О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1779

 

гр. Пловдив, 23.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ   административно дело № 1293 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.256,ал.1 от АПК.

Делото е образувано  по искова молба подадена от П.Т.З., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв.Б.Б., против бездействие на Председателя на Общински съвет - Пловдив.

Ищецът оспорва неоснователно бездействие на Общински съвет - Пловдив, изразяващо се в липса на обява с информация по чл.21 от ЗДОИ на мястото за подаване на заявления за достъп до обществена информация, в сградата на Общински съвет Пловдив.

Сочи, че на 11.06.2020г. е подал заявление по реда на ЗДОИ до Председателя на Общински съвет - Пловдив, но бил затруднен, тъй като на гише „Деловодство“ и на информационните табла, липсвала обява със съдържанието по смисъла на чл.21 от ЗДОИ, а именно: „Субектите по чл.3 са длъжни да обявяват на мястото, където се подават заявленията, възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им“. В тази връзка на 11.06.2020г. З. подал молба до Председателя на Общински съвет - Пловдив да бъде поставена информацията по чл.21 от ЗДОИ на определените за това места. По изложените съображения моли да се постанови решение, с което да се задължи Председателя на Общински съвет - Пловдив да изпълни законовото си задължение по смисъла на чл.21 от ЗДОИ. В писмена защита уточнява, че след депозиране на жалбата до Административен съд-Пловдив вече е налице изпълнение на задължението на Председателя на Общински съвет - Пловдив, поради което съдът следва да приложи чл.159, ал.3 от АПК и чл.143 ал.2 от АПК. Претендира разноски съгласно представен списък.

В писмено становище, Председателят на Общински съвет – Пловдив, чрез адв.Д. И. сочи, че счита подадената искова молба за недопустима и неоснователна. Аргументите за недопустимост се извеждали от факта, че същата била подадена преждевременно пред съда. По основателността на исковата молба се твърди, че в конкретния случай не се касае за действително неизпълнение на действия/задължения, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, защото полезната информация за гражданите, касаеща възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им била налична в администрацията, но предвид въведения пропускателен режим физическият достъп до нея бил ограничен. Излагат се съображения, въз основа на които се твърди, че в указания 14-дневен срок по чл.256, ал.2 от АПК от сезиране на органа, са предприети необходимите фактически действия по поставяне на нужната информация по смисъла на чл.21 от ЗДОИ. За пълнота се сочи, че по отношение на достъпа до обществена информация и на официалната интернет страница на Общински съвет - Пловдив е публикувана подробно цялата информация по достъпа до обществена информация. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира разноски съгласно представен списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира исковата молба за недопустима, поради следните съображения:

Производството по реда на чл.256 ал.1 и ал.2 от АПК (Изм. – ДВ, бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. В хипотезата по ал.1 на чл.256 от АПК административният орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а в хипотезата по ал.2 на нормата следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства.

В случая е налице правна норма, която задължава Председателя на Общински съвет - Пловдив да извърши исканото фактическо действие, изразяващо се в обявяване на мястото, където се подават заявленията, възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им, и това е нормата на чл.21 от ЗДОИ. Същата не изисква нарочно сезиране с искане за извършването на действието по обявяване, макар в случая такова искане да е отправено от ищеца с молба № 20Х-95/11.06.2020г.

От събраните по делото доказателства се установява, че искането на жалбоподателя за достъп до обществена информация е било препратено от Общински съвет – Пловдив към Кмета на Община-Пловдив, за което същият е бил уведомен с писмо № 20Х-94-2/24.06.2020г.

За действията на Председателя на Общински съвет - Пловдив по молба № 20Х-95/11.06.2020г., с която се иска да бъде поставена информацията по чл.21 от ЗДОИ на определените за това места, З. не е уведомен. Независимо от това, на 19.06.2020г. с протокол е обновена информацията по чл.21 от ЗДОИ и същата е поставена в дясно на вратата на стая 206 „Деловодство“ в сградата на Общински съвет-Пловдив.

Предвид гореизложеното, исковата молба се явява недопустима и на основание чл.159, т.3 и т.4 от АПК следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

При този изход на делото на ищеца се дължат разноски, независимо от основанието за прекратяването му - отпаднал интерес от оспорването. Процесното неоснователно бездействие на административния орган е преодоляно с извършване на фактическото действие по обявяване на конкретната информация по чл.21 от ЗДОИ, което обаче е станало след подаване на исковата молба. Както се посочи по-горе, нормата на чл.21 от ЗДОИ не изисква нарочно сезиране с искане за извършването на действието по обявяване на визираната в нея информация. Неизвършването на фактическото действие по обявяване на посочената от ищеца информация, вменено на административния орган по силата на закона, е предизвикало търсената защита по съдебен ред, която констатация с оглед разпоредбата на чл.159, т.3 във вр.с чл.143, ал.2 от АПК обоснова извод за дължимост от страна на ответника на направените от ищеца разноски.

При липса на възражение направено от ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ищеца следва да се присъдят направени по делото разноски в общ размер на 610 лв., от които 10 лв. – внесена държавна такса и 600 лв. – заплатено в брой възнаграждение за един адвокат.

Ето защо, поради мотивите, изложени по–горе и на основание чл.159, т.3 и т.4 от АПК ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отделение, Десети състав :

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 06.10.2020г., с което е даден ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на П.Т.З., с ЕГН **********, с адрес ***, против бездействие на Председателя на Общински съвет - Пловдив изразяващо се в липса на обява с информация по чл.21 от ЗДОИ на мястото за подаване на заявления за достъп до обществена информация, в сградата на Общински съвет Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №1293/2020г. по описа на Административен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА Общински съвет - Пловдив да заплати на П.Т.З., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 610.00 (шестстотин и десет) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: