Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-въззивни
състави, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети
ноември през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня
Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива
Нешева
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 8685 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 12.03.2019
г. на ищеца К.В.П. против решението от 18.02.2019 г. по гр. дело № 36507/2018
г. на Софийския районен съд, 160 състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя
срещу П.НА Р.Б.иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 489,39 лв.-обезщетение
за забава върху главницата от 10 000 лв. – присъдено обезщетение за
неимуществени вреди с решение от 07.11.2016 г. по гр.д. № 11477/2015 г. по
описа на СГС, като погасен по давност.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
тъй като в нарушение на закона, съдът е приел, че вземането за мораторна лихва
за претендирания период е погасено по давност. Посочените в решението ТР № 7 от
31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 200 от 22.12.2014
г. по т.д. № 4529/2008 г. на ТК на ВКС са неотносими към спора. Поддържа се, че
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва, като за претендирания период, това вземане
не е погасено по давност.
Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да
уважи предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 08.01.2015
г. до 30.03.2018 г.
Въззиваемата страна П.НА Р.Б.- ответник по
иска, не е депозирала отговор на жалбата. В открито съдебно заседание заявява
становище за неоснователност на същата.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото обаче е неправилно по следните съображения:
Няма спор по делото, че с решение от 07.11.2016 г. по
гр.д. № 11477/2015 г. по описа на СГС на ищеца е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., произтичащи от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП № 18-П/2011 г. по описа
на ОС-СГП, пр. преписка №4-2570/2011 г. по описа на СГП. Решение е влязло в
сила на 08.01.2018 г. В това производство, ищецът не е претендирал заплащане на
лихва за забава върху дължимото обезщетението. Лихва за забавено изпълнение на
дължимото обезщетение е предявена едва с искова молба от 08.01.2018 г., т.е.
след влизане в сила на решението по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и за периода от
08.01.2015 г. / за три години назад от завеждане на исковата молба/ до
30.03.2018 г., съгласно молба-уточнение от 30.03.2018 г. в размер на 489,39 лв.
Установява се също така, че ответникът е погасил чрез плащане задължението
си за заплащане на процесното обезщетение на 12.02.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, неправилен е изводът на СРС, че
вземането за лихви за забава се е погасило по давност на 16.10.2017 г. на
основание чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство срещу ищеца, което е станало на 14.10.2014
г. От този момент държавният орган изпада в забава, дължи лихви върху размера
на присъденото обезщетение и започва да тече погасителна давност за реализиране
на отговорността на държавата – ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС. Следователно за периода от 14.10.2014 г. до 11.02.2018 г./
доколкото на 12.02.2018 г. е извършено плащане на обезщетението/ ответникът е
бил в забава и дължи обезщетение за забава . Съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Исковата молба, с която на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД е прекъснат давностния срок за вземането за лихва е подадена на 08.01.2018
г., Следователно, лихвата за забава, дължима за периода от 14.10.2014 г. до
07.01.2015 г. , се явява погасена по давност.Ищецът обаче претендира лихва за
периода от 08.01.2015 г. / т.е. за период от три години преди подаване на
исковата молба, с която е прекъснат давностния срок/ до 30.03.2018 г., за който
период вземането не е погасено по давност. С оглед извършеното от ответника
плащане на 12.02.2018 г., претенцията за лихви се явява неоснователна за
периода от 12.02.2018 г. до 30.03.2018 г. Ето защо, на ищеца се дължи лихва за
забава за периода от 08.01.2015 г. до 11.02.2018 г., чиито размер, изчислен от
съда по реда на чл.162 ГПК възлиза на сумата от 3 143,68 лв., но доколкото
ищецът претендира такава само в размер на 489,39 лв. и с оглед диспозитивното
начало в процеса, следва да му се присъди обезщетение за забава до
претендирания с исковата молба размер.
Ето защо, решението на СРС следва да се отмени
и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен до пълния предявен
размер от 489,39 лв.
Въззивникът не претендира разноски за
настоящата инстанция.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от от 18.02.2019 г. по гр. дело № 36507/2018
г. на Софийския районен съд, 160 състав, с което е отхвърлен предявения от К.В.П.
срещу П.НА Р.Б.иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 489,39
лв.-обезщетение за забава върху главницата от 10 000 лв. – присъдено
обезщетение за неимуществени вреди с решение от 07.11.2016 г. по гр.д. №
11477/2015 г. по описа на СГС, като погасен по давност, като вместо него
постановява:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на К.В.П. с ЕГН **********
с адрес ***, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 489,39 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 10 000 лв. – присъдено
обезщетение за неимуществени вреди с решение от 07.11.2016 г. по гр.д. №
11477/2015 г. по описа на СГС, за периода от 08.01.2015 г. до 11.02.2018 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.