№ 499
гр. Враца, 08.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора С. В. М.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20241400200694 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано е по молба на лишения от свобода А. М. Ц. , понастоящем в Затвора-
Враца , с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
наложеното му ефективно наказание "лишаване от свобода".
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2 НПК
от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание
и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по
местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438 НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца, упълномощен
по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед , изразява становище за
неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Лишеният от свобода поддържа молбата за УПО.Изтъква примерно поведение и
липса на наказания.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и анализира
представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла на
чл.437 ал.2 НПК –осъден на наказание "лишаване от свобода" с протичащо ефективно
изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно
1
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по
отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен
рецидив не по-малко от две трети .
А. М. Ц. търпи в Затвора-Враца наказание "Лишаване от свобода" по НОХД №
1034/23 г. на РС-Монтана в размер на 1 година и 1 месец при първоначален строг режим за
извършено престъпление при условия на опасен рецидив по чл.196 ал.1 т.2 НК.
Начало на наказанието е 22.12.2023 г. .
Към момента на постановяване на процесното определение е изтърпял ефективно
10 месеца и 16 дни , от работа -19 дни , или общо 11 месеца и 5 дни. Остатъка от
изтърпяване е 1 месец и 25 дни.
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от две трети от
наложеното наказание , така както изисква разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 НК, тъй като
деянието е при опасен рецидив. Следователно налице е първата законова предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК . В тази
връзка на внимателно изследване и преценка подлежат оценката на осъденият от
затворническата администрация по чл. 154 и чл.155 ЗИНЗС отразена в приложения доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди, работата по индивидуалният план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНС и всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установяват следните релевантни факти и
обстоятелства :
Първоначално регистрираният риск от рецидив е среден - 65 точки.
Дефицитни стойности са маркирани в следните зони:
> Криминално минало - първите регистрирани девиантни прояви са в
непълнолетна възраст, осъждан в криминалната си история за грабеж и множество користни
деяния;
> Нагласи - не поема отговорност за извършеното деяние, не разпознава всички
фактори допринесли за настоящото престъпление, прехвърля вината на съучастниците си;
> Образование и обучение - напълно неграмотен, учил в помощно училище, не
изразява желание за повишаване на образователния си ценз;
> Умения за мислене - липсват умения за разпознаване на проблемите си, не се
замисля за последиците от предприетите действия, с ригидни мисловни модели.
Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е нисък На този
етап не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите осъдени
лица. Към момента спазва разпорежданията на НОС и декларира желание да съдейства на
служителите. Ще се стреми да общува толерантно и да не влиза в конфликтни ситуации. Не
проявява дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора.
Рискът от суицид и самоувреждане е нисък към момента. Не споделя за суицидни
мисли и няма информация за минали автоагресивни прояви, които да са индикация за
подобен тип поведение в затвора.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е среден.
Аргумент в тази насока е криминалната история на л.св. Ц., който е осъждан за
престъпление с користно - насилствен характер. Рискът от вреди е насочен към непознати
лица.
Рискът от бягство към настоящия момент е нисък. Извежда се от липсата на данни в
2
криминалната история на л.св. Ц. за бягство или опити за бягство от контролирана среда.
В плана на присъдата е предвидена корекционна работа по зоните - „Отношение към
правонарушението“ и „Умения за мислене“. Заложените цели са:
1. Преценка на минало поведение.
2. Повишаване на мотивацията за позитивно поведение.
3. Подкрепа и мобилизиране на нагласите за законосъобразен начин на живот.
4. Формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на
последствията.
5. Формиране на основни умения за справяне с житейски ситуации.
При направената ревизия на оценката, рискът от вреди се запазва среден, като се
отчита минимална промяна в числовата стойност с 1 пункт надолу - от 65т. на 64т.
Понижението е отчетено в зоната „Междуличностни проблеми“, отчитайки
междуличностното му поведение и уменията му за общуване към момента.
Рискът от вреди по време на изтърпяване на наказанието остава нисък за
служителите, за останалите лишени от свобода и самият него. На този етап не е
демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите осъдени лица. Няма
индикации за автоагресивни прояви.
Рискът от вреди за обществото е среден. Обуславя се от криминалното му минало, в
което има извършено користно - насилствено правонарушение. Рискът от вреди е насочен
към непознати лица.
Последната преоценка е актуална към момента. Рискът от рецидив е среден, при
числова стойност от 64 точки. В профила на криминогенни нужди, дефицитните зони се
запазват:
> Криминално минало - първите регистрирани девиантни прояви са в
непълнолетна възраст - бил е на отчет в МКБППМН - Криводол и ДПС за множество
кражби, осъждан за грабеж и множество користни деяния;
> Нагласи - не поема отговорност за извършеното деяние, не разпознава всички
фактори допринесли за настоящото престъпление, прехвърля вината на съучастниците си;
> Образование и обучение - неграмотен, учил в помощно училище,
повишаването на образователното му ниво не е приоритет;
> Умения за мислене - липсват умения за правилно разпознаване на проблемите
и собствения принос в тях, не се замисля за негативните последиците от предприетите
действия, с ригидни мисловни модели.
Рискът от вреди по време на изтърпяване на наказанието остава нисък за
служителите, за останалите лишени от свобода и самият него. На този етап не е
демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите осъдени лица. Няма
индикации за автоагресивни прояви.
Рискът от вреди за обществото е среден. Обуславя се от извършеното користно -
насилствено правонарушение в миналото. Рискът от вреди е насочен към непознати лица.
След приключването на престоя в приемно отделение, л.св. Ц. първоначално е
разпределен в ЗОЗТ „ Бойчиновци“. Проблеми в адаптацията не са констатирани. Няма
регистрирани конфликти и проблеми с други лишени от свобода. На 12.02.2024г. е върнат в
корпуса на затвора, по повод предстоящото закриване на ЗОЗТ „Бойчиновци“. Разпределен е
в 6та група, където пребивава и до момента.
За оползотворяване на престоя в затвора л. св. Ц. е изявил желание за включване в
трудова дейност,като е подал три молби през м.03 и м.05.2024 г като „Помощник готвач“ и
"Общ работник в кухненския блок“.
3
Такава възможност, обаче не му е предоставена във връзка с поставения критерий за
по-високо образователно ниво. Ежемесечно декларира желание за участие в религиозния
курс „Християнски ценности“, но не го посещава редовно. Към спортните мероприятия
няма изразен интерес.
Във връзка с набиране на ученици за учебната 2024/2025г. с л.св. Ц. са проведени
мотивационни разговори за включване в образователен процес и същият е записан за ученик
във втори клас. Към настоящият момент посещава редовно учебните занятия, което е
напълно очаквано с оглед на факта, че преди записването му е бил силно заинтересован да
разбере колко работни дни ще му се отчитат от посещението на учебните занятия, което е
показател, че водещ мотив не е повишаването на образователното му ниво, а по-бързото
снижаване на остатъка от присъдата му.
В първоначалния план на присъдата е предвидена работа по дефицитна зона
„Умения за мислене“. За постигане на набелязаните цели е поставена задачата да участва в
корекционна програма „Умения за мислене“. При връщането му от ЗОЗТ „Бойчиновци“ в
корпуса на затвора е направено препланиране на присъдата, в което отново е заложена цел в
същата зона и поставената задача пак е участие в корекционна програма „Умения за
мислене“ или „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“. До момента л.св.
Ц. не е преминал през такава програма, както и не е заявил с молба желание за участие в
такава. Съгласно утвърдения график за провеждане на корекционни програми през 2024г. с
Per. № 341/09.01.2024г. тези програми са планирани за провеждане в периода март/април. В
актуализирания график за второто полугодие с Per. № 6569/17.06.2024 г. тези програми са
предвидени за провеждане съответно в месец октомври и месец ноември. Графиците са
поставени на видно място на информационното табло, като на тях са обявени сроковете за
подаване на молби от лишените от свобода за участие в съответните програми. Л.св. Ц. до
момента не е подавал молби за участие в корекционни програми нито в срока, нито извън
срока, с което плана на присъдата остава неизпълнен.
За периода на престой в затвора л.св. Ц. не е наказван. Няма и награди, т.к. не е дал
основание за това.
Въпреки, че л.св. е запознат с плана на присъдата, същия е съгласен с него само
формално. Доказателство за това е, че не е проявил достатъчна настойчивост и активност за
изпълнение на заложените цели и задачи в него.
В доклада по чл.155 ЗИНЗС е отразено в заключение , че плана на присъдата не е
изпълнен напълно. Л.св. Ц. е показал добро поведение по време на престоя си в затвора, но
в същото време не е дал достатъчно доказателства за преосмисляне на криминалното си
поведение и промяна в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот в
обществото, особено на фона на това, че при предишно осъждане, на 19.08.2019г. е ползвал
УПО. Съгласно утвърдените от ГДИН Правила за прилагане на системата за оценка на риска
от рецидив и вреди при правонарушители, изтърпяващи наказания в пенитенциарните
заведения, при оценка вероятността от извършване на нови правонарушения се счита, че
най-добрият предсказател на бъдещото поведение е миналото поведение.
В добавка, л.св. А. М. Ц. не е преминал през етапите на прогресивната система,
частично залегнали в разпоредбата на чл.155, ал.2 и чл.171, ал.1, т.З от ЗИНЗС, изразяваща
се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в открит тип и последваща замяна на
режима от общ в лек, при което лишените от свобода се възползват от ползването на
месечен домашен отпуск до две денонощия по право, съгласно чл.51, ал.З от ППЗИНЗС,
което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС предстои включването на л.св. Ц. в
индивидуалния модул на програма „Подготовка за живот на свобода“, която ще го запознае с
предлаганите възможности от държавните институции за по-пълноценна ресоциализация.
Същата дава възможност и за изготвяне на план „моите първи стъпки на свобода“, в който
л.св. сам формулира своите краткосрочни цели.
4
Съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от изтърпяване на
наказанието, липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и е необходимо
корекционната работа да продължи в условията на затвора за трайна положителна промяна и
постигане на целите по чл. 36 от НК.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-
пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме
мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при
лишения от свобода не е завършен към момента.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от
които е видно, че не се е поправил напълно. Приложените мерки за корекция не са дали
нужните резултати за ефективна промяна на мисленето . Установено е запазване на
дефицитни зони като "криминално минало" , "нагласи" , "образование и обучение" ,
"умения за мислене" .
При предходно осъждане е установено прилагане на УПО през 2019 г. и последващо
друго осъждане , което обстоятелство поставя доказана криминална нагласа и индикация за
липсваща промяна в личността на осъденият по отношение постигане целите на чл.36 НК
свързани с поправяне и превъзпитание , като в тази връзка следва да се отбележи и
обремененото съдебно минало на осъденият-осъждан 31 пъти , което се установява от
справката за съдимост в Затворническото досие .
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има
каквито и да е противоправни прояви. В случая наличните дефицити, най-вече в зоните
"умения за мислене", "криминално минало", "нагласи", "образование и обучение",
запазването на средни стойности на риска от рецидив и на риска от сериозни вреди за
обществото, показват, че при осъдения все още не е постигната трайна и необратима
позитивна промяна във формирането на стереотип на нагласи, мислене и поведение за
водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от
свобода.
Вярно е, че по време на престоя си в затвора осъденото лице-молител демонстрира
добро поведение , липса на агресия и други форми на неподчинение , което е показателно за
известна положителна тенденция в развитието му. Тези позитивни резултати обаче не са
стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат изведени
еднозначни изводи за трайното му поправяне. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и
мисленето и криминално поведение водят до риск от завръщане към стари
общественоопасни модели на поведение при излизане от средата на затвора. Всичко това
илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до безспорен поправителен и
превъзпитателен ефект . Налице е необходимост от продължаване на корекционното
въздействие спрямо лишеният от свобода за постигане в пълна степен на набелязаните цели
в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да
има шанс при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот.
Доброто поведение в Затвора на осъденото лице и липсата на нарушения на реда
представляват негово основно задължение , а не императивно и единствено основание за
УПО. Доброто поведение обаче трябва да свидетелства за обективно и субективно осъзнато
поправяне на осъденият, което по изложените съображения не е налице , а не да цели
привидно изпълнение на критериите за УПО.
Лишеният от свобода не е преминал през всички етапи на прогресивната система за
третиране на лишени от свобода, частично залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и чл.
171, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, изразяваща се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в
открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек, при което лишените от свобода се
възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две денонощия по право, съгласно
5
чл. 51, ал. 3 от ППЗИНЗС, което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на
свобода.
Малкият срок на остатък от наказанието от 1 месец и 25 дни сам по себе си не е
основание за УПО , а факта за непроменен среден риск от рецидив и задържане на
дефицитни зони също са в потвърждение на виждането на затворническата администрация и
съда за нужда поправителният процес спрямо този лишен от свобода да продължи до края
на изтърпяване на наказанието . Разбира се не може да се даде гаранция за превъзпитание и
поправяне на осъден в рамките на изтърпяване на наказанието , но фактите за доказано
наличие на основания за продължаване на действията в тази насока са значими и валидни до
неговото финализиране и винаги при тези обстоятелства когато не са изолирани
представляват съществена пречка за постановяване на УПО, както е в процесният случай .
Всички тези обстоятелства в съвкупност сочат, че по отношение на лишеният от
свобода А. Ц. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение за сигурното и необратимо постигане на траен ефект по
превъзпитанието , за да има шанс при напускане на затвора той да започне социално
приемлив и законосъобразен начин на живот. В този смисъл е и заключителната част на
приложения доклад по чл.155 ЗИНЗС и становището на Началника на Затвора-Враца по
чл.437 ал.2 изр. второ НПК.
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното
наказание изцяло , като за да се пристъпи към това отклонение и да се допусне лишеният от
свобода да се завърне преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат
завършен поправителен процес , а не установена тенденция към такъв резултат , каквото е
положението с настоящият лишен от свобода молител.В този смисъл е константната
непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925 /12.09.2024 г. по
ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912 /09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на
АС-София ,Определение №1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.
При това положение съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му
наказание за престъпление извършено при условията на опасен рецидив . Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от свобода все още не е дал
доказателства да се приеме, че напълно се е поправил и , поради което все още не са
постигнати целите на наказанието по чл.36 ал.1 НК свързани с поправяне и превъзпитание
на осъденият към спазване законите и добрите нрави . Изложеното е основание да бъде
постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода А.
М. Ц. , ЕГН:********** , за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наказанието "лишаване от свобода" по НОХД № 1034 /23 г. по описа на РС-Монтана в
размер на 1 /един/ месец и 25 /двадесет и пет/ дни .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично в присъствие на всички страни и подлежи
на обжалване и протестиране от тях чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок,считано
от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора –Враца.
6
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7