О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260836
гр. Пловдив, 23.12.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VII
състав, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Чипова в. ч. гр. д. № 2978 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и следващите, вр.
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника
му адв. Н., против Разпореждане №
277850 от 27.10.2020 г., постановено по
ч. гр. д. № 12585 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумите от 124,98 лв., представляваща неустойка по
договор за мобилни услуги от 31.12.2018 г., и
457,20 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг с предпочетен номер ++359*********
за устройство HUAWEI P20 Lite Dual Pink от 31.12.2018 г.
В жалбата се излагат
подробни съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, като се
отправя искане същото да бъде отменено и да бъде постановено допълване на издадената заповед.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на чл. 413, ал. 2 ГПК.
След преценка
на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за
установено следното:
Частната жалба
е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по заявление на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу К.Н. М., ЕГН: **********, за сумата от
813,41 лв., от които 100,36 лв., неплатени абонаментни такси за периода
31.12.2018 г. – 04.02.2019 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 31.12.2018 г.; 124,98 лв., неустойка по същия договор; 130,87
лв., лизингови вноски за периода 31.12.2018 г. – 04.04.2019 г. по договор за
лизинг с предпочетен номер ++359********* за устройство HUAWEI P20 Lite
Dual Pink от 31.12.2018 г.;
457,20 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена.
С обжалваното
разпореждане първоинстанционният
съд е приел, че заявлението следва
да бъде отхвърлено в частта, с която се иска
издаването на заповед за изпълнение за сумите 124,98
лв., представляваща неустойка по договор за мобилни услуги от 31.12.2018 г., и 457,20 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена, тъй като същите
произтичат от неравноправни клаузи.
Настоящият
съдебен състав намира така постановеното разпореждане за правилно.
Съгласно
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши
проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите
нрави или дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител. В настоящия случай несъмнено длъжникът има качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а процесният договор, от своя страна,
попада в приложното поле на потребителската защита. Към заявлението си на
основание чл. 410, ал. 3 ГПК заявителят е приложил договорите, от които
произтичат вземанията му, както и приложимите общи условия.
В
случая заявителят е
поскал издаването на заповед
за изпълнение за
вземане за неустойка по договор за
мобилни услуги от 31.12.2018 г.
Видно от приложения към заявлението договор,
в чл. 11 от същия е предвидено, че в случай
на прекратяване на договора преди изтичане
на срока му по вина
или искане на потребителя той
дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, но не повече от
трикратния им размер, стандартни месечни
абонаменти, а в случаите на предоставено устройство
дължи част от разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената от него при
предоставянето му, съответстваща
на оставащия срок на договора.
Според настоящия съдебен състав е налице
обоснована вероятност посочената клауза да е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал.1 във връзка с ал.
2, т. 5 и т. 13 ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора
в размер на три стандартни месечни
абонамента е необосновано
висока, тъй като
не е съобразена с
размера на евентуалните вреди,
които операторът би претърпял.
Последните не следва
да се съизмерват с
пропуснатите по самия договор
месечни абонаменти, тъй
като получаването на последните
е свързано с
предоставяне на определени
услуги за абоната, които
след прекратяването на договора
вече няма да бъдат предоставяни и
за които не
съществува каквато и
да е пречка
да бъдат предоставяни на
други абонати и
да бъде сключен договор
за това. Що се отнася до другото предвидено в договора
и посочено по-горе задължение за заплащане на разликата между
стандартната цена на предоставеното устройство
и уговорената и
заплатена от потребителя такава, то е
налице обоснована вероятност посочената
клауза да е
неравноправна на основание чл.
143, ал. 2, т. 13 ЗЗП, тъй като позволява на търговеца да увеличава
цената, без потребителят да може
да се откаже от договора.
Предвид горното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 277850 от 27.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 12585 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което е отхвърлено подаденото от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. Н. М., ЕГН: **********, за следните суми: 124,98 лв., представляваща неустойка по договор за мобилни услуги от 31.12.2018 г. и 457,20 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* за устройство HUAWEI P20 Lite Dual Pink от 31.12.2018 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: