РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на десети
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 8295 по описа за 2015 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
Г.Н.К. твърди, че на 13.10.2014 г. пострадал при ПТП, настъпило на ул. „Първа“
в с.В.Д., обл.П., в близост до указателната табела за край на населеното място
в посока с. Братаница. В исковата молба се сочи, че ищецът бил пътник на предна
дясна седалка на микробус „Фолксваген“ м.„Транспортер“. Транспортното
произшествие било причинено от застрахован при ответника З. „Б.И.“ АД водач на
лек автомобил марка „Мицубиши“, модел
„Паджеро, ДК № *******– С.Д.Т.. За последния се твърди, че извършил маневра
обратен завой, вследствие на която настъпил удара с МПС, в което пътувал
пострадалия. Ищецът Г.К. сочи, да е претърпял подробно описаните в исковата
молба неимуществени вреди. Съобразно с изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди З. „Б.И.“ АД да му заплати сума в размер на
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 13.10.2014 г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на ПТП – 13.10.2014 г., до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство,
включително възнаграждение за безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва иска
по основание и размер.Поддържа, че водачът на МПС марка „Мицубиши“ не е
извършвал деликт – липсвало виновно и противоправно поведение на С.Т., което да
стои в причинно – следствена връзка с ПТП. В отговора се изтъква, че причина за
транспортното произшествие е поведението на водача на „Фолксваген“ м.„Транспортер“,
в който пострадалия ищец се е возел. Според ответното застрахователно дружество
М.Т.извършил неправомерно изпреварване на необозначено за целта място, като не
се е съобразил с маневрата на движещия се пред него автомобил „Мицубиши“ „Паджеро“ и е навлязъл в лентата за насрещно
движение, където е настъпил удара. Изтъква също, че л.а.“Фолксваген“
„Транспортер“, ДК № ********е бил управляван с превишена за населено място
скорост от около 108 км/ч, поради което поведение на водача му, С.Т. не е могъл
да завърши безпрепятствено маневрата. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, за когото твърди, че е бил без
поставен обезопасителен колан. Поддържа, че искът е завишен по размер и не
съответства на принципа за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, на тежестта
на травмите и възстановителния период,както и че не всички претендирани
увреждания са причинени от ПТП.
Третото лице помагач на страната на
ответника - ЗАД „Б.В.И.Г.АД, не е взело
становище по иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Между страните не е спорно и се установява от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и Протокол за оглед на
местопроизшествие ( л. 7 и л. 8 от делото), че на 13.10.2014 г. около 17.45
часа в с.В.Д., ул.“Първа“ в района на старата бензиностанция, е настъпило ПТП
със следните участници: Участник 1. – ППС с рег.№ *******с марка „Мицубиши“,
модел “Паджеро“, собственост на Л.Б.Т., управлявано от С.Д.Т., ЕГН **********.
Участник 2 – ППС, рег.№******КР, марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“,
собственост на „ВИП С.“ ЕООД, управлявано от водача М.Ю.Т., ЕГН **********.
Механизмът на ПТП се установява
от изслушаната и приета по делото съдебна
- автотехническа експертиза /САТЕ,
наименована по погрешка от вещото лице - автоексперт комплексна медико –
автотехническа експертиза на л. 282 и сл./. САТЕ изяснява, че на 13.10.2014 г. около 17.45 ч. в с.“В.Д.“
по улица „Първа“ в посока от центъра на с. В.Д. към с. Братаница в дясната си
пътна лента се е приближавал към старата бензиностанция лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Транспортер" с peг. №******КР, собственост на "Вип С." ЕООД,
управляван от М.Ю.Т. със скорост около 103 км/ч. В същото време, на десния
банкет, е бил спрян лек автомобил марка "Мицубиши", модел
"Паджеро" с peг. № *******, управляван от С.Д.Т..
Автомобилът „Мицубиши“ бил с десен волан
и видимостта му чрез лявото огледало не била добра, според вещото лице.
Видимостта за водача чрез дясното огледало била още по - лоша, защото пътят бил
прав. Породи лошата видимост в огледалата водачът на джип „Мицубиши“ „Паджеро“
потеглил, за да извърши обратен завой, като първоначално се е движил известно
разстояние направо. Водачът на л.а. "Фолксваген“ „Транспортер“, виждайки, че джипа потегля и тъй като
скоростта на джипа е била ниска - около 17 км/ч, е предприел изпреварване и е
насочил автомобила си наляво към лентата за насрещното си движение. Микробусът
е бил на разстояние 56 метра от мястото на удара, когато водачът на
л.а.“Мицубиши“ е предприел маневра „обратен завой“. Опасната зона на спиране на
микробус „Фолксваген“ „Транспортер“ при установената му скорост от 103 км/ч
била 101 метра, поради което за него ударът е бил непредотвратим. В тази връзка
САТЕ дава заключение, че действията на водача
на микробуса М.Т.са втората причина за настъпване на ПТП, тъй като в
населено място се е движел с висока скорост -103 км/ч, която не му е позволила
да предотврати удара. Ако се е движел с позволената скорост от 50 км/ч., опасната му зона на спиране е щяла да бъде 34
метра. Следователно, ако е управлявал с допустимата за населено място скорост,
е имал възможност да спре и да предотврати удара на 22 метра разстояние преди
мястото на удара. От своя страна
действията на водача на „Мицубиши“ „Паджеро“ също се явявали причина за
настъпване на транспортното произшествие, тъй като е предприел маневра „обратен
завой“ в опасна близост до застигащия го микробус. Скоростта на движение на
джипа „Мицубиши“ е била 17 км/ч. Водачът при влошената видимост на лявото си
огледало, която е такава поради факта, че автомобилът е с десен волан, е могъл
да навлезе бавно на платното за движение докато му се открие по – добра видимост и наблюдавайки движението,
след като възприеме идващия микробус „Фолксваген“ „Транспортер“ да спре и да го
пропусне. Вследствие на удара микробусът се обръща по таван. САТЕ установява,
че микробусът е оборудван заводски с обезопасителни колани на трите първи
седалки в кабината. Пътната маркировка
на местопроизшествието е била единична непрекъсната средна разделителна линия.
САТЕ установява също, че при удара л.а.“Мицубиши“ е бил почти изцяло в лентата
за насрещно движение и само задната му част е била на около 1 -1.1 метра в лента на микробуса.
Но удар не би настъпил и ако водачът на
микробуса е завил надясно близо до
десния карай на платното за движение, преминавайки зад джипа. Заключението на
САТЕ съдът кредитира като безпристрастно, компетентно и пълно. Същото не е
оспорено от страните.
Изслушани са в хода на съдебното
дирене първоначална комплексна съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза / КСМАТЕ/ и допълнителна КСМАТЕ. В проведеното последно по делото открито
съдебно заседание на 10.07.2018 г. ищецът и
ответното застрахователно дружество
са заявили становище, че не оспорват изслушаните две КСМАТЕ. Съдът също кредитира заключенията на експертизите,
които не си противоречат, компетентно и изчерпателно изготвени са. Двете експертизи установяват,
че след ПТП ищецът Г.Н.К. на 55 г. е получил съчетана травма, както следва: 1.
травма на главата – без счупване на черепа с разкъсно – контузни рани в тилната
и дясната челна област на главата 7-8 см. и 2. – закрита гръдна травма –
счупване на 2,3,4,5,7 десни ребра по мишничната линия и 3,4 и 5 в ляво по задна
мишнична линия. Липсвали установени увреждания, които да потвърдят, че
пострадалия ищец е бил с поставен обезопасителен колан. При възприетия
конкретен механизъм на ПТП – предно страничен удар в дясно за „Фолксваген“ „Транспортер“ , в който пострадалия ищец се е возел,
и при скорост на движение от 103 км/ч предпазният колан би бил неефективен и
сам по себе си би могъл да нанесе травматични увреди. При преобръщането на
микробуса по таван и последващата му деформация се предполага, че и при
поставен колан и фиксирано тяло с колан на предната дясна седалка е възможно да се получат увреждания, особено
на главата, включително и смъртоносни такива. При изслушването си по реда на
чл. 200 ГПК вещите лица уточниха, че при обръщането на микробуса по таван,
последния се деформира и хлътва навътре към интериора, при което са причинени и
травматичните увреди на ищеца върху главата му.
По отношение на счупените ребра разясненията са, че същите не се чупели
ребро по ребро, а се чупела цялата гръдна клетка. Последната издържала на
натиск до някакъв момент, но не и на разтягане, както се било получило при
ищеца К.. Причината за счупването е това разтягане, което зависело също от
деформациите вътре в купето на автомобила. Предпазният колан не можел да го
предотврати.
За установяване на претърпените от ищеца Г.К.
вследствие на ПТП травматични
увреждания и пряката им причинна връзка
с процесното транспортно произшествие е изслушана и съдебно – медицинска
експертиза /СМЕ/. Заключението й не е оспорено от страните и съдът го възприема
като обективно, компетентно и пълно. СМЕ установява, че ищецът е получил
разкъсно – контузни рани на главата – едната в тилната област, другата челно и
контузия на гръдния кош с двустранни серийни фрактури на ребра с минимален плеврален
излив. Вещото лице излага, че
независимо, че в окончателната диагноза било отразено, пострадалият не е
изпадал в безсъзнателно състояние. Нямал и мозъчно сътресение. Приложено било
стационарно лечение за периода 13 до 18.10.2014 г., по време на което била
направена хирургична обработка на раните на главата – тоалет и шев. Давани били
антибиотик, болкоуспокояващи и отхрачващ медикамент. Възстановителният период
траел около два месеца и половина при липса на усложнения. Такива не се установявали
от медицинската документация. Около един
месец след травмата болките са били с много висока интензивност и постепенно са
затихвали.Занапред при рязка промяна на атмосферните условия и при висока
влажност ищецът К. можело да търпи неприятни усещания до явна болка в местата
на счупване на костите. Доколко има загрозяващ белег на главата и в лицевата
част или белег, който слабо личи, вещото лице излага, че може да прецени само
след личен преглед на ищеца. Описаните в експертизата и установени от вещото
лице травматични увреждания стояли в пряка причинно – следствена връзка с ПТП
от 13.10.2014 г. Получени били вътре в купето на автомобила. При изслушването
си по реда на чл.200 ГПК вещото лице медик изяснява, че при такива травми в
първоначалния период пострадалият е имал нужда от чужда помощ. При толкова
счупени ребра, ако се опита да стане, болката щяла да е много силна. Такава
болка е изпитвал ищецът и при всяко дихателно движение и усилие. Поне за
първите 20-25 дни е трябвало някой да го обслужва.
Приети са по делото като писмени
доказателства медицински документи, които съдът не обсъжда отделно, тъй като с
тях са работили вещите лица медици по изслушаните КСМАТЕ и СМЕ.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит
на свидетели по делегация. Разпитани са по ч.гр.д. № 2132 по описа за 2016 г.
на Районен съд – Пазарджик, видно от приложения към настоящото производство
Протокол от 15.07.2016 г., както следва: водачът на микробуса, в който пътувал
като пътник ищецът – М.Ю.Т.; П. Г.Г. – свидетел очевидец; С.Д.Т. – водач на
„Мицубиши“ Паджеро – участник в ПТП. Двамата водачи установяват, че джипът е
правел обратен завой и първоначално е бил в дясно на банкета. Свидетелят Т. установява,
че пострадалият ищец се е возел при него на предната дясна седалка и бил без поставен предпазен колан. П. Г.
излага при разпита си, че видял удара между двата автомобила, който настъпил когато
л.а.„Мицубиши“ правел ляв завой. От микробуса бил пострадал
един човек – пътник, а не водача. Свидетелят С.Т. установява, че се е намирал
преди удара в дясно на пътния банкет. Погледнал в лявото огледало, потеглил
леко напред и тогава предприел маневрата
обратен завой. Предницата му била в лявата лента, когато микробусът го
връхлетял. Според свидетеля Т. когато е
предприел маневрата не е видял
„Фолксваген“ „Транспортер“. Съдът дава вяра на свидетелските показания,
включително и след преценката на показанията на двамата водачи по реда на чл.
172 ГПК, тъй като са непосредствени и не се опровергават от останалите доказателства по делото.
Изслушан
е като свидетел и Н. П. Ч. – племенник на ищеца. Свидетелят установява,
че след като ищецът бил изписан от болницата,
главата му била обръсната и имал шевове на две места. Дълго време Г.К.
приемал обезболяващи медикаменти. Свидетелят посещавал ищеца вкъщи и му
помагал, тъй като не можел да се обслужва сам – не можел сам да извършва
хигиенните си навици и да става от леглото месец – два. Имал болки и дишал
трудно. За белега на главата, който стигал
до слепоочието, свидетелят Ч. сочи, че бил релефен и притеснявал ищеца,
защото се виждал. Г.К. се оплаквал, че когато застудее изпитва болки. Съдът
кредитира тези показания и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК ги намира
за непредубедени, лични и непротиворечащи на доказателствената съвкупност по
делото.
Ответното
застрахователно дружество не оспорва, а се установява и от приетата по делото
Справка от Информационния масив към Гаранционен фонд, че към датата на ПТП –
13.10.2014 г. за МПС марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ ДК № *******, е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Образуваното за процесното ПТП
досъдебно производство – ДП № 325/2014 г.
по описа на РУ на МВР – гр. Септември, е приложено към настоящото.
Досъдебното производство е прекратено по искане на пострадалия с Постановление
на прокурор – л. 219. В кориците на ДП 325/2014 г. се съдържа протокол за
разпит на пострадалия Г.К., който настоящият съдебен състав цени относно
изявленията на страната в него, в качеството му на частен свидетелстващ
документ. Ищецът по делото е заявил пред разследващите органи, че е бил без
поставен предпазен колан.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Съдът намира след съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал – Констативен протокол
за ПТП, САТЕ, КСМАТЕ, СМЕ, свидетелски показания – обсъдени подробно по - горе,
че са налице посочените предпоставки. Ответникът съгласно Справката от
Информационния масив към Гаранционен фонд, която има удостоверително значение,
е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач С.Т.
на основание чл. 257, ал. 2 КЗ/отм./ Ето защо
по делото е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта по чл. 45 ЗЗД. Установени са и претърпените от пострадалия
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на процесното ПТП и пряката
им причинна връзка с последното.
Поведението на водача на „Мицубиши“ „Паджеро“ С.Т. е противоправно.
Същият, като участник в движението, е нарушил
установената с чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП ( в редакция към датата на ПТП ) забрана на пътно платно с
двупосочно движение, когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне; задължението си по чл. 77
ППЗДвП - водач, който има намерение да
извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата и че няма
да застраши останалите участници в движението. По делото не е спорно, че
водачът С.Т. е извършвал именно маневрата „обратен завой“, а не изпреварване
или заобикаляне – следователно не е налице изключението, визирано чл. 16, ал.
1, т.1 ЗДвП. Презумпцията за вина, установена с правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
не е оборена от ответника, чиято е доказателствената тежест за това.
По неимуществените вреди:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД съдът
определя обезщетението по справедливост. Критерият „справедливост” съгласно
задължителната и трайна практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4
от 1968 г. разяснения, преценката на
съда е свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
например: характерът, вида и броя на уврежданията, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, възрастта на
пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени вредите, и др. В конкретния случай ищецът е бил в
трудоспособна възраст; претърпял е съчетана травма - разкъсно – контузни рани на главата –
едната в тилната област, другата челно и контузия на гръдния кош с двустранни
серийни фрактури на ребра с минимален плеврален излив. Търпял е интензивни болки през първия един
месец, както и значителни ограничения в ежедневието си – не можел да става, да
се къпе сам, получавал болки при дишане.
Приемал обезболяващи медикаменти. Раните били обработени хирургично, а от тях
останал белег, който достигал до лицевата част на главата – слепоочието.
Възстановителния период продължил около 2 месеца и половина. За в бъдеще при рязка промяна на атмосферните условия и
при висока влажност ищецът К. можело да търпи неприятни усещания до явна болка
в местата на счупване на костите. От
значение при определяне размера на обезщетението са и стандартът на живот в страната,
официалните средностатистическите показатели
на НСИ за доходи на лице по
време на възникване на увреждането – 2014 г., които са в размер на 4740
лева. Нивата на застрахователно
покритие, респ. нормативно определените
лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния максимален размер на
обезщетението и индиция за икономическата конюнктура. Предвид
изброените конкретни обстоятелства
настоящият състав на съда намира, че справедливо обезщетение,
което да репарира в пълен обем
претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, е сумата от 60 000 лева, до която предявеният иск
по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ е основателен и доказан. За разликата до пълния претендиран
размер от 100 000 лева претенцията следва да се отхвърли. Тук е мястото да
се обоснове, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия ищец, за който безспорно се установи, че е бил без поставен
предпазен колан, е неоснователно. От ангажираните в хода на процеса доказателства не може да се
изведе извода, че с поведението си пострадалият
Г.К. е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, като е бил без
поставен предпазен колан. Напротив вещите лица по изслушаните две КСМАТЕ дават
категорично заключение, че ако ищецът е бил с обезопасителен колан, е щяла да
бъде налице по – голяма вероятност да
претърпи, предвид конкретния механизъм на ПТП по – тежки травматични увреждания,
включително и смъртоносни такива. Получените от пострадалия конкретни травми не
можело да бъдат предотвратени с поставянето на предпазен колан.
Съдът следва да се произнесе и по възражението на ответника, че принос за настъпване на вредоносния резултат
има и водачът на микробуса „Фолксваген „ Транспортер“ – застрахован при
конституираното като трето лице помагач „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД. Съгласно
относимата в конкретния случай норма
на чл. 223, ал.2 ГПК, установеното в
мотивите на решението ще бъде задължително за третото лице в отношенията му със
страната, поискала привличането – в случая
с ответника З. „Б.И.“ АД. Съдът определя този принос на посочения водач
като независим – налице е съпричиняване на вредите в резултат на
взаимосвързани, но независими едно от друго действия/бездействия на различни субекти – водача на „Мицубиши“
„Паджеро“ С.Т. и действията на водача на микробуса „Фолксваген „ Транспортер“ М.Т.,
който в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е управлявал в населено място МПС със
скорост от 103 км/ч при максимално допустима от 50 км/ч. Този независим принос
е в размер на 50%. Управлението на микробуса с посочената превишена скорост
стои в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП и последиците от него наред с поведението на другия водач – делинквент. Така и
заключението на изслушаната по делото САТЕ, съгласно което действията на водача
на микробуса М.Т.са втората причина за настъпване на ПТП, тъй като в
населено място се е движел с висока скорост -103 км/ч, която не му е позволила
да предотврати удара. Ако се е движел с позволената скорост от 50 км/ч опасната му зона на спиране е щяла да бъде 34
метра. Следователно, ако е управлявал с допустимата за населено място скорост,
е имал възможност да спре и да предотврати ПТП на 22 метра разстояние преди
мястото на удара.
Частичната основателност на
главния иск обосновава частично уважаване
и на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забава върху уважената
част от претенцията, считано от датата на ПТП – 13.10.2014 г. до окончателното
изплащане.
По
разноските:
Ищецът е претендирал
присъждане на разноски за частично платена държавна такса, депозити за вещи
лица по САТЕ и СМЕ и свидетели, както и за процесуално представителство, осъществено
безплатно по реда на чл. 38 от ЗАдв.( на л. 299 от делото е приложен Договор за
правна защита и съдействие, в който е вписано, че защитата се осъществява безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). Разноските по чл. 78, ал. 1 ГПК възлизат
на сумата от 318 лева, а адвокатското възнаграждение , което съгласно чл.38,
ал.2 от ЗАдв. се определя по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 2330 лева, платимо
на адвокат М.Д.. Възражението за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК,
наведено от ответника, е неоснователно, тъй като съдът определя адвокатското
възнаграждение в минималните размери, установени с Наредбата.
На ответника разноски се
следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска,
в общ размер на 1106 лева. Възражението
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е основателно. Същия е платен в размер на 9000 лв., които не
съответстват на фактическата и правна сложност на делото и усилията по защитата, предвид наличието на многобройна
съдебна практика, включително и задължителна такава по прилагането на чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, и
броя процесуални действия, в които е участвал адвокат М.Г.. Ето защо размера на
възнаграждението е редуциран до минималния такъв по Наредбата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът З. „Б.И.“ АД следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 2250 лв. – държавна такса за
уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Г.Н.К., ЕГН
**********, на основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 60 000 лв.
/шестдесет хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 13.10.2014 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 13.10.2014 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над сумата от 60 000 лв. до пълния претендиран
размер от 100 000 лева, ведно с
претендираната законна лихва върху горницата над присъдената сума, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на Г.Н.К., ЕГН **********,
сумата от 318.00 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК Г.Н.К., ЕГН **********, да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, сумата
от 1106.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 2250.00 лева /две хиляди двеста и петдесет/ – държавна такса
за уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 З. „Б.И.“ АД, ЕИК
*******,
да заплати на адвокат М.И.Д., член на Адвокатска колегия - София, възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита на ищеца Г.К. по чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., в размер на 2330.00
лв. / две хиляди триста тридесет/ .
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ответника – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице помагач.
Съдия: