Р Е
Ш Е Н
И Е №
260294
гр.Пловдив 27.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1452/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №1390/14.04.2020г. по гр.д.№10142/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК,вр. с чл.79 от ЗЗД,чл.240,чл.86,чл.92 от ЗЗД относно дължимостта на сумите 1000лв.,представляваща главница по договор за кредит №2070/30.10.2017г.,сумата от 235,76лв.,представляваща договорна лихва по същия кредит за периода 30.11.2017г.-30.10.2018г.,сумата от 1057,20лв.,представляваща възнаграждение по договор №ДГ 2007/30.10.2017г. и сумата от 177,61лв.,представляваща неустойка по чл.12 от договор №ДГ 2007/30.10.2017г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковите претенции да се отхвърлят изцяло.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК,която е установителен иск за дължимост на претендираните суми.
По същество решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди поради следните съображения:
Между страните не се спори,че е сключен договор за потребителски кредит от 30.10.2017г.С този договор на жалбоподателя е предоставен кредит в размер на 1000лв.От представените по делото доказателства е видно,че жалбоподателя не е извършила никакви плащания на вноски,като кредита е станал предсрочно изискуем.
Жалбоподателя е навела основания за отмяна на решението,на първо място изтекла погасителна давност,по отношение на което основание обаче настоящата инстанция счита,че същото е неоснователно,тъй като към момента на завеждане на исковата молба в съда не е била изтекла нито кратката погасителна давност от три години,която в настоящия случай е неприложима,нито петгодишния давностен срок.Освен това наведени са основания,че клаузите,при които са сключени договорите,са недействителни и моли на това основание също да се отмени решението на районния съд.
Настоящата инстанция намира,че по повод дължимостта на сумата от 1000лв.,която е била отпусната като кредит на жалбоподателя,то не са налице нарушения на разпоредбите на чл.11 от ЗПК,които са императивни норми,поради което договорът не е в противоречие с добрите нрави,както сочи жалбоподателя.Уговорено е било гарантиране на кредита,като жалбоподателя е избрал гаранцията да бъде чрез заплащане на гаранция в размер на 1057,20лв. на дружество-гарант,което обезпечава пред кредитора изплащането на кредита.И в този случай няма нарушение на чл.26 от ЗЗД относно нищожност на клаузата,тъй като жалбоподателя като страна по договора за кредит е избрала сама начина на гарантиране на кредита,като други начини са били осигуряване на двама поръчители.Освен това в договора е била уговорена и неустойка,която в ОУ освен договорната лихва,която представлява възнаграждение,неустойката от своя страна представлява санкция в размер на законната лихва за забава на плащането на вноските по договора.Кредита е бил предоставен на жалбоподателя.След като кредитополучателя е приел условията по отпускането на кредита,то той е бил длъжен да се съобразява и с изготвения погасителен план и най-вече да заплаща уговорените вноски по кредита.Освен това следва да се отбележи,че така договореното възнаграждение за гаранция на кредита също е дължимо,тъй като същото обезпечава кредита на въззиваемата страна.
При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъбразно и като такова следва да го потвърди,като на основание чл.272 от ГПК следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,но такива не са направени от въззиваемата страна,поради което не следва да се присъждат.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1390/14.04.2020г. по гр.д.№10142/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: