№ 1821
гр. Пловдив, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20225330201121 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0329-000016/26.01.2022
г., издадено от Началник РУ Раковски, при ОДМВР-Пловдив, с което на В. Н.
З., ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва НП като в жалбата посочва, че не е управлявал
МПС в момента на извършване на проверката. Прави искане за събиране на
доказателства в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното НП.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява изпраща
процесуален представител, адв. В. В.. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище, моли за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. При евентуално
уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския
хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване, поради, което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От събраните по делото доказателства се установява следната
1
фактическа обстановка:
На 26.12.2021 г. в 00:30 часа в с. Маноле, на ул. Марица на
жалбоподателят била извършена проверка от служители на РУ Раковски
които установили че В. управлява собственият си лек автомобил Мерцедес С
500, след като имал признаци на алкохолно опиянение. Поканили го за
извършване на проба за алкохол в издишания въздух с техническо средство
Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер № ARВА 0053. Жалбоподателят З.
отказал да извърши пробата, поради което бил съставен АУАН за нарушение
по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за отказа да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Бил му
издаден Талон за медицинско изследване № 074918/26.12.2021 г., в който
било записано, че същият има 45 минути да посети ФСМП - гр. Раковски за
да даде кръв за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби с цел установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и същия му бил връчен.
З. посетил ФСМП - гр. Раковски и дал кръв за изследване. По дадената
от жалбоподателя проба била изготвена съдебно-химическа експертиза с
Протокол № 867 от 29.12.2021 г., която установила наличие на алкохол в
кръвта 1,13 на хиляда.
Предвид установеното на жалбоподателя З. е съставен, от свидетеля Т.,
акт за установяване на административно нарушение от 10.01.2022 г. – акт
серия GA-№ 518596, за установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Акта е връчен на водача. По съставения АУАН водача е посочил че няма
възражение. В обстоятелствената част на акта полицейския служител -
свидетеля Т. е описал фактическите обстоятелства свързани с констатираното
административно нарушение.
Във връзка с установеното било издадено наказателното постановление
и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на З. е наложено наказание глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно управление на
МПС с алкохол в кръвта.
Макар да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба
на алкохол, жалбоподателят се е явил в медицинското заведение, където му е
било извършено медицинско изследване и взети проби за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. Предвид гореизложеното
законосъобразно наказващия орган с мотивирана резолюция № 21-0329-
М000001/14.01.2022г. по реда на чл. 54 ЗАНН прекратил
административнонаказателното производство в частта досежно нарушението
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, писмените доказателства – писмо с изх. №
329000-3168/25.05.2022 г. от РУ Раковски при ОД на МВР – Пловдив,
възражение, талон за медицинско изследване № 074918, Протокол от
2
извършена химическа експертиза № 867/29.12.2022 г., мотивирана резолюция
№ 21-0329-М000001/14.01.2022г., АУАН № 969, серия АД и бл. № 049604,
оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за нарушител
водач, както и гласните доказателства - показанията на свид. К. Т..
Съдът кредитира показанията на свид. Т., който потвърждава
авторството на АУАН, тъй като същите са логични непротиворечиви,
незаинетерсовани, обективни и се подкрепят от останалия доказателствен
материал, като и не съдържат вътрешни противоречия.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
ангажирана за нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
При служебната проверка на издаденото наказателно постановление
съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да нарушават правото на защита на административнонаказаното лице. Актът
и наказателното постановление са съставени при спазване изискванията на
ЗДвП и ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на
извършването на нарушението. Нарушението е описано подробно, както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. В издаденото въз основа
на акта наказателно постановление са посочени конкретните законови
разпоредби, които са нарушени и санкционните норми, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, чрез
процесуалният му представител, че не е доказано вмененото с наказателното
постановление нарушение. Съдът намира същото за безспорно доказано, тъй
като от разпита на свидетеля Т. се установява, че на посочената в акта дата в
с. Маноле, на ул. Марица, жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил Мерцедес С 500, бил спрян за проверка, тъй като полицейските
служители се усъмнили, че може да е употребил алкохол. Потърсили
съдействие от колегата си Т., които поискал да направи проверка на водача за
алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест, но същият отказал, свид. Т.
му издал талон за изследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 3а, ал. а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба
на наркотични вещества или техни аналози, установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на
3
проверка с техническо средство или тест. При тази нормативна
регламентация очевидно в случая ангажирането на отговорността по чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя, управлявал лекия автомобил под
въздействие на алкохол и който е отказал извършване на проверка с
техническо средство, но е дал кръв за медицинско изследване, следва да се
извърши именно въз основа на резултата от химическото изследване на
алкохол в кръвта.
В чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е създадена оборима презумция за
доказателствената сила на съставените актове за установяване на
административно нарушение. В случая не бяха събрани доказателства, които
да оборят фактите, описани в него. От изисканата информация от РУ
Раковски и постъпилото писмо с изх. № 329000-3168/25.05.2022 г. по описа на
РУ Раковски при ОД на МВР – Пловдив, не се установиха твърденията на
жалбоподателя. Предвид горното съдът намира описаното в НП нарушение
(включително по отношение на правната му квалификация – описаните в НП
нарушена законова разпоредба и санкционната норма, визираща състава на
административното нарушение, съответстват на извършеното от
жалбоподателя и описано в НП деяние) и авторството му (извършването му
от жалбоподателя) за доказани.
Наказателното постановление относно наложеното административно
наказание глоба следва да бъде потвърдено, като законосъобразно, тъй като е
във фиксирания в закона размер, както и в частта с която е наложено
кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца,
което наказание също е в предвидения в закона размер
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-2539 от 27 декември 2007 г. за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на
водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и
списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат, з а управление на МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му
в издишвания въздух (чл. 174, ал. 1 ЗДвП) – на водачите се отнемат 10
контролни точки. Следователно правилно за извършеното нарушение по чл.
174, ал. 1 от ЗДвП, за което е наложено административното наказание на
основание чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са отнети на нарушителя и 10 контролни
точки и наказателното постановление следва да бъде потвърдено в частта
относно отнетите общо 10 точки.
С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от жалбоподателя
на въззиваемата страна. Въззиваемата страна не е била представлявана от
юрисконсулт или друг представител и не е направила искане за присъждане
на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
4
решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0329-000016/26.01.2022
г., издадено от Началник РУ Раковски, при ОДМВР-Пловдив, с което на В. Н.
З., ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5