Мотиви към присъда по НОХД № 6641/2014г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура-Пловдив е
повдигнала обвинение срещу И.Х.И. и същият е предаден на съд за престъпление по
чл. 198, ал.1 от НК за това, че на 05.08.2014 год. в гр. Пловдив е отнел чужда
движима вещ – един чифт чорапи на стойност 2.00 лв. от владението на малолетния
В.Н.В. ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това заплашване - престъплението по чл. 198 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната
отговорност се предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на три години, което да
изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, както и да му бъдат възложени разноските по делото.
Упълномощеният защитник
на подсъдимия И. - адв. Т.Х. *** излага становище за недоказаност на
обвинението, поради което моли съда да признае подзащитния й за невиновен и да
го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Назначеният от съда
резервен защитник на подс. И. – адв. А.Р. също пледира към съдебния състав за
постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението от
обективна и субективна страна.
Подсъдимият И.Х.И. не
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава откъслечни и
лаконични обяснения, като поддържа становището на защитниците си относно
недоказаността на обвинението.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.Х.И. е
роден на *** ***, живее ****, със средно образование, работещ, не е женен,
осъждан е – по НОХД № 2453/2014г. по описа на ПРС, ІІ н.с., с ЕГН **********.
Свид. В.Н.В.
– ЕГН ********** тренирал футбол, като на 05.08.2014 год. по обяд се прибирал
от тренировка към дома си в ***. Същият бил придружен от приятеля си – свид. Д.К..
Двамата достигнали до блока, в който живеел В., като той отворил входната врата
на входа посредством чип, но не влязъл веднага вътре, а в продължение на
няколко минути я придържал отворена с ръката си, през което време разговарял
със свид. К.. В този момент в близост до блока, в който живеел В., се намирал и
подс. И., който забелязал двете момчета и решил да се приближи до тях. И. се
възползвал от обстоятелството, че свид. В. държи вратата отворена и бързо се
промушил покрай двете деца и през отворената врата влязъл във входа на блока. Скоро
след това свид. В.В. се разделил със своя приятел и също влезнал във входа, а К.
си отишъл. Свид. В. се насочил към асансьорната площадка, за да повика асансьора.
В това време И. се намирал на стълбите пред асансьора, като последвал В. и
застанал до него. Двамата влезли заедно в асансьора, като свид. В. натиснал
осмия етаж, на който живеел. След потеглянето на асансьора подсъдимият И. се
обърнал към В. и му казал да си свали чорапите. Това предизвикало първоначално учудване
у свид. В. и той го попитал защо, а подсъдимият му отговорил: „Защото ми
харесват.”. Едновременно с това пристъпил заплашително към свидетеля, като се
приближил на една ръка разстояние от него. Поведението му събудило страх у
свид. В., че непознатият може да му стори нещо лошо, ако не изпълни искането
му, поради което последният започнал да събува чорапите си, след което му ги
подал. В този момент асансьорът спрял на етажа на свид. В. и последният уплашен
незабавно изскочил навън, като едва успял да нахлузи маратонките на краката си.
Същият обаче бил последван от непознатият мъж. В. започнал да звъни на входната
врата на жилището си, а подсъдимият хукнал надолу по стълбището на блока с
чорапите на момчето. Отворила майката на свид. В., на която последният разплакан
разказал за случилото се, а двамата позвънили и на бащата на момчето – свид. Н.В.,
който се отзовал веднага и посетили V РУП Пловдив, където подали сигнал за
случилото се. В хода на оперативните мероприятия бил установен и извършителят
на деянието – подс. И..
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена стоковооценъчна експертиза,
според чието заключение стойността на 1
чифт чорапи възлиза на 2.00 лв.
На
досъдебното производство е назначена съдебно-психиатрична експертиза на свид. В.,
според чието заключение малолетният към този момент В. не се води на
психиатричен учет и не страда от психично заболяване, може правилно да
възприема факти от значение за делото и да и възпроизвежда. Това заклйчение на
вещото лице съдът намира за обективно и компетентно изготвено, като го
кредитира.
Изготвената
от вещото лице К. съдебно-психиатрична експертиза на дознанието на подс. И.
дава заключение, че подсъдимият не се води на психиатричен учет и не страда от
психично заболяване, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си към инкриминирания период от време. Може да
възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях. Според експерта И. страда от отклонения в сексуалността, при
него било налице високо ниво на безпокойство, проблеми в общуването, склонност
към крайности, саморазруха или садомазохизъм, данни за фетишизъм, разстройство
на влеченията.
В хода на
съдебното дирене съдът назначи повторна съдебно-психиатрична експертиза на
подсъдимия на основание чл. 153 от НПК, изготвена от вещото лице Л..
Становището на вещото лице също е в насока за възможността на И. да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към
инкриминирания период, да може правилно да възприема факти от значение за
делото и да дава обяснения за тях, ако желае.
Така
представените експертни заключения съдът ще коментира по-долу в мотивите си.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
За да постанови
присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка. Събраните на дознанието писмени доказателства, прочетени
на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал,
както иприобщените в хода на съдебното дирене установяват непротиворечивата
фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от
прокурора. Това са приложените по делото
справка съдимост и характеристична справка за подсъдимия, протоколът от
извършеното разпознаване. Фактологията се потвърждава и от показанията на
свидетелите В.В., Н.В. и Д. К., както и отчасти от показанията на свид. К.
досежно присъствието на подсъдимия на инкриминараната дата в асансьора с малолетния
към този момент В.. От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето на престъплението, мястото, механизма и начина на
извършване, както и авторството на престъплението.
Няма спор по времето
и мястото на извършване на престъплението, като мястото остава установено от
показанията на всички разпитани свидетели. За датата съдът цени показанията на
свид. Н.В., който посочва, че още същия ден са посетили V РУП, където са подали
жалба, а видно жалбата е от дата 05.08.2014г.
От показанията на
свид. В.В., а косвено и на свид. К. се доказва начина, по който подсъдимият е
получил достъп до вътрешността на входа, в който живеел пострадалия – чрез
отворената от самия В. врата. В действителност свид. К. не можа да даде
описание на непознатия мъж, който според същия „се е промушил“ между тях, за да
влезе във входа, но въпреки това самоличността на лицето не е спорна, а в тази
връзка – и авторството на престъплението. Извършителят е категорично разпознат
от пострадалия В. при извършеното на 06.08.2014г. разпознаване, което видно от
изготвения протокол е станало след като свид. В.В. е бил разпитан като свидетел
пред разследващ полицай, в който разпит и същият съобразно нормата на чл. 170
от НПК е бил питан по обстоятелствата дали познава лицето, което предстои да
разпознае, за особеностите, по които може да го разпознае, за обстоятелствата,
при които е наблюдавал лицето. Видно от протокола за разпознаване, действието е
извършено съобразно формалните изисквания на чл. 170-171 от НПК. Действително в
показанията си като свидетел пред съда Н.В. посочи, че още в деня на подаване
на жалбата в V РУП – 05.08.2014г. /т.е. ден преди разпознаването/ на сина му са
били показвани снимки с вероятни извършители, сред които той е посочил мъжа,
установен в последствие като подс. И.. Това обстоятелство обаче не опорочава
извършеното действие по разследването, доколкото предоставянето на снимков
материал като оперативен метод преди образуване на наказателното производство,
респективно – преди извършване на разпознаване на лица по реда на НПК е допустим способ /виж Решение
236/01.06.2012г. на ВКС по н.д.№ 698/2012г., ІІІ н.о., НК/. Както е известно,
едно лице следва да бъде привлечено като обвиняем, едва след като срещу него са
събрани доказателства, уличаващи го в извършване на вмененото му престъпление.
Характерен за грабежите способ за набиране на доказателства е
процесуално-следственото действие „разпознаване“. В хода на същото по
конкретното производство, пострадалият е разпознал дееца и това е станало база
той да бъде привлечен в качеството му на обвиняем с постановление с дата
11.08.2014г., на което действие същият е бил представляван от упълномощен
защитник. При извършване на разпознаването той не е притежавал качеството на
обвиняем, за да следва да бъде обгрижвано правото му на защита чрез присъствие
на упълномощен или служебен защитник.
Присъствието на
подсъдимия в асансьорната кабина с пострадалия не се и оспорва от страна на И. и
на неговите защитници, като възраженията на подсъдимия касаят единствено факта,
че пострадалият доброволно му бил дал чорапте си. Съдът обаче не кредитира
неговите твърдения, а единствено показанията на свидетелите В. и Н. В., като
логично и последователно изложени, кореспондиращи си. По отношение на свидетелят
Н.В. следва да се посочи, че изложените твърдения относно случилото се в
асансьора почиват не на лични възприятия, а на разказано му от детето. Съдът
приема твърдението на подсъдимия, че В. доброволно му е дал чорапите си, за
изцяло защитна теза, опровергана от всички останали доказателства. На първо
място – в показанията си пострадалият на няколко пъти ясно и недвусмислено
посочи, че причината да събуе и даде чорапите си на непознатия мъж е именно
отправеното към него искане в тази насока, придружено от приближаването на мъжа към
тялото на пострадалия. Което поведение
на непознатият мъж детето е приело именно като заплашително. В. посочва: „… стреснах се, защото си помислих, че може
да ми направи нещо лошо. Не знам какво може да ми направи. Беше ме страх от
него, не го познавам“. /л.78-гръб/.
По-нодолу в разпита на свидетеля се сочи „…Когато ми казваше да му ги дам /бел. - чорапите/, той се приближи към
мен заплащително, беше близо и аз се уплаших ….от поведението му ме изплаши
това, че той като ми каза да си сваля чорапите, се приближи към мен. С нормален
тон ми го каза, но беше по-заплашително че се приближава към мен. Заплашителен
беше като поведение, защото тръгна към мен.“ Приближаването на непознатия
мъж „на една ръка разстояние“ от тялото
на малолетното към този момент момче логично е предизвикало страх у последния
от потенциалната опаност последният да му стори нещо лошо. Самият той не можа
да определи какво точно според него е могъл да му стори мъжът, но безспорно е,
че създадената заплаха посредством думи и поведение на мъжа за потенциално
застрашаване на здравето или живота на момчето, го е мотивирало да се разпореди
с чорапите. На фона на обстановката, в която се намира – в затворена асансьорна
кабина, която е била в движение, в присъствието на физически превъзхождащ го, а
и по възраст мъж, с преметната чанта през рамо, в която свидетелят не е знаел
какво държи мъжът, а и всичко се е развило в рамките на секунди, несъмнено
поведението на непознатият е уплашило и стресирало момчето, щото безпрекословно
да се подчини на нареденото му.
Т.е. за съдебния
състав няма спор, че даването на чорапите е било продиктувано именно от
заплащителното поведение на подсъдимия, тъй като излизайки от асансьора,
пострадалият веднага е позвънил на звънеца на дома си, очаквайки неговата майка
да се отзове. Същият е бил разстроен, плачел е и това се установява от
показанията на неговия баща, с когото е провел разговор по телефона минути
по-късно. От показанията и на свид. Н.В., както и от показанията на В.В. се установява,
че детето не само след случилото се е било уплашено, но и в последствие същият
е продължил да се страхува. Дори при изслушването от настоящия състав сподели
за продължаващ страх, за притеснение да остава навън до късно, че предпочита да
е придружен от приятели, т.е. случилото се дълбоко го е стресирало и променило
съществено начина му на живот. В същата насока са и показанията на неговия
баща, както и на на малолетния К., който също в разпита си в сградата на КСУДС
посочи, че когато сподедил с него за случилото се, В. бил много притеснен, а
сега преди да се стъмни предпочитал да се прибере, като оставал с приятели да
играе до по-късно само „ако останат
повече деца.“ Свид. Н.В. споделя и че дни след случилото се с детето в
асансьора, то му се обадило по телефона, отново уплашен, че същият мъж върви след
него. В тази насока са и дадените от свид. В.В. показания. Ако действително
подсъдимият бе получил доброволно чорапите от момчето, то той би могъл да му ги
поиска дори пред входа, а не да изчаква оставането насаме с момчето в
асансьора, нито да бърза да се отдалечава от блока на момчето.
Независимо от
възрастта на свид. В.В. и К. обаче, евентуалното възражение за неправилно
разбиране и възприемане на релевантните обстоятелства е крайно неприемливо.
Видно от изготвената по делото СПЕ на малолетния към този момент свидетел В., същият
не само може правилно да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото,
но и да дава достоверни показания за тях. От друга страна, видно е, че
показанията му не остават изолирани – за случилото се пред входа показанията му
се потвърждават категорично от тези на К., а видно е и от показанията на баща
му за споделеното от момчето още в телефонния разговор, че твърденията на
детето остават непроменени във времето. От друга страна, ниската възраст на
лицата не означава, че депозираните от тях показания не почиват на реално
случили се и възприети от тях събития, нито на неправилно възпроизвеждане на
същите. Детето е равностоен участник в процеса и неговите показания в никакъв
случай не биха могли да бъдат подценявани или пренебрегвани, още повече, когато
същите не остават изолирани, а се подкрепят и от други доказателства. Още
повече, че показанията на К. съдът вамира и за незаинтересовани, поради което
изцяло ги кредитира. За пълнота следва да се посочи, че именно принципа на
недискриминиране на детето като участник в процеса е и възприетото становище в
Конвенцията на правата на детето на ООН и в Насоките относно правораздаването
по въпроси, свързани с деца, които са жертви или свидетели на престъпление,
приети с Резолюция 2005/20 на ИСС на ООН на 22.07.2005г., които принципно не
създават ново задължително право, а имат препоръчителен характер за държавите-членки.
Индивидуализирането
на отнетите вещи е по показания на свид. В.В., като пазарната стойност на чорапите
се дава от изготвената оценъчна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена.
Съдът не намира
основание да не даде вяра и на показанията на свид. К., който е бил пряко
ангажиран с оперативната дейност по издирване на извършителя на деянието. Именно
еднотипния механизъм на отнемане на вещите /от малолетни или непълнолетни деца,
в асансьорна кабина/ и характера на вещите – чифт чорапи, са насочили
разследващите органи към издирване на автора на деянието. Тъй като свид. К.
посочи, че и преди време е имало сходен случай, по който същият е работил и
като извършител е бил установен именно И.. Пред него по настоящия казус И. бил
дал и извънпроцесуални обяснения, в които признал за присъствието си в
асансьорната кабина, както и че е получил чорапите на детето, а като причина да
последва детето посочил последният да го подканил чрез смигване. Макар
подсъдимия да не даде подробни обяснения за случилото се в асансьорната кабина,
съдът намира за недостоверна една подобна версия, като изложената пред свид. К.,
за причината, поради която е последвал детето в асансьора. Нито свид. В., нито К.
посочиха преди това да са се срещали с този мъж, отрекоха и някой от двамата да
го е канил да влиза във входа. Подобна версия, като изложената пред полицейския
служител, се опровергава и от възприетото
в мотивите на ПРС, ІІ н.с. по НОХД № 2453/2014г., където е описан
идентичен механизъм на поведение, макар обсъжданото по това дело престъпление
да е различно. Т.е. съпоставено с описания механизъм на поведение в мотивите
към съдебния акт, с които е бил осъден подсъдимият и който е приложен по
делото, говори за един утвърден модел на действие в идентични ситуации. Освен
това съгласно трайната практика на ВКС полицейските служители може да
установяват при разпита им като свидетели извънпроцесуални изявления на други
лица, включително и на такива, които в рамките на конкретен наказателен процес
придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да са ги възприели. В
случая показанията на полицейския служител не остават изолирани, поради което и
не може да се постави под съмнение показанията на свидетеля относно
извънсъдебно заявеното от подсъдимия, с когото са беседвали, по повод
извършеното престъпление /в този смисъл Решение 1114/14.02.-2006г. на ВКС по
н.д.№506/2005г., ІІ н.о./ Отделен е въпросът, че съдът, както посочи по-горе,
не намира изложената пред полицейския служител версия от подсъдимия за
достоверна.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 198, ал.1 от НК.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА, подсъдимият И.
*** е отнел чужди движими вещи – един чифт чорапи на стойност 2.00 лв. от
владението на малолетния В.Н.В. с намерение противозаконно да ги присвои, като
е употребил за това заплашване.
С действията си подсъдимият е
осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния
състав “грабеж”, тъй като на инкриминираната дата с присвоително намерение е
отнел вещи от владението на пострадалия В., като е употребил за това принуда в една
от двете й форми - заплашване. Съгласно чл. 198, ал.2 от НК под заплашване се
разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или
имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице. С оглед конкретните
обстоятелства, при които е извършено престъплението – в затворено тясно
помещение, без възможност детето да повика за помощ и такава да се отзове незабавно,
заканата е отправена от физически и възрастово превъзхождащо го лице, непознато
за момчето, поради което съдът приема, че поведението на подсъдимия изцяло
покрива легалната дефиниция по чл.
198, ал. 2 от НК и е обективно годно да осъществи състава на престъплението
"грабеж". Подсъдимият с нормален, но нетърпящ възражения тон му
нарежда да си свали чорапите и да му ги даде, като на беглата реакция на
пострадалия за съпротива, като е попитал защо, подсъдимият започва да се
приближава към момчето, като застава на близко разстояние – на една ръка, както
сочи свидетелят. Самият В. посочва, че за него по-заплашително е било
приближаването на непознатия към момчето, тъй като именно това му поведение го
е уплашило и мотивирало да свали чорапите си. Т.е. думите и действията на
подсъдимия, ценени в тяхната съвкупност и с оглед едновременното им наличие,
според съда, са обективно и субективно годни да бъдат ценени именно като
отправена заплаха. Без значение в случая е обстоятелството дали подсъдимият
реално е имал намерение да навреди на пострадалия. Достатъчно за наличието на
заплаха в случая е предприемането на поведение, което да е от естество да бъде
възприето като заплашително от пострадалия. Не е необходимо да бъде установено,
че деецът е имал обективна възможност да бъде осъществено заплашващото деяние.
Достатъчно е деянието, което е започнал, да е създавало основателен страх у
заплашения, че то може да бъде осъществено и че от него може да настъпи тежка
опасност за живота, здравето, честта или имота му. А това изискване в случая е
налице. Самият В. споделя „Не знам какво може да ми направи, беше ме страх от
него, не го познавам…“
Сломяването на нежеланието на
пострадалия да даде чорапите си чрез заплахата - приближаване към тялото на
момчето, е допринесло за осъществяване на престъпните намерения на И.. Същото е
осъществено при липса на съгласие от страна на пострадалия, доколкото именно то
е наложило и използването на принудата, за да се неутрализира неговата
съпротива. Проследено в своята хронология, осъщественото от подсъдимия
въздействие върху детето е било насочено към постигане на крайната цел.
Както се посочи
по-горе стойността на вещите остава доказана от изготвената на дознанието оценъчна експертиза, неоспорена
от страните, чието заключение съдът споделя изцяло.
От СУБЕКТИВНА страна престъпното
поведение на подсъдимия е било продиктувано от пряк умисъл, като е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Преди да пристъпи
към изпълнение на замисленото от него деяние, той е съзнавал че желае именно
отнемането на чорапите от пострадалия, знаейки, че вещите са чужди, а с
предприемане на действията по упражняване на принудата е имал умисъл за липсата
на съгласие и решение да я преодолее с намерение да присвои вещите. Тук е
мястото съдът да обсъди двете изготвени СПЕ на подсъдимия. И двете експертни
заключения са категорични относно това, че И. не страда от психично заболяване,
могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си към инкриминирания период от време. В това отношение съдът не
поставя под съмнение становищата на вещите лица и намира това обстоятелство за
категорично установено. Според експерта К. обаче И. страда от отклонения в
сексуалността, при него било налице високо ниво на безпокойство, проблеми в
общуването, склонност към крайности, саморазруха или садомазохизъм, данни за
фетишизъм, разстройство на влеченията. Като
вещото лице базира тези си изводи и на „обяснения“ на И., в които „признал
вината си“ за извършеното престъпление и „изразил разкаяние“ /виж стр.4 и стр.5
от експертизата/. Подобни обяснения, в които И. да признава вината си обаче
съдът не констатира да се намират в кориците на делото. Нито се твърди в
експертнито заключение при извършения психиатричен преглед на лицето той да е
признавал вината си, нито да е споделял с вещото лице мотивите си, за да последва
детето. Ето защо, съдът не кредитира заключението на вещото лице К. в частта
относно мотивите за извършване на деянието, тъй като същото не остава
подкрепено от надлежни доказателства. Действително посъдимият е осъден с влязъл
в сила съдебен акт преди това за престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, извършено
спрямо лице от мъжки пол, навършило 14 години. Самият експерт д-р Л. обаче категорично
заяви, че нито подсъдимият при интервюто с нея е споделил за склонности, нито
по друга информация от делото са налице данни за други мотиви, подтикнали
подсъдимия да последва В. в асансьора и да отнеме чорапите му /като например
фетишизъм, поради разстройство на влеченията и т.н./. Поради това и съдът не
намира, че са налице доказателства относно мотив, различен от присвоителното
намерение в конкретния казус. Напълно кредитира съдебният състав заключението
на вещото лице Л., като намира същото за компетентно и обективно изготвено, с
необходимите познания в тази област, неоспорено от страните.
Категорично
престъплението не е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.
Действително касае се за една съвсем ниска стойност на отнетите вещи.
Малозначителността на деянието обаче не е само стойностен, но и комплексен
изразител на обществената опасност, респективно – на нейната липса или на
явната й незначителност. Преценката дали едно деяние, макар и да покрива
признаците на престъпление, не е престъпно, винаги следва да се съобразява и с
характера на общественоопасните деяния и тяхното отрицателно значение на деден
етап от развитието на обществето. Т.е., преценявайки в случая обективното
отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на престъплението и
обществените отношения въобще – грабежът е реализиран спрямо малолетно лице, в
рамките на затворено помещение, като деецът се е възползвал от невъзможността
на жертвата да потърси помощ, от физическото си превъзходство над по-слабото
като физика дете, за да отнеме желаните от него вещи. Макар интензитетът на
упражнетата принудада не е особено висок, безспорно същият е бил умерено
подбран и съобразен с възрастта на детето и обстановката, в която се прилага,
като деецът е имал съзнанието, че така употребената закана е напълно достатъчна
за постигане на целите му. Т.е. ниската стойност на отнетите вещи и интензитетът
на заканата ще бъдат оценени от съда при индивидуализиране на наказанието на
дееца, но в никакъв случай не игнорират противоправността на деянието. /виж в
тази насока Решение № 132/26.04.2012г. на ВКС по н.д.№ 335/2012г., І н.о./ Касае се за тежко умишлено престъпление,
предприето спрямо малолетно дете, извършено необезпокоявано посред бял ден, но
в затворено помещение, откъдето пострадалият е нямал възможност за реална
съпротива или да повика помощ, като престъплението е оставило страхов отпечатък
върху състоянието на детето.
За прецизност следва
да се отбележи, че деянието не покрива признаците на престъплението „изнудване“
по смисъла на чл. 214 от НК /или на 213а от НК/, тъй като при грабежа деецът
сломява съпротивата на пострадалия и отнема вещта, предмет на престъплението,
като започва с началото на принудата и завършва с отнемане на вещта, без двете
действия да са разделени по време, за разлика от изнудването по НК.
За да наложи на
подсъдимия справедливо наказание, съдът преценява следното: подсъдимият е на
една млада възраст, трудово ангажиран е, касае се за изключително ниска
стойност на отнетите вещи и както се посочи по-горе – интензитетът на
използваната принуда не е особено висок. Изложените смекчаващи обстоятелства
мотивират съдебният състав да ги прецени като многобройни такива /а ниската
стойност на вещите - и като изключително обстоятелство/, щото и най-лекото,
предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко. Наказанието на
И. следва да се определи при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК – под
предвидения минимум от три години лишаване от свобода. На база на така
изложените по-горе смекчаващи обстоятелства и като преценя като отегчаващи
обстоятелства малолетната възраст на пострадалото лице и обстоятелствата, при
които е извършено деянието, съдът намира, че наказание лишаване от свобода
малко над минималния размер - в размер на пет месеца - се явява съразмерно на обществената опасност
на извършеното от И. и на самия деец. Освен това биха се постигнали и целите на
наказанието по чл. 36 от НК.
Така наложеното на
подсъдимия наказание от пет месеца лишаване от свобода следва на основание чл.
61 т.2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, тъй като И. вече е осъждан на наказание лишаване от
свобода по НОХД № 2453/2014г. по описа на ПРС. От изтърпяване на наказанието
обаче следва на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК да се приспадне времето,
през което подсъдимият е бил задържан по настоящото дело с МНО „Задържане под
стража“, считано от 18.02.2015г. до влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият И. е
извършил престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело, в
изпитателния срок на предходното му осъждане по НОХД № 2453/14г. по описа
на ПРС, ІІ н.с. По цитираното дело
същият е осъден на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е било
отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от пет години. Съдебният акт
по НОХД № 2453/2014г. по описа на ПРС е в сила от 30.05.2014г., а настоящото
дело е за умишлено престъпление, извършено на 05.08.2014г. Ето защо, на
основание чл. 68, ал.1 от НК подсъдимият следва да изтърпи изцяло и отделно от
наложеното му по настоящото дело наказание от пет месеца лишаване от
свобода и наказанието в размер на три
години лишаване от свобода, наложено му по предходното осъждане. Същото следва
да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип също на основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС.
Направените по делото
разноски следва да се възложат в тежест на И. на основание чл. 189 ал. 3 от НПК.
Същите възлизат на 125 лева , които
следва да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив в полза на Държавата, както по
сметка на Районен съд Пловдив в полза на бюджета на ВСС сумата от 165 лева
разноски по делото.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.