РЕШЕНИЕ
№ 1447
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100504237 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 14647 от 15.12.2022 г. по гр.д.№ 12409 по описа за 2022 г.
на СРС, 168 състав се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Й.Т., дължи
на "Топлофикация София" ЕАД, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД,
ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3022,
41 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м.08.2018 г. - м.04.2020 г. в имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“*******, с абонатен № 221684, сумата 627, 99 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., сумата 39, 14 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.10.2021 г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 58949/2021
1
г., по описа на СРС, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за цената на доставена топлинна
енергия за разликата над 3022, 41 лева до пълния претендиран размер от
6865, 48 лева и за периода м.05.2018 г. - м.07.2018 г. вкл. като погасен по
давност и като неоснователен, както и иска за сумата 8, 51 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена
услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 01.10.2021 г.,
като неоснователен, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. №
58949/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.
Постъпила е въззивна жалба от К. Й. Т., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца
срещу ответника /въззивник/, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, са
били уважени.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение в
обжалваната му част. Твърди се, че същото било постановено в нарушение на
материалния и процесуален закон. Неправилно СРС не бил уважил
доказателствените искания на ответника, което довело до формиране на
неправилни изводи. Твърди, че ОУ не били публикувани, поради което не
били влезли в сила и затова не обвързвали ответника. Липсвали доказателства
за валидно присъединяване на сградата в която се намирал процесния обект
към топлопреносната мрежа, тъй като не бил налице валиден протокол на ОС
на ЕС за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. Не бил
налице валидно сключен договор между ищеца и ЕС. Представеният по
делото договор между ЕС и ФДР не бил в цялост. А протокола на ЕС не
съдържал списък на всички собственици. За представения по делото договор
между ищеца и ФДР не ставало ясно дали е в сила за процесния период, както
и дали изобщо е налице такъв договор. Представеното „извлечение от
сметки“ нямало характер на документ. СРС бил допуснал процесуално
нарушение като не задължил ищеца да представи оригинала на протокола от
ОС на ЕС от 29.08.2002 г., както и оригиналите на останалите документи
поради което намира, че това било процесуално нарушение. Счита, че не
следва да мотивира искането си за представяне на оригинала на тези
документи; такова изискване от закона липсвало. Обстоятелството, че ищеца
2
бил заявил, че оригиналите на тези документи не се намират у него било без
значение. Следвало при непредставяне на оригиналите на документите
представени в препис, последните да бъдат изключени. Неправилно СРС бил
приел представените по делото от страна на ищеца като документи и
достигнал до погрешния извод, че ищеца е доказал тезата си.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
му част и исковите претенции да се отхвърлят изцяло.
По въззивнага жалба е постъпил отговор от ищеца пред
СРС-„Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение
в частта в която в негова полза са приети за установени вземания. Счита, че
от СРС не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и
процесуален закон. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Н.“ АД не взема становище
по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 06.01. 2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 20.01.2023 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение в частта в която претенциите на ищеца срещу ответника /въззивник
са били уважени.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
09.01.2021 г. , издадено по ч.гр.д.№ 58949 по описа за 2021 г. на СРС, 168
състав е съобщена на длъжника на 24.11.2021 г. /л.14 от заповедното
производство/.
На 20.12.2021 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
3
10.02.2022 г.
Исковата молба е предявена на 09.03.2022 г., т.е. в срок.
Видно от петитума на исковата молба предявени са за установяване
вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение.
По дължимостта на предявените за установяване вземания:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните са обвързани от облигационно отношение- ответникът бил
собственик на процесния топлоснабден имот по силата на нот.акт за продажба
№ 99, от 20.04.2015 г. Липсвали данни ответникът да се е разпоредил с имота.
Освен това партидата на имота била на името на ответника, което се
установявало от събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключението на съдебно-техническата експертиза. За това правоотношение
приложение намирали правилата на ОУ, които били одобрени с решение на
КЕВР. От страна на ищеца били ангажирани доказателства за тяхното влизане
в сила. ОУ обвързвали ответника без да е нужно изричното им приемане.
Липсвало твърдение, че ответника е упражнил правото си да възрази срещу
ОУ. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ ответникът се явявал потребител на топлинна
енергия. Реално потребената топлинна енергия била установена от
заключенията на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-
техническа експертиза. Начислените суми били в съответствие с действащата
нормативна уредба. При съобразяване, че за част от периода топломер №
4011007 е бил с изтекла валидност, вещото лице определило като дължима
сумата в размер на 3571,72 лв. Ответникът не твърдял да е заплатил
последната и затова претенцията се явявала доказана по основание и размер.
Възражението за давност е прието за частично основателно- за сумата в
размер на 549,31 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.07.2018 г. Затова са
признати за дължими задължения за периода от м.08.2018 г. до м.04.2020 г. в
размер на 3022,41 лв. За разликата до пълния предявен размер от 6865,48 лева
претенцията е приета за неоснователна и като такава – отхвърлена. Дължима
била и стойността на услугата за дялово разпределение за периода от
м.09.2018 г. до 01.10.2021 г. в размер на 39,14 лв. Установено по делото било,
че процесния имот с аб. № 221684 се намира в сграда етажна собственост.
Затова и разпределението на топлинната енергия се извършвало по системата
за дялово разпределение. Налице бил сключен договор между ищцовото
4
дружество и ФДР. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ стойността на тази услуга се
заплащала от крайния потребител, какъвто се явявал ответника. Без значение
за изхода на делото било дали ищеца е заплатил стойността на услугата ДР на
ФДР. Меродавно било дали услугата е извършена, а това се установявало от
събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на
вещото лице по СТЕ. Претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е била уважена върху
главницата, представляваща стойност на потребената ТЕ при съобразяване на
частичната основателност на възражението за погасяване по давност на част
от вземанията за тази главница. Размерът е определен по реда на чл.162 ГПК,
а именно: 627,99 лв. За тази сума претенцията е била уважена, а за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 1064, 14 лв.-отхвърлена. По
отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено издължаване на
стойността на услугата за дялово разпределение е прието, че е приложимо
правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД. След като ищеца не бил ангажирал
доказателства за отправена покана до ответника, то тази претенция е приета
за недоказана и като такава отхвърлена в цялост, а именно за думата от 8,51
лв.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя
мотивите на СРС поради което същите следва по арг. от чл.272 ГПК да се
считат за мотиви и на настоящето решение.
Ответникът е придобил собствеността върху процесния топлоснабден
имот. Последното се установява от представения по делото нот.акт за
продажба от 20.04.2015 г. /л.14 по делото пред СРС/.
Представени са и ОУ, действащи за процесния период м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., л.41 от исковото производство/.
ОУ, действащи за процесния период са одобрени с решение от 2016 г.
на КЕВР, както и са публикувани; последното е отразено в обстоятелствената
част на исковата молба, както и са представени доказателства относно
влизането им в сила, виж л.41 по делото пред СРС.
Праводателите на ответника са изразили воля за сключване на договор
за дялово разпределение с третото лице помагач на страната на ищеца, виж
л.27 по делото пред СРС, където Й. Т. е посочен под № 62. Дали всички
собственици на обекти са включени в представените по делото /с исковата
молба/ списъци, е без значение за изхода на спора. Протоколът на ОС на ЕС е
5
с дата 29.08.2002 г. и след като праводателите на ответника не са го оспорили
по реда на ЗУЕС, решенията взети там са влезли в сила и са задължителни и
за ответника, който е придобил собствеността през 2015 г. Заявените в
отговора по исковата молба и поддържани с въззивната жалба оспорвания на
този протокол са закъснели и като такива преклудирани поради което не
подлежат на обсъждане.
За пълнота на изложението ще посочим, че при положение, че
ищцовото дружество не разполага с оригинала на този протокол /същият се
намира в управителя на ЕС/, то така заявеното искане от страна на ответника
за представянето му от ищеца представлява злоупотреба с процесуални права,
виж в този смисъл Решение № 335 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4764/2008 г., ІІ г.о. и Решение № 260 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
91/2009 г., ІІ г.о., ГК. В тези решения, както и с решение № 53 от 12.09.2013 г.
по т.д.№ 74 по описа за 2011 г. на ВКС, ТК, Второ ТО на ВКС, е прието и, че
такъв документ не следва да се изключва от събрания по делото
доказателствен материал.
Освен това, противно на соченото от процесуалния представител на
ответника, доказателствените искания, вкл. тези за представяне на оригинал
от документи следва да бъдат мотивирани.
Горните мотиви важат и за възражението, че сградата не била
присъединена към топлопреносната мрежа в съответствие с нормативните
актове. По отношение на този довод липсва и каквато и да е конкретизация.
Противното се установява и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, виж констативната част на експертизата.
Представен е и договор, сключен на 02.06.2017 г. между ищцовото
дружество и третото лице помагач във връзка с извършването на услугата
дялово разпределение. Противно на соченото от въззивника, договорът е
представен в цялост, виж л.69-76 по делото пред СРС. Представено е и
допълнително споразумение от 22.05.2018 г., виж л.68 от делото пред СРС.
Представен е и последващ договор от 03.06.2020 г., но същият е сключен след
края на процесния период. Видно от отразеното в съдебния протокол за
първото по делото /пред СРС/ публично съдебно заседание тези документи не
са били оспорени от процесуалния представител на ответника.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
6
дяловото разпределение е извършено в съответствие с действащите
нормативни документи за периода.
От ФДР с нарочна молба от 14.11.2022 г. са представени
индивидуалните справки от изравнителните сметки за процесния период, л.61
и следв.; липсват данни срещу резултатите визирани в тези документи да е
било подадено възражение от страна на потребителя /ответник. Видно от
отразеното в съдебния протокол за първото по делото /пред СРС/ публично
съдебно заседание тези документи не са били оспорени от процесуалния
представител на ответника. Видно от заявеното от вещото лице при
изслушването му, същият е изготвил заключението въз основа на
представените от третото лице помагач документи.
Противно на соченото във въззивната жалба, първоинстанционният съд
е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, вкл. тези
представени от ищеца, от третото за спора лице – „Н.“ АД, извършващо
дяловото разпределение, както и допуснатата, изслушана и приета СТЕ.
Въззивната инстанция приема, че с доклада по чл.140 ГПК, обективиран
в определението от 06.10.2022 г./л.52 и следв./ съдът правилно е разпределил
доказателствената тежест между страните.
От страна на въззивника не се сочат конкретни доводи във връзка с
уважената претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД, поради което по арг. от чл.269 ГПК
съдът не дължи излагане на мотиви.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение в обжалваната му част ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника за производството по чл.258 и
следв. ГПК разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК в
размер на 150 лв.
7
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14647 от 15.12.2022 г. по гр.д.№ 12409 по
описа за 2022 г. на СРС, 168 състав в частта в която се: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К. Й.Т., дължи на "Топлофикация София" ЕАД, на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3022, 41 лева - главница, представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.08.2018 г. -
м.04.2020 г. в имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, с абонатен №
221684, сумата 627, 99 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
01.10.2021 г., сумата 39, 14 лева - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
- 14.10.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. д. № 58949/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА К. Й.Т., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, съдебен
адрес: гр.София, ул.“*******- адв.Р. П., да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“*******, сумата в размер на 150 лв. – разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца „Н.“ АД, ЕИК *******.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9