О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание
на 14.08.2019 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 381 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Г.М.К. и В.К. ***, чрез пълномощника им адв.Т.Т..
При извършената по
реда на чл.129, ал.1 ГПК проверка на редовността на исковата молба съдът е
констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.3-5, ал.2
и ал.4 и чл.128, т.2 ГПК.
С Разпореждане №
347/11.07.2019 г. на процесуалния представител на ищците са дадени подробни
указания за отстраняване нередовностите на исковата молба.
В исковата молба се
посочва, че ищците, в качеството си на наследници на К.Д.К., са собственици на
недвижими имоти, находящи се в землището на с.***, обл.Враца. Посочва се още,
че тези имоти са продадени от "Еко-Агроинвест" ЕООД като продавач на
ответника "Колендро" ЕООД като купувач на ответника с нотариален акт
№ 47, том І, рег.№ 126, дело № 44/2013 г. на съдия по вписванията при Районен
съд-Оряхово. Твърди се, че продавачът е придобил недвижимите имоти от физически
лица, които са му ги продали като съсобственици в качеството си на наследници
на М.Г. и по отношение на които е съдебно признато с решение на Окръжен
съд-Враца, че собственик на имотите е наследодателя на ищците.
С молба вх.№
7103/07.08.2019 г. адв.Т.Т., като пълномощник на ищците Г.М.К. и В.К.Р.,
конкретизира, че предявеният иск е за разваляне на договора за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 47, том І, рег.№ 126, дело №
44/2013 г. на съдия по вписванията при Районен съд-Оряхово. Като обстоятелство,
на което се основава правния интерес от исковата претенция, се посочва, към
момента на сключването на договора продавачът "Еко-Агроинвест" ЕООД
не е притежавал в патримониума си право на собственост върху имотите, предмет
на сделката, поради което същата не е породила вещно-правен ефект. Като правно
основание на претенцията пълномощникът на ищците сочи разпоредбата на чл.78 от
Закона за собствеността.
В молбата се иска,
освен приобретателя по сделката "Колендро" ЕООД, като ответници да бъдат конституирани и
прехвърлителя "Еко-Агроинвест" ЕООД, както и физическите лица, от
които последният неправомерно е придобил право на собственост.
Посочва се, че се
предявява и евентуален иск за изплащане на обезщетение в размер на 35 000 лева.
Като обстоятелства, на които се основава тази претенция се сочи, че вследствие
на сключване на договора за покупко-продажба приобретателят на правото на
собственост се е обогатил неоснователно за сметка на ищците със сума, равняваща
се на цената на иска,.
Конкретизирано е,
че се предявява и иск за мораторна лихва в размер на 19246,12 лева за периода
от 23.01.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба.
При така
извършената конкретизация на основанието и петитума на предявените искове и след служебна проверка
по реда на чл.130 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че същите са
недопустими, при следните съображения:
Главният иск е с
правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД - за разваляне на договора за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 47, том І, рег.№ 126, дело №
44/2013 г. на съдия по вписванията при Районен съд-Оряхово. Настоящият съдебен
състав намира, че ищец по иск с посоченото
основание
може да бъде само страна по договора, чието
разваляне се иска. В този смисъл е задължителната съдебна практика, залегнала в ТР № 30 от
17.06.81 г. на ОСГК на ВС, както и практиката на ВКС на РБ - напр. Решение № 185 от 20.02.2009 г. по
гр.д.№ 555/2008 г., І г.о., Решение № 1078 от 21.10.2008
г. по гр. д. № 4512/2007 г., II г. о. и др. В случая ищците Г.М.К. и В.К.Р. не са страна по договора за покупко-продажба и следователно - не са
активно процесуално легитимирани да
искат развалянето му. Процесуалната
легитимация следва от твърденията в исковата молба, а не от действителното
материално правоотношение. В случая, в исковата молба няма твърдения ищците да
са били страна
по договора, нито
твърдения за неизпълнение на задълженията по този договор, които да обосновават
правен интерес от предявяване на
претенция за развалянето му.
Както бе посочено, за
обосноваване на правния интерес от предявяването на иска за разваляне на
договора се посочва единствено, че е прехвърлено чуждо право. Така конкретизираната
обстоятелствена част на претенцията може да обоснове извод за друго твърдяно защитимо
субективно право на ищците, а именно - право на собственост, но не и за
потестативно право да искат разваляне на договор, по който не са страна.
Посоченото от
пълномощника на ищците правно основание на претенцията по чл.78 ЗС не е
обвързващо за съда и не се възприема като правна квалификация на иска. Все пак
следва да бъде отбелязано, че тази разпоредба урежда право на придобиване на
движима вещ чрез добросъвестно владение, а не урежда право на разваляне на
договор за прехвърляне вещни права върху недвижими имоти.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно
основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е
процесуално недопустим.
При недопустимост
на главния иск, производството следва да бъде прекратено и по отношение на
предявените в условията на евентуалност искове за заплащане на обезщетение в
размер на 35 000 лева и за заплащане на мораторна лихва в размер на 19 246,12
лева. В молбата за конкретизация отново не са изложени точно и ясно
обстоятелствата, на които се основават тези претенции. Сочи се единствено, че основание за предявяването на
иска е настъпилото неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищците с
пазарната стойност на имотите в размер на исковата сума. Настоящият съдебен
състав намира, че от една страна тези твърдения са в противоречие с изложените
в исковата твърдения за липсата на транслативен ефект на сделката. От друга
страна, при възприетата недопустимост на главния иск, не е допустимо
самостоятелното разглеждане на иск за неоснователно обогатяване с правно
основание чл.59 ЗЗД. Едно от
съществените условия за възникване право на вземане при този общ фактически
състав на неоснователното обогатяване е обеднелият да не разполага с друг иск,
с който може да се защити - чл.59, ал.2 ЗЗД. Това законово разрешение придава
субсидиарен характер на претенцията и означава, че за да бъде упражнена същата
обеднелият ищец не би трябвало да разполага с възможност да предяви против
обогатилия се ответник искове на друго правно основание /договорно, деликтно
или вещно/, чрез които да преодолее неоснователното имуществено разместване. В
този смисъл са и разяснения, дадени в т.1 и т.10 от ППВС № 1/1979 г. и имащи
задължителен характер. В т.9 на същото ППВС е указано, че когато
законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е
недопустимо приложението на общия състав по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД. Както бе посочено,
в конкретния случай ищците навеждат доводи за наличие на защитимо субективно
вещно право, с оглед на което съдът намира, че разполагат с възможност на
защита на друго основание, при което не е допустимо самостоятелното разглеждане
на иск за неоснователно обогатяване с
правно основание чл.59 ЗЗД.
При изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че производството по делото
следва да бъде прекратено на основание чл.130 ГПК, поради недопустимост на
предявените искове, при което
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№ 381/2019 г. по описа на Окръжен съд-Враца, поради недопустимост на
предявените искове.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен
срок от връчването му на ищците чрез процесуалния им представител адв.Т.Т..
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: