Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-68                       23.04.2020 година                                   град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                  Трети състав

На десети март                                                                                година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов              

                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                          2. Йорданка Майска-Иванова

 

Съдебни заседатели:  

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  119 по описа за  2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 45467/15.10.2019г. на БРС от „Гаранционен Фонд България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Янко Комитов” № 30, представлявано от Управителя П.Стоев, против решение № 2235/24.09.19г. по гр.д.№ 2662/19г. БРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството против З.М.А., ЕГН: **********,***, иск за установяване на вземане в полза на дружеството за следните суми: 31.33лв. договорна лихва за периода 21.03.2017г. – 30.01.2019г. по договор за потребителски кредит № 718 от 21.03.2017г., 46.70лв.  – обезщетение за забава за периода 22.04.2017г. – 30.01.2019г. по същия договор, 328.30лв., представляваща неизплатено задължение по т. І от договор за допълнителни услуги от 21.03.2017г. и 26лв. – главница за СМС-известяване по т.ІІ от втория договор, ведно със съответните разноски в исковото и заповедното, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2019г., до окончателното й изплащане. Твърди, че постановеното решение не е правилно в обжалваната част. Излага подробни аргументи. Моли да бъде отменено и постановено ново, с което исковете бъдат уважени. Няма  доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - З.М.А., уведомена по реда на чл.41, ал.2 ГПК не оспорва жалбата, не изразява становище.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, чл.240 ЗЗД и чл.86 с.з.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от „Гаранционен Фонд България“ ЕООД против З.М.А.. Ищецът е твърдял, че е търговец, който осъществява поръчителство на кредитополучателите на „Фреш Кредит“ ЕООД. Твърди, че въззиваемата е сключила договор за потребителски кредит и е получила от „Фреш Кредит“ ЕООД сума в размер 500лв., чието връщане е гарантирано от „Гаранционен Фонд България“ ЕООД. Поради неточно изпълнение на задълженията по договора кредитодателят е упражнил правото си на вземане и е поканил поръчителя да заплати задълженията на длъжника. Въззивникът е погасил дължимото и е встъпил в правата на кредитора - „Фреш Кредит“ ЕООД. Съответно е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК за сумите от 701.78лв. главница; 31.33лв. лихва за периода 21.03.2017г. – 30.01.2019г.; лихва в размер на 46.70лв. за периода 22.04.2017г. – 30.01.2019г., както и законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението – 31.01.2019г. до окончателното й изплащане; разноски за заплатената държавна такса по заповедното производство в размер на 25лв. Заявлението е уважено. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за парично вземане за горните суми. При връчването й от съда е установено, че въззиваемата не живее на посочения по заповедта, а съответно и по договора за заем, адрес. Така връчването е извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в редакцията преди изменението с ДВ бр.100/2019г., на кредитора е дадено указание да установи вземането си по исков ред. Ето защо по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК е предявен настоящият иск, с който кредиторът желае да установи вземането си от А. за упоменатите суми. Въззивникът твърди, че са дължими. Ангажирани са доказателства.

Искът не е оспорен от въззиваемата, уведомена редовно от съда по реда на чл.46, ал.2, предл.I ГПК – по месторабота, чрез управителя на дружеството-работодател.

По основателността на заведения иск и на въззивната жалба съдът прие следното:

Видно от изложението на исковата молба и отговора срещу нея, страните не оспорват сключването на приложения на стр.5 по делото договор за потребителски кредит № 0000718 от 21.03.2017г., с който „Фреш Кредит“ ЕООД е предало в собственост на З.А. сумата от 500лв. – заем, а заемателката се е задължила да я върне в срока и при условията на сключения договор.

По повод  реалното предаване на сумата на длъжницата съдът се запозна подробно с договора. Съгласно записаното преди чл.1, с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил изцяло и в брой заетата сума. Затова съдът приема, че договорът служи за разписка за получаването й. Освен това разписка е приложена и на стр.11, надлежно подписана от получателя на сумата.

Горните документи са, според съда, напълно достатъчни, за да се изведе заключение за реалното й предаване.

Безспорно е, че по договора е налице частично изпълнение от страна на кредитополучателя, като видно от изложените в исковата молба и уточнението към нея, А. е погасила по договора за потребителски кредит обезщетение за неизпълнение на договорно задължение – 5.39лв., лихва по кредита към 30.01.2019г. - 52.59лв. и главница – 152.52лв. Също така страните не спорят, че съгласно договора – чл.3, при непредставяне на гаранция в срок от 48 часа от подписването му, ще се счита, че кредитополучателят е дал съгласие и упълномощава кредитодателя да сключи от негово име и за негова сметка договор за поръчителство за обезпечаване на вземанията си, с възнаграждение на поръчителя на стойност в рамките на 562.80лв. Не се спори, че гаранция не е представена и че „Фреш кредит“ ЕООД е сключило договор за поръчителство с въззивника – стр.8. След установяване на неизпълнението, кредитодателят е ангажирал отговорността на въззивника – стр.18, като поръчител и не се оспорва погасяване на задължението от страна на „Гаранционен Фонд България“ ЕООД в полза на „Фреш Кредит“ ЕООД – стр.16 по делото.

Районният съд служебно е разгледал действителността на клаузите на сключения договор и е приел за нищожна клаузата на чл.3 от договора за потребителски кредит, който извод се споделя и от настоящия състав. Съгласно чл.3 от договора за потребителски кредит, в случай, че заемателят не осигури в срок от 48 часа от подписване на договора едно от предвидените в договора обезпечения: поръчителство от две физически лица, всяко от които да отговаря на няколко условия, едно от които – да има доход над 1500лв., постоянен трудов договор или кредитополучателят да има неотменима и безусловна банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата на главницата, се счита, че кредитополучателят е дал съгласие и упълномощава кредитодателя да сключи от негово име и за негова сметка договор за поръчителство. При обсъждането на тази клауза, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗПК: „Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна“.

 За да е действителна клаузата, тя следва да не противоречи на добрите нрави. В законодателството не се съдържа дефиниция за понятието „добри нрави“, но е общоприето, че това са критерии за поведение, установени в обществото и наложили се като норми на държание, с които хората се съобразяват и ги зачитат, поради вътрешното си убеждение. Включването в договор на клаузи, които са неизпълними изначално, сочат на противоречие с добрите нрави, доколкото това неизпълнение води до крайно неблагоприятни последици за заемателя. В случая, според настоящия състав, двете поставени от Заемодателя условия по чл.3 от договора за потребителски кредит,  са практически неизпълними. Първото от тях е в  срок от 48 часа от сключване на договора да бъдат осигурени двама гаранти, работещи на постоянен и безсрочен трудов договор, с нетно трудово възнаграждение в размер на 1500лв., които да подпишат договор за поръчителство и да гарантират връщането на сумата от страна на А..

Изискването да бъдат осигурени двама такива поръчители, които да се съгласят да гарантират издължаването на заема от страна на въззиваемата, отговарящи на всички изброени по-горе условия и с високи нетни трудови възнаграждения, според настоящия състав не може да бъде изпълнено в краткия 48-часов срок по договора, а това означава автоматично възникване на възможност за сключване на договор за поръчителство между кредитодателя и въззивника.

Същото се отнася и до второто условие, което е на практика неизпълнимо – да се внесе банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, в размер на сумата на главницата и тя да бъде безусловна и неотменима. Съдът приема, че горното изискване на заемодателя е нереално и в никой случай не може да бъде удовлетворено от страна на заемателя по причина, че лице, което има средства в размера на главницата за заплащане на банкова гаранция в полза на заемодателя си, няма да сключи договор за заем за сума, съответстваща на същата главница.

Ето защо настоящият състав приема, че двете условия, включени в хипотезите на чл.3 от договора за паричен заем, сочат на противоречие с добрите нрави и на заобикаляне на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК относно размера на дължимата от заемателя лихва и като такива не произвеждат правно действие. Приложението им би довело до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимата от заемателите лихва.

 

Същото се отнася и по отношение на договора за допълнителни услуги. Зачитането му и прилагането на неговите условия ще доведе до превишаване на размера на ГПР по договора за потребителски кредит, което сочи на нищожност. Така нищожността на договорките относно главницата по договора за допълнителни услуги и всички останали акцесорни вземания – за лихви върху същата главница и СМС-известяване също са нищожни и не пораждат правно действие.

В горните части настоящият състав споделя изводите на БРС за недължимост на претендираните суми.

При определяне на действителните задължения на А.,  БРС не е зачел изплатените от нея суми по договора за допълнителни услуги, понеже не е въведено възражение за прихващане и така дължимата главница възлиза на 347.48лв. Освен това процесуалното бездействие на въззиваемата и липсата на депозирана от нейна страна въззивна жалба не може да доведе до влошаване на положението на въззивника.

Налага се заключение за потвърждаване на обжалваното решение на БРС. Въззивникът ще понесе разноските за въззивната инстанция с оглед изхода на спора.

При всичко изложено по-горе, следва постановяване на решение в този смисъл.

Водим от всичко описано и направените правни изводи, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2235/24.09.19г. по гр.д.№ 2662/19г. БРС в обжалваната част.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: