по
чл.6 от ЕКПЧ, според която, при решаване на въпроса дали на наказаното лице е
било осигурено правото на справедлив процес, следва да се изхожда от това как
твърдяното процесуално нарушение се е отразило на справедливостта на наказателното
производство като цяло (вж. напр. решението по делото Ibrahim and Others v. the United Kingdom [GC], nos. 50541/08 and 3
others, 13 September 2016, § 250).
При извършената служебна проверка на решението,
съобразно нормата на чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав намира, че същото
е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон.
Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и
правни изводи на РРС, изложени в оспореното решение, поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да
се препрати към мотивите на решението на РРС, което е предмет на касационната
проверка.
Решението на РРС, предмет на касационната
проверка, е валидно, допустимо,
постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да се
остави в сила.
По
изложените съображения и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 660/30.09.2019 г., постановено по АНД №
951/2019 г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: