№ 16881
гр. С., 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния
състав:
Председател:И. М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от И. М. СИМЕОНОВА Гражданско дело №
20231110167676 по описа за 2023 годИ.
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Х. Б. А., ЕГН
**********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в уронване на престижа и
опетняване на доброто му име чрез разгласяване на неистинска информация пред контролни
органи (съгласно уточнение в открито съдебно заседание на 26.06.2024 г.).
Ищецът твърди, че с Трудов договор № 27/05.09.2023 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1
КТ, във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ ответницата била назначена на длъжност „Технически
секретар”. На 10.11.2023 г. същата подала молба за напускане и помолила работодателя си
„С.Б.“ ЕООД трудовото правоотношение да се прекрати по взаимно съгласие и със Заповед
№ 22/15.11.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение било
прекратено. Сочи, че съгласно ведомости за заплати на ответницата били изплатени всички
трудови възнаграждения - за месец септември трудовото възнаграждение било изплатено на
ръка, за което ответницата собственоръчно положила подпис. За месеците октомври и
ноември възнаграждението било изплатено по банков път по лична банкова сметка,
предоставена от ответницата, на 17.11.2023 г., преди самото прекратяване на трудовото
правоотношение между страните. Ищецът твърди, че Х. А. подала жалба до Главна
дирекция „Инспекция по труда” - С. област за неизплатени трудови възнаграждения, въпреки
че й били изплатени всички дължими суми от страна дружеството, с което подала
неистинска информация до компетентен орган, в резултат на което била инициирана
1
проверка, от която дружеството - ищец претърпяло неимуществени вреди, а освен това по
време на проверката бил прекратен трудовият процес във фирмата и служителите нямали
възможност да упражняват дейността си. Посочва, че след извършената проверка не били
издадени актове за установяване на административно нарушение и не било установено
нарушение на трудовото законодателство. Поддържа, че с тези си действия ответницата
уронила престижа и доброто име на ищеца. С оглед изложеното моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че подаването на жалба или сигнал до
компетентен орган представлява правомерно поведение, което не води до санкции за
жалбоподателя. Твърди, че е изложила верни твърдения до Инспекцията по труда, доколкото
било налице размИ.ване между действително заплатеното й трудово възнаграждение и това
по трудовия й договор, както и между задълженията й по длъжностната й характеристика и
реално изпълняваните от нея трудови дейности. Посочва, че ищецът я принуждавал да
подпише ведомост за получена заплата без реално да била получена от ответницата.
Поддържа и че трудовото й възнаграждение за месец октомври било заплатено два дни след
подаването на жалбата. Оспорва ищецът да е претърпял вреди в резултат на извършената
проверка от Инспекцията по труда, с доводи, че съдействието на служителите при
извършване на проверката представлява тяхно административно задължение. В допълнение
сочи, че проверката продължила около час, поради което оспорва твърдението, че са били
ангажирани служителите на ищеца. Оспорва възможността да бъдат търпени
неимуществени вреди с доводи, че ищецът е юридическо лице. С оглед гореизложеното
моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК наличието
на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане: 1) деяние
(действие), а именно, осъществяване на противоправно поведение от страна на ответницата,
изразяващо се в описаното в исковата молба поведение по подаване на сигнал до Инспекция
по труда и изнасяне на недействителна информация пред контролни органи; 2) претърпени
от ищеца неимуществени вреди и техния размер (уронване на престижа и опетняване на
доброто име на фирмата); 3) причинна връзка между противоправното и виновно поведение
на ответницата и настъпилите вреди; 4) вИ., която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
При установяване на тези предпоставки, в тежест на ответницата е да обори
презумпцията за вИ..
2
С оглед становището на страните, с доклада по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, а и
същите се установяват от приетите писмени доказателства, че с Трудов договор №
27/05.09.2023 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ със срок за
изпитване 6 месеца в полза на работодателя, ответницата е била назначена на длъжност
„Технически секретар” в ищцовото дружество, с място на работа: „С.Б.“ ЕООД, при пълно
работно време – 8 часа на ден, с основно месечно възнаграждение – 780 лв. (предвидено е
същото да се изплаща окончателно до 10-то число на следващия месец), като служителят се
е задължил да постъпи на работа на 07.09.2023 г., уговорено е, че договорът може да бъде
прекратен по реда, предвиден в КТ, както и с връчването на писмено предизвестие,
отправено от насрещната страна, със срок 30 дни; че ответницата е постъпила на работа на
07.09.2023 г.; че със Заповед № 22/15.11.2023 г. трудовото правоотношение между страните е
било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, считано от
10.11.2023 г., като е разпоредено на служителя да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1
КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. – 2 дни (във връзка с молба за
напускане от ответницата до управителя на ищцовото дружество от 10.11.2023 г. с искане да
бъде освободена от изпълняваната длъжност „технически секретар“, считано от 10.11.2023
г.), както и че ответницата е подала жалба до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ във връзка с неизплатени трудови
възнаграждения на 15.11.2023 г. (заведена в информационната система на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ с № ВХ23122298/15.11.2023 г.) – относно работодател
„С.Б.“ ЕООД. По делото е приложено и съдържанието на жалбата, от което се установява, че
ответницата е сигнализирала посочената институция за това, че по обява посочената заплата
е в размер на 1600 лв. - 1900 лв. нето, но в трудовия договор е посочена сумата от 780 лв. –
месечно трудово възнаграждение, на ответницата било обяснено, че възнаграждението ще се
изплаща на ръка, като предполагала, че остатъкът ще бъде заплащан като бонус; че реално
не е изпълнявала нещата, за които била назначена, а й се наложило да работи в склада и да
опакова поръчки; че подала молба за освобождаване, считано от 10.11.2023 г., но
работодателят отказвал да я освободи преди да подпише ведомост, че й е изплатено
възнаграждението за месец октомври, което реално не било изплатено и ответницата
отказвала да подпише подобен документ. С жалбата ответницата е поискала съдействие за
прекратяване на трудовия й договор, за оформяне и връщане на трудовата й книжка и за
изплащане на дължимите й възнаграждения.
По делото е приет Протокол за извършена проверка № ПР2346770/15.12.2023 г. от
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда -
Софийска област“, видно от който на 05.12.2023 г. на място в обекта на контрол и на
08.12.2023 г. и 15.12.2023 г. по документи в сградата на дирекцията е извършена проверка на
ищеца по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, констатирани са шест броя нарушения (липса
на документация отнсно периодичния инструктаж, който има за цел да поддържа и допълва
3
знанията на работещите по безопасност и здраве при работа; неуведомяване на работниците
и служителите за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се
предприемат за отстраняването им, намаляването или контролирането на тези рискове;
неуведомяване за размера на платения годишен отпуск, който всеки работник или служител
има право да ползва през календарната годИ.; неизискване от службата по трудова медицИ.
на заключение за пригодността на работещите да изпълняват дадения вид работа при
постъпване на работа, което нарушение е констатирано и по отношение на ответницата;
липса на дневник за регистрация на трудовите книжки; че Правилника за вътрешния трудов
ред не съдържа почивките по време на работа), за което са дадени съответни предписания и
срок за отстраняване на нарушенията.
Не се спори, че за сключването на трудовия договор от страна на работодателя е
подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до Национална агенция за приходите, видно от
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с входящ №
22388233424517/05.09.2023 г.
По делото е приложена и длъжността характеристика, в която като основна цел на
длъжността „Технически секретар” е вписано: да асистира на и да подкрепя управителя и
всички останали служители във фирмата в прилагането на политиката и изпълнението на
операционните дейности във фирмата с цел по-голяма ефективност.
По делото е приета ведомост за изплатени трудови възнаграждения за месец
септември 2023 г. на Х. Б. А., подписана от управителя на „С.Б.“ ЕООД, видно от която на
ответницата е изплатено възнаграждение в размер на 509,70 лв., за което е положен подпис
от последната, без посочена дата, приета е ведомост за изплатени трудови възнаграждения за
месец октомври 2023 г. на Х. Б. А., подписана от управителя на „С.Б.“ ЕООД, видно от която
на ответницата е изплатено възнаграждение в размер на 598,17 лв. по банкова сметка
(съгласно декларация за банкова сметка за превод на трудово възнаграждение, предоставена
от ответницата на 20.11.2023 г.), без посочена дата, приета е и ведомост за изплатени трудови
възнаграждения за месец ноември 2023 г. на Х. Б. А., подписана от управителя на „С.Б.“
ЕООД, видно от която на ответницата е изплатено възнаграждение в размер на 256,40 лв., по
банкова сметка (съгласно декларация за банкова сметка за превод на трудово
възнаграждение, предоставена от ответницата на 20.11.2023 г.), без посочена дата. Прието е
и платежно нареждане от 17.11.2023 г., с което ищецът е изплатил по банковата сметка на
ответницата сумата от 854,57 лв. с основание за превода – заплати м. 10.2023 г. (598,17 лв.) и
м. 11.2023 г. (256,40 лв.).
По делото е приета копие от обявата, по която е кандидатствала ответницата в jobs.bg
(което не се оспорва) с посочена заплата от 1600 лв. до 1900 лв. и бонус при постъпване до
300 лв. със задачи: пускане на поръчки (заявки) към доставчиците на дружеството, работа
със складов софтуер, подпомагане на дейността на останалите служители.
Приета е и разпечатка от кореспонденция по приложение Viber между ответницата и
„Венци Спално“, видно от която на 13.11.2023 г. ответницата е помолена на следващия ден
да се яви на работа, за да разпише необходимите документи за прекратяване на трудовото й
4
правоотношение, при което същата е заявила, че детето й е болно, но ще опита да мине
следобяд, на въпрос дали трудовата й книжка ще бъде готова е получила отговор, че ще е
готова след като работодателят представи всички необходими попълнени документи,
изготвени от счетоводството; на 14.11.2023 г. е поискано ответницата на следващия ден най-
късно да се яви за подписите, като ответницата е отговорила, че за ведомостите е била
посъветвана да се консултира с Инспекция по труда, тъй като не е добре да се подписва, че е
взела нещо, което не е, като на 15.11.2023 г. е уведомила, че от Инспекция по труда са й
казали, че трябва да се подпише на декларация, че е съгласна да се направи удръжка от
възнаграждението й поради неспазено предизвестие, а ведомостта може да разпише, само
ако в нея е отразено, че възнаграждението отива за обезщетението; последвало е уточнение
относно плащането със счетоводството, както и съобщение от 16.11.2023 г., че договорът е
прекратен по взаимно съгласие и ответницата е помолена да разпише декларация за
получаване на заплатата по банков път и ведомост за септември на място или да й бъдат
изпратени по куриерска фирма.
За изясняване на обстоятелствата относно изплащане на трудовите възнаграждения и
прекратяването на трудовото правоотношение с ответницата са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В.В.В. – служител при ищеца. Същият
заявява, че Х. А. била назначена във фирмата на 05.09.2023 г. като технически секретар след
интервю, била очарована от предложението. Свидетелят не знае защо се е стигнало до
сигнала й до Инспекция по труда, бил много изненадан, защото се случвало за първи път,
екипът им не е голям - не повече от 20 човека и са толкова сплотени и с ръководство и
помежду си, че всички били шокирани, въпреки че проверката мИ.ла повече от добре, хората
даже и спално бельо си избрали, разгледали целия асортимент в склада. Изяснява, че по
принцип възнагражденията се дават на ръка - при ответницата било по банков път, защото
свидетелят многократно се опитвал да се свърже с нея, няколко пъти я молил по чата да
отидела на работа, включително да върне служебни дрехи, но тя не се явила. Добавя, че
случаят тръгнал от кавга между колеги. Изяснява, че след като ответницата не пожелала да
отиде до работното си място й превели по банков път сумата, за което трябвало да бъде
попълнена и декларация. Свидетелят не знае ответницата да е била принуждавана да
подпише декларация, никой не й е казвал „няма да ти даваме пари, но ти подпиши“. Добавя,
че ответницата била с минимална работна заплата към датата на назначаването си и това
възнаграждение й се изплащало реално. Възможно е в обявите за работа сумата да е по-
голяма поради включване на бонус. Заявява, че длъжността, която заемала Х., включвала
обработка на поръчки и разговори с клиенти и това било включено в трудовата й
характеристика.
Свидетелят П. Д. Г., който живее на семейни начала с ответницата, заявява, че същата
работела при ищцовото дружество около 2 месеца - от м. 09.2023 г. до м. 11.2023 г., на
длъжност технически секретар, но в действителност опаковала и изпращала пратки. Г.
заявява, че лично виждал ответницата да опакова пратки, чували се и по телефона и
коментирали какво прави ответницата като длъжност. Последната искала да напусне, защото
5
работата не отговаряла на длъжността, за която кандидатствала. Според свидетеля,
ответницата получавала възнаграждение 1600 лв., но била назначена на минималната
заплата - 780 лв. Добавя, че когато пуснала молба да я освободят от работа я накарали да
подпише ведомости за изплатени заплати, които тя реално не била взела. Ответницата му се
обадила по телефона, за да се посъветва - дали да ги разписва, като Г. заявява, че понеже
работи в МВР й казал, че за нещо, което не е взела, няма как да се разпише. Това били
причините ответницата да подаде жалбата в Инспекция по труда - че не искат да я
освободят, че длъжността, за която кандидатствала не е същата и че са я накарали да
подписва ведомости за заплати, които не била получила. Г. добавя, че не знае да са канили
ответницата да й изплатят трудовото възнаграждение, а тя да не се е явила. Пояснява, че
преди жалбата нищо не й било изплатено, но след подаване на жалбата й изплатили всичко.
На първо място, относно материалноправната легитимация на ищеца да иска
обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди, настоящият съдебен състав
намира за необходимо да посочи съществуващото по този въпрос противоречие в практиката
на касационната инстанция и образуваното в тази връзка тълк. дело № 1/2023 г. по описа на
ОСНГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което понастоящем е все още висящо, за
постановяване на съвместно тълкувателно постановление на ВКС и ВАС по въпроса
„Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от деликт?”. Действително, според по-старата
практика на ВКС юридическите лица не могат да претърпят неимуществени вреди, защото
нямат психика, а само имущество. Така, с решение № 47/10.09.2010 г. по т. д. № 625/2008 г.
по описа на ВКС, ІІ т. о. е даден отрицателен отговор на въпроса дали юридическите лица
могат да претендират да бъдат обезщетени за претърпени от тях неимуществени вреди, като
е прието, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по правилото на чл. 52
ЗЗД на юридическо лице - търговец е лишено от основание в закона. Върховният касационен
съд е приел, че претърпените от търговеца - юридическо лице вреди от установено
правонарушение несъмнено се отразяват в патримониума му, но поради безспорно паричния
му еквивалент тези щети не могат да имат неимуществен характер, което само по себе си
изключва приложението на чл. 52 ЗЗД. Като допълнителен аргумент е изложено и че самият
общопризнат смисъл, вложен в понятието „неимуществени вреди“ налага извода, че тези
вреди нямат своя имуществена стойност и следователно - парично изражение, което е
несъвместимо с правната същност и начин на възникване на юридическото лице - търговец.
Прието е по-конкретно, че търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с
паричен еквивалент, че то няма неимуществени активи и пасиви и вредите, които търпи, се
отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент, че
неимуществените вреди засягат неблагоприятно единствено психическите преживявания на
увреденото лице (причинявайки болки и страдания), а е безспорно, че юридическите лица не
могат да страдат емоционално.
В по-новата съдебна практика - решение № 274/18/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017
г. по описа на ВКС, ІV г. о., решение № 206/26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г. по описа на
6
ВКС, ІІІ г. о., решение № 29/10.03.2020 г. по гр. д. № 1690/2019 г. по описа на ВКС, ІV г. о.,
решение № 35/12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г. по описа на ВКС, ІV г. о., както и в
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 400/26.11.2013 г. по ч. гр. д.
№ 6155/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. е застъпено становище, обратно на даденото в
решение № 47/10.09.2010 г. по т. д. № 625/2008 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. В решение №
274/18/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г. по описа на ВКС, ІV г. о. и в решение №
29/10.03.2020 г. по гр. д. № 1690/2019 г. по описа на ВКС, ІV г. о. по допуснатия до
касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК материалноправен въпрос по
приложението на чл. 49 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД относно това търпят ли подлежащи на
обезщетяване неимуществени вреди религиозните организации като юридически лица,
изразени чрез средствата за масово осведомяване обидни, клеветнически твърдения,
уронващи авторитета им, е даден положителен отговор. В решение № 206/26.03.2019 г. по
гр. д. № 4762/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. по възникналия във връзка с допуснатите до
касационен контрол материалноправни въпроси предварителен въпрос дали действащото
вътрешно обективно право допуска юридическо лице да е кредитор по вземане за
обезщетение на неимуществени вреди, след като и юридическите лица са носители на
неимуществени права, съдът в мнозинството си е отговорил положително - юридическите
лица могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за
репарирането им. Прието е, че разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е обща и не съдържа ограничения
относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице
(ЮЛ). Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност
за неимуществени вреди от юридически лица и в последващите разпоредби в закона, вкл. и
чл. 52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди, като са налице и по-нови
разпоредби в други закони, които предвиждат правото на подобно обезщетение (аналогично
е постановеното по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 400/26.11.2013 г. по ч. гр. д. №
6155/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.). В заключение мнозинството от съдебния състав е
приело, че юридическите лица търпят морални вреди и могат да претендират, съответно да
им бъдат присъждани, обезщетения за същите, като несъмнено това касае всички
юридически лица без оглед на техния вид – търговци, юридически лица с нестопанска цел,
религиозни институции и т. н., както и без оглед на това дали имат членове или не.
Изключването на който и да било вид юридически лица от този кръг субекти би
представлявало недопустим дискримИ.ционен подход. Такова тълкуване на закона
съответства както на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
/КЗПЧОС/ и Хартата на основните права на ЕС /Хартата/, така и на практиката на
европейските съдилища. В решение № 35/12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г. по описа на
ВКС, ІV г. о. при отговора на допуснатия в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос за
критериите, въз основа на които следва да бъде определено обезщетение за претърпени от
юридически лица неимуществени вреди в хипотезите на нарушаване на правото на
Европейския съюз от незаконосъобразни актове, действия/бездействия на държавата,
Върховният касационен съд е споделил цитираната по - горе практика.
7
Настоящият състав възприема застъпеното в последно цитираните актове на ВКС
становище за допустимост (в материалноправния смисъл на понятието) юридическите лица,
вкл. търговци, да търпят подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди, считайки това
разрешение за съответно на общия граждански закон, в който не е въведено ограничение
относно субектите, които биха могли да претърпят и да претендират обезщетение за
неимуществени вреди, а и на практиката на ЕСПЧ и СЕС в тази насока, според която
юридическите лица също имат право да претендират обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди, изразяващи се в създаване на негативен облик на дружеството,
което няма имуществени измерения. Принципът на справедливостта изисква да бъде
присъдено обезщетение за всички негативни последици от противоправно поведение, които
не се изразяват в намаляване или пропуснато увеличение на имуществото на увредения с
конкретна парична стойност. По отношение на едно търговско дружество
тези неимуществени вреди биха могли да се изразяват в засягане на доброто име и реномето,
фирмената репутация, несигурността при планиране, нарушение в управлението на фирмата,
включително безпокойството и неудобството, причинено на членовете на управленския екип
– така решение № 35/12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г. по описа на ВКС, ІV г. о. Предвид
изложеното, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира
обезщетение за вреди от накърняване на репутацията му при доказано противоправно
поведение на насрещната страна.
Следователно, спорът по делото се свежда до това дали подадената жалба до
Инспекция по труда и нейното съдържание са израз на противоправно поведение от страна
на ответницата, във връзка с което ищецът е претърпял вреди, като в тази връзка СРС
намира за необходимо да отбележи следното:
Съгласно трайно установената практика на ВКС, която настоящият съдебен състав
споделя, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 758/11.02.2011 г.
по гр. д. № 1243/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 189/20.06.2014 г. по гр. д. №
5193/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г. по
описа на ВКС, III г. о., носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и
кога да го упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на
материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Това не изключва
възможността за злоупотреба с право, която е противоправна; такава е налице, когато
правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат накърнени права или законни интереси
на други - чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, а също и в противоречие с
интересите на обществото - чл. 8, ал. 2 ЗЗД. Отговорността за вреди от злоупотреба с право
по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право. Доказването на деянието (предявяването на иска,
подаването на жалба, сигнал) и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест
на пострадалия. И при злоупотребата с право вИ.та на дееца се предполага до доказване на
противното, но вИ.та в гражданското право не е субективното отношение на дееца към
деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин
8
или добрия търговец) грижа. Вредата и причинната връзка с противоправното деяние също
са в тежест да бъдат доказани от пострадалия. По общите правила дължимото обезщетение
обхваща всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати
ползи) и неимуществени вреди.
Само превратното упражняване на право е укоримо. Затова и няма злоупотреба с
права тогава, когато те се упражняват с ясното съзнание че съществуват, независимо от това
дали предприетата защита е адекватна, дали действително съществува твърдяното право и
дали има грешка в преценката, която да е извинителна или неизвинителна (така решение №
245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.).
Според непротиворечивата съдебна практика, подаването на жалба (сигнал, молба,
тъжба) до съответния компетентен орган е по принцип правомерно поведение, тъй като
съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да се
обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, без
опасения от последващи санкции. Такова поведение е израз на установените
в Конституцията на Република България основни права, като според чл. 45 гражданите имат
право на жалби, предложения и петиции до държавните органи, а съгласно чл. 56, изр.
1 всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права
или законни интереси. Приема се, че жалбоподателят е добросъвестен, и когато посочените
от него обстоятелства не бъдат установени.
Така например, когато едно частно лице предяви неоснователен иск пред съд, или
подаде неоснователна тъжба, то не носи отговорност по чл. 45 ЗЗД за причинените на
другата страна неудобства, притеснения и душевни страдания, тъй като искането за защита
на накърнени права представлява правомерна дейност, която е конституционно гарантирана,
а отговорността за причинени вреди по чл. 45 ЗЗД се поражда само при виновно
противоправно поведение на причинителя на вредата, в частност при злоупотреба с право.
Злоупотребата с право, т. е. противоправно поведение, е превратното упражняване на
правото единствено с цел да се увреди друг правен субект - когато искането не е отправено с
цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
жалбоподателят предварително е знаел, че те са неверни, и подава жалбата с цел да навреди
другиму или да накърни друг обществен интерес.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
ищецът не е доказал първия елемент от фактическия състав за уважаване на предявения иск,
а именно, че ответницата е извършила противоправно деяние, под формата на действие
(подаване на жалба/сигнал), с което е уронила престижа и доброто име на дружеството –
ищец – злепоставянето му пред работници, служители и трети лица, което се е отразило
неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на
предприятието.
Подаването от ответницата на жалба до Инспекция по труда, което е безспорно, не
представлява противоправно деяние, с оглед приетото за установено по делото - ответницата
е упражнила едно свое конституционно право на сигнал, респ. жалба пред контролния орган,
9
извършващ проверка за спазване на трудовото законодателство. С жалбата ответницата е
отправила искане до компетентния за проверка и вземане на отношение орган, с цел търсене
на защита. Във всички случаи, в които едно лице прецени, че са накърнени правата му, то
може да се обърне към компетентните органи – съд, прокуратура или други с искане за
защитата им. От предявяването на тези права единственото последствие за лицето може да
бъде неоснователността на претенцията, респективно жалбата, както и понасянето на
разноските по делото, направени от другата страна в съдебния процес.
При подаването на жалбата добросъвестността е налице, когато правото се упражнява с
убеждението, че то съществува. От събраните по делото доказателства – писмени и гласни,
безспорно се установява, че към датата на жалбата трудовото правоотношение между
страните не е било прекратено, въпреки подадената от ответницата молба за това на
10.11.2023 г., а от представените платежни нареждания несъмнено се установява, че
трудовото възнаграждение на ответницата за месеците октомври и ноември 2023 г. не е било
изплатено към датата на подаване на жалбата – 15.11.2023 г., а на 17.11.2023 г., или
ответницата е имала основание да подаде сигнал за защита на правата си. Установява се от
показанията на свидетеля Г., които съдът кредитира след преценка по реда на чл. 172 ГПК,
като логични и последователни, че от ответницата е поискано да се разпише на ведомости за
заплати, без същите да са й реално изплатени, което е станало повод и за подаване на
жалбата. Посоченото обстоятелство не се разколебава от показанията на свидетеля
Величков, които съдът кредитира след преценка по реда на чл. 172 ГПК, като
непосредствени и подкрепящи се от представената кореспонденция по приложение за
комуникация, който заявява, че ответницата е канена да се яви на място, за да получи
заплатата си и да подпише съответните документи, а от приложената кореспонденция по
приложение Viber, която не се спори, че е проведена именно между този свидетел и
ответницата, е видно, че е имало неразбирателство относно подписване на необходимите
документи за напускане, включително във връзка с подписването на ведомости за заплати,
които не са реално предадени на ответницата (без да е отразено, че възнаграждението се
прихваща за дължимото от ответницата обезщетение за неспазено предизвестие), като
работодателят, чрез служителя Величков е бил и предупреден, че ответницата ще потърси
съдействие от Инспекция по труда, т. е. не се установява информацията в тази част да е била
неистинска, като следва да се посочи, че това, че след извършената проверка не са
констатирани твърдените нарушения спрямо ответницата не прави поведението й
неправомерно. Както се посочи и по-горе гражданите имат право да се обръщат към
надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни и жалбоподателят се
приема за добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени по
делото пред надлежните органи, т. е. дори когато едно лице предяви неоснователен иск, или
подаде неоснователна жалба, то не може да носи отговорност за причинените на другата
страна неудобства, притеснения или душевни страдания в резултат от иска или жалбата.
Следователно във всички случаи искането за защита на накърнени права представлява
правомерна дейност, а за да се породи отговорността за обезщетяване на вреди, в хипотезата
на чл. 45 ЗЗД, е необходимо да се установи виновно противоправно поведение на
10
причинителя на вредата, каквото в случая не е налице.
Единствено при злоупотреба с право (т. е. противоправно поведение) може да се
говори за неправомерно действие.
Съобразявайки конкретиката на случая, съдът приема, че не се установява, че
подаването на жалбата е било израз на злоупотреба с права, че ответницата е действала
недобросъвестно и при превратно упражняване на трудовите си права (такива твърдения не
са изложени и в исковата молба). Такава злоупотреба ще е налице, само ако се установи
непротиворечиво, че жалбата (сигналът) не са отправени с цел обстоятелствата да бъдат
проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че
обстоятелствата са неверни и подава жалба (сигнал), за да навреди другиму или за да
накърни друг обществен интерес.
Доказването на недобросъвестното упражняване на законно признато право във всеки
конкретен случай е в тежест на пострадалия - ищец в производството, по правилата на чл.
154 ГПК (така решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.).
По делото ищецът не доказва противоправно и виновно поведение на ответницата, с
което тя е целяла, чрез излагане на неверни обстоятелства, да му навреди - да му причини
вредите, чието обезщетяване се претендира в настоящото производство по изложените вече
съображения, че към датата на подаване на жалбата отношенията между страните по
прекратяване на трудовото правоотношение и уреждане на последиците от него не са били
окончателно уредени. Съдът подчертава, че от страна на ищеца не е установено ответницата
да е упражнила правото си да подаде жалба до Инспекцията по труда с цел да бъдат
увредени правата и интересите на дружеството, а целта на жалбата е изложените в нея
обстоятелства да бъдат проверени и да се реагира своевременно. От събраните доказателства
не се установява проявена от ответницата недобросъвестност, което е в доказателствена
тежест на ищеца. Не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че с
подадената от ответницата жалба, същата е злоупотребила с правото си да сезира
компетентните държавни органи, като излага известните й факти и обстоятелства с искане за
търсене на съдействие и упражняване на контрол върху дейността на работодателя – нещо
повече, същият е бил уведомен, че ответницата ще потърси съдействие от контролния орган,
или че отправянето на сигнала накърнява обществен интерес. Обстоятелството, че жалбата
не е била оттеглена, след като възнаграждението е било изплатено на ответницата, също не
сочи на недобросъвестност у последната, тъй като гражданите са свободни сами да преценят
как да упражняват субективните си права. При така възприетото и от ангажираните по
делото доказателства, съдът приема, че в хода на производството не е установено
поведението на ответницата да представлява злоупотреба с предоставените й права,
обръщайки се за съдействие до държавните органи с цел проверка на условията, при които е
изпълнява трудовата си дейност, съответно – да е имала за цел да увреди интереса на ищеца,
поради което и поведението й не е противоправно.
Предвид извода, че самото подаване на жалба не е неправомерно поведение,
независимо дали изнесената информация е вярна, както и че в случая не са касае за
11
злоупотреба с право, не е необходимо да се анализират подробно останалите изложени в
жалбата твърдения - че в обявата за работа е вписано възнаграждение, различно от
предложеното на ответницата, доколкото с подписване на трудовия договор последната сама
се е съгласила с това, както и за несъответствие между извършваната работа (опаковане на
пратки) и вписаното в длъжностната характеристика на ответницата.
По изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че ищецът
не е установил при условията на пълно и главно доказване в съответствие с изискването
на чл. 154, ал. 1 ГПК, наличието на противоправно поведение от страна на ответницата,
изразяващо се в злоупотреба с права чрез подаването на твърдяната в исковата молба жалба,
вследствие на което да са причинени описаните от ищеца неимуществени вреди.
Доколкото, както се посочи, предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника по чл. 45 ЗЗД следва да са реализирани кумулативно, безпредметно е да се
обсъждат останалите елементи на фактическия състав на деликта: дали са причинени
неимуществени вреди – уронване на престижа и доброто име на ищеца от извършените от
ответницата действия, както и дали е налице причинна връзка между увреждането и
претърпените неимуществени вреди, чието обезщетяване се претендира.
Независимо от това, за пълнота следва да се изясни, че в хода на процеса не бяха
доказани и сочените от ищеца конкретни вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му
име и уронване на престижа на предприятието, тъй като, въпреки разпределената с доклада
по чл. 146 ГПК доказателствена тежест, за тези обстоятелства не бяха ангажирани годни за
установяването им доказателства, а сама по себе си принципната възможност поведението
на ответницата да доведе до негативни за предприятието последици не е равносилна на
действителното им настъпване, поради което искът следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат на
ответницата в размер на 50 лв. – депозит за призоваване на свидетел и 1000 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.03.2024 г. и
представени доказателства за изплащане на възнаграждението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж. к. „М.Л.“, ул. „Р.И.“ № 64В срещу Х. Б. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. П..............., осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата Х.
Б. А. да заплати на ищеца „С.Б.“ ЕООД сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа и опетняване на доброто име
12
на ищеца чрез разгласяване от ответницата на неистинска информация пред контролен орган
- Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, с подаване на жалба/сигнал на 15.11.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж. к. „М.Л.“, ул. „Р.И.“ № 64В да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Х. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. П..............., сумата от 1050 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13