№ 56
гр. гр.Несебър , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212150100352 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на ИВ. П. ХР., ЕГН
**********, с посочен постоянен адрес в гр. Несебър, против П. ХР. ХР., ЕГН
**********, живущ в гр. Бургас. Ищцата твърди, че е дъщеря на ответника.
Понастоящем била ученичка в Спортно училище „*******“- гр. София, като активно се
занимавала със спорт. Била състезател към волейболен клуб „***“. Заявява се, че Х.
нямала доходи, не притежавала недвижими имоти. Сочи се, че разходите й за месец
били около 700 лв., като включвали храна, общежитие, учебни материали,
специализирано спортно облекло и обувки. Предвид на това се моли да бъде осъден
ответника да заплаща издръжка в размер на 350 лв. месечно, считано от датата на
навършване на пълнолетие- 21.02.2021 г.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, представя писмен отговор, с който оспорва
иска по размер. Заявява, че поради настъпилата пандемична обстановка е бил
безработен до месец февруари 2021 г., което наложило тегленето на два безлихвени
заема. Понастоящем получавал доход в размер на 1100 лв., който бил недостатъчен за
собствената му издръжка, както и тази на второто му дете- В.П. Х.. Ответникът живеел
с новото си семейство под наем, нямал друго имущество, поради което се моли да бъде
отхвърлен иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Производството е с правно основание чл.144 от СК.
От представеното по делото удостоверение за раждане е видно, че ищцата е
дъщеря на М.А.С. и П. ХР. ХР.. Приложена е служебна бележка, в която е посочено, че
ищцата е ученичка в Спортно училище „*******“- гр. София и ползва общежитие, за
което заплаща наем в размер на 56 лв. месечно. Представена е и служебна бележка от
Волейболен клуб „***“, от която се установява, че Х. дарява всеки месец по 50 лв. на
клуба. Видно от приложеното удостоверение, майката на И.Х. получава среден
месечен доход от около 700 лв.
От страна на ответника се представи удостоверение, видно от което същият има
второ дете- В.П. Х., родено на 02.10.2014 г. Нетното месечно трудово възнаграждение
на Х. възлиза на сумата от около 1100 лв. Приложени са два договора за потребителски
кредити, по които ответника е длъжник, за сумите от 4500 лв. и 2400 лв., със срок на
издължаване до 2026 г.
В хода на съдебното производство бе разпитана майката на ищцата, която заяви,
че на дъщеря й е необходимо месечно около 700 лв., като се сочи, че същата няма
доходи, няма имущество.
С оглед на така изложеното съдът намира следното:
Според чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет
годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че задължението за
издръжка на родител към пълнолетно дете има условен характер и изисква да са налице
няколко кумулативно проявени предпоставки: търсещия издръжка да учи редовно; да
не е надхвърлил определена възраст; да е в невъзможност да се издържа от доходите си
или от използване на имуществото си и даването на издръжка да не е свързано с
особени затруднения за родителя. Възможността родителят да дава издръжка без
особени затруднения по смисъла на чл.144 от СК означава той да притежава, респ.
обективно да реализира средства в размер, надвишаващ размера на средствата,
необходими за неговата собствена издръжка, което да му позволява без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от
имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното
състояние и начина на живот на задълженото лице. При присъждане на издръжка на
пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да
2
създаде особени затруднения за родителя, от когото се търси заплащане на издръжка.
В случая безспорно е установено, че И.Х. е ученичка, която понастоящем
получава стипендия в размер на 40 лв. месечно, като няма други доходи и имущество.
Установи се, че Х. има задължение към друго свое ненавършило пълнолетие дете,
получава месечно възнаграждение в размер на 1100 лв., като няма данни да има
имущество или друг доход. Налице са и задължения към кредитни институции.
При това положение съдът намира, че заплащането на месечна издръжка в размер
на 150 лева не би представлявало особено затруднение за ответника, тъй като същият
реализира трудово възнаграждение два пъти над минималната работна за страната
заплата. Действително същият има задължение и към второ свое дете, за което обаче
грижи и издръжка следва да полага и заплаща и неговата майка. Теглените
потребителски кредити добавят към дохода на ответника сума в размер около 8000 лв.
Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че в случая издръжката
за пълнолетната учаща се редовна форма на обучение в средно учебно заведение,
съобразно нормата на чл. 144 от СК, се присъжда само за периода от 21.02.2021 г.
/навършване на пълнолетие/ до навършване на двадесетгодишна възраст или
завършване на средното й образование.
С оглед горното претенцията следва да бъде уважена за сумата от 150 лв., като за
разликата над нея до претендираните 350 лв. следва да бъде отхвърлена. Тук трябва да
се отбележи, че за разлика от издръжката, дължима на ненавършило пълнолетие дете, в
настоящата хипотеза задължението е под условие, а именно- това да не затруднява
родителя.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 216 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. ХР. ХР., ЕГН **********, живущ в гр. Бургас, да заплаща на
навършилата си пълнолетие дъщеря ИВ. П. ХР., ЕГН **********, с посочен постоянен
адрес в гр. Несебър, месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от навършване на
пълнолетие- 21.02.2021 г., до настъпване на основание за изменение или прекратяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
претендираните 350 лв.
ОСЪЖДА П. ХР. ХР., ЕГН **********, живущ в гр. Бургас, да заплати по сметка
3
на РС- Несебър сумата от 216 лв., представляваща държавна такса.
Постановява предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4