О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260052 09.03.2021г. гр.Несебър
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и
първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева
административно наказателно дело
№ 1200 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Н.Ж.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***, подадена чрез процесуалния му представител – адв.З.К. ***, със
съдебен адрес:***, тел: 0888/955427 против Наказателно постановление
№ 18-0304-003158 от 28.09.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас,
РУ-Несебър, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя Б. е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение по
чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.първо от ЗДвП, на
същия е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/
лева за административно нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят Б. не се явява и
не изпраща представител. Не сочи доказателства.
За РУП-гр.Несебър, в
съдебно заседание представител не се явява. Ангажират писмени и гласни
доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 12.09.2018г., около 01.30
часа, в гр.Несебър, КК Слънчев бряг, на главната алея срещу хотел „Фаворит“,
органите по КАТ спрели за проверка движещия се в посока гр.Несебър лек
автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег.№ А3079НВ, собственост на Милена Тончева,
управляван от жалбоподателя Б.. При извършената проверка водачът не представил
свидетелство за управление на МПС, а само лична карта. След извършена справка с
ОДЧ, полицейските органи установили, че водачът не притежава свидетелство за
управление на МПС, тъй като му е отнето по реда на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП.
Установено било също, че управляваното от жалбоподателя МПС е спряно от
движение. За така констатираните нарушения, на водача Б. бил съставен АУАН, въз
основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Б., който
е сезирал съда с бланкетна жалба, предмет на разглеждане в производството пред
настоящата инстанция. В жалбата си същият не излага конкретни възражения по
оспореното наказателно постановление, освен че счита същото за неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно
съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
На първо място, съдът
счита, че настоящото производство следва да бъде прекратено, като недопустимо
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление подлежи на обжалване в
седмодневен срок, считано от уведомяването на нарушителя пред районния съд, в
района на който е извършено или довършено нарушението. Видно от данните по
делото, в настоящият случай, издаденото срещу жалбоподателя Б. наказателно
постановление е било връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН /л.5/, на
12.03.2020г. От приложената по делото докладна записка от 26.02.2020г. на
ст.пол.Димо Николов /л.6/ се установява, че на адреса на жалбоподателя Б. са
били извършвани многократни проверки за установяване на същия и връчване на
процесното наказателно постановление, но без резултат. При проведен разговор с
Миглена Танчева /бивша съпруга/ на жалбоподателя, същата е заявила, че Б. е бил
в България, но от около месец се намира в чужбина е не знае кога ще се върне в
РБългария. Същата е била запозната с издаденото срещу жалбоподателя наказателно
постановление, но е отказала да го получи. След извършена справка в
информационните масиви на МВР за задгранични пътувания на лицето Б. било
установено, че същият на 25.01.2020г. в 18.19 часа е напуснал РБългария през
ГКПП Видин-Дунав мост и няма регистрирано влизане отново в страната. Съдът,
като взе предвид представената по делото докладна записка, счита, че
наказващият орган е изпълнил задължението си да потърси щателно жалбоподателя Б.,
поради което намира, че разпоредбата на чл.58, ал.2 е законосъобразно
приложена. Жалбата против атакуваното наказателно постановление е подадена едва
на 14.12.2020г., около девет месеца по-късно, поради което се явява
недопустима.
Независимо от горното,
съдът счита, че следва да се произнесе и по същество, като съображенията за
това са следните:
Законът
изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства,
твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се
потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на актосъставителя О.И. – мл.автоконтрольор при РУ на МВР Несебър, присъствал
при установяване на нарушението. Същият в съдебно заседание сочи, че след констатиране
на горепосочените две административни нарушения – управляване на спряно от
движение МПС от жалбоподателя, след като е лишен от това право по
административен ред, контролният орган съставил акт на водача и свалил двата
броя регистрационни табели на процесния автомобил.
Не
се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на
акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на
атакуваното наказателно постановление. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства мотивират съда да приеме, че на
процесната дата – 12.09.2018г., жалбоподателят Б. безспорно е нарушил
визираните в наказателното постановление разпоредби, поради което е бил законосъобразно санкциониран.
Що се отнася до наложените
на жалбоподателя Б. административни наказания, съдът като взе предвид, че същите
са определени в средата на предвидения от закона размер, счита, че напълно съответстват
на характера и степента на обществена опасност на установените административни
нарушения и на личността на дееца, и в максимална степен биха способствали за
постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното,
настоящата инстанция намира жалбата за недопустима, а при условията на евентуалност
за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото-прекратено, като недопустимо.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Несебърският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ 304000-18459 от 14.12.2020г. по описа на РУ на МВр-Несебър на Н.Ж.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуалния му представител – адв.З.К. ***, със съдебен адрес:***, тел: 0888/955427 против Наказателно постановление № 18-0304-003158 от 28.09.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя Б. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.първо от ЗДвП, на същия е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 1200/2020г. по описа
на РС-Несебър.
Определението подлежи на
обжалване с частна касационна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: