Решение по дело №2309/2019 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №2146

 

гр.Бургас , 10.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд  гр. Бургас, четвърти състав, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                                 СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 2309 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Мис Девил“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 7, представлявано от А.Л.Д., против Заповед № ФК-322-0347971/29.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-80/13.08.2019 г. на директор дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект – кафе-бар „Анис бар““, находящ се в гр. Свети влас, община Несебър, кв. „Юрта“, к-с Панорама дриймс, стопанисван от „Мис Девил“ ЕООД, за срок от 5 дни и е забранен достъпът до обекта за срока на действие на ПАМ (л.12).

Жалбоподателят иска отмяна на акта, като твърди, че е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв Я., поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед - за законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

І.ФАКТИТЕ:

На 21.07.2019 г. инспектори на ГДФК, ОД Бургас и София извършили проверка на кафе-бар „Анис бар“, находящ се в гр. Свети Влас, община Несебър, кв. „Юрта“, к-с Панорама дриймс, стопанисван от „Мис Девил“ ЕООД. За резултатите от проверката съставили Протокол сер. АА № 0347971/21.07.2019 г.

Според този документ, при проверката било установено  монтирано и регистрирано в НАП  фискално устройство модел Еликом, с ИН на ФУ – ЕС:034843 и ИН на ФУ: 46068391, но в търговския обект не бил наличен паспортът на устройството.

Жалбоподателят твърди, че паспорта се е намирал в търговския обект, в заключен шкаф. Достъп до шкафа имало лице, упълномощено от управителя-Стойчо Кишишев, който към момента на проверката се намирал извън територията на община Несебър и е било обективно невъзможно да се върне до приключване на проверката. Тези факти били съобщен на проверяващите.  Паспортът на ФУ бил представен на 28.07.2019г., на която дата бил съставен АУАН № F 502188.

На 29.07.2019 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП издал Заповед № ФК-322-0347971/29.07.2019г., с която наложил принудителна административна мярка „Запечатване на обект – кафе-бар „Анис бар““, находящ се в гр. Свети влас, община Несебър, кв. „Юрта“, к-с Панорама дриймс, стопанисван от „Мис Девил“ ЕООД, за срок от 5 дни и забранил достъп до обекта за срока на действие на ПАМ.

 Заповедта била връчена срещу подпис на 30.07.2019 г. на управителя на дружеството, който я оспорил по административен ред пред Директора на дирекция „Оперативни дейности“ главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.

С Решение № ГДФК-80/13.08.2019 г. Директорът на дирекция „Оперативни дейности“ главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП отхвърлил жалбата на „Мис Девил“ ЕООД. Решението било връчено лично на 28.08.2019 г.

ІІ.ПРАВОТО:

Жалбата е допустима. Подадена е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта, в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, е основателна.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, от компетентен орган по см. на чл.186, ал.3 от ЗДДС. В случая правомощията за налагане на принудителната административна мярка са делегирани на началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, с точка 1 от заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

При издаването й не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

 Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й при липса на издадено наказателно постановление, са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС не предвижда като материалноправни предпоставки съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Нещо повече, тя изисква прилагането на принудителна административна мярка винаги, когато са налице доказателства за осъществени хипотези, регламентирани в т.1 до 3.

Нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, предоставя на санкционираното лице правна възможност да преустанови последиците на мярката, като заплати изцяло наложената му глоба или имуществена санкция тогава, когато има издадено наказателно постановление.

Възражението за липса на мотиви на заповедта обаче, е основателно.

Принудителната административна мярка е наложена, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ от ЗДДС, като е прието нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Според хипотезата на посочената правна норма, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за:

д) съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител.

Действително, разпоредбата на чл. 42, ал. 1,  от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите вменява задължение на лицата, които извършват продажби на стоки или услуги в стационарен търговски обект, да съхранява в обекта свидетелството за регистрация и паспорта на ФУ/ИАСУТД. В този смисъл, търговецът е длъжен да държи в обекта посочените документи. Невъзможността същите да бъдат предоставени при проверка на контролните органи е нарушение.

По делото е доказано, че по време на проверката паспортът на ФУ не е представен.

Формалното наличие на процесното нарушение, а именно фактът, че в проверявания обект не се съхранява паспорта на ФУ, обуславя приложение на разпоредбата на  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС (редакция ДВ, бр. 24 от 16.03.2018 г.), според която ПАМ "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

При налагането на тази мярка обаче, както сочи и издателят на акта, в условието на оперативна самостоятелност следва да бъдат обсъдени всички конкретни и относими към случая обстоятелства, с оглед индивидуализиране продължителността на налаганата мярка /до един месец/.

Изложените от административния орган мотиви са неотносими за определяне на срока на ПАМ, с оглед вида на установеното административно нарушение.

Поради това съдът приема, че мотиви относно срокът на действие на ПАМ липсват.

Преценените като ниски, от издателя на акта, финансови резултати не предпоставят извод, че обектът следва да бъде запечатан за срок от 5 дни.

На търговеца се налага ПАМ не защото е  декларирал нереално ниски финансови резултати, който факт също е спорен, а поради факта, че не съхранява паспорта на фискалното устройство в обекта.

Продължителността на срока на действие на мярката не може да бъде определена, нито въз основа на факта, че задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС, нито с оглед издаването на касов бон при направената контролна покупка.

Липсата на конкретни фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта, представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за отмяната му.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното и доказано искане, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева (50.00лева- държавна такса и 300.00лева- адвокатско възнаграждение).

Затова и на осн. чл. 172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ФК-322-0347971/29.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект – кафе-бар „Анис бар““, находящ се в гр. Свети Влас, община Несебър, кв. „Юрта“, к-с Панорама дриймс, стопанисван от „Мис Девил“ ЕООД, за срок от 5 дни и е забранен достъпът до обекта за срока на действие на ПАМ.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите /НАП/ да заплати на „Мис Девил“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от А.Л.Д. сума в размер на 350. 00/триста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.

                

 

СЪДИЯ: