Решение по дело №671/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 8
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Ивайло Генов Йорданов
Дело: 20181840200671
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 09.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІI състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 671/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № 18-1204-003048/01.10.2018 г. на ОДМВР София на М.Т.Ф., ЕГН **********, за нарушение на чл. 20, ал. 2  ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в срок, като се твърди, че са налице некомпетентност на на органа, съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.08.2018г. в 17,21ч. жалбоподателят в района на 18,500км на автомагистрала “Тракия” в посока гр. София е управлявал лек автомобил …, собственост на А.Д. К., като поради несъобразена скорост с атмосферните условия (дъжд и мокра пътна настилка) и с характера и интензивността на движението се удря в дясно в метална еластична ограда, с което реализира ПТП с материални щети.

В съставения АУАН е прието, че горното представлява нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че са били на 18км от АМ Тракия поради възникнало друго ПТП, че пред тях автомобилът на жалбоподателя вследствие на несъобразена скорост с мократа настилка се е ударил в оградата с материални щети по гумите и джантите на управляваното МПС, както и че е наличен знак за хлъзгава настилка при дъжд.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на водача за нарушение на чл. 20, ал. 2  ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200,00 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила посочени в чл. 36 – 46 и чл. 52 – 58 ЗАНН. Атакуваното НП е издадено в съответствие с установената по делото фактическа обстановка, съобразно изискванията на ЗАНН и въз основа на АУАН, съдържащ изискуемите от закона реквизити.

В този смисъл неоснователно е възражението в жалбата, че НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като по делото е приложена цитираната и в НП Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на МВР, от която се установява тази компетентност.

В хода на проведеното съдебно следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 179, ал. 2 ЗДвП, неспазвайки правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нарушението от водач на МПС на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, ако е довело да причиняване на пътно-транспортно произшествие, е санкционирано с разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. В този смисъл административно нарушение е не самото движение с несъобразена скорост, а причиняването на ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост. Съгласно §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Ето защо преценката дали е извършено административно нарушение съгласно горепосочената санкционна разпоредба изисква да се установят както всички характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила, така и на причинените повреди. В тази насока следва да се има предвид, че несъобразената скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. Минимални предпоставки за това в конкретния случай са налице. От съставения АУАН и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установи, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие пътната настилка е била мокра в резултат на валеж от дъжд, т.е. макар са установени конкретните условия на движение. В този смисъл са неоснователни твърденията на жалбоподателя за това, че липсва описание на нарушението. При констатирано движение с несъобразена скорост наказващият орган няма задължение да посочи каква е била конкретната скорост на движение – принципно всеки водач при управление на МПС е длъжен да избере такава скорост, която да е съобразена не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП обективни факти от действителността, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации и пр., така че да са в състояние да спрат пред предвидимо препятствие.

В случая е несъмнено установено, че жалбоподателят се е движел с такава скорост на движение, която обективно не е била съобразена с мократа пътна настилка, още повече, че участъкът е бил сигнализиран за опасността от хлъзгане с пътен знак. Въпреки че е бил длъжен и  е могъл да съобрази валежа на дъжд, водачът е загубил управлението на автомобила и е предизвикал ПТП с материални щети като се удря в дясно в метална еластична ограда. Съдът приема, че ако скоростта е била съобразена с пътните условия, независимо от мократа пътна настилка, то ПТП не би настъпило.

В този смисъл съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1204-003048/01.10.2018 г. на ОДМВР София, с което на М.Т.Ф., ЕГН **********, за нарушение на чл. 20, ал. 2  ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: