Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2022г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание
на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от
съдия Д.Недева адм.дело № 2549 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във
връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на А.Г.Г., ЕГН **********
*** против заповед №18-9562/26.08.2021г. на началника на
СГКК-Варна, с която е одобрено изменението в КККР на гр. Варна, ЕКАТТ 10135,
община Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, в частта на сграда с идентификатор 10135.2556.67.4, съгласно
скица-проект № 15-478413-05.05.2021 г., състоящо се в отстраняване на грешка и
непълнота въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР.
Нанасяне на нови обекти в КККР: сграда с идентификатор 10135.2556.67.4, с площ:
38 кв.м., предназначение: Сграда за търговия, собственост на Д.Г.Г. въз основа
на документ: Нотариален акт № 188, том 17, рег. № 6043, дело № 3763 от
27.06.2000 г., издаден от Служба по вписвания-Варна.
В жалбата се релевират доводи
за незаконосъобразност на издадената заповед, по отношение на имот с
идентификатор № 10135.2556.67.4, поради допуснато при постановяването
й нарушение на материалния закон, поради което се отправя искане за нейната
отмяна в оспорената ѝ част.
Жалбоподателят сочи, че Д.Г.Г., с който са съсобственици в поземления имот, цели узаконяването на
извършено от него незаконно строителство в имота, не по реда упоменат на чл.
183, ал. 1 от ЗУТ. Отделно от това е придобил частта от поземления имот и
сграда от неговата праводателка Р.С.Б., която от своя страна е станала
собственица на същите въз основа на влязло в сила Решение от 30.05.1994г. по
делбено гр.дело №2665/92г. на Варненския районен съд ХІІ състав, вписано в
Агенция по вписванията на 13.11.1998г., по силата на което й е възложен дял
първи, съставляващ дюкян с площ от 35.39 кв.м. и 0.446 % ид.ч. от дворното
място. Доколкото Д.Г.Г. е увеличил площта на придобития от него дюкян от 35.39
кв.м. на 38 кв.м. без останалите съсобственици на дворното място да са му
учредили право на пристрояване, се твърди, че и изменението с оспорената
заповед е незаконосъобразно. По тези съображения е направено искане обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По
съществото на спора не се явява и не се представлява.
Ответната страна, редовно
призована не се явява, не се представлява. С писмено становище придружаващо
изпратената административна преписка оспорва жалбата и отправя искане за
отхвърлянето й като неоснователна.
Заинтересованата страна Д.Г.Г.
оспорва жалбата. По съществото на спора отправя искане за отхвърляне на жалбата
и потвърждаване на оспорената заповед.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че жалбоподателят и заинтересованата страна са
съсобственици в имот с идентификатор №10135.2556.67.
С решение по гр. д. № 2665/92
година на Районен съд -Варна, XII състав, Р.С.Б. получава дял първи по
заключението на в.л. К. М. от 29.04.1993г., очертан по приложената скица в
червено, състоящ се от масивна едноетажна постройка - дюкян с площ от 35.39
кв.м., изба под дюкяна, ид.ч. от дворен тоалет, както и 0.446% ид.ч. от дворно
място равняващи се на 42.80 кв.м., цялото с пространство от 96 кв.м.,пл. № 1,
кв. 626 по плана на 5-ти подрайон на гр. Варна. Заинтересованата страна Д.Г.Г.
се легитимира като собственик съгласно нотариален акт № 188 том 17 рег. 6043
дело 3763 от 27.06.2000г., Служба по вписванията-Варна. Със заявление с
вх. № 01-210740-16.04.2021 г. заинтересованата страна Д.Г. е отправил искане за нанасяне на
настъпили промени в кадастралната карта в съответствие с проект за изменение на
кадастралната карта и кадастрални регистри. С Удостоверение с №
25-103710-13.04.2021 г. бил приет проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри.
Във връзка с разпоредбата на
чл.26, ап.1 от АПК с изх. №24-12389-07.05.2021 г. исканото изменение било
съобщено на заинтересованото лице А.Г.Г..
Постъпило възражение с вх. №
02-516-13.05.2021 г. от А.Г., съгласно което заинтересованата страна посочила,
че сграда с проектен идентификатор 10135.2556.67.4 е несъществуваща на място и
засяга правото му на собственост. Административният орган приел, че с
възражението заинтересованото лице А.Г.Г. не е представил еднозначни
доказателства за твърденията, поради което на основание чл. 54, ал. 4, във
връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър, одобрил с процесната заповед изменение в КККР на гр. Варна, одобрена
със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма
данни за изменение, съгласно скица - проект № 15-478413-05.05.2021 г., състоящо
се в отстраняване на грешка и непълнота въз основа на писмени доказателства и
проект за изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри. Нанасяне на
нови обекти в КККР: сграда с идентификатор 10135.2556.67.4 с площ: 38 кв. м,
предназначение: сграда за търговия, собственост на Д.Г.Г. въз основа на нотариален акт № 188
том 17 рег. 6043 дело 3763 от 27.06.2000г., Служба по вписванията –Варна. Данните на обекта на кадастъра били
отразени в скица-проект. По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорената заповед.
От неоспореното заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че с решение по гр. дело № 2665/92
година на Районен съд Варна, Р.С.Б. получава дял първи по заключението на в.л.
К. М. от 29.04.1993г., очертан по приложената скица в червено, състоящ се от
масивна едноетажна постройка - дюкян с площ от 35.39 кв.м., изба под дюкяна,
ид.ч. от дворен тоалет, както и 0.446% ид.ч. от дворно място равняващи се на
42.80 кв.м., цялото с пространство от 96 кв.м., пл. № 1, кв. 626 по плана на
5-ти подрайон на гр. Варна. Вещото лице сочи, че тъй като в архива на Районен
съд-Варна, не се съхранява досието на делбеното дело (вкл. експертизата на
вещото лица и графиката), то направените изводи се основават на завереното от
община Варна копие от регулационен план на 5-ти микрорайон на гр. Варна,
одобрен със заповед № Г- 1/03.01.1994г. на Кмета на Община Варна, където сграда
с ид. № 2556.67.3 от действащата КККР е нанесена като две сгради (л. 80 и л. 89
от адм.преписка) и на извършените контролни измервания на място.
Вещото лице дава заключение, че
процесната сграда - дюкян, а сега сграда за търговия, с проектен идентификатор
10135.2556.67.4, съгласно обжалваната заповед № 18-9562/26.08.2021 г. на
Началника на СГКК Варна, цялата с площ от 38 кв.м., съответства изцяло на
сградата описана в решение по гр. дело № 2665/92 г. на Районен съд-Варна. При
огледа и контролните измервания на място
вещото лице с категоричност сочи, че не е констатирало приобщаване на други помещения или сгради изградени в поземления имот. Съгласно
контролните измервания, площта на сградата е 38,7 кв.м., а съгласно обжалваната
заповед - 38 кв.м. като разликата в площта е в рамките на допустимите
отклонения. Разликата в площта на сградата в проекта за изменение - сграда с
проектен идентификатор 2556.67.4 и тази описана в решение по гражданско дело №
2665/92 година на Районен съд Варна, е също в рамките на допустимите отклонения
- 2.61 кв.м.
На комбинираната скица вещото
лице отразява сграда с проектен идентификатор 2556.67.4 с червен щрих, а
сградата отразена в плана от 1994г. със син контур.
От установяванията отразени на горепосочената комбинирана скица,
неразделна част от заключението, вещото лице прави извод, че сграда с проектен
идентификатор 2556.67.4 попада изцяло в контура на сградата нанесена в КП/1994
г.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа становище, че площта на описаната сграда с размер на 38 кв.м.
съответства изцяло на сградата описана в решението поставено по гражданското
дело. Разликата в площта счита, че е в рамките на допустимите отклонения, тъй
като към датата на извършване на делбата, измерванията са провеждани с ролетка.
Счита, че тъй като сградите са много стари освен, че е измервано с ролетка, на
места, не са взети предвид дебелините на вътрешните стени, които са около 30
см. Обикновено, когато има такива делби при изготвяне на експертизи вещото лице
сочи, че се посочват външни размери, а където не могат да се посочат външни
размери се посочват вътрешните измервания. Тъй като двете стени са на калкан,
няма как да бъдат измерени с ролетка, поради тази причина счита, че тези малко повече от 2 кв. м., са
в рамките на напълно допустимите отклонения. Вещото лице уточнява, че
технически проектът е изготвен коректно. Не се засягат странични застроявания,
не се засяга общата тоалетна, която е описана по делбата. Отклоненията счита за
допустими съгласно Наредба № 3/28.04.2005 година.
От показанията на свидетеля М.Т.Г. се
установява, че живее от
2002 година в района на ул. „К.“ № ** и има наблюдения върху ъгловия магазин,
който посочва, че се намира в над 100-годишна сграда. Виждал е, когато се
извършвали ремонти, външна изолация се е полагала, ремонт на покрива, но сочи,
че не е извършвано някакво преустройство на външни стени. Сочи, че помещението
е било хранителен магазин дълги години. Ходил е да пазарува в обекта много
пъти. Сочи, че не е извършвано никога преустройство, а правен текущ, освежаващ
ремонт с външна изолация на помещението. Не са се местели стени. Описва
помещението, като сочи, че граничи с улица. Улица „К.“ и ул. „П.С.” граничат,
няма видимо, как да се изместят стени, защото ще се излезе извън границите на
имота. От вътрешната страна е избита една врата, за да има достъп към
тоалетната. Твърди, че А.Г. е правил много ремонти. По наблюдение на св. М.Г.
било заведение, баничарница, по едно време имало маси отвън, постоянно
постройки, навеси се правели, чадъри се слагали. Това го правил А. в собствения
си имот. На кого е била частта и как са били разделени вътре пространствата, не
може да опише, но постоянно имало преправяни постройки, дори наскоро събарял и
постройки. Имало контейнер, в дните събота и неделя, когато нямало общински
служители.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Жалбата срещу заповед №18-9562/26.08.2021г. на началника на СГКК- Варна, като подадена от легитимирано по
смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКИР лице, срещу
индивидуален административен акт подлежащ на съдебен контрол и в законово регламентирания преклузивен срок, е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Според разпоредбата на чл.54 ал.4 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на
недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със
заповед на Началника на съответната СГКК по местонахождение на имота. Заповедта
е подписана от инж.Й.А.съгласно заповед №18-12918/09.12.2019г. на Началника на
СГКК-Варна, според която при отсъствие правомощията по ЗКИР да бъдат
осъществявани от посоченото лице инж.Й.А.. Ето защо оспорената заповед се явява
издадена от материално и териториално
компетентен орган.
Съдът не констатира съществени пороци във формата и
съдържанието на обжалвания административен акт, налагащи отмяната му на това
основание като незаконосъобразен. Заповедта е издадена в предписаната от закона
писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.
При служебната проверка за законосъобразност на заповедта съдът не установи в
хода на проведеното пред ответника административно производство да са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяната
на акта на това основание като незаконосъобразен.
В жалбата, с която е сезиран съда, не са изложени
доводи за допуснати процесуални нарушения. Независимо от това, съдът
констатира, че административният орган е спазил нормите на чл.26, чл.35
и чл.36 от АПК, чл.70 ал.2 от Наредбата за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, посредством събиране на всички относими доказателства.
Кадастърът представлява
съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите, за
носителите на правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите
имоти, нанесени в кадастралните карти и записани в кадастралните регистри.
Измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се допуска в случаите
и при условията изчерпателно посочени в специалния ЗКИР.
В настоящия казус Началникът на
СГКК-Варна се е произнесъл по заявление с искане за изменение на КККР в
производство по реда на чл. 51, ал.1, т. 2 ЗКИР и чл.54 ал.1 и ал.4
от ЗКИР-изменение на КККР-отстраняване на непълнота в КК на гр.Варна, подадено от заинтересованата по
делото страна Д.Г.Г.. Заинтересованото в хода на административното производство
лице А.Г. е уведомено за започване на административното производство по реда на
чл.70 ал.1 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016год. на МРРБ за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР,КК и КР във вр. с чл.26 ал.1 от АПК.
Засегнатата страна е упражнила правото си на становище, както в рамките на
административното производство, посредством депозирано възражение пред
административния орган, така и досежно процесната заповед в съдебния процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по
геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект
за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти, а съгласно чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните
регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на
непълноти или грешки. По смисъла на § 1, т.16 от ДР на ЗКИР "непълноти или
грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. Измененията в КККР се извършват по заявление от собственик, друго
лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила
информация от ведомство или община, като за извършването им се изработва проект
в цифров вид от правоспособно лице по кадастър във формата по чл. 12, т.5 и в
графичен вид, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и
идентификатор, и с данни от геодезически измервания – чл. 51, ал.3, 5 и 6 от ЗКИР.
С Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. се
определят съдържанието, условията и редът за създаване, поддържане и
съхраняване на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и
класификаторът за начина на трайно предназначение на териториите, начина на
трайно ползване и предназначение на недвижимите имоти. Съгласно чл. 70, ал.1-3
от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., в случаите на непълноти или грешки
службата по геодезия, картография и кадастър уведомява по реда на АПК
заинтересованите лица за започване на административно производство, които могат
да правят писмени възражения по проекта в 7-дневен срок от получаване на
уведомлението. След изтичане на този срок, СГКК изяснява фактите и
обстоятелствата от значение за установяване на непълнотата или грешката, като
преценява основателността на исканията в заявлението и възраженията на заинтересованите
лица. Началникът на СГКК по местонахождение на имота издава заповед за
изменение, придружена от скица-проект, когато искането е основателно, и от
събраните документи еднозначно се определя местоположението и границите или
очертанията на имотите – предмет на проекта. Съобразно чл. 75, ал.1 от
Наредбата, проектът за изменение на КККР се изработва и представя в цифров вид
във формата по чл. 12, т.5 от ЗКИР и в изискуемото по чл. 75, ал.1, т.1-10 от
наредбата съдържание. Проектът за изменение на кадастралната карта се проверява
и приема от СГКК по местонахождението на имотите по ред, определен с наредбата
по чл. 50 от ЗКИР – чл. 77, ал.1.
В случая началникът на СГКК-Варна се е
произнесъл по заявление с искане за изменение на КККР в производство по реда на
чл. 54, ал.1, във вр. с чл. 51, ал.1, т. 2 ЗКИР, подадено от заинтересованата
страна Д.Г. съобразно правата на собственост в обхвата на сграда с идентификатор 10135.2556.67.4 в поземлен имот с идентификатор 10135.2556.67 по КККР на гр.Варна. Проектът за изменение на
КККР е изработен и представен в предвидения от закона вид и формат от
правоспособно лице по кадастъра, в изискуемото по чл. 51, ал.5 от ЗКИР и чл.
75, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. съдържание. Проектът е проверен и
приет от началника на СГКК. Заинтересованите лица са уведомени за започване на
административното производство по реда на чл. 26, ал.1 от АПК, във вр. с чл.
70, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., и за възможността да направят
възражения в дадения срок.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката налице ли са установените
от административния орган релевантни юридически факти, изложени като
мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка е не дали
изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със
съдържание на разпоредените правни последици идентични с тези на оспорения акт,
а налице ли са посочените в обжалваната заповед фактически обстоятелства и
правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на
регламентирано в закона административно правомощие при прилагането
на посочената в заповедта нормативна разпоредба. Следователно материалната
законосъобразност на административния акт се преценява в рамките на неговото
фактическо и юридическо формулирано съдържание.
Не се спори между страните, че кадастралната
карта и кадастралните регистри са одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, както и че с решение по гр. д. № 2665/92
година на Районен съд -Варна, XII състав, Р.С.Б. получава дял първи по
заключението на в.л. К. М. от 29.04.1993г., очертан по приложената скица в
червено, състоящ се от масивна едноетажна постройка - дюкян с площ от 35.39
кв.м., изба под дюкяна, ид.ч. от дворен тоалет, както и 0.446% ид.ч. от дворно
място равняващи се на 42.80 кв.м., цялото с пространство от 96 кв.м.,пл. № 1,
кв. 626 по плана на 5-ти подрайон на гр. Варна. С нот.акт за дарение №32, том
ІІ, рег.№7141 от 14.12.1999г. Р.С.Б. дарява на сина си С.С.Н.горепосочения
недвижим имот. Няма спор и по отношение на това, че С.С.Н., с нотариален акт № 188 том 17 рег.
6043 дело 3763 от 27.06.2000г.
продава на заинтересованата по делото страна Д.Г.Г.
42,80 кв.м. ид.ч. от дворното място ведно с едноетажна постройка - дюкян с площ
от 35.39 кв.м., изба под дюкяна, ид.ч. от дворен тоалет. Към момента на изработване на КККР, одобрени
с влязлата в сила заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, не е била нанесена самостоятелно в картата
процесната сграда и не са били вписани собственици в кадастралния регистър съобразно
документите за собственост. Следователно, по отношение на искането за нанасяне
на сграда за търговия се установява непълнота в кадастралната карта и регистъра
към нея по смисъла на § 1, т.16 от ДР на ЗКИР предвид факта, че в имот с
идентификатор 10135.2556.67
не е нанесена процесната
сграда. Последната е възникнала преди одобряването на КККР. Фактът, че такова
отразяване не е било направено правилно е квалифицирано като непълнота и
грешка.
Съдът не споделя релевирания довод от жалбоподателя, че е налице спор за
материално право, основание да се откаже исканото изменение на КК. Според
разпоредбата на §1, т.16 от ДР на Наредба №02-20-4 от 15.12.2016 година спор за материално право по смисъла на чл.70
и чл.71 е налице, когато проекта за изменение на кадастралната
карта местоположението и границите на имотите не съответстват на
правата на собственост на всички заинтересовани страни, т.е. несъответствие досежно
местоположение и граници. Заключението
на СТЕ с категоричност сочи, че в регулационен план на 5-ти
микрорайон на гр. Варна, одобрен със заповед № Г- 1/03.01.1994г. на Кмета на
Община Варна, сграда с ид. № 2556.67.3 от действащата КККР е нанесена като две
сгради /л. 80 и л. 89 от адм. преписка/. След извършени контролни измервания на
място вещото лице дава заключение, че процесната сграда - дюкян, а сега сграда
за търговия, с проектен идентификатор 10135.2556.67.4, съгласно обжалваната
заповед № 18-9562/26.08.2021 г. на Началника на СГКК-Варна, цялата с площ от 38
кв.м., съответства изцяло на сградата описана в решение по гр. дело № 2665/92
г. на Районен съд-Варна.
Съдът не кредитира показанията на
св.М.Г., тъй като показанията са свързани с факти ирелевантни за настоящия
спор.
Твърденията на жалбоподателя за узаконяване
на процесната сграда посредством изменението на КККР не се установи в хода на
производството. Липсват и доказателства за установен незаконен строеж, както за
сградата предмет на решение по гр.д. № 2665/1992 година и нотариален акт № 188, том 17, рег. № 6043, дело № 3763 от 27.06.2000 г., така и в частта на сочените приблизително
2,6 кв.м., доколкото заключението на СТЕ и приложената към същото комбинирана
скица недвусмислено води на извод за идентичност на сграда за търговия, с проектен идентификатор 10135.2556.67.4, цялата с
площ от 38 кв.м., със сградата описана в решение по гражданско дело № 2665/92
година на Районен съд Варна.
В случая не е
налице и спор за материално право, преди разрешаването на който е недопустимо
изменението на КККР, тъй като не се установява да е налице конкуренция на
титули за собственост, която да е индиция за наличие на спор за материално
право.
По изложените
съображения съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен –
постановен от компетентен орган по аргумент от чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, в
изискуемата от закона писмена форма, с посочени фактическите и правни
основания за издаването му, при спазване на материалноправните разпоредби,
административно производствените правила и в съответствие с целта на Закона
за кадастъра и имотния регистър, насочена към регламентиране на обществените
отношения във връзка с отразяването на имотите в кадастралната карта и
кадастралните регистри.
По
изложените мотиви съдът приема, че не са налице основанията по чл. 146 АПК за
отмяна на оспорения административен акт, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Водим от
горното на основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК,
Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.Г.Г., ЕГН-**********
*** против заповед №18-9562/26.08.2021г. на началника на
СГКК-Варна, с която е одобрено изменението в КККР на гр. Варна, ЕКАТТ 10135,
община Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, в частта на сграда с идентификатор 10135.2556.67.4, съгласно
скица-проект № 15-478413-05.05.2021 г., състоящо се в отстраняване на грешка и
непълнота въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР.
Нанасяне на нови обекти в КККР: сграда с идентификатор 10135.2556.67.4, с площ:
38 кв.м., предназначение: Сграда за търговия, собственост на Д.Г.Г. въз основа
на документ: Нотариален акт № 188, том 17, рег. № 6043, дело № 3763 от 27.06.2000
г., Служба по вписвания-Варна.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: