О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Сливен, 09.10.2019 г.
Окръжен съд Сливен, Въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. МИХАЙЛОВА
Мл.с СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа
докладваното от мл.съдия Алексиева ВЧНД № 535 по описа на съда
за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал. 7 и 8, вр.
чл. 341, ал. 2 от НПК.
Образувано е по протест на РП - София против определение № 527/02.07.2019
г. по ЧНД № 951/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено
постановление на РП – София от 26.11.2018 г. за частично прекратяване и спиране на досъдебно
производство № 582/2016 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, преписка № 83/2016
г. на РП - Сливен, и № 31758/2017 г. по описа на Софийска РП, водено срещу Д.Т.Т. за престъпление по чл. 216, ал.1, вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК. В протеста, се излагат доводи за неправилност на
определението , тъй като вътрешното убеждение на прокурора било че не са
събрани достатъчно доказателства за вината на обвиняемото лице. Твърди че няма
пълна и несъмнена доказаност на обвинението, която се
изисква за поддържане и защита на обвинението пред съда. Посочва че съмненията
в съпричастността на Т. към деянието били налице. Посочва че извършването на
други процесуално следствени действия не би спомогнало да се съберат нови
доказателства в подкрепа на обвинителната теза.
Изразява се несъгласие относно извода на съда в атакуваното постановление,
че има данни за извършено престъпление по чл. 206 от НК, тъй като предмет на
престъплението била недвижима вещ, а съставът на обсебването изисквал предметът
да е движима вещ. Като съмненията за съпричастността оставали. Счита се че
съдът не е дал указания по приложението на закона и е нарушено правото за
суверена преценка на прокурора за това на кои лица да бъдат повдигани обвинения
и за какви престъпления, какви доказателства да бъдат събирани и в каква насока
следва да се провежда разследване. Развиват се аргумнети
за липсата на право на обжалване у другите обвиняеми на постановлението за
частично прекратяване на делото.
Изложени са аргументи, че не следва да бъде отменяно постановлението на СРП,
тъй като то не е напълно прекратено, а е спряно. Налице било единствено
частично перкратяване. Изтъква се, че прокуратурата е
установила извършване на престъпление, но не е установила неговият извършител.
Протестира се и указаното от съда да сравни вещите преди и след твърдяното
престъпно деяние с неизвестен извършител, тъй като това нямало да доведе до
разкриването на извършителя.
Предлага се отмяна на атакувания акт в частта, с която е отменено
постановление за частично прекратяване на наказателното производство спрямо обв. Д.Т..
След като се запозна с подадения от РП - Сливен протест, атакуваното
определение на РС - Сливен, отмененото постановление на РП - Сливен и
доказателствата, приложени по делото, въззивната инстанция намира следното от
фактическа страна:
Обв. Д.Т. е бил собственик на недвижим
имот, находящ се в гр. Сливен, ул. Оборище № 34.
Обвиняемият е бил длъжник по изпълнително дело № 218/2012 г. по описа на
кантората на ЧСИ Н.Г.. На 29.03.2012 г. ЧСИ Г. е насочила принудително
изпълнение към горецитирания недвижим имот , собственик на длъжника Д.Т., чрез
пристъпване към опис на недвижим имот обективиран в
протокол за опис от 29.03.2012 г. В същия протокол е обективирано
назначаването за пазач на вещта, обект на изпълнение на Д.Т.. Последният
продължил да обитава жилището заедно със семейството си. В протокола за опис и
направените снимки е описано състоянието на жилището и именно то е послужило на
вещото лице , за да изготви справедлива пазарна оценка на имота.
През септември 2015 г. е проведена публична продан на пазения и обитаван от
Т. имот, като с постановление от 02.11.2015 г., имотът е възложен на
пострадалото лице В.П.Д.. Постановлението е влязло в законна сила на 17.12.2015
г. Към този момент обитател на жилището е бил обв. Д.Т..
Към края на 2015 и началото на 2016 г. съседи на ул. оборище
чули шум – чукане и като от ремонт от жилището на № 34.
На 05.01.2016 г. свид. д. се свързала със С. Т.а
по телефона и я уведомила че ще предприема въвод във
владение на собствения си имат, като Т.а предявила претенции за заплащане на
подобрения направени в къщата. Д. отказала да ги заплати.
На 11.05.2016 г. като минавала покрай имота свид.
Д. установила, че имотът не е в състоянието в което го е закупила и от имота се
демонтират слънчеви панели , изнасят се и други вещи, като установила и редица
разрушения по сградата и помощните постройки. На място установила два леко и
тежкотоварни автомобила с № СН 6958 и СН 0626, които се установява да са:
Мерцедес Спринтер 308 с рег. № СН 6958 ВВ собственост
на управлявано от свид. А.Н., дружество и товарен
камион Ивеко 3510 с рег. № СН0626 АН – управляван от П.К..
Именно свид. А.Н. посочва, че в началото на януари
превозното средство е било наето от Д.Т. за превоз на вещи.
Свид. Д. извикала полиция и на сигнала се
отзовали свид. И. и А., които установили че имотът е в изключително
лошо състояние. Синът на Т. обяснил пред полицията че семейството му „налели“
много пари в къщата и било нормално да си ги вземат, като също обяснил, че
документите за собственост не били реални.
След обяд на същия ден служителите отново посетили адреса като вече в
присъствието на адвокатите на страните авокатът на Т.
поел ангажимент да се изправи състоянието на имота, но това не се случило.
Установило се че липсват прозорци, врати, осветителни тела, кабели
стъклопакети, ламперии, настилки, асми и др.
При установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предмет на
въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно
разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК. Протестът е подаден в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е
неоснователен.
Досъдебното производство е започнато с Постановление на
РП Сливен от 15.04.2016 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК. В рамките на разследването са изготвени две експертизи,
изискани са документи и са разпитани свидетели. На 10.01.2017 г. Д.Т.Т.
е привлечен в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл. 216 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, а именно за това, че в периода
17.12.2016 г. – 11.01.2016 г. в гр. Сливен повредил противозаконно чужда
недвижима вещ, а именно жилищна сграда, находяща се
на адрес на ***, и находящ се на същия адрес гараж,
всичко собственост на В.П.Д., с което причинил щета на обща стойност 7555,5
лв., с подробно описани в 16 точки действия.
С постановление от 26.11.2019 г. на РП - София наказателното производство е
частично прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.2, от НПК и спряно на
основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК поради неразкриване на извършителя. След
обсъждане на установената по делото фактическа обстановка, прокурорът е обсъдил
разпитите на свидетелите и е приел, че са нанесени щети на имота, но не се
уточнява нито кога, нито кой ги е нанесъл. Прието е, че не е доказано
обвинението по категоричен начин за осъждане и че никакви допълнителни
процесуално следствени действия не биха могли да допринесат за изясняването на
осъщественото престъпление.
За да постанови оспореното с протеста на РП - София определение, Районен
съд - Сливен е приел необоснованост и неправилно приложение на материалния
закон от страна на прокурора. Развити са съображения за наличието на доказателства
безспорно свързани със съпричастността на Т. за състоянието на имота. Собствения
анализ на доказателствата, направен от
съдебния състав на първата инстанция показва данни за извършено от Т.
престъпление по чл. 216 от НК. Развиват се съображения, освен за наличие на
обективните, то и на субективните елементи от престъплението, както и на
възможни други правни квалификации на деятелността на Т..
Определението на РС - Сливен е законосъобразно и правилно.
Настоящият състав на въззивния съд също намира постановлението за
прекратяване на наказателното производство за необосновано и от там за
незаконосъобразно. Изводът на прокурора за недоказаност на обвинението и
имплицитно съдържащият се извод за липса на каквото и да е извършено
престъпление от общ характер от лицето привлечено към наказателна отговорност не
може да се изведе по безспорен начин от събраните доказателства.
Въззивният съд възприема описаната фактическа
обстановка, както в постановлението за частично прекратяване и спиране, така и
в атакуваното определение на СлРС, като намира
следното: В доказателствената съвкупност безспорно,
както и във описаната фактическа обстановка посочвана от прокуратурата са
налични доказателства за съпричастност на Д.Т. към извършеното престъпно
деяние. Не са налични обаче преки доказателства за неговата деятелност, на
което се позовава всъщност представителя на държавното обвинение в мотивите си
към отменения акт. В тях се посочва, че нито един от свидетелите не е видял обв. Т. да извършва повреждане на имуществото.
Доказателствата са косвени, а именно: за пазач на недвижимостта е назначен Д.Т.,
същият обитавал недвижимия имот и съседите чували звуци – чукане и като от
ремонт, в късните часове на денонощието, вещите били изнесени от превозно
средство наето от Д.Т. в началото на месец януари 2016 г. и видяно от свид. Д. да бъде товарено с вещи от къщата. От разпитите на
свид. И. и А. служители на МВР, които съвпадат с
показанията на свид. Д., биха могли да бъдат изведени
мотивите на Т. да изнесе „подобренията“, за които са търсили заплащане и
по-рано. В събраните доказателства настоящият съдебен състав не откри такива,
които да прекъсват връзката от косвени доказателства, че именно лицето обитател
на къщата е нанесло умишлено щетите по нея, защото счита че същите следва да му
се заплатят. Доказателствената съвкупност от косвени
доказателства е довела и първоинстанционният и въззивния съд до заключението че
има събрани достатъчно доказателства за повдигането и поддържането на
обвинението на Т. пред съда и за да бъде обоснован акта на прокуратурата то
следва представителя на държавното обвинение да посочи кои доказателства
разкъсват веригата на косвените такива или кои разколебават извода за
съпричастност на лицето, на което е повдигнато обвинението към описаното
деяние. Бланкетното
заявление за липсата на вътрешно убеждение на прокурора, че обвивението
е недоказано води до липса на мотиви в тази насока, след като двата съдебни
състава на prima
facie от материалите по делото са намерили доказателства, че такава връзка има. На
първо място това не означава, че съдът дава указания на прокурора за внасяне на
обвинителен акт, а че отмененото постановление страда от порок, а именно необснованост на извода за недоказаност.
На следващо място настоящият състав на въззивната инстанция следва да
посочи, че интензитета на доказаност на обвинението
расте с всяка фаза на производството и че централната фаза е съдебната, където
също се извършва събиране и проверка на доказателствата. Не се споделя от
настоящата инстанция, позицията на прокурора, че за да бъде повдигнато и
поддържано пред съда обвинение на лице то следва то да е пълно и несъмнено
доказано – това изискване законът поставя за присъдата, докато за обвинителния
акт законът изисква прокурорът да има вътрешното убеждение, че са събрани
необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане
на обвинение пред съда (Решение № 7 от 21.06.2016 г. на КС на РБ по к. д. № 8 /
2015 г.), в случая прокурорът следва да посочи източниците в доказателствения материал, които водят до неговите съмнения
за съпричастността на обв. Т. към престъплението, за
да има мотивиран акт. Не се споделят доводите на прокуратурата, че съмнение
относно извършителя се коренят в липсата на конкретен период на извършване на
престъпната дейност по повреждането на чуждо имущество. На първо място законът
не поставя изискване към държавното обвинение да мотивира точна дата и час на
извършването, а може да се посочи период, а дори и неустановената дата в
конкретен отрязък от време. Анализът на доказателства показва, че такъв може да
бъде извлечен от наличните материали по делото като се анализират показанията
на свидетелите и обективните данни от приложените документи.
Съдът споделя извода на предходната инстанция, че има и друг порок у
Постановлението за частично прекратяване и спиране, а именно наличието на данни
за възможна друга правна квалификация на деятелността на Т.. Например по чл.
206 от НК. Тъй като органите на досъдебното производство привличат лице към
наказателна отговорност с предявяване на обвинение, което се явява „работно“ и
същото може да бъде изменено във всеки момент от тази фаза на наказателното
производство то прокурорът дължи изследване на всички възможни деяния които да
съставляват престъпление, като данни за проведено всестранно и пълно
разследване в тази насока не са посочени в постановлението за частично
прекратяване.
За пълнота на изложението следва да се посочи че не се споделя извода на
представителя на СРП изложен в протеста, че става въпрос за недвижим имот и
поради това правната квалификация на чл.206 от НК е неприложима. Вещите, които
се установява да са демонтирани и отнесени с буса, са
станали движими след отделянето им от недвижимия имот – именно така са и
отнесени – парна инсталация, соларни панели, осветителни тела и други. Именно
трайното им прикрепяне към недвижимата вещ ги прави нейна принадлежност, но
веднъж отделени от нея те придобиват самостоятелна стойност и загубват
качеството си на принадлежност към недвижимата вещ и стават движими, в какъвто
смисъл е и трайната съдебна практика.
Прокуратурата, като суверена в преценката си относно повдигането на
обвинение по квалификации и на лица на които сама реши, за да постановява
обосновани и законосъобразни актове дължи преценка и анализ на доказателствената съвкупност годна да изключи възможността
за квалифицирането на деянието по други състави посочени в НК.
Приложеният от Софийска РП подход, а именно изтъкването на липсата на преки
доказателства, без обсъждането на възможността обвинение основано изцяло на
косвени доказателства да породи обоснован извод за съпричастността на обв. Т. към деятелността, изпълваща състава на престъпление
е довело до необоснован и неубедителен акт, както и до преждевременния извод,
че недоказаност на обвинението е единствения възможен извод от събраните
доказателства.
Съдът не споделя и изразеното в протеста възмущение от определеното като
процесуално-следствено действие – сравнение между вещите които са били трайно
прикрепени към имота и кои са липсвали. Същото не представлява действие по
разследването. Указанието е за задълбочен анализ на доказателствата, не само по
отношение на предмета на престъплението, но и по отношение на съвкупността от
косвени доказателства, които биха или не биха могли да доведат до единствения
възможен извод, че обвиняемият е извършител на престъплението, както и дали от
него не е извършено друго деяние което следва да бъде квалифицирано като
престъпление по НК.
Посоченото по-горе дава основание да се потвърди атакуваното определение на
РС - Сливен, с което делото е върнато на РП - София за продължаване на съдопроизводствените
действия. Постановлението е следвало да бъде отменено като необосновано и
незаконосъобразно, а делото върнато на Районна прокуратура Сливен с указание да
се извърши пълен и всестранен анализ на събраните в досъдебното производство
доказателства, въз основа на който и при спазване правилата на формалната
логика да се извърши извод дали събраните по делото доказателства обуславят
наличие на престъпно деяние по чл. 216, ал. 1 от НК, друг състав на
престъпление от общ характер, или не са налице достатъчно доказателства за
такъв извод.
Ето защо, Окръжен съд - Сливен в настоящия му състав намира, че подаденият
протест е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното
определение на първостепенния съд, като правилно и законосъобразно, следва да
се потвърди.
Воден от изложените мотиви и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 527от 02.07.2019 г. по ЧНД № 951/2019 г. по описа
на Районен съд - Сливен, с което е отменено постановление на РП – София от
26.11.2018 г. за частично прекратяване и спиране на досъдебно производство №
582/2016 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, преписка № 83/2016 г. на РП -
Сливен, и № 31758/2017 г. по описа на Софийска РП, водено срещу Д.Т.Т. за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: