Решение по дело №1101/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 240
Дата: 16 февруари 2023 г.
Съдия: Кристиян Антониев Попов
Дело: 20222100501101
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Бургас, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100501101 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294 вр. с чл. 258 и сл. ГПК и се
разглежда за втори път от въззивния съд след отмяната на предходното
въззивно решение, в частта му по извършване на делбата с Решение № 64 от
13.07.2022 г. на ВКС, с което делото е върнато на БОС за ново разглеждане в
отменената част от друг състав.
Настоящото въззивното производство /след отменителното решение на
ВКС/ е образувано по въззивна жалба (наименована като частна жалба) с вх.
№ 15431/04.10.2019г. по описа на Районен съд – Несебър от Г. О. К., против
Решение № 184/17.09.2019г., постановено по гр. дело № 150/2017г. по описа
на Районен съд – Поморие, с което е изнесен на публична продан допуснатия
до делба с влязло в сила Решение № 15/23.01.2018 г. по гр. дело № 150/2017г.
по описа на РС – Поморие, неподеляем недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Поморие, одобрени със заповед № РД-18-
36/29.04.2009г., на изпълнителния директор на АГКК гр. София, последно
изменени със Заповед № КД-14-02-32/06.01.2011г., на Началника на СГКК –
Бургас, с адрес гр. П*, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен
имот с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент, с брой нива на обекта – 1, с площ по документи 60 кв.м.,
с прилежащи части – южна изба, с площ 20 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор
*****.2.1, над обекта – няма, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена. С цитиранато решение
1
е указано на съделителите, че могат да участват при наддаването в
публичната продан на основание чл. 348, изр. второ ГПК, както и е оставено
без уважение искането на Г. О. К. за възлагане в дял на делбения имот с
идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Поморие, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана
въззивна жалба (наименована като частна жалба) с вх. № 15431/04.10.2019г.
по описа на Районен съд – Несебър от Г. О. К., с която се претендира имотът
да бъде му възложен в негов дял. В жалбата се посочва, че той не разполага с
друго жилище, поради което и желае имотът да бъде възложен в негов дял.
По отношение на претенцията на А. Д. за обезщетение за ползване на
имота, въззивникът посочва, че не е разбрал защо му е присъдено такова
обезщетение.
Ответната страна по въззивната жалба – А. Д. депозира по делото
писмен отговор, в който посочва, че счита атакуваното решение за правилно,
а въззивната жалба за неоснователна. В отговора се посочва, че въззивната
жалба е немотивирана, не се посочват пороците на атакуваното решение.
Посочва се, че отправеното искане за възлагане в дял на недвижимия имот е
неоснователно.
В съдебното заседание пред въззивния съд при новото разглеждане на
делото, въззивникът прави искане, ако му бъде възложен имота, при
определяне на паричното задължение за уравнява на дяловете от стойността
на процесния недвижим имот да бъде приспадната стойността на правото на
строеж.
Въззиваемата страна оспорва искането.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При настоящото ново разглеждане на делото, предмет на въззивна
проверка е първоинстанционното решение само в частта по извършване на
делбата. Първоинстанционното решение в частта му по претенцията по
сметки не е допуснато до касационно обжалване, поради което в тази си част
то е влязло в законна сила.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск за делба и
производството е във фазата по извършването ѝ.
С Решение № 15/23.01.2018 г. по това дело е допусната делба между
ищцата ищцата А. О. Д. и ответника Г. О. К. върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***** по КККР на гр.Поморие, с адрес на имота – гр.
П*, с предназначение жилище, апартамент, с площ 60 кв.м., с прилежаща
южна изба с площ 20 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена, при квоти ¾ ид. ч. за
2
ищцата и ¼ ид.ч. за ответника.
Решението е потвърдено с решение № V-45/22.05.2018 г. по в.гр.дело №
406/2018 г. по описа на ОС – Бургас и е влязло в законна сила.
Ответникът е направил искане за възлагане на процесния имот, на
основание чл.349, ал.2 ГПК.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
В касационното решение, с което делото е върнато за ново разглеждане
от въззивния съд е прието, че неподеляемият жилищен имот следва да бъде
възложен на претендиращия съделител – Г. О. К., а делът на другия
съсобственик да се уравни в пари. Това е така, тъй като в случая не е налице
комбинирана съсобственост между страните по делото. В хипотезите когато
жилищният имот е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със
смъртта на единия съпруг, както и когато сънаследниците извършат помежду
си разпоредителни сделки, сделката не променя наследствения характер на
имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на един от наследниците.
Смесена ще е съсобствеността, ако чрез правна сделка част от наследствения
имот е придобита от лице, извън кръга на наследниците.
Възлагането на имота и уравнението на дяловете следва да се постанови
по настоящото ново разглеждане, но не може да бъде извършено по цената,
посочена от приетата по делото експертиза, доколкото има съмнение дали
това е действителната пазарна цена на имота, тъй като е ноторно известно, че
от месец юни 2019г. до настоящия момент цените на недвижимите имоти
търпят промяна поради растящата инфлация и търсенето на имоти с цел
инвестиция, още повече на имоти, находящи се на черноморското
крайбрежие, какъвто е процесния.
Върховната съдебна инстанция е дала указания при новото разглеждане
на делото възлагането на имота и уравнението на дяловете не може да бъде
извършено по цената, посочена от приетата по делото експертиза, доколкото
има съмнение дали това е действителната пазарна цена на имота.
При новото разглеждане от въззивния съд бяха назначени две
оценителни експертизи.
Заключението по първата експертиза изготвено от вещо лице И. Щ.
определя пазарна стойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***** в размер на 55 620 лв.
Назначена е повторна експертиза със същата задача, заключението по
която е изготвено от вещо лице Х. П. Х.. Определена е пазарна стойност на
процесния имот в размер на 91 390 лв.
Въззивния съд кредитира заключението по повторната експертиза.
Основателни са възраженията на вззиваемата страна срещу изготвената от
вещото лице Щ. експертиза. Това е така, защото действително върховната
съдебна инстанция е върнала делото за ново разглеждане, поради ноторно
3
известното покачване на цените на недвижимите имоти, продължило след
месец юни 2019г. към настоящия момент, с оглед на което пазарната цена
определена в експертизата пред първоинстанционния съд е неактуална и не
отговаря на пазарните условия към настоящия момент. Заключението на
вещото лице Щ. не е съобразено с тези констатации, тъй като дадената от
него пазарна оценка е по-ниска от тази в експертизата изготвена през юни
2019 г. по време на първоинстанционното производство. Заключението
дадено от вещото лице П. е много по-подробно, при изготвянето му са
използвани три основани метода и два допълнителни, докато вещото лице Щ.
е използвал само два метода. Ето защо настоящата инстанция намира, че
заключението по повторната експертиза съответства в пълна степен на
пазарните условия към настоящия момент, и съобразно указанията на ВКС,
уравняването на дяловете следва да се извърши по пазарната оценка дадена в
това експертно заключение.
Неоснователно е възражението на въззивнка, че при определяне на
стойността на недвижимия имот – самостоятелен обект в сграда, следва да се
приспадне стойността на правото на строеж. Правото на строеж представлява
ограничено вещно право върху земята, по силата на което собствеността на
сградата се отделя от собствеността върху земята. Когато собственика на
сградата е различно лице от собственика на земята, първия винаги притежава
право на строеж тегнещо върху земята. Когато сградата се състои от
самостоятелни обекти, представляващи самостоятелни вещи индивидуална
собственост на различни лица, всеки от тях притежава идеална част от
правото на строеж за цялата сграда, която идеална част винаги съпровожда
правото на собственост върху самостоятелния обект и не може да бъде
притежание на друго лице различно от собственика на самостоятелния обект.
При това положение при определяне стойността на самостоятелния обект в
сграда не може да се приспада стойността на правото на строеж. От
икономическа гледна точка, правото на строеж представлява един
допълнителен атрибут към самостоятелния обект в сградата, чиято стойност
включва стойността на правото на строеж, но както посочи и вещото лице П.
тя не се прибавя механично в пълен размер.
Ето защо първоинстанционното решение в частта за извършване на
делбата следва да бъде отменено, а искането по чл. 349, ал. 2 ГПК да бъде
уважено.
Въззивният съд следва да преразпредели и отговорността за разноски
само по отношение на производството в частта за извършване на делбата,
като се има предвид, че решението в частта по исковете за сметки е влязло в
сила. Първоинстанционното решение е влязло в сила и досежно присъдените
разноски в полза на А. Д. в размер на 949,90 лв., които са направени във
връзка с иска за обезщетение за ползване от ответника на процесния имот.
Представеният от А. Д. пред първоинстанционния съд договор за правна
помощ, касае единствено платен адвокатски хонорар за водене на парични
искове в производството за делба. Това е записано, както в договора за правна
защита, така и в представения списък по чл. 80 ГПК. Липсва платен
адвокатски хонорар от А. Д. във връзка с осъществяване на делбата.
4
Остатъкът от 203, 69 лв. разноски сторени от А. Д. пред първоинстанционния
съд следва да се присъдят в нейна полза с настоящото решение.
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК следва да се присъдят и разноските
сторени пред ВКС.
Държавната такса за извършване на делбата следва отново да се
присъди съобразно стойността на дяловете установена в настоящото дело.
Разноските за възнаграждение на вещото лице по изготвената пред
първоинстанционния съд експертиза относно поделяемостта на имота съдът е
определил, а страните са заплатили, съобразно квотите си в съсобствеността,
поради което тези разноски, необходими за извършване на делбата, не следва
да се присъждат.
Съобразно изхода на спора разноските за адвокатски хонорар пред
въззивния и касационния съд следва да се присъдят в полза на Г. О. К.. Същия
извод важи и за разноските за възнаграждения за вещи лица, като в полза на
Г. О. К. следва да се присъдят платените от него 341 лв. по двете експертизи,
а сумите платени от А. Д. остават за нейна сметка, тъй като за въззивното и
касационното производство не се прилага разпоредбата на чл. 355 ГПК и
загубилата делото страна следва да понесе разноските. В полза на Г. О. К.
следва да се присъди и платеното от него адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 2198 лв.
Пред касационната инстанция Г. О. К. е заплатил държавна такса в
размер на 372 лв. която следва да бъде присъдена в негова полза.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 184/17.09.2019г., постановено по гр. дело №
150/2017г. по описа на Районен съд – Поморие, в частта по извършване на
делбата и в частта относно разноските за държавната такса и за сумата над
949,90 лв. до 1 153.59 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Г. О. К. с ЕГН
**********, неподеляем недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Поморие, одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2009г., на
изпълнителния директор на АГКК гр. София, последно изменени със Заповед
№ КД-14-02-32/06.01.2011г., на Началника на СГКК – Бургас, с адрес гр. П*,
намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
*****, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с
брой нива на обекта – 1, с площ по документи 60 кв.м., с прилежащи части –
южна изба, с площ 20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор *****.2.1, над обекта
– няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
5
от правото на строеж върху терена.
ОСЪЖДА Г. О. К. с ЕГН ********** да заплати на А. О. Д. с ЕГН
**********, сумата в размер на 68 540 лв. /шестдесет и осем хиляди
петстотин и четиридесет лева/, представляваща уравнение на дела.
УКАЗВА на Г. О. К. с ЕГН **********, че на основание чл. 349, ал. 6
ГПК, ако уравнението на дяловете не бъде изплатено в законния срок
решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична
продан.
ОСЪЖДА А. О. Д. с ЕГН **********, да заплати по сметка на РС –
Поморие държавна такса в размер на 2 741,60 лв. (две хиляди седемстотин
четиридесет и един лева и шестдесет стотинки), за извършване на делбата.
ОСЪЖДА Г. О. К. с ЕГН **********, да заплати по сметка на РС –
Поморие държавна такса в размер на 914 лв. (деветстотин и четиринадесет
лева), за извършване на делбата.
ОСЪЖДА Г. О. К. с ЕГН ********** да заплати на А. О. Д. с ЕГН
**********, сумата в размер на 203,69 лв. /двеста и три лева и шестдесет и
девет стотинки/ представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА А. О. Д. с ЕГН **********, да заплати на Г. О. К. с ЕГН
**********, сумата в размер на 2911 лв. /две хиляди деветстотин и
единадесет лева/ представляваща разноски за въззивното и касационното
производство.
В частта по исковете за сметки първоинстанционното решение е влязло
в сила.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6