МОТИВИ: Подсъдимият В.В.Д.,
ЕГН ********** е предаден на съд за престъпления по чл.301, ал. 3 във връзка с
ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК, затова че за времето от 26.05.2018г. до 02.08.2018г. в гр.***, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - „Надзирател -
ІІ-ра степен" в Затвора - *** I-ва категория, приел облага, която не му се
следва - пари в общ размер на 350 /триста и петдесет/ лв., както следва, за да
извършва услуги:
-на 26.05.2018 г. в гр.*** - пари в размер на 100 (Сто) лева от А. И. Е.,
за да наруши службата си - да внесе в Затвора - *** мобилен телефон, който да
предаде на М. И. Е., находящ се в Затвора-*** с мярка за неотклонение
„Задържане под стража".
-на 23.07.2018 г. в гр.*** - пари в размер на 100 (Сто) лева от А. И. Е.,
за да наруши службата си - да внесе в Затвора - *** мобилен телефон, който да
предаде на М. И. Е., находящ се в Затвора-*** с мярка за неотклонение
„Задържане под стража".
-на 23.07.2018 г. в гр.*** - пари в размер на 50 (Петдесет) лева от Е. Й.
Г., за да наруши службата си - да внесе в Затвора - *** мобилен телефон, който
да предаде на С. Й. С. и И. Й. С., находящи се в Затвора-*** с мярка за
неотклонение „Задържане под стража".
-на 02.08.2018 г. в гр.*** - пари в размер на 100 (Сто) лева от С. Г. К.,
за да наруши службата си - да внесе в Затвора - *** мобилен телефон, който да
предаде на С. Й. С. и И. Й. С., находящи се в Затвора-*** с мярка за
неотклонение „Задържане под стража", като нарушил задълженията си в
длъжностната характеристика „Надзирател - ІІ-pa степен"- "при
изпълнение на преките си задължения да осигурява ред, сигурност и безопасност в
местата за лишаване от свобода в съответствие с нормативните актове" -
чл.97, т.З от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС - В сила от 01.06.2009 г.,Обн. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., посл. изм. и
доп. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г. /, забраняващ лишените от свобода да
притежават, ползват и държат при себе си мобилни телефони, заповеди и документи
регламентиращи служебната дейност - Заповед № ЛС-04 1365/16.08.2017 г. на
Министъра на правосъдието "Списък на разрешените лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или
на определени за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите,
поправителните домове и затворническите общежития", в който списък
мобилните телефони не фигурират, - чл. 294, т. 6 от Правилника за приложение на
закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ ППЗИНЗС -
Издаден от министъра на правосъдието, Обн. ДВ. бр.9 от 2 Февруари 2010 г., посл. изм. и доп.
ДВ. бр.14 от 10 Февруари 2017г./ - съгласно който служителите от
надзорно-охранителния състав не могат да посредничат за създаване на
неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под стража лица,
между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги, за да извърши
престъпление по чл.282 ал.1 от НК, както и за престъпление по чл. 282 ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК, затова че за времето от 11.08.2018г. до
27.08.2018г. в гр.***, в качеството си на длъжностно лице - „Надзирател – ІІ-ра
степен" в Затвора - *** I-ва категория, нарушил служебните си задължения,
както следва:
- нарушил задълженията си в длъжностната характеристика „Надзирател
-ІІ-pa степен" - "при изпълнение на преките си да осигурява ред,
сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода в съответствие с
нормативните актове
- чл.97, т.З от ЗИНЗС, забраняващ лишените от свобода да притежават,
ползват и държат при себе си мобилни телефони, като позволил на С. Й. С. и И. Й.
С.,, находящи се в Затвора-*** с мярка за неотклонение „Задържане под
стража" да притежават мобилен телефон и СИМ карта към него;
- нарушил чл. 312, т. 10 от ППЗИНЗС - позволил внасянето и държането на
неразрешени предмети и вещи - мобилни телефони;
- нарушил Заповед № ЛС-04 1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието
"Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които
могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта
места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните
домове и затворническите общежития", в който списък мобилните телефони не
фигурират,
- чл. 294, т. 6 от ППЗИНЗС - съгласно който Служителите от
надзорно-охранителния състав не могат да посредничат за създаване на
неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под стража лица,
между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги, като на
неустановена дата в този период предал на лишените от свобода С. Й. С. и И. Й. С.
мобилен телефон „***" с ИМЕЙ №*** със СИМ карта „Виваком" с №***, с
цел да набави на другиго - лишените от свобода С. Й. С., И. Й. С. облага и от
това са настъпили значителни вредни последици - уронен е авторитета на
институцията която представлява, а именно Затвора гр. ***, като част от
структурата на Министерство на правосъдието, призвано да брани законовия ред в
Република България и са дискредитирани целите за налагане на наказанието
„лишаване от свобода" установени в чл. 36, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НК,
поради което и на основание чл. 282,ал.2 във вр. ал.1 от НК, във р. чл. 58а от НК му НАЛАГА наказание от 3 / три / години лишаване от свобода.
Производството по делото бе проведено при условията на съкратено съдебно
следствие по реда на глава 27 от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание поддържа
обвинението, така както е внесено с обвинителния акт. Излага подробни
съображения относно фактическата обстановка по делото и приема същата за
безспорно установена. Намира, че от нея може да се направи безспорен извод, че
подсъдимият Д. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на
престъпленията за които е предаден на съд. С оглед на това моли настоящата
инстанция да го признае за виновен и да му наложи наказание за извършеното
престъпление по чл. 301 ал. 3 от НК в размер на три години лишаване от свобода
и глоба в минимален размер, а за престъплението по чл. 282 ал. 2 от НК –
наказание от една година лишаване от свобода, както и лишаване от право да
заема длъжността, която е заемал към момента на извършване на престъплението.
Счита, че съда следва да приложи разпоредбата на чл. 23 от НК, като му определи
общо наказание от три години лишаване от свобода, което да бъде отложено за
срок от пет години от влизане на присъдата в сила, като се присъединят
наложените наказания „глоба” и „лишаване от право да заема определена
длъжност”. Намира, че съдът следва да приложи и разпоредбата на чл. 58а от НК и
да намали с една трета определеното общо наказание, както и разпоредбата на чл.
307а, пр. 2 от НК. Излага, че на основание чл. 53 от НК съдът следва да се
произнесе по приложените към делото веществени доказателства, като отнеме в
полза на държавата мобилните телефони, а протоколите, които са оригинали от
проведените претърсвания и изземвания следва да върне на Затвора – гр. ***.
Защитникът на Д. в съдебно заседание също излага подробни съображения,
като сочи, за първото престъпление за което е привлечен Д., че той е връщал
всички получени пари, като за четири суми има подпис без връщане веднага, а за
второто, че се отнася до един мобилен телефон. С оглед на това моли настоящата
инстанция да определи наказанията на Д. при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като вземе под внимание отличните характеристични данни за него,
факта че през целия период на
изпълняване на трудовите си задължения в Затвора – гр. *** няма вътрешни наказания,
не е имал образувани дисциплинарни преписки и производство, работи към
настоящия момент, има две малолетни деца и семейството му изцяло разчита на
неговите грижи.С оглед на това моли по отношение на деянието по чл. 301 ал. 3
във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК съдът да му наложи наказание при условията на
чл. 55 ал. 1 т. 2 от НК, а именно „пробация” без да му налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба”. По отношение на наказанието за престъплението
по чл. 282 ал. 2 от НК, също да приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, като му наложи наказание под най-ниския предел , което на основание чл. 66
от НК да отложи за срок от три години. Моли настоящата инстанция отчитайки
липсата на настъпили значителни вредни последици да определи на основание чл.
23 от НК най –тежкото наказание лишаване от свобода под една година, което на
основание чл. 66 от НК отложи за изпитателен срок от три години и да не му
налага наказание „глоба”. Счита, че следва да му бъде наложено наказание
„лишаване от право да заема длъжността „Надзирател втора степен”, която е
заемал в момента на деянията.
Подсъдимият Д. в съдебно заседание моли за по-лека присъда.
От събраните на досъдебното производство гласни доказателства –
показанията на свидетелите Г., К., С. С., Е., Г., И. С., К., Я., Т., П., К., Г.,
К., С., К., Е., Н., заключенията на вещите лица
инж.Т., С. и Лазарова, писмените и веществени доказателства по делото,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Д. ***, заедно със семейството си. Притежавал мобилен
телефон **********.В системата на ГД”Изпълнение на наказания”, започнал работа
през 2014 г.
През 2015 г.
със заповед № Л- 5023/14.08.2018 г. на главния директор на ГДИН бил назначен на
длъжност „Надзирател ІІ степен” в Следствения арест в гр. *** към ОС
„Изпълнение на наказанията” – гр. ***. С последваща заповед № Л-3541/31.08.206
г. на главния директор на ГДИН Д. бил преназначен на същата длъжност в Затвора
– гр. ***, считано от 01.09.2016 г. От приложената към делото длъжностна
характеристика е видно, че служебните задължения на Д. включвали, изпълнение на
пряка и непосредствена охранителна дейност, чрез която да осигурява ред,
сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода, в съответствие с
нормативните актове, заповеди и документи, които регламентират служебната
дейност, като в същата приложена на л. 4 до л. 9, т. 2 от досъдебното
производство са посочени неговите преки задължения при изпълнение на
функционалните задължения в затвора.
Свидетелите И. С., С. С., М. Е. и Б. Г. били настанени в специално
отделение на Затвора – гр. ***, където изтърпявали наказание лишаване от
свобода лица, чийто размер на наказаният бил над 15 години или доживотен затвор/
чл. 248 ал. 1 т. 1 и чл. 249 от ЗИНЗС/. Същите били настанени със заповеди,
съответно за И. С. № 645/12.05.2017 г., С. С. № 1261/30.08.2017 г., М. Е. - №
83/08.02.2018 г. и Б. Г. - №186/08.02.2018 г.
Във връзка с изпълнение на служебните си задължения подсъдимият Д.
познавал свидетелите С. С., И. С., М. Е. и Б. Г..
През месец септември – октомври 2017 г. , когато подсъдимият
Д. извеждал лишените на свобода в определено пространство в двора на Затвора за
разходка, включително и свидетеля С. С. му предложил да му „вкарва” телефони
срещу заплащане, като поискал различни суми – 100, 200, 300 лева, тъй като
често се правели проверки в килиите на лишените от свобода и мобилните телефони
били изземвани. Свидетелят С. С. се съгласил, като двамата се уговорили
мобилните телефони да бъдат оставяне до будка, която се намирала в
пространството за разходка. С оглед на това свидетелят С. С. се обадил на
свидетелката Е. Г., негова сестра. Обяснил й, че иска да му праща пари, за да ги дава на подсъдимият Д., като и
предоставил и номера на мобилния му телефон - **********. С оглед на това
свидетелката Г. на 20.07.2018 г. изпратила по спедиторска фирма „Еконт” сумата
от 50 лева, които били получени от Д. на 23.07.2018 г.
Свидетелката С. К. била майка на свидетелите С. и И. С.и. Свидетелят С. С.
й разказал, че подсъдимият Д. му обяснил, че „може да му вкарва мобилен
телефон”, за да могат да разговарят „спокойно”. Обяснил й, че „мобилните
телефони и парите” е следвало да изпраща, чрез „Еконт” на Д., като парите
„оставали за него”, а той от своя страна им предавал телефоните.С оглед на това
свидетелката К. на 30.07.2018 г., изпратила на Д. сумата от 100 лева, която
същия получил на 02.08.2018 г., на 11.08.2018 г. изпратила телефон марка
„Хуауей” с ИМЕЙ **************, който бил закупен от нея в присъствието на
внучката й – свидетелката Е. С. на 09.08.2018 г.и СИМ карта на Виваком № ***,
като съдържание на пратката написала „подарък”
на стойност 150 лева. Пратката била получена от подсъдимият Д. на
17.08.2018 г. Последният предал мобилния
телефон на свидетеля Станчев., който впоследствие при извършен обиск и
претърсване на 27.08.2018 г. бил иззет. На
21.08. 2018 г.
в 16.01 часа свидетелката К. изпратила на подсъдимия пратка, съдържаща телефон
„Самсунг” на части. Същата била получена от Д. на 21.08.2018 г. в 09.25 часа.
Свидетелите Б. Г. и М. Е. изтърпявали наказание „лишаване от свобода” в
Затвора – гр. ***, като били настанени в една килия със свидетелите И. и С. С.и.
Надзирател на поста за провеждане на престой на открито бил подсъдимият Д..
Същият разговарял със свидетеля Г. и му предложил мобилен телефон, като му
обяснил, че е безсмислено да си купува от затворническата лавка карта за
телефон на стойност 12 лева и да не може да говори с когото си иска. Заявил му,
че „услугата ще струва 100 лева”, както и че може да се обади на някой от неговото семейство, който да му
изпрати парите по „Еконт”. С оглед на това свидетелят Г. се обадил на съпругата
си – свидетелката А. Е. и й продиктувал номера на мобилния телефон на
подсъдимия, в резултат на което двамата си разменили SMS. След това на 25.05.2018 г. Е. привела на подсъдимия сумата от 100 лева, които той
получил на 26.05.2018 г., на 20.07.2018
г. привела сумата от 100 лева, която подсъдимия получил на 23.07.2018 г. Освен
парите Е. на 20.07.2018 г. изпратила с колет на подсъдимия три броя мобилни
телефони, които същия на 09.08.2018 г. върнал на свидетеля К., брат на
свидетеля Б. Г..
Съгласно разпоредбата на чл. 97 т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода не
могат да притежават включително и мобилен телефон или части от него, като със
заповед № ЛС-041365/16.08.2017 г. Министъра на правосъдието е бил изготвен
„Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат
да получават, ползват и държат при себе си или на определени за това целта
места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните
домове и затворническите общежития. Съгласно разпоредбата на чл. 312, т. 10 от
ППЗИНЗС надзирателите, независимо от поста на който изпълняват служебните си
задължения са длъжни да не позволяват внасянето и държането на непозволени
предмети и вещи. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 294 т. 6 от ППЗИНЗС
служителите от надзорно-охранителния състав не могат да посредничат за
създаване на неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под
стража лица, между тях и други граждани, както и да им вършат услуги.
От заключението на вещото лице по изготвената графическа експертиза
безспорно се установява, че подписите върху електронните изявления при
получаване на посочените по-горе пратки са положени от подсъдимият Д..
От заключението на вещото лице по допусната техническа експертиза на
мобилен телефон „Хуауей” с ИМЕЙ **************, е видно, че е налице инсталирана операционна система, като СИМ
картата на „Виваком” №*** е активирана и
в нея са установени записи на телефонни номера.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема,
че подсъдимият Д. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 301, ал. 3 във връзка с ал. 1, предл. 2 във връзка с чл.
26 ал. 1 от НК, като за времето от 26.05.2018г. до
02.08.2018г. в гр.***, при условията на продължавано престъпление, в качеството
си на длъжностно лице - „Надзирател - ІІ-ра степен" в Затвора - *** I-ва
категория, приел облага, която не му се следва - пари в общ размер на 350
/триста и петдесет/ лв., както следва, за да извършва услуги:
-на 26.05.2018 г. в гр.*** - пари в размер на 100 (Сто) лева от А. И. Е.,
за да наруши службата си - да внесе в Затвора - *** мобилен телефон, който да
предаде на М. И. Е., находящ се в Затвора-*** с мярка за неотклонение
„Задържане под стража".
-на 23.07.2018 г. в гр.*** - пари в размер на 100 (Сто) лева от А. И. Е.,
за да наруши службата си - да внесе в Затвора - *** мобилен телефон, който да
предаде на М. И. Е., находящ се в Затвора-*** с мярка за неотклонение
„Задържане под стража".
-на 23.07.2018 г. в гр.*** - пари в размер на 50 (Петдесет) лева от Е. Й.
Г., за да наруши службата си - да внесе в Затвора - *** мобилен телефон, който
да предаде на С. Й. С. и И. Й. С., находящи се в Затвора-*** с мярка за
неотклонение „Задържане под стража".
-на 02.08.2018 г. в гр.*** - пари в размер на 100 (Сто) лева от С. Г. К.,
за да наруши службата си - да внесе в Затвора - *** мобилен телефон, който да
предаде на С. Й. С. и И. Й. С., находящи се в Затвора-*** с мярка за
неотклонение „Задържане под стража", като нарушил задълженията си в
длъжностната характеристика „Надзирател - ІІ-pa степен"- "при
изпълнение на преките си задължения да осигурява ред, сигурност и безопасност в
местата за лишаване от свобода в съответствие с нормативните актове" -
чл.97, т.З от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС - В сила от 01.06.2009 г.,Обн. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., посл. изм. и
доп. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г. /, забраняващ лишените от свобода да
притежават, ползват и държат при себе си мобилни телефони, заповеди и документи
регламентиращи служебната дейност - Заповед № ЛС-04 1365/16.08.2017 г. на
Министъра на правосъдието "Списък на разрешените лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или
на определени за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в
затворите, поправителните домове и затворническите общежития", в който
списък мобилните телефони не фигурират, - чл. 294, т. 6 от Правилника за
приложение на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/
ППЗИНЗС - Издаден от министъра на правосъдието, Обн. ДВ. бр.9 от 2 Февруари 2010 г., посл. изм. и доп.
ДВ. бр.14 от 10 Февруари 2017г./ - съгласно който служителите от
надзорно-охранителния състав не могат да посредничат за създаване на
неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под стража лица,
между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги, за да извърши
престъпление по чл.282 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Д. е осъществил изпълнителното деяние, чрез действие – получаване на имотна облага –
парични суми, както следва - на 26.05.2018
г. в гр.*** - пари в размер на 100 лева от А. И. Е., на 23.07.2018 г. в гр.*** - пари в размер на 100 лева от същата свидетелка, на 23.07.2018 г. в гр.*** - пари в
размер на 50лева от Е. Й. Г. и на
02.08.2018 г. в гр.*** - пари в размер на 100 лева от С. Г. К., за да наруши службата си, нарушавайки
служебните си задължения, посочени в длъжностната му характеристика „Надзирател - ІІ-pa
степен", а именно - "при изпълнение на преките си задължения да
осигурява ред, сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода в
съответствие с нормативните актове" - чл.97, т.З от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС - В сила от 01.06.2009 г.,Обн.
ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г. /,
забраняващ лишените от свобода да притежават, ползват и държат при себе си
мобилни телефони, заповеди и документи регламентиращи служебната дейност -
Заповед № ЛС-04 1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието "Списък на
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места
лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и
затворническите общежития", в който списък мобилните телефони не
фигурират, - чл. 294, т. 6 от Правилника за приложение на закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража/ ППЗИНЗС - Издаден от министъра на правосъдието,
Обн. ДВ. бр.9 от 2 Февруари 2010
г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.14 от 10 Февруари 2017г./ -
съгласно който служителите от надзорно-охранителния състав не могат да
посредничат за създаване на неправомерни връзки между лишените от свобода,
задържаните под стража лица, между тях и други граждани, както и да им вършат
други услуги, за да извърши престъпление по чл.282 ал.1 от НК. От приложената
към делото длъжностна характеристика на подсъдимия Д. /л. 4- л. 9, том 2/
безспорно се установява, че същия има качеството на длъжностно лице по смисъла
на чл. 93 т. 1 б.”а” от НК. Налице е продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като Д. е осъществил четири деяния, които поотделно
осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време- няколко месеца, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшествуващите. Доказателства в тази насока
са показанията на свидетелите Георгиева, К., С., Е., Г., И. С., Е., С., Я., Т.,
П., К., Г., К. както и приложените към делото писмени доказателства –
разпечатани парични преводи на л. 84-87, л. 92-93, том 3, както и заключението на
вещите лица по графическата и техническа експертизи, протокол за оглед на
местопроизшествието на л. 18 -19 том 3.
От субективна страна подсъдимият Д. е действал виновно – при пряк умисъл
– съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. Доказателства в тази
насока са всички посочени по-горе.
При определяне на вида и размера на наказанието за това престъпление,
съдът взе под внимание високата обществена опасност на деянието, с оглед на
мястото и начина му на извършване от една страна и ниската такава на самия
деец, с оглед на чистото му съдебно минало, семейно и материално положение. С
оглед на това съдът наложи на подсъдимия Д. наказание от четири години и шест
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева. На основание чл. 58а
ал. 1 от НК намали размера на така определеното наказание с 1/3 или определи на
Д. наказание от тридесет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за
срок от пет години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 301 ал. 4
от НПК съдът му наложи и наказание по чл. 37 ал. 1 т. 6 от НПК, лишаване от
право за заема длъжност „Надзирател” за срок от две години от влизане на
присъдата в сила. На основание чл. 307а от НК присъжда сумата от 350 лева.
От описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция приема,
че подсъдимият Д. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. чл. 282 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, като за времето от 11.08.2018г. до
27.08.2018г. в гр.***, в качеството си на длъжностно лице - „Надзирател – ІІ-ра
степен" в Затвора - *** I-ва категория, нарушил служебните си задължения,
както следва:
- нарушил задълженията си в длъжностната характеристика „Надзирател
-ІІ-pa степен" - "при изпълнение на преките си да осигурява ред,
сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода в съответствие с
нормативните актове
- чл.97, т.З от ЗИНЗС, забраняващ лишените от свобода да притежават,
ползват и държат при себе си мобилни телефони, като позволил на С. Й. С. и И. Й.
С.,, находящи се в Затвора-*** с мярка за неотклонение „Задържане под
стража" да притежават мобилен телефон и СИМ карта към него;
- нарушил чл. 312, т. 10 от ППЗИНЗС - позволил внасянето и държането на
неразрешени предмети и вещи - мобилни телефони;
- нарушил Заповед № ЛС-04 1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието
"Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които
могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта
места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните
домове и затворническите общежития", в който списък мобилните телефони не
фигурират,
- чл. 294, т. 6 от ППЗИНЗС - съгласно който Служителите от
надзорно-охранителния състав не могат да посредничат за създаване на
неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под стража лица,
между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги, като на
неустановена дата в този период предал на лишените от свобода С. Й. С. и И. Й. С.
мобилен телефон „***" с ИМЕЙ №*** със СИМ карта „Виваком" с №***, с
цел да набави на другиго - лишените от свобода С. Й. С., И. Й. С. облага и от
това са настъпили значителни вредни последици - уронен е авторитета на
институцията която представлява, а именно Затвора гр. ***, като част от
структурата на Министерство на правосъдието, призвано да брани законовия ред в
Република България и са дискредитирани целите за налагане на наказанието
„лишаване от свобода" установени в чл. 36, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НК.
От обективна страна подсъдимият Д. е осъществил изпълнителното деяние,
като е нарушил служебните си задължения, произтичащи от разпоредбите посочени в
длъжностната му характеристика - „Надзирател -ІІ-pa степен" - "при
изпълнение на преките си да осигурява ред, сигурност и безопасност в местата
за лишаване от свобода в съответствие с нормативните актове, чл. 97 т. 3 от ЗИНЗС, чл. 312 т. 10 от ППЗИНЗС, заповед Заповед № ЛС-04 1365/16.08.2017 г. на
Министъра на правосъдието и чл. 294 т. 6 от ППЗИНС, като на неустановена дата период
предал на лишените от свобода С. Й. С. и И. Й. С. мобилен телефон „***" с
ИМЕЙ №*** със СИМ карта „Виваком" с №***, с цел да набави на другиго -
лишените от свобода С. Й. С., И. Й. С. облага и от това са настъпили
значителни вредни последици - уронен е авторитета на институцията която
представлява, а именно Затвора гр. ***, като част от структурата на Министерство
на правосъдието. Доказателства в тази насока са показанията на разпитаните
свидетели Г., С. К., С., Е., Г., И. С., И. К., И. Л., Б. Г., П. П., П. К., С. К.,
Е. С., С. К., А. Е., както и приложените към делото писмени доказателства –
протокол за доброволно предаване на л. 13 – л. 20 , том 1 от досъдебното
производство, заключението на вещите лица по графическата и технически
експертизи.
Освен това, както бе посочено по-горе подсъдимият Д. има качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б”а” от НК, ведно от приложената към
делото длъжностна характеристика на подсъдимия Д. /л. 4- л. 9, том 2/.
От субективна страна подсъдимият Д. е действал виновно при пряк умисъл –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Налице е специална цел – да набави за
лишените от свобода С. С. и И. С. имотна облага.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия Д. за това престъпление, съдът взе под внимание високата
обществена опасност на деянието, с оглед на начина и мястото му на извършване,
ниската такава на самия деец, с оглед на чистото му съдебно минало, семейното
му и имотно състояние и му наложи наказание „лишаване от свобода „ в размер на
три години. На основание чл. 58а ал. 1 от НК намали размера на така
определеното наказание с 1/3 като му определи наказание от две години лишаване
от свобода. На основание чл. 66 отложи изпълнението му за срок от пет години от
влизане на присъдата в сила.
От събраните по делото доказателства, установяващи описаната по-горе
фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият Д. е извършил с действията
си посочените по-горе престъпления в реална съвкупност – налице е подкуп и
престъпление по чл. 282 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът определи на подсъдимия Д. едно
общо наказание от тридесет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000
лева в полза на държавата.
Отчитайки високата обществена опасност на деянията съдът на основание
чл. 24 от НК увеличи размера на наложеното общо наказание с шест месеца, като
определи на Д. едно общо наказание от три години лишаване от свобода и глоба в
размер на 5000 лева. Съобразявайки личността на подсъдимия и извършеното от
него съдът на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи изпълнението на така
определеното наказание за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. На
основание чл. 23 ал. 2 от НК присъедини към така определеното най-тежко
наказание и наказанието по чл. 37 ал. 1 т. 6 от НК „лишаване от право да заема
държавна длъжност „Надзирател” за срок от две години от влизане на присъдата в
сила.
Настоящата инстанция приема, че така определените на подсъдимия Д.
наказания са справедливи, съответстват на обществената опасност на деянията и
на дееца и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанията, визирани в чл.
36 от НК. В тази връзка счита, че по делото не се събраха доказателства,
установяващи наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК.
При този изход на процеса подсъдимият Д. следва да заплати по сметката
на ОД на МВР – гр. *** сумата от 658,56 лева разноски за експертизи.
Веществените доказателства по делото Обект №1 - Запечатан плик с печати
на НИК-МВР №062., съдържащ мобилен телефон „НТС" с ИМЕЙ №*** и ИМЕЙ №***
със СИМ карта Теленор №*** и мобилен телефон „Хуавей ДРА-Л21 с ИМЕЙ №*** със
СИМ карта Виваком №*** и Мултимедийна карта „Хама" с №*** и Обект № 2 -
Мобилен телефон „Хуавей" с ИМЕИ 1 №*** и ИМЕЙ 2 № *** със СИМ карта с моб.
№*** на основание чл. 53, ал.1, б.”а” и „б” от НК съдът отне в полза на
държавата.
Обект № 3 - Бял книжен плик, съдържащ Протоколи от претърсване на килия
№101 в оригинал: 1. Протокол от 11.01.2018 г.; 2. Протокол от 09.02.2018 г.; 3.
Протокол от 09.02.2018 г.; 4. Протокол от 08.04.2018 г. 5. Протокол от 04.06.2018
г.; 6. Протокол от 02.07.2018 г.; 7. Протокол от 13.07.2018 г.; 8. Протокол от
13.07.2018 г.; 9. Протокол от 31.07.2018 г.; 10. Протокол от 03.08.2018 г.; 11.
Протокол от 10.08.2018 г.; 12. Протокол от 27.08.2018 г.; 13. Протокол от
04.09.2018 г.; 14. Протокол от 04.09.2018 г.; 15. Протокол от 11.09.2018 г.;
16. Протокол от 15.10.2018 г. и 17.Протокол от 28.11.2018 г. след влизане на
присъдата съдът постанови да бъдат върнати
на Затвора – ***.
При горните мотиви настоящата инстанция постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: