Р Е Ш Е Н И Е №
………..,
гр. Лом, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЛОМ, ГК, 5-и
състав, в публично съдебно заседание на девети февруари, през 2022 година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Елица Орманова,
при секретаря Красимира Атанасова, като разгледа гражданско
дело № 455 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по
предявен от “Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК: *********, представлявано от А.А. - Изпълнителен директор, чрез
процесуален представител Ц.П., адрес: *** против Д. К. с ЕГН: **********, с адрес: *** и Л.С.К. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено по отношение на Д.С.К. с ЕГН: ********** и Л.С.К. с
ЕГН: **********, че дължат на „Топлофикация София“ ЕАД в условията на разделна
отговорност всеки по 1/2 от сумата в общ размер на 1748,57 лева, от които
1414,88 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г, ведно със законната лихва от
29.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 291,92 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2017 г. до 22.06.2020г., както и сума за извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 34,19 лева - главница за периода от
м.03.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 29.06.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, и 7,58 лева- лихва за периода от
01.05.2017г. до 22.06.2020г., както следва: Д.С.К. с ЕГН: ********** - 1/2, а
именно: 874,29 лева, от които 707,44 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г,
ведно със законната лихва от 29.06.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, 145,96 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до
22.06.2020г., както и сума за извършена услуга за дялово разпределение в размер
на 17,10 лева - главница за периода от м.03.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 29.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,79
лева- лихва за периода от 01.05.2017г. до 22.06.2020г. и Л.С.К. с ЕГН: **********-
1/2, а именно: : 874,29 лева, от които 707,44 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до
м.04.2019г, ведно със законната лихва от 29.06.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, 145,96 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017
г. до 22.06.2020г., както и сума за извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 17,10 лева - главница за периода от м.03.2017г. до м.04.2019г., ведно
със законната лихва от 29.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и
3,79 лева- лихва за периода от 01.05.2017г. до 22.06.2020г., присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1402/2020 г. по описа на PC – Лом.
Ищецът твърди, че на
29.06.2020г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. К. с ЕГН: ********** и Л.С.К. с ЕГН: **********,
в условията на разделна отговорност отговорност, за сумата в общ размер на
1748,57 лева, от които 1414,88 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г,
ведно със законната лихва от 29.06.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, 291,92 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до
22.06.2020г., както и сума за извършена услуга за дялово разпределение в размер
на 34.19 лева - главница за периода от м.03.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 29.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 7.58
лева- лихва за периода от 01.05.2017г. до 22.06.2020г., като се претендират и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. По ч.гр. дело № 1402/2020г. по описа на PC – Лом е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжниците на основание чл.415, ал.1, като със
съобщение, получено от дружеството на 29.01.2021г. съдията -докладчик по
цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок. В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК се предявява иск за установяване на вземането
на ищеца за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Д. К. с ЕГН: ********** и Л.С.К. с ЕГН: **********,
като клиенти на ТЕ, за топлоснабден имот в гр., за процесния период.
Ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабдения имот в процесния
период, са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на §
190. от ДР на Закона за енергетиката. Ответниците, видно от приложеното извлечение от сметки за
абонатен № 213137, са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са
погасили задължението си. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от
ЗЕЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира
топлоснабдения имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ ЕЛВЕКО” ООД. За имота на
ответниците са издадени изравнителни сметки, които се прилагат като
доказателство в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за
процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане,
то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че
резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Ответниците в отговора си
по чл. 131 от ГПК оспорват иска, като заявяват, че исковата молба е нередовна
съгласно чл.129, ал.2 във вр. с чл.128 от ГПК, тъй като не отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК. От друга страна се твърди, че в
същия период, посочен в исковата молба за дължими суми: главница 1414.88 лв за
периода от месец май, 2016 г. до месец април, 2019 г. , 291.92 лв. мораторна
лихва за забава от 15.09.2017 г. до 22.06.2020 г .и 34.19 лв сума за дялово
разпределение за периода от 03.2017 г. до месец април 2019 г., са извършвани
плащания от ответниците към ищеца за процесната сума и период. Това не е взето
предвид от ищеца и не е отразено в исковата молба. Плащанията са по банка с
банкови ордери, платени по сметка на ищеца в «Общинска банка» и ЦКБ по абонатен № 213137. Плащанията са извършени: с вносна бележка № 81213674 - 30 лв., с вносна бележка №
87080132 - 51.89 лв., с вносна бележка № 81626605 - 31.86 лв. /61.86 лв/, с
вносна бележка № ********** -200 лв.
Имало още плащания по сметката на ищеца при ЦКБ-Враца, които представят: с вносна бележка от 22.06.2018 г. за 31.86
лв. по фактура 81626605, с вносна бележка от 21.11.2018 г. за 61.86 лв по
фактура **********, с вносна бележка от 14.11.2019 г. за 200 лв. по фактура
81952766. С разписка към «Изипей» от 22.04.2021 г. са платени 10.16 лв. по
фактура *********, разписка към «Изипей» от 11.05.2021 г. са платени 30.94 лв.
по фактура *********. Уточняват, че в процесния период са правили актуална
справка за използвана топлинна енергия за период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г. на „ЕЛВЕКО”, в която е посочено, че
изравняването в лева за абоната е 569.12 лв., а начислената е 807.21 лв., като
изравнителната е 238,09 лв. или това не се дължи от ответниците, но това не е
отразено в исковата молба. Изрично е посочено, че изравнителните сметки ще
бъдат преработени при извършен допълнителен отчет в горния имот от получаването
на справката. Алтернативно ответниците считат, че претендираните суми са
погасени по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, като се прави възражение за изтекла
погасителна давност съгласно чл. 111, б "в„ от ЗЗД на посочените суми, тъй
като същите са периодични плащания. Твърди се още, че по делото няма
доказателства, че топлинната енергия е отчитана съгласно приложение към чл. 61,
ал.1 на Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост. Няма доказателства, че топлинна енергия за разпределение е
измерено с топломера в абонатната станция количество, коригирано с технологични
разходи, които са за сметка на ищеца според границата на собственост и с
количеството топлинна енергия за допълване на сградната инсталация в случаите,
когато се използва топлоносител от топлопреносна мрежа. Твърди се и, че не са
спазени изискванията по т. 6.1. и по
т.6.1.1 от методиката за отчитане на топлинна енергия за отопление на имот и
такава за отдаване от сградна инсталация. Няма към исковата молба
доказателства, че общите топломер и водомер в абонатна станция са средство за
търговско измерване и съгласно чл. 5 от ЗИ подлежат на задължителна
метеорологична проверка. В този смисъл е нарушен чл. 51 ал.2 от Наредба №
16-334 от 06.04. 2007г за Топлоснабдяването и чл. 52, ал.6, чл. 149 ал. 1 във
вр с ал.2 , чл. 167 ,чл.241 ал. 1 и чл. 261 от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Нарушен и nap. 1, т. 58 от
ЗЕ във вр с чл. 40, ал.2 във вр с чл. 43, ал.4 от Закона за измерванията и Заповед
№ А- 73 от 03.04. 2003 г на ДАМТН, като съгласно Заповед № А-412 от 16.08.
2004г. и А- 102 от 05.03.10г. на ДАМТН периодичността на последяващата проверка
е две години.
В съдебно заседание не се
явява представител на ищеца. Депозирана е молба за даване ход на делото в
отсъствие на ищеца, с която се поддържа иска.
Ответниците в съдебно
заседание не се явяват, а се представляват от адв. Д.Н. ***, която оспорва
иска.
В с.з. третото лице помагач не се явява и
не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни
изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 1402 по описа на Районен съд – Лом
за 2020 г., образувано вследствие на прекратено и изпратено по подсъдност
ч.гр.дело № 27512/2020г. по описа на СРС, се установява, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. рег. №
3031724 от 29.06.2020 г., за вземанията, предмет на настоящото производство,
като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 260089 от
15.10.2020 г., връчена на ответниците. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
ответниците са подали, всеки от тях поотделно, възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. С разпореждане от 07.01.2021 г. заповедният съд е дал
указания на заявителя с оглед предявяването на установителен иск за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
“Топлофикация София” ЕАД е подало иск по чл. 422 ГПК. Във връзка с изложеното
съдът намира, че предявените искове да допустими.
По иска с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД:
Предмет на
предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо, че между страните съществува
правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължението на ответниците да
заплатят сумите, предмет на заповедното производство, представляваща стойността на топлинни услуги, предоставени за топлоснабден
имот в . За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи: 1) съществуване
на облигационно отношение
между страните, 2) изпълнение от
страна на ищеца на
задължението да достави реално
на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща
на претендираната стойност, както
и 3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В тежест на ответника
и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга,
включително всички наведени правопогасяващи възражения.
Следва да се установи първо наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото. Ответникът Д.К. във възражението си
срещу заповедта за изпълнение не посочва конкретни доводи за недължимост на
вземането. В своето възражение ответникът Л.К. сочи, че въпросното жилище е в
съсобственост, че имотът се ползва от сестра му /отв. Д.К./ и нейното
семейство, като не се ползва от него през посочения в заповедта период. Ответникът Л.К. във възражението си по чл. 414 ГПК не оспорва,
че е съсобственик на процесния имот. В
отговора на исковата молба нито един от двамата ответници не оспорва наличието
на съсобственост върху имота. Отделно от това, видно от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 51, том ХІ, дело № 2058/1994г. /л.16 и л. 17/ Васил С.К.
дарява процесния имот – апартамент в на С В К.. Съгласно
Удостоверение за наследници от Столична община от 12.03.2008г. /л.18/ С В К.,
починал на 25.02.2008г., б.ж. на гр. София, оставя наследници З Й К. –съпруга и
ответниците Л.С.К. - син и Д.С.К. –
дъщеря. З Й К. е починала на
19.02.2009г., като е оставила наследници по закон двамата ответници. Т.е.
ответниците са съсобственици на имота с дял от по 1/2 идеална част за всеки от
тях /чл. 5, ал. 1 от ЗН/. Следователно, по делото безспорно е доказано, че в процесния
период на консумация на топлинна енергия
- от м.05.2016г. до м.04.2019г., ответниците са били съсобственици на процесния апартамент в гр. София. Със
заявление-декларация от Д.С.К. с вх.рег. № 1375 от 30.06.2008 г. и молба
–декларация от С В К. с вх. рег. № 5725 от 23.10.2001г., приложени на л. 19-22,
ответниците са подали самостоятелни заявления за откриване на партида за
процесния имот, като липсват доказателства някой от тях да е поискал закриване
на партидата и това да е сторено. Ето защо двамата ответници се явяват пасивно материалноправно
легитимирани да отговарят за
задължението за заплащане на потребената топлинна енергия в процесния
апартамент за целия исков период.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна
енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В
него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на
топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи
условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди. Понятието за потребител, от своя страна, има
легално определение в закона, а именно в §. 1, т. 42 ДР на ЗЕ, в
която разпоредба е посочено, че потребител е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6
ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е
достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на
вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Не
е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име
фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота. В този смисъл възраженията на ответника Л.К. във възражението
по чл. 414 ГПК, че не е ползвал топлоенергия за имота, защото имотът се ползва
от неговата сестра - ответницата Д.К., са без значение за решаването на спора.
Нещо повече – Съдът на ЕС в Решение от
05.12.2019г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 приема, че законодателството
в България, което задължава собствениците на апартаменти в сграда – етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставка на отопление и не използват
парно в своето жилище, не нарушава правото на Европейския съюз. В това решение
се приема, че се допуска национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, както и че се допуска национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент.
В закона не е
предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от
ДКЕВР, които влизат в сила в 30
– дневен срок от публикуването им, без да е необходимо
писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено,
че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от
страна на ответниците да
са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита
сключен договорът с
топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за
писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по
спора са обвързани от договора за продажба на топлинна енергия при
действащите публично
известни общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Т.К., се установява, че сградата, в
която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно в нея е
въведена система за дялово разпределение, извършвано от „МХ ЕЛВЕКО” ООД. Следователно имотът се намира в
сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди,
поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката, ответниците имат качеството потребители на доставената топлинна
енергия и на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ са обвързани от общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им
писмено приемане. Следва
да се посочи, че сключването на договор като източник на облигационно
правоотношение между страните по действащия ЗЕ не изисква спазването на някаква
форма, включително и
писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез
действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия (фактическо
изпълнение на задължението от доставчика) и
приемане на престацията без възражения от страна на потребителя. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните съгласно общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители в гр. София,
както и Закона за
енергетиката, като ищецът има
задължение да доставя топлинна енергия за целия имот, а ответниците - да
заплащат нейната цена.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението
си да достави реално на ответниците топлинни услуги за
процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност.
От заключението
на вещото лице Т.К. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда
като обективно и компетентно дадено, се установява, че услугата “дялово разпределение” в
сградата, където се намира процесният имот, се извършва от „МХ ЕЛВЕКО“ ООД.
Това се установява и от приложения на л. 51 от делото Договор от 05.08.2005г. и
Договор от 08.11.2007г. на л. 52-53, сключени между ищеца и дружеството за
дялово разпределение „МХ ЕЛВЕКО“ ООД. Вещото
лице сочи, че процесната сграда е с непрекъснато топлоснабдяване за периода от
м.05.2016г. – м.04.2019г., „Топлофикация София“ ЕАД ежемесечно е извършвала
отчети на общ топломер, който е от търговски тип и е преминавал метрологичен
контрол, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно
действащата методика. Дяловото разпределение, извършвано от фирма „МХ ЕЛВЕКО“ ООД
за сградата и процесния имот, е в съответствие с методиката, нормативната
уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Общата
изравнителна сума за процесния период е „ -214,29“ лв. за получаване. Общата
сума за топлинна енергия, начислена от ищеца във фактури за абоната през
процесния период, е 2004,79 лв., от която 282,51 лева за отопление на имот и
сградна инсталация общо, и 1722,28 лв. за битово горещо водоснабдяване. Посочва,
че извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване
на потребена ТЕ за имота на ответниците с аб. № 213137, са в съответствие с
изискванията на действащата Наредба №16-334 за топлоснабдяване от 04.2007г. и
измененията от 06.2014г., във връзка с разпоредбите на ЗЕ, Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост и актуални цени
на ТЕ за процесния период. Сочи се още,
че от ТР - Земляне били предоставени отчети, които съдържат по месеци
отчислената ТЕ за технологични разходи в АС за процесния период, количествата
са съответстващи на нормативните изисквания и са за сметка на „Топлофикация
София“ ЕАД. Сочи се, че действащите топломери са били технически изправни.
Поради изложеното от вещото лице Т.К.
доводите в отговорите на исковата молба - че топлинната енергия не е отчитана съгласно
приложение към чл. 61, ал.1 на Методика за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост; че липсват доказателства, че топлинната
енергия за разпределение е измерена с топломера в абонатната станция и е
коригирано количеството с отчитане на технологични разходи, които са за сметка
на ищеца и с количеството топлинна енергия за допълване на сградната инсталация
в случаите, когато се използва топлоносител от топлопреносна мрежа; че не са
спазени изискванията по т. 6.1. и по т.6.1.1 от методиката за отчитане на
топлинна енергия за отопление на имот и такава за отдаване от сградна
инсталация; че няма доказателства, че общите топломер и водомер в абонатната
станция са средство за търговско измерване и съгласно чл. 5 от ЗИ са преминали
задължителна метеорологична проверка, са несъстоятелни.
От заключението по назначената съдебно-икономическа
експертиза, изготвено от в.л. В.Т., се установява, че за процесния период от м.
май, 2016 г. до месец април, 2019г. ищецът е издал за процесния имот фактури на
обща стойност 1824,68 лева. Постъпили са плащания по тях в общ размер на 375,61
лева и остатъкът на непосените задължения е 1449,07 лева, включваща 1414,88
лева за неплатена топлинна енергия и 34,19 лева за неплатено дялово
разпределение, които суми съвпадат с претендираните от ищеца за исковия период.
Посочени са в табличен вид /л.147/
издадените фактури и плащанията по тях. На л. 148 от заключението се сочи, че е
изготвена изравнителна сметка за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., с
изчислен разход на топлоенергия 700,35 лева. На основание изравнителната сметка
е издадена по ф. № **********/31.07.2017г. на стойност 700,35 лева, по която е
извършено плащане от 200 лева, видно от вносна бележка /л. 72/ с посочено
основание „главница по ф.81952766“. Това именно плащане съставлява прекъсване на започналата да тече
погасителна давност за вземането по тази фактура. Давността се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника /чл.116, б.а ЗЗД/, в случая изразено чрез
плащане. Отделно от това, за вземанията по издадените фактури
№ 81952766/31.07.2017г. с падеж 14.09.2017г., ф. № 96719609/31.07.2018г.
с падеж на 14.09.2018г. и ф. №
*********/31.07.2019г. с падеж 14.09.2019г. тригодишната давност не е изтекла, тъй като не
е изтекъл от датата на падежите им до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 29.06.2020 г., период от три
години. Поради това съдът не приема съображенията за изтекла кратка тригодишна погасителна
давност, наведени с отговорите на исковата молба.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че по делото е установено по категоричен начин, че потребената в
процесния апартамент топлоенергия е в количество и на стойност за исковия
период, така както е претендирана – 1414,88 лева за главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до
м.04.2019г. и сума за извършена услуга за дялово разпределение в размер на
34,19 лева - главница за периода от м.03.2017г. до м.04.2019г., или общо 1449,07
лв. Към датата на приключване на съдебното дирене ответниците не са изпълнили
задължението си за заплащане на претендираните суми за главница.
По иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска следва да се установи наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава – в случая – изтичането на срока
за плащане на задълженията за предоставени топлинни услуги, определен в чл. 33,
ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в гр. София. В тежест на ответниците и при доказване на
горните обстоятелства е да докажат погасяването на дълга на падежа. В приложените на л. 48-49 Общи условия от 2014 г., одобрени с решение
на КЕВР от 27.06.2016г., в чл. 33, ал.
1 е определен срока, в който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С изтичането на
този срок ответниците са изпадали в забава за неплатената сума и на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимите
суми. Видно от заключението на вещото лице В. П. /таблица л.151-152/ по ф.
81952766/31.07.2017г. начислението на лихва е започнало 45 дни след издаването
й – 14.09.2017г., като същото важи и за останалите издадени фактури №
**********/31.07.2018 г. и № *********
31.07.2019 г. Изпадането в забава не е обусловено от изпращането на
покана до длъжника. Вземането на ищеца за
получаване на цената за потребената енергия е срочно, като длъжникът е изпаднал
в забава за плащането на цената на потребената топлинна енергия и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ,
считано от датата на изпадане в забава по всяко фактурирано задължение
до 22.06.2020 г. /датата, до която се претендира от ищеца мораторна
лихва/. Претендира се върху главницата от
1414,88 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., мораторна лихва за забава, считано от
15.09.2017 г. до 22.06.2020г. в размер
на 291,92 лева, както и мораторна лихва в размер на 7,58 лева за периода от
01.05.2017г. до 22.06.2020г. върху сумата за дялово разпределение - 34,19 лева -
главница за периода от м.03.2017г. до м.04.2019г. Вещото лице В.П. изчислява
същата в размер на общо 299,50 лева, равняваща се на посочената в ИМ обща сума,
включваща 291,92 лева плюс 7,58 лева, считано от падежа на всяко отделно
задължение до 22.06.2020г. Вземането
на “Топлофикация София” ЕАД за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цената на потребената от ответниците топлинна енергия и главница за
дялово разпределение е акцесорно и се погасява в случай, че главното вземане се
погаси, каквото погасяване не е настъпило по отношение на главното задължение.
От гореизложеното следва, че установителният иск на
“Топлофикация – София” ЕАД следва да бъде уважен в цялост за сумите, които са присъдени в заповедното производство
- всеки
от ответниците дължи на ищеца по 1/2 /една втора/ ид.част от сумата 1748,57
лева, включваща: 1414,88 лева главница за незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., 291,92 лева лихва за забава за периода
от 15.09.2017 г. до 22.06.2020г., 34,19 лева главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м. 03.2017г. до м.04.2019г., 7,58 лева лихва
за забава за периода от 01.05.2017г. до 22.06.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението - 29.06.2020г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 260089/15.10.2020г.
по ч.гр.д. № 1402/2020 г. по описа на PC
– Лом.
По разноските: Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не
се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните)
отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците следва да заплатят на ищеца разноски, сторени в исковото
производство, както следва: за държавна такса – 171,62 лева, 500,00 лв. за
депозити за вещи лица /250,00 лева по съдебно-икономическата експертиза и 250,00
лева за съдебно-техническата/, за издаване на съдебни удостоверения - 10 лева и юрисконсултско възнаграждение – 200,00
лв., т.е. общо разноски 881,62 лева. Претендираното юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лева е съобразено с чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно който в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
препращаща към Наредба за заплащането на правната помощ, чл. 25, ал. 1,
съгласно който за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 300 лв. В случая претендирано юрисконсултско възнаграждение е в
средния посочен размер.
Следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от ищеца по
заповедното производство, съобразно уважената част от исковете, т.е. в пълен размер
от 34,97 лева за държавна такса. Разноски за юрисконсултско възнаграждение със
заповедта за изпълнение не са присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.К. с ЕГН: **********, с адрес: *** и Л.С.К. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължат на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, представлявано от А.А. - Изпълнителен директор, с
адрес:, в условията на разделна отговорност,
всеки по 1/2 /една втора/ ид.част
от сумата 1748,57 лева /хиляда седемстотин четиридесет и осем лева и петдесет и
седем стотинки/, включваща: 1414,88 лева
/хиляда четиристотин и четиринадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ главница
за незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., 291,92
лева /двеста деветдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ лихва за
забава за периода от 15.09.2017 г. до 22.06.2020г., 34,19 лева /тридесет и
четири лева и деветнадесет стотинки/ главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 03.2017г. до м.04.2019г., 7,58
лева /седем лева и петдесет и осем
стотинки/ лихва за забава за периода от 01.05.2017г. до 22.06.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
- 29.06.2020г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 260089/15.10.2020г.
по ч.гр.д. № 1402/2020 г. по описа на PC
– Лом.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.С.К.
с ЕГН: **********, с адрес: *** и Л.С.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, представлявано от А.А. - Изпълнителен директор, с адрес:, в
условията на разделна отговорност, всеки
по 1/2 /една втора/ ид.част от
сторените деловодни разноски в общ размер на 916,59 лв. /деветстотин и
шестнадесет лева и петдесет и девет стотинки/, от които 881,62 лева разноски в исковото производство и 34,97 лева разноски, сторени от ищеца в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, гр. София – „МХ Елвеко” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село”, ул.„Булина ливада” - ниска сграда до
блок А32.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Монтана
в двуседмичен срок от съобщаването му до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: