РЕШЕНИЕ
№
963
гр.
Пловдив, 25.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIIІ състав, в открито заседание на двадесети април
през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Румяна Агаларева и
участието на прокурора Даниела С.ова, като разгледа КАНД № 607/2023 година по описа на съда,
докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл. 208 и сл. АПК, вр. чл.63в ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на ТД на НАП - гр.Пловдив, подадена чрез процесуалния
представител юрисконсулт Б. К. против Решение № 2347 от 15.12.2022г.,
постановено по АНД №5191/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХII наказателен
състав, с което е отменено Наказателно постановление № 652471-F602518 от 04.08.2022г.,
издадено от Заместник -директор на ТД на НАП- гр.Пловдив, с което на С.П.М. ЕГН**********,***
на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложено административно наказание „глоба в
размер на 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 16, ал.1,
т.4, вр. чл. 38, ал. 1 т. 1 от ЗСч, вр. §33 от ПЗР ЗМДВИП.
Касационният
жалбоподател излага съображения, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, поради което моли за неговата отмяна, а обжалвания административен акт счита, че като
законосъобразен и правилен следва да бъде потвърден. В тази връзка подробно
излага аргументи, касаещи анализ на събраните доказателства, от които според
него безспорно се установява извършеното нарушение. Претендира присъждането на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Касационният
ответник С.П.М. не се явява, не се представлява и не взима становище по
касационната жалба. Не претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Касационният
съдебен състав, след като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения:
Предмет
на обжалване е било процесното НП, издадено въз основа на АУАН с №F602518 от 11.03.2021г, издаден от свидетеля Д. Г.
К., заемаща длъжността „ старши инспектор по приходите“ при ТД на НАП-Пловдив,
с което е бил привлечен като нарушител С. М. за административно нарушение на
чл. 16,
ал. 1, т. 4 от ЗСч вр. чл.38, ал.1, т.1 ЗСч, вр. § 33 от ПЗР на Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. В него
е посочено, че нарушението се е изразило в това, че за това, че жалбоподателят
в качеството си на управител на „ЕС ПИ
ИНДУСТРИАЛ" ЕООД, ЕИК*** - предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил задължен,
не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2019 г. в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и
представи за обявяване в законоустановения срок - до 30 септември на следващата
година, т.е. до 30.09.2020г.. Констатирано е, че от страна на търговското
дружество не била подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019
г. в ТД на НАП Пловдив, както и че през 2019г. дружеството е осъществявало
дейност. Подадени са били СД по ЗДДС за период 01-12/2019г. и са декларирани
данъчни резултати. Към датата на съставяне на АУАН ГФО за 2019 г. не е бил
заявен за вписване и не е бил представен за обявяване в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията. Нарушението е било прието за извършено на
01.10.2020г. в гр. Пловдив и установено на 14.12.2020г., което е датата, на
която НАП е била уведомена от Агенцията по вписванията с писмо вх. №
12-00-353/14.12.2020 г. на ЦУ на НАП. Актът е бил съставен в отсъствие на
представляващия дружеството.
За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че същото
страда от съществен порок на проведеният административно – наказателен процес,
изразил се в незаконосъобразно съставяне на АУАН в отсъствие на представител на
нарушителя въпреки изпратената покана. Посочил е, че има издадена само покана с
изх. № 94-00-1260-725/17.02.2021 г. за съставяне на АУАН и тя се е върнала в
цялост като неполучена, като след това жалбоподателят е бил потърсен само един
единствен път на посочения от него адрес, след което производството е било
спряно. Посочил, че това е в противоречие с разпоредбата на 43, ал. 6 от ЗАНН,
която определя, че когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде
намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Същевременно със
съставянето на АУАН съдът приел, че органът по приходите не е осъществил
щателно издирване на нарушителя и незаконосъобразно и спрял административно –
наказателното производство на 23.08.2021г.. От тук е извел и извод, че на
04.08.2022 г., когато е било издадено обжалваното наказателно постановление,
шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е бил изтекъл, с което се е
погасила възможността да бъдат реализирани правомощията на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение. Конкретно е посочил, че давността
погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва
възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение , в който
смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по Тълк.дело №
1/2014 г. на ВКС и ВАС.
Обжалваното
съдебно решение е правилно.
Изводите
за допуснато съществено процесуално нарушение на административно наказателния-
процес, свързано с разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗАНН и чл.43 ал.6 ЗАНН са
законосъобразни. Допуснатото процесуално нарушение от категорията на
съществените, защото засяга и ограничава правото на защита на нарушителя. Районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Наведените в обжалваното съдебно
решение изводи на съда за формална незаконосъобразност на наказателното
постановление се явяват законосъобразни. Атакуваното НП е било издадено от
административно – наказващият орган въз основа на незаконосъобразен АУАН, който
е съставен в нарушение на законово регламентираните изисквания по чл. 40, ал.1 и
чл.43 ал.6 от ЗАНН и затова не може да породи съответните правни последици- да
послужи като основание за ангажиране на административно – наказателната
отговорност на дружеството. В действителност са били налице съществени пороци
на проведеното административно- наказателно производство, които пороци водят до
ограничаване на правото на защита на
нарушителя. АУАН не е само формално изготвяне на процесуален документ, който е
формална предпоставка за издаване на НП, а е резултата на проведена и
приключила процесуална дейност по установяване на извършеното нарушение,
неговия автор, вината му, което намира отражение и в акта. Обстоятелствата, обективирани в
АУАН, въз основа на който в последствие се издава Наказателно постановление в
рамките на административно-наказателния процес, се явяват границите на конкретното
административно нарушение, за което се налага административно наказание. Разпоредбата на чл.
53, ал. 2 ЗАНН изрично предписва, че за да се пристъпи към издаване на
наказателно постановление е необходимо да е установено по безспорен начин
самоличността на нарушителя, неговата вина, както и извършеното нарушение,
което наказващият орган следва да преценя и с оглед пороците на съставеният
АУАН, особено такива, които
безспорно водят до ограничаване на процесуалните права на нарушителя и
възможността му пълноценно да упражни правото си на защита в рамките на
административно – наказателното производство. Само един законосъобразен и обоснован акт може
да послужи като основание за привличането към административно – наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. В
този смисъл
касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като
няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221
ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени
доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
направените от първоинстанционния съд изводи се явяват обосновани относно
незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно
вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения,
съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на
касационният ответник, който нео е направил искане за тяхното присъждане,
поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
В предвид изложеното
и на основание чл. 221, ал.1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен
съд – Пловдив, ХХIII състав,
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2347 от 15.12.2022г., постановено
по АНД №20225330205191/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХII наказателен
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.