РЕШЕНИЕ
№ 1404
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501220 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора
ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение № 92 от 10.01.2022 г.,
пост. по гр.д. № 7379/2021 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от
въззивника иск за осъждането на В. Р. М., ЕГН ********** да му заплати сумата 324, 23 лв.
– стойността на доставена на М. топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. – 30.11.2019 г. в
обект на потребление, находящ се в гр. П., ЖК Т., блок ***, вход ***, етаж ***, Апартамент
*** и сумата 42,48 лв. – обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница в
размер на законната лихва за периода 03.12.2019 г. – 06.05.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.05.2021 г. – предявяването на иска.
Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането e за отмяна на решението и
постановяване от настоящата инстанция на решение за отхвърляне на иска, но на различно
от приетото от районния съд основание за недължимост. Претендира присъждане на
разноските за двете инстанции.
От въззиваемия М. е депозиран отговор за неоснователност на жалбата.
Третото лице – помагач на ЕВН България Топлофикация ЕАД - „ Нелбо „ АД, ЕИК
********* не е депозирало отговор.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от въззивника иск за
осъждането на въззиваемия да му заплати сумата 324, 23 лв. – стойността на доставена на М.
топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. – 30.11.2019 г. в обект на потребление, находящ
се в гр. П., ЖК Т., блок ***, вход ***, етаж ***, Апартамент *** и сумата 42,48 лв. –
обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница в размер на законната лихва
1
за периода 03.12.2019 г. – 06.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.05.2021 г. – предявяването на иска. Исковата сума – главница е формирана
както следва: 9, 52 лв. / с ДДС / - стойността на топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация и 312, 46 лв. / с ДДС / - стойността на топлинна енергия за битова гореща вода /
БГВ /, 2, 09 лв. – услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за имота.
Ответникът е депозирал отговор да е платил задълженията си, но да не дължи
претендираната за топлинна енергия за БГВ искова сума - начислена на основание чл. 52 ал.
ал. 7 и 8 вр. чл. 69 ал. 2 от Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, съответно
лихвата за забава по отношение на нея, поради липса на визираните от същия нормативен
акт предпоставки за този начин на начисляването й. Възразил е представеното от ищеца
уведомително писмо за изтекъл срок на валидност на проверката на индивидуалния водомер
да му е връчено и е оспорил положения подпис на клиент/получател да е негов, както и да е
изписал фамилията М. в същото. Относно извършеното от него плащане е поддържал да е
престирано поради едностранно прекратената от ищеца преди предявяването на иска
кореспонденция между тях във връзка с неправилното - според него, начисляване на БГВ по
горепосочения начин и заплахата от преустановяване на снабдяването и завеждането на
дело срещу него в случай че не плати – настоящото такова, заведено 7 дни преди плащането,
към който момент факта на завеждане на делото не му е бил известен. Представена е
кореспонденция между страните в горния смисъл.
Въз основа на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата и
възраженията на страните искът е отхвърлен изцяло, като в мотивната част на решението е
прието, че по отношение на сумата, съставляваща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и лихвата за забава по отношение на нея искът е неоснователен поради
извършеното от ответника в хода на исковото производство плащане, а по отношение на
сумата, съставляваща топлинна енергия за битова гореща вода / БГВ / - начислена на
основание чл. 52 ал. ал. 7 и 8 вр. чл. 69 ал. 2 и на т. 7.3.1. от приложението към чл. 61 ал. 1 от
действащата за исковия период Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /
отм./, съответно лихвата за забава по отношение на нея, искът е неоснователен поради
неизпълнение на задълженията на дружеството, извършващо дяловото й разпределение по
Наредбата и конкретно чл. 52 ал.ал. 7 и 8 от същата. Присъдени са разноски по
съразмерност – ответникът е осъден да заплати на ищеца 7, 78 лв. разноски.
За постановяването на този резултат относно исковата сума, съставляваща стойността
на топлинна енергия за БГВ, районният съд е приел че плащането й от ищеца след
завеждането на делото – във връзка и с дадените от него обяснения за причините за това
плащане, не препятства възможността му да оспорва нейната дължимост на възведеното
основание, поддържано в отношенията му с ищеца и преди завеждането на делото / в която
насока и представената от него писмена кореспонденция между тях /, с оглед което
престираното плащане не съставлява признание на иска; че сумата за тази топлинна енергия
е „ служебно „ начислена на основание чл. 69 ал. 2 и на т. 7.3.1. от Наредба № 16 –
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването / отм./, без да са спазени изискванията на чл. 52
ал.ал. 7 и 8 от същата. Представеното от ищеца уведомително писмо е изключено от
доказателствата по делото, тъй като във връзка с оспорването му от ответника, ищецът е
заявил че няма да се ползва от същото. Изложен е и допълнителен аргумент - че писмото не
съдържа указания и срок, в който да се извърши проверката на измервателното устройство,
нито последствията за клиента при неизпълнение на задължението – както повелява нормата
на чл. 52 ал. 7 от наредбата.
Въззивникът поддържа че искът му досежно БГВ правилно е бил отхвърлен, но
неправилно отхвърлянето му е мотивирано с липса на основание за извършено начисляване
на топлинна енергия, съставляваща БГВ на основание чл. 52 ал. ал. 7 и 8 вр. чл. 69 ал. 2 и
т.7.3.1 от приложението към чл. 61 ал. 1от Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за
2
топлоснабдяването / отм. / – поради неизпълнение на задълженията на дружеството,
извършващо дяловото й разпределение по наредбата и конкретно тези по чл. 52 ал.ал. 7 и 8
от същата. Поддържа че основанието за това „ служебно „ начисляване на БГВ е налице, а
заявения отказ да се ползва от представеното с исковата молба доказателство в тази насока
поради оспорването му от ответника – а именно уведомителното писмо на л. 17 от
първоинстанционното дело за уведомяването на ответника за изтекла валидност на
метрологичната проверка на водомера, е по причина на извършеното от последния плащане
на процесните суми, начислени на това основание. Затова изводът на районния съд, че то /
основанието / не е доказано – поради изключването на това писмо от доказателствата по
делото, е неправилен. Според въззивника правилният мотив за отхвърлянето на иска е
извършеното от ответника в хода на първоинстанционното производство плащане и на това
задължение. По така изложените доводи се претендира отмяна на решението за отхвърляне
на иска на приетото от районния съд основание за недължимост и за постановяване от
настоящата инстанция на решение за отхвърляне на иска на основание погасяване на
задължението на ответника поради престираното от него плащане в хода на
първоинстанционното производство.
От въззиваемия М. е депозиран отговор по чл. 263 от ГПК. Поддържа възведените в
първоинстанционното производство доводи за недължимост на „служебно „ начислената му
топлинна енергия за БГВ, а именно че това начисляване е на база документ / казаното по
горе уведомително писмо на лист 17 от първоинстанционното дело /, който не му е връчен /
подписа за получател не е негов, за което е образувана прокурорска преписка срещу
неизвестен извършител /, както и че поради опасения за спиране на подаваната към имота му
топлинна енергия за БГВ и завеждане на дело / поради едностранно прекратената от ЕВН
България Топлофикация ЕАД кореспонденция между тях относно процесната сума / я е
заплатил – въпреки да я счита за недължима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по неговата допустимост – в обжалваната част, а относно правилността е
ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и допустимо.
Единственият спорен по делото въпрос относно неговата правилност е дали за
въззивника – ищец е било налице основанието за начисляване на топлинна енергия за БГВ
по чл. 52 ал. ал. 7 и 8 вр. чл. 69 ал. 2 от действащата за исковия период Наредба № 16 –
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването / отм. / – изтекъл срок на валидност на периодичната
проверка на индивидуалния водомер. Единственият довод на въззивника в тази насока е че
се е отказал да се ползва от оспорения документ само по причина на извършеното към този
момент плащане от въззиваемия.
Споделя се извода на първостепенния съд, че с оглед конкретните обстоятелства по
делото престираното от ответника плащане не съставлява признание на иска и не препятства
възможността му да оспорва дължимостта на процесните вземания на възведеното
основание за недължимост, различно от плащането.
Въпреки така възведеното от ответника основание за недължимост, ищецът – по
причина на извършеното плащане, се е отказал да се ползва от единственото представено от
него доказателство, опровергаващо възражението на ответника. С оглед този му отказ
районният съд правилно е приел, че документът / уведомителното писмо / не съставлява
доказателство по делото, съответно не може да бъде ценен като доказателство,
установяващо спазване на нормативно установените изисквания по чл. 52 ал.ал. 7 и 8 от
Наредбата за начисляване на топлинна енергия за БГВ при условията на чл. 69 ал. 2 и на т.
7.3.1 от приложението към чл. 61 ал. 1 от същата. Този извод на съда е правилен, се
3
основана единствено на процесуалното поведение на въззивника - ищец. Факта, че това му
поведение не е съобразено със спорните по делото факти и обстоятелства във връзка с
възведения от другата страна довод за недължимост, не обосновава извод за неправилен
извод на съда. Освен това – както правилно е посочил и първостепенния съд, дори и да се
приеме противното, казаното писмо не съдържа указания и срок, в който клиентът да
извърши проверката на измервателното си устройство, нито последствията за него при
неизпълнение на това му задължение – както повелява нормата на чл. 52 ал. 7 от наредбата.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно,
поради което се потвърждава.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 92 от 10.01.2022 г., пост. по гр.д. № 7379/2021 г. на Районен
Съд – Пловдив.
Решението е постановено при участието на „ Нелбо „АД, ЕИК ********* като трeто
лице помагач на въззивника ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК *********
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4