Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 11316 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 27.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 21837/2019г. на СРС, ГО, 167 състав, са уважени предявените от Н.Д.М. срещу Прокуратурата
на Република България обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати следните суми:
сумата от 4 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение в извършване на
престъпление, за което е оправдан с влязло в сила решение от 19.10.2018г.,
постановено по ВАНД № 477/2018г. по описа на окръжен съд – Кюстендил, ведно със
законната лихва от 16.04.2019г. до окончателното изплащане и сумата от 223, 77
лева лихва за забава върху главницата за периода от 19.10.2018г. до
15.04.2019г.; сумата от 3 600 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдан с влязло в сила решение от
19.10.2018г., постановено по ВАНД № 477/2018г. по описа на окръжен съд –
Кюстендил, изразяващи се в заплатени от ищеца възнаграждения за адвокатска
защита и сумата от 179, 01 лева лихва за забава върху главницата за периода от
19.10.2018г. до 15.04.2019г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове
до пълните претендирани размери, както следва: за неимуществени вреди – за
разликата над сумата от 4 500 лева до пълния претендиран размер от
10 000 лева; за обезщетение за забава – за разликата над сумата от 223, 77
лева до пълния предявен размер от 497, 23 лева; за имуществени вреди – за
разликата над сумата от 3 600 лева до пълния претендиран размер от 4 800
лева и за обезщетение за забава за разликата над сумата от 179, 01 лева до
пълния претендиран размер от 238, 67 лева.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени
предявените искове е подадена въззивна жалба от ищеца Н.Д.М., в която са
изложени оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон.
Поддържа, че при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди, съдът не е отчел установените по делото факти, че ищецът е спрял да
работи в строителството, както и че хората се отдръпнали от него. Освен това
той е изпитвал силни притеснения заради безпокойството и грижите, които е
причинявал на близките си, отслабнал е с над 30 килограма, бил е увещаван да се
признае за виновен, особено засегнат е бил от характера на обвинението – че
поради немарливо изпълнение на работата си е причинил увреждания на двама души.
Ето защо счита, че предявената претенция за неимуществени вреди е доказана в
пълния си размер. По отношение на вземането за имуществени вреди са изложени
съображения за неправилност на изводите на съда, че са налице предпоставки за
намаляване на техния размер. Аргументира се с обстоятелството, че обвинението
срещу него се е отличавало с фактическа сложност, освен това защитата по делото
била свързана с проучване на уредбата на трудовото законодателство, правилата
за безопасност на труда, регулациите в сферата на строителството. Освен това
размерът на адвокатското възнаграждение можел да се намали само ако то
драстично и многократно надхвърля нормативно установения минимален размер, но
процесният случай не бил такъв. Ето защо е направено искане за отмяна на
обжалваното решение в частта, в която е охвърлен иска за имуществени вреди и
постановяване на друго, с което претенцията да се уважи в пълен размер.
Насрещната страна П.НА Р.Б.оспорва въззивната жалба
като неоснователна.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника П.НА
Р.Б.срещу
решението, в частта, в която са уважени
предявените искове. В същата са изложени оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушения на
материалния закон. Твърди, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на претендираните
неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между незаконното
обвинение и вредите. Счита, че част от заявените вреди следвало да бъдат
установено посредством заключение на вещо лице, а не въз основа на гласни
доказателствени средства. Освен това показанията на разпитаните свидетели били
общи и неконкретни. Не били установени като негативни последици твърденият стрес,
уронване на доброто име на ищеца в обществото вследствие на обвинението, поради
което счита, че предявеният иск за неимуществени вреди е недоказан. В условията
на евентуалност навежда доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като
неговият размер не е съобразен с критерия за справедливост. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е понесъл
притеснения и неудобства, които са нормално изводими от ситуацията, поради
което страданията му не са извън обичайните за такива случаи. Оспорва се
правилността на изводите на съда за основателност на претенцията за имуществени
вреди, както и счита, че присъденият размер е завишен и не отговаря на
действителната фактическа и правна сложност на наказателното дело. С тези
доводи се прави искане за отмяна на решението в обжалваните му части, а в
условията на евентуалност – за намаляване на размера на присъденото обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди.
Насрещната страна Н.Д.М. оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни
материално-правни норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира
следното:
Ищецът претендира заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпление, за което е оправдан.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът П.НА Р.Б.е оспорил исковете с правоизключващи спорното право
възражения, включително, че не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди,
че техният размер е завишен, както и че претендираните имуществени вреди за
направени разходи за адвокатско възнаграждение са в прекомерен размер с оглед
повдигнатото обвинение и обема на предоставената правна защита и съдействие.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че съобразно продължителността на периода,
през който срещу ищеца било повдигнато и поддържано обвинение в извършено
престъпление, тежестта на обвинението, взетата мярка за неотклонение „подписка“,
изпитаният от него стрес, притеснение, дискомфорт, напрегнатост, влошаването на
отношенията със съпругата му, сестра му и зет му, засегнатите чест и
достойнство, справедливият размер на дължимото обезщетение е 4 500 лева. В
мотивите е прието още, че останалите твърдени неимуществени вреди, изразяващи
се в настъпил развод със съпругата му, отдръпване на част от хората, които
разбрали за повдигнатото му обвинение, нежеланието да работи в сферата на
строителството, т.е. по специалността си, изкарването на препитанието си с
по-ниско квалифициран труд, не са доказани. По отношение на претенцията за
заплащане на имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски хонорар за
оказаната в наказателното производство правна защита и съдействие е посочено,
че в случая уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния
и обичаен размер на дължимото такова, поради което исковата претенция е уважена
до размер на сумата от общо 3 600 лева с ДДС /по 1 800 лева с ДДС за
първоинстанционното и за въззивното производство/.
В жалбата, с които е сезиран съдът, не
се правят обосновани оплаквания за неправилно установени факти в
първоинстанционното производство, поради което в правоприлагащата си дейност
въззивният съд следва да изходи от установеното от първата инстанция, като
приложи закона, уреждащ спорното право.
С оглед изложеното, на настоящия етап от
производството е установено, че с постановление от 28.10.2015г. по досъдебно
производство № 1092/2014г. по описа на РУ МВР - Дупница, пр. пр. № 2543/2014г.
по описа на РП – гр. Дупница, Н.Д.М. е привлечен в качество на обвиняем за
извършване на престъпление от общ характер по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК и по
чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, за това, че
на 29.12.2014 г. в обл. Кюстендил, на строителен обект – тунел „********“ от
км. 324+450м. до км. 324+840м, част от автомагистрала „Струма“ – ЛОТ № 2,
участък „Дупница - Благоеврград“, е причинил на Й.И.Д.от гр. Панагюрище средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактури на двете кости на дясната
подбедрица в областта на глезенната става, довели до трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник, поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност – техническо ръководство на
строежите – при констатирани по време на изкопните работи в дясната тръба на
тунела обрушвания на земна маса и скални късове, в качеството си на технически
ръководител на строителния обект не е осигурил изпълнението на строежа в
съответствие с мерките за опазване на живота и здравето на хората на
строителната площадка, като не е прекратил работата и не е извел всички лица от
строителната площадка при сериозна и непосредствена опасност за здравето или
живота им, както и при наличие на условия, при които се изисква спиране на
работата при налична опасност от обрушване и свличане, не е разпоредил
незабавно извеждане на хората и механизацията от застрашените зони, в нарушение
на чл. 163а, ал. 4 вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, на чл. 26, т. 9, б. „а“ от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и на
т. 2.3 от Приложение 1 към чл. 2, т. 2 от същата наредба, както и на част
„изкопни работи“ от т. 17 „Безопасност и хигиена на труда и противопожарна
охрана“ на раздел 2: „Строително-конструктивна част“ на част 12: „Тунели“ от
техническия проект за изграждането на автомагистрала „Струма“ – ЛОТ 2, участък
„Дупница - Благоевград“ от км. 322+000 до км 328+160, вследствие на което при
срутване на земна и скална маса били причинени посочените телесни увреждания на
пострадалия Делирадев – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК; както и за
това, че на 29.12.2014 г. в обл.
Кюстендил, на строителен обект – тунел „********“ от км. 324+450м. до км.
324+840м, част от автомагистрала „Струма“ – ЛОТ № 2, участък „Дупница -
Благоевград“, е причинил на Н.Р.С.от с. Ябълково, обл. Кюстендил, средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на тялото на 12-и гръден прешлен на
гръбначния стълб, довела до трайно затруднение на движенията на снагата, поради
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност –
техническо ръководство на строежите – при констатирани по време на изкопните
работи в дясната тръба на тунела обрушвания на земна маса и скални късове, в
качеството си на технически ръководител на строителния обект не е осигурил
изпълнението на строежа в съответствие с мерките за опазване на живота и
здравето на хората на строителната площадка, като не е прекратил работата и не
е извел всички лица от строителната площадка при сериозна и непосредствена
опасност за здравето или живота им, както и при наличие на условия, при които
се изисква спиране на работата при налична опасност от обрушване и свличане, не
е разпоредил незабавно извеждане на хората и механизацията от застрашените
зони, в нарушение на чл. 163а, ал. 4 вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, на чл.
26, т. 9, б. „а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи и на т. 2.3 от Приложение 1 към чл. 2, т. 2 от същата наредба,
както и на част „изкопни работи“ от т. 17 „Безопасност и хигиена на труда и
противопожарна охрана“ на раздел 2: „Строително-конструктивна част“ на част 12:
„Тунели“ от техническия проект за изграждането на автомагистрала „Струма“ – ЛОТ 2, участък „Дупница - Благоевград“ от км.
322+000 до км 328+160, вследствие на което при срутване на земна и скална маса
били причинени посочените телесни увреждания на пострадалия Станчев –
престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК. Спрямо обвиняемия
била взета мярка за неотклонение „подписка“, която била отменена с
постановление на прокурор от Районна прокуратура – Дупница на 29.09.2016 г.
В хода на разследването и съобразно събраните
доказателства, повдигнатото срещу Н.М. обвинение било прецизирано, като същият
бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 29.12.2014 г. в обл. Кюстендил,
на строителен обект – тунел „********“ от км. 324+840м, част от автомагистрала
„Струма“ – ЛОТ № 2, участък „Дупница - Благоевград“, в качеството си на технически
ръководител /подземен/ на обекта, поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност /техническо ръководство на
строежите/, в нарушение на чл. 163а, ал. 4 вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 и чл. 168,
ал. 4 от ЗУТ, на чл. 26, т. 9, б. „а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи и на т. 2.3 от Приложение 1 към чл.
2, т. 2 от същата наредба, както и на част „изкопни работи“ от т. 17
„Безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана“ на раздел 2:
„Строително-конструктивна част“ на част 12: „Тунели“ от техническия проект за
изграждането на автомагистрала „Струма“ – ЛОТ 2, участък „Дупница - Благоевград“
от км. 322+000 до км 328+160 /при констатирани по време на изкопните работи в
дясната тръба на тунела обрушвания на земна маса и скални късове, в качеството
си на технически ръководител на строителния обект не е осигурил изпълнението на
строежа в съответствие с мерките за опазване на живота и здравето на хората на
строителната площадка, като не е прекратил работата и не е извел всички лица от
строителната площадка при сериозна и непосредствена опасност за здравето или
живота им, както и при наличие на условия, при които се изисква спиране на
работата при налична опасност от обрушване и свличане, не е разпоредил
незабавно извеждане на хората и механизацията от застрашените зони/, вследствие
на което при срутване на земна и скална
маса е причинил на Й.И.Д.от гр. Панагюрище, средна телесна повреда, изразяваща
се във фрактури на двете кости на дясната подбедрица в областта на глезенната
става, довели до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник и на Н.Р.С.от
с. Ябълково, област Кюстендил, средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на тялото на 12-и гръден прешлен на гръбначния стълб, довела до трайно
затруднение на движенията на снагата – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК.
Пред РС – гр. Дупница била внесено постановление
за предлагане за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание срещу Н.Д.М. за престъпление по чл. 134,
ал. 1, т. 2 от НК, като в тази връзка било образувано НАХД № 43/2017г. по описа
на РС – гр. Дупница. Не е спорно, че в първоинстанционното производство по
наказателното дело обвиняемият бил
представляван от адвокат В.В., като между Адвокатско дружество „Д.,А.и С.“ и Н.
М. бил сключен договор за правна защита и съдействие от 02.02.2017г., с предмет
защита по НАХД № 43/2017г. на РС – гр. Дупница. Уговореният и заплатен
адвокатски хонорар е 2 400 лева с ДДС, което обстоятелство се установява
от представения договор за правна защита и съдействие, приходен касов ордер от
02.02.2017г. и фактура от 02.02.2017г. С решение от 06.07.2018г. обвиняемият Н.Д.М.
е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК и оправдан по същото обвинение. В първоинстанционното производство са
проведени общо осем открити съдебни заседания, като в четири от тях е участвал
упълномощеният от Н.М. защитник – адв. В.. Останалите съдебни заседания били
отложени по молби на защитникът на Н. М..
Прокуратурата упражнила правото си на
протест срешу постановеното първоинстанционно решение. В тази връзка пред
Окръжен съд Кюстендил било образувано ВНАХД
№ 477/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, НО. Във въззивното
производство било представено пълномощно, с което ищецът упълномощил същото адвокатско дружество,
както и на основание чл. 71, ал. 2 от Закона за адвокатурата лично адв. В.В., с
правото да осъществяват процесуално представителство на упълномощителя в
производството по ВНАХД № 477/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил. По
образуваното въззивно производство било проведено едно съдебно заседание, в
което участвал защитникът на ищеца. С решение по посоченото дело от 19.10.2018
г. /което като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на същата дата –
19.10.2018 г./ било потвърдено решението от 06.07.2018 г. на Районен съд –
Дупница. Според представения договор за правна защита и съдействие от
26.09.2018 г., с предмет защита и процесуално представителство по ВНАХД №
477/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, страните по него – Н. М. и Адвокатско
дружество „Д.,А.и С.“, уговорили адвокатски хонорар в размер на 2 400 лева с
ДДС. От приложените приходен касов ордер и фактура от 04.10.2018г. се
установява, че възнаграждението било заплатено.
Приетите за установени от
първоинстанционния съд негативни последици от повдигането на обвинение срещу
ищеца са доказани посредством събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля С.П.. Нейните показания следва да се кредитират като логични, вътрешно
непротиворечиви и отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за
спора обстоятелства. Семейството на свидетелката, както и тя лично, са близки
със семейството на ищеца, майка му, сестра му и зет му. Именно поради тези
близки отношения свид. П. има преки впечатления от обстоятелството по какъв
начин се е отразило върху ищеца повдигнатото срещу него обвинение. От нейните
показания се установява, че след като започнало делото, Н.М. се отдръпнал от
свидетелката и нейното семейство, преживявал тежко нещата, от притеснение
отслабнал с 40 кг, около една година не си говорел със сестра си и зет си,
напуснал работа, споделял, че не иска да работи по специалността си, защото
преживявал много тежко случващото се с делото. По тази причина започнал да
работи друга работа, чувствал се “нарочен”, че е виновен за станалото. Заради
делото се наложило да пътува до гр. Дупница. Много се е притеснявал, че ще го
осъдят, защото така са се отнасяли с него – като с престъпник, когато отивал на
разпит. В показанията на свидетелката се съдържат данни и относно мнението на
близките около ищеца относно неговия професионализъм, като се установява, че
всички били убедени в неговата невинност, тъй като е перфекционист в работата
си. Посочено е още, че се е развел със съпругата си след като започнали
проблемите с делото.
Така установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во, във вр.
с чл. 7 и чл. 4 ЗОДОВ, държавата - в лицето на
съответните органи на дознанието, следствието, прокуратурата, съда, - отговаря
и дължи обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът
е оправдан, независимо от
това дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи
се в трудово или служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (вж.
и разясненията, дадени в тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за
съда). Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било
обвинено в извършване на престъпление по Наказателния
кодекс, като по повдигнатото и поддържано
срещу ищеца обвинение e постановена оправдателна присъда с влязъл в сила
съдебен акт, т.е. налице е незаконен акт на правозащитен орган. Отговорността
на ответника произтича от законоустановените правомащия на прокурора да
ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното
му провеждане, като обвинението следва да се прецени за незаконно, дори и на
определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор
да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните
доказателства – чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ. Без
значение е дали конкретните действия, предприети от органите на предварителното
производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите,
съотв. какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение е от
значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези обстоятелства не
са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика
от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване
на отговорността. Обвинението в престъпление се явява незаконно винаги, щом има
влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, или наказателното
производство е прекратено, т. е. определящ е крайният резултат от определено
действие или акт, от който се установява, че предприетите срещу съответно лице
действия са били неоснователни, т. е. констатира се незаконосъобразността на
обвинението. В този смисъл без значение за обективната отговорност е това дали
на определен етап от производството действията на прокуратурата са били
законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства
или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила.
Въз основа на нормата на чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 1-во ЗОДОВ не
може да се признаят определени действия на прокуратурата за основателни и да
изключи нейната отговорност за тях. Законът не е предвидил като изискване за
възникване на отговорността освен оправдаването/прекратяването на наказателното
производство и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му.
Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени
всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на
събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя.
Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от
непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието само на
посочените в законовата разпоредба предпоставки - в случая повдигане на
обвинение на лице за извършване на престъпление и прекратяване на образуваното
наказателно производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето
(обвинението не е доказано).
Във връзка с изложеното и въззивният съд
приема за установено по делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган
- обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е било оправдано с
влязло в сила решение.
Отговорността на Прокуратурата на
Република България се извлича от правомощията по осъществяването на ръководство
и надзор върху разследването и от задължението на прокуратурата да повдига и
поддържа обосновано обвинение и да доказва виновността на привлечените към
наказателна отговорност лица, като в случая незаконосъобразността на обвинението
е констатирана с влязло в сила решение на съд, с което ищецът бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Спорните по същество във въззивното
производство въпроси са свързани с настъпването на претендираните неимуществени
вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях и незаконното
обвинение.
Въззивният съд приема, че от събраните
гласни доказателствeни средства се установяват неблагоприятните последици, за
които ищецът търси компенсация чрез парично обезщетение. Конкретно се
установява, че в резултат на незаконното обвинение емоционалното състояние на
ищеца било засегнато, в т. ч. същият изпитвал
притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъден, уронени са и честта и
достойнството му, които са и закономерна (обичайна) последица от повдигането на
обвинението. Поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение
върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на
наказателното производство, които са пряка и непосредствена последица от това
увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно
изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). Съгласно
установената практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както
и социалното му общуване /решение № 388 от 02.12.2013г. на ВКС по гр.д. № 1030/2012г.,
IV ГО; решение № 480 от 23.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 85/2012г., IV ГО;
решение № 214 от 08.01.2019г. на ВКС по гр.д. № 3921/2017г., IV ГО/. В същите
решения е прието, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си
негативни изживявяния. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът
е установен в своето основание и съдът е длъжен за определи неговия размер по
своя преценка.
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнена чест и достойнство.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът
следва да прецени характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, вредоносни последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение,
продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка за
неотклонение, характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е
обвинен ищецът, в т.ч. дали с обвинението се вменяват едно или няколко
престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато
обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за
почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес,
наличието на разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата
за масова информация, личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начина му на живот и обичайната среда, отражението на обвинението върху
физическото здраве, психиката, контактите и социалния живот на ищеца, на
положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства,
които имат отношение към претерпените морални страдания, преценявани с оглед
конкретиката на случая. Наред с тези обстоятелства, при определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт
на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност
между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им
възмездяване – в този смисъл Решение №
344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр.дело № 2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение №
200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр.дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение №
180 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр.дело № 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение
№158 от 17.01.2019 год. на ВКС по гр.дело №299/2018 год., ІІІ г. о., ГК,
Решение № 86 от 29.05.2019 год. на ВКС по гр.дело №2586/2018 год., ІV г. о.,
ГК.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в конкретния случай съдът съобрази продължителността на
преследването по процесното наказателно производство, което е било 3 години –
от привличането на ищеца в качеството на обвиняем – 28.10.2015г. до влизане в
сила на решението, с което същият е оправдан – 19.10.2018г. Производството се е
развило в разумен срок с оглед предмета на обвинение и елементите, включени в
конкретното изпълнително деяние, които подлежат на установяване. Тези
обстоятелства характеризират производството със значителна фактическа сложност.
На ищеца му е повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация
при средна телесна повреда, като същото е
от сферата на професионалната реализация на ищеца, което има по-силно негативно
отражение върху неимуществената му сфера. Делото в
съдебна фаза се e развило по реда на Глава двадесет и осма от НПК -
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Към момента на повдигане на обвиненията ищецът е бил
на 37 години, като наказателното производство се е провело по време, когато той
е бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие.
Ищецът е преживял продължителен и интензивен
психическия дискомфорт, както и
естествения страх и притеснение от неоснователно осъждане. Като гражданин с
чисто съдебно минало и утвърдено добро име /което се установява от показанията
на разпитания свидетел/, ищецът е посрещал по-тежко негативните последици от
повдигнатите обвинения за свои действия по служба, които са били поддържани от
прокуратурата. Повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение е затруднило
личния, социалния и професионалния му живот в степен, по-висока от обичайната –
той е станал затворен и тревожен, чувствал се
неуверен в професионалните си качества, поради което напуснал работа,
отношенията със сестра му и зет му се влошили заради делото, което довело до
прекъсване на отношенията им за около една година. Влошили се и отношенията със
съпругата му след започване на делото, налагало се непрекъснато да пътува във
връзка с процесуалните действия в наказателното производство, отслабнал с около
30 години в резултат на постоянната тревожност относно бъдещето си.
Съдът съобрази, че по делото не се установяват част от
твърдените в исковата молба неимуществени вреди, а именно – че е бил подложен
на натиск да се признае за виновен; че хората се отдръпнали от него заради
воденото наказателно дело /установено е обратното – че той се е затворил и престанал
да общува с познатите си/; че се е развел със съпругата си поради воденото
наказателно дело /показанията на разпитаната свидетелка в тази част не съдържат
данни относно конкретната причина за развод, а единствено относно обстоятелството,
че ищецът се е развел след започване на наказателното производство/. Не се
установява също, че незаконното обвинение е попречило на професионалната
реализация на ищеца съобразно неговото образование и квалификация. По делото са
събрани доказателства, че той е напуснал заеманата преди обвинението длъжност в
строителния сектор по собствено желание. Не са налице трайни негативни
последици или промяна в социалния му статус, които да са настъпили като пряко
проявление от повдигнатото му незаконно обвинение. Няма и данни за настъпването
на други, извънредни промени в начина му на живот или
други специфични и трайни тежки последици от повдигането на конкретното
обвинение. По тези съображения настоящият съдебен състав приема за
неоснователни оплакванията на ищеца за нарушение на материалния закон при
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
В този смисъл и с оглед съдържанието
на доказаните в процеса неимуществени вреди, техния интензитет и проявление във
времето, характера и тежестта на незаконното обвинение,
продължителността на воденото наказателно производство, наложената в период за
около 11 месеца най-лека мярка за неотклонение – подписка, обстоятелството, че производството в съдебна фаза се е
развило в по реда на Глава двадесет и осма от НПК - освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, цялостното
негативно проявление върху личния му живот, както и презюмираните морални страдания,
преживени тревоги и притеснения, настоящият
съдебен състав намира, че размерът на дължимото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен
на 4 500 лева, както е приел и
първоинстанционният съд. Присъждането на сума, по-голяма от
посочената, би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване. По тези съображения
въззивният съд приема за неоснователни оплакванията и на двете страни в
производството за нарушаване на материалния закон при определяне размера на
справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди.
С оглед изхода на спора с предмет
главното парично вземане и при липса на конкретни оплаквания срещу правилността
на изводите на СРС относно изискуемостта, размера и периода на вземането по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, основателна се явява и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава за исковия период и в присъдения от първоинстанционния
съд размер.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в тази му част.
По иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие в наказателното производство:
Когато подсъдимият бъде оправдан, в
наказателното производство в тежест на държавата не се възлагат разноски - арг.
чл. 190, ал. 1 от НПК. При това положение отговорността на държавата за
направените разноски в наказателното производство следва да се реализира по
реда на специалния закон за отговорността на държавата – чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
Сторените разноски срещу незаконното обвинение представляват имуществена вреда
- претърпяна загуба, претърпени по повод на това обвинение – чл. 4 от ЗОДОВ. Тази отговорност е
гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за
отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму
доколкото за отговорността на държавата за причинените вреди не са уредени
особени правила в ЗОДОВ - в
този смисъл решение № 126 от 10.05.2010г. на ВКС по гр.д. № 55/2209г., IV ГО, решение № 433 от 23.06.2010г. на ВКС по гр.
д. № 563/2009г., IV ГО, решение № 781 от 30.11.2010г. на ВКС по гр.
д. № 511/2010г., IV ГО, решение
№ 355 от 3.08.2010г. на ВКС по гр. д. № 1651/2009г., III ГО, решение № 255 от 2.11.2015г. на ВКС по гр. д.
№ 1011/2015г., III ГО. Следователно на репариране подлежат и
претърпените от ищеца имуществени вреди
- разноски за възнаграждение за адвокат за защита в наказателното производство,
образувано срещу него, но само тези от тях, които са действително понесени, тъй
като претърпените загуби по правило са последиците от засягането на наличните
блага.
В разглеждания случай по делото е
доказано по несъмнен начин, че ищeцът реално е заплатил адвокатски хонорар за
наказателното производство в съдебна фаза, както следва: 2 400 лева с ДДС за
първоинстанционното производство и 2 400 лева с ДДС за въззивното производство,
или общо сумата от 4 800 лева с ДДС.
Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 1/2017г., ОСГК, при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът
може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. В
мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че по отношение на
отговорността за вреди от неизпълнението на задължения с определено съдържание
е приложимо правилото на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, че длъжникът не
дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи
грижа на добър стопанин. При деликтната отговорност няма нужда от подобно
правило, тъй като деликвентът дължи обезщетение само за тези вреди, които са в
причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са в причинна
връзка с неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от
неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с противоправното деяние
на деликвента и той не може да носи отговорност за тяхното обезщетяване.
Когато ответникът в производството по
иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ възрази,
че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на
наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да
изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета
на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът
предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното
адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното
обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на
неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото
поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение.
В конкретния случай ищецът е бил обвинен
в извършване на престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години. В този случай съгласно
чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение /в
приложимата редакция – към датите на сключване на двата договора за правна
защита и съдействие – 02.02.2017г. и 26.09.2018г./, минималният размер на
адвокатския хонорар за защита на подсъдимия възлиза на 500 лева. Действително повдигнатото
обвинение е за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но според
настоящият съдебен състав същото разкрива фактическа сложност над
средната за такъв вид производства. В изпълнителното деяние на престъпния
състав са включени множество действия/бездействия, вменени на обвиняемия в
качеството му на технически ръководител на строителен обект, чиято правна
регламентация е дадена в Закон за устройство на територията /ЗУТ/ и Наредба № 2
от 22.03.2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни
и монтажни работи и съответните приложения към същата наредба, касаеща
изискванията към осъществявания строителен надзор и техническото ръководство на
строежите, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително-монтажни работи и трудовото законодателство. В
първоинстанционното производство са проведени четири съдебни заседания с
участие на упълномощения от обвиняемия защитник, в които са събирани множество
доказателства – разпитани са седем свидетели, приети са основна и две
допълнителни строително-технически експертизи, изготвени в досъдебното
производство и по поставени от адв. В. задачи е допуснато и прието допълнително
заключение по строително-техническа експертиза. Освен това следва да се има
предвид, че защита е осъществявана пред съд в друго населено място, което води
до затруднения, а тези обстоятелства могат да бъдат взети предвид при уговаряне
размера на адвокатското възнаграждение, съответно подлежат на съобразяване и от
съда при спор дали размерът му е прекомерен. Предоставената правна защита се
преценява въз основа на фактическата и правна сложност на проведеното
наказателно производство до неговото приключване, и при съпоставяне на
заплатеното адвокатско възнаграждение с действително причинените вреди от
повдигане на конкретното обвинение. В случая при съобразяване на реализираната
правна помощ и обема на предоставената защита по конкретното наказателно
първоинстанционно производство, както и с оглед обстоятелството, че делото се
отличава с фактическа сложност над средната за такъв вид дела /по обвинения в
престъпления, които не са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК/, се налага
извод, че заплатеното адвокатско възнаграждение за производството пред РС – гр.
Дупница в размер на 2 400 лева с ДДС не следва да бъде намалявано. Възнаграждението
е платено при полагане на дължимата грижа от обвиняемия и то не надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение.
Тази грижа обаче не е положена при
уговорянето на адвокатското възнаграждение за въззивното производство. Сумата
от 2 000 лева без ДДС /или 2 400 лева с ДДС/ не съответства на усилията, които
е положил адвоката в производство. Същото се е развило в едно съдебно
заседание, без да са извършвани процесуално-следствени действия по делото.
Адвокатът, който е представлявал обвиняемият
пред Окръжен съд Кюстендил е участвал в наказателното дело още в
първоинстанционното производство, поради което от него не се е изисквало да
проучва делото. Извършените от защитника действие се изразяват във вземане на
подробно писмено становище по подадения от прокуратурата протест пред въззивния
съд и в участие в проведеното открито съдебно заседание. Затова ищецът е могъл
да уговори по-малък размер на адвокатското възнаграждение от платената от него
сума. Съдът намира, че в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение е
само платеното възнаграждение до размер на 1 000 лева без ДДС /или 1 200 лева с
ДДС/, а платеното в повече е при неполагане на дължимата грижа от ищеца и
следва да остане в негова тежест.
В обобщение се налага извод, че
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателна до
размер на сумата от общо 3 600 лева с ДДС /сбор от сумата от 2 400 лева с ДДС
за първоинстанционното производство и 1 200 лева с ДДС за въззивното
производство/, до който краен извод е достигнал и първоинстанционният съд,
макар и по други съображения.
С оглед изхода на спора с предмет
главното парично вземане и при липса на конкретни оплаквания срещу правилността
на изводите на СРС относно изискуемостта, размера и периода на вземането по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, основателна се явява и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава за исковия период и в присъдения от първоинстанционния
съд размер. Ето защо първоинстанционното
производство следва да бъде потвърдено и в тази част.
По отношение на разноските:
Предвид обстоятелството, че и двете
въззивни жалби са неоснователни, никоя от страните във въззивното производство
няма право на съдебни разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 160590 от 27.07.2020г., постановено по гр.д. № 21837/2019г. по описа на СРС,
ГО, 167 състав.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.